Енергийният преход на Германия: Царят е гол!
Месец септември 2021 г. не е особено различен от обичайното в Германия – тихо и спокойно време, което предпоставя относително ниско потребление на ток. Цените обаче чупят рекордите през ден.
Ето някои данни за първите 20 дни на септември, които ясно показват как се развива царят на немската политика на XXI век – енергийният преход (Energiewende).
Първо, инсталираната мощност от всякакви типове централи вече надхвърля 221 GW, което е почти двойно повече в сравнение с преди 20 години. Цели 120 GW, или 55% от тях, са слънчеви и вятърни. Ядрените централи са останали само 8 GW, a лигнитните ТЕЦ – 20 GW.
Поглед върху нетното производство на електроенергия от различните типове централи обаче показва, че през септември слънцето и вятърът заедно са произвели само 24.7% от тока. Почти всяка вечер по залез общият им товар рязко спада под 3 GW, a в отделни вечери – и под 1 GW.
Ядрените централи са произвели повече ток от 63 GW вятърни и почти колкото 57 GW слънчеви. Работили са почти със 100% натоварване – общо шест централи, които представляват по-малко от 3.7% от инсталираната мощност на страната, са произвели 14.6% от тока.
По-интересното е, че в това време и лигнитните централи работят изключително интензивно, въпреки че са с най-голям въглероден интензитет и плащат най-много за въглерoдни квоти на единица енергия. Те имат общо 28 блока, представляват 9% от мощността, но дават 23.3% от всичкия ток през септември. 18 от лигнитните блокове работят с над 75% от капацитета си, 13 от тях – с над 90%. Въпреки че Германия разполага с много повече централи на газ, черни въглища и нафта (общо 58 GW), последните произвеждат общо толкова енергия, колкото лигнитните.
В горното няма нищо учудващо – цените на въглеродните квоти може да са рекордни, но тези на природния газ (внос основно от Русия и Норвегия) и черните въглища (внос основно от Колумбия, Русия, САЩ и Австралия) са умопомрачителни. Съответно тези централи работят минимално.
На 1.01.2022 г. Германия трябва да затвори половината от малкото останали ядрени централи. При горните ценови условия насред немската зима те ще бъдат заместени почти изцяло от лигнитни централи. Не случайно те все още не могат да бъдат затворени – днес Германия има повече работещи лигнитни ТЕЦ, отколкото през 2000 г.
Въглеродните емисии на прехвалената немска енергетика ще счупят тавана, вместо да намаляват. А в това време немците купуват субсидирани термопомпи и електромобили, които очевидно ще зареждат с все „по-лигнитна“ енергия. Ако изобщо има с какво…
Това е положението след повече от 20 години говорене, обещания и инвестирането на трилиони евро в енергийния преход – в изграждане на ВЕИ, трансмисионни кабели, зарядни станции, електромобили. Според публикувано тези дни проучване на водеща консултантска компания в сектора в следващите 25 години Германия трябва да инвестира нови 6 трилиона евро, или по 240 милиарда на година, в същите тези неща, за да успее с енергийния си преход. Това е почти колкото съответните инвестиции в целия свят през 2020 г. Вероятно обаче и това ще се окаже недостатъчно.
Най-подходящият израз в случая е: Царят е гол!
Дали в Германия ще се намери достоен политик, който да каже истината на хората, да бъде избран и да прекрати тази върховна глупост? Съмнявам се. Истината там отдавна е заложник на утопията.
В никакъв случай не трябва да допуснем нещо подобно да се случи и в България.
