Торпедото КЦМ

Малко неща в металургията могат да из­ненадат инж. Румен Цонев. Откакто ръко­води най-големите проекти за милиони евро в КЦМ, е свикнал да предвижда и управля­ва рисковете, но сътресението от покач­ването на цената на електроенергията с близо 200% през август 2021 г. му идва аб­солютно неочаквано.

Не вижда логика да се случи по такъв „драстичен начин“. Комби­натът, който е най-големият производи­тел на цинк и олово в Югоизточна Евро­па, влиза в топ 10 на консуматорите на енергия в България и всеки скок в цената на тока стопява милиони левове от печалба­та. „Едно е да плащаш 40 млн. лв. годишно за ток, друго е 60 млн.“, казва той.

В началото на август, когато директ­ните загуби стигат 200 хил. лв. дневно, се стига до спиране на производството за 10 дни. Остават само мощности, чието изключване от мрежата може да доведе до производствени аварии и да застраши окол­ната среда.

Пред работниците, които из­лизат в годишен отпуск, Цонев прави па­тетично изказване: „Ние сме спрели, но ще продължим да сме тук. И ще бъдем по-сил­ни.“ Той е главен изпълнителен директор на холдинга „КЦМ 2000“ и умее да мотивира хората си.

На десетия ден от спирането продукция­та в складовете застрашително намалява Започва се поетапно пускане на линиите, макар да е финансово неизгодно. КЦМ има фиксирани дългогодишни договори с крайни клиенти по цени на Лондонската метална борса и ако не се изпълняват в срок, ще­тите ще са много по-сериозни от загуби­те, причинени от покачването на електро­енергията.

Големият проблем е, че скъпият ток пра­ви българските производители неконку­рентни. „Имаме конкурентна индустрия и ще я съсипем, ако не се реши спешно проблемът, довел до високите цени на тока за бизнеса“, апелира Цонев към институциите. Дори пише предложения за промяна в рабо­тата на независимата енергийна борса, от­където според него идват проблемите. Той е технократ и вярва в здравата логика.

Управлява холдинг от компании в мета­лургията, производството и търговията на концентрати, дружествата за добив на оловно-цинкова руда „Лъки инвест“ и „Вър­ба Батанци“ и носи отговорност за над 3300 души: „Ние не сме обикновена компа­ния. При нас работят цели семейства и но­сим отговорност.“

Голямата му грижа сега е да запази всички по веригата за доставки, както го направи в началото на пандемията през 2020 г. Ко­гато автомобилната индустрия и произво­дителите на акумулатори спират работа и клиентите на КЦМ искат отлагане на дос­тавките на олово с три–четири месеца и отсрочено плащане след още толкова, той взема трудно решение производството да продължи.

Всеки месец КЦМ плаща 50 – 60 млн. лв. за суровини и иска да гарантира ра­бота на доставчиците: „Мините в Родопи­те работят само за нас. Щеше да е много драматично за тях, ако бяхме спрели, защо­то нямат никакво бързо решение.“

Спасението тогава идва от младия и ам­бициозен търговски екип, който успява да навлезе в нетрадиционни пазари в Далечния изток – Виетнам, Тайланд, Тайван.

Купува­чи за качествени метали винаги се нами­рат, особено когато става въпрос за крат­косрочни договори с по-ниски цени. Малка част продукцията отива в борсов склад, къ­дето цените също са много по-ниски, но е по-добре от нищо.

Всичко това се случва в началото на най-мащабния проект за 130 млн. евро, с който КЦМ цели да увеличи производство­то от 150 хил. тона метали годишно на 250, а с това и приходите от 700 млн. лв. до над 1 млрд. лв.

За последните 10 години комбинатът инвестира 390 млн. лв. собствен и заемен капитал в подобряване на енергий­ната ефективност, внедряване на различни технологии за рециклиране и производство на други метали от полупродукти.

Откакто поема управлението на хол­динга „КЦМ 2000“ през 2013 г., Цонев след­ва наследена визия за изграждане на глобал­на компания по всички стандарти за ефек­тивно и чисто производство.

Има щасти­ето да попива от един от най-успешните индустриалци на българския преход, Нико­ла Добрев, който 30 години прилага в КЦМ принципите на доброто предприемачество.

РУМЕН ЦОНЕВ ПОСТЪПВА В КЦМ ПРЕЗ 1991 Г.

Има опит като научен сътрудник в Институ­та по цветна металургия и печели конкурса за място в отдела по развитие. По това време комби­натът има тежки проблеми със замърсява­не на околната среда. Въпросът е екзистен­циален – ще го има ли изобщо с амортизира­но оборудване отпреди 30 години.

Никола Добрев води тежка битка да спаси не само „настоящето и бъдещето на металургията в България, а и в името на хората, които намират своето поприще и житейско призвание в металургията“.

Грижата за работ­ниците и жителите в околностите минава през изграждане на модерни системи за еко­логична ефективност.

Стратегия за развитие се разработва съвместно с австралийско дружество. Смя­та се, че решенията имат по-голяма дос­товерност, ако има партньори от чужби­на. Румен Цонев поема ръководството на „инженеринга“.

Бил е две години в екипите, които пускат „Аурубис“ – най-голямата в България компания за производство на мед, пратеник от института, и разполага с цен­ни знания.

Специално за проекта Никола Добрев ус­пява да договори космическите за онова вре­ме 60 млн. долара кредит от фонд за меж­дународно икономическо сътрудничество по линия на японското правителство.

„Още ги връщаме тези пари, но това е най-изгод­ният кредит, който съм виждал – 10 годи­ни гратисен период и 20 години изплащаме. През 2025 г. ще го приключим“, казва Цонев.

Строгите нормативни изисквания за опазване на околната среда действат като двигател за развитието на технологиите в металургията. Цялата инвестиционна по­литика на КЦМ е насочена към нови тех­нологични решения.

През 2004 г., когато се извършва преструктуриране на на холдинга и Цонев става гла­вен директор бизнес развитие, той се зах­ваща със следващия голям проект за по­добряване на енергийната ефективност и внедряване на иновативни методи за рециклиране на металите.

Нарича го „шампионски проект“, защото превръща КЦМ в „най-високо технологич­ната компания в света за олово и цинк“.

Кодовото име на проекта е ТОРП като фа­милията на австралийския плувец Иън Торп, който по това време чупи световни рекор­ди и всички наричат Торпедото, а официал­но е абревиатура на Технологично обновле­ние и разширение на производството.

ТОРП се ражда от нуждата за дълбока промяна в производствените процеси. Тен­денциите в сектора налагат преосмисля­не на модела на работа. Това включва зна­чително подобряване на енергийната ефек­тивност и много по-широко използване на вторичните суровини като ключ към по-ви­сока конкурентоспособност.

В същото вре­ме пазарните условия не дават много ос­нования за оптимизъм. Много металургич­ни заводи преустановяват работа, а цени­те на металите са толкова ниски, че оста­ва колебание дали въобще трябва да се про­дължи с производството на олово и цинк.

БЕШЕ ЯСНО, ЧЕ НИ ТРЯБВАТ ИНТЕЛИГЕНТНИ ТЕХНОЛОГИИ, АКО ИСКАМЕ УСТОЙЧИВО БЪДЕЩЕ

Той се възхищава на куража на Никола Добрев да избере за партньор в технологи­ите малката компания Ausmelt с 30 работ­ници в Мелбърн, вместо да покани някоя от най-великите инженерингови компании.

Австралийците притежават патент за много иновативна технология за работа в пещта, което повлиява на избора му. Реше­нието обаче шокира професорите в ХТМУ. „Ама вие ще съсипете завода. Нещата не се правят по този начин“, притесняват се те. Същата тази технология, разбунила ду­ховете навремето, сега се изучава от сту­дентите.

Проектът ТОРП включва изграждане на нов завод за олово и модернизация на про­изводството на цинк, но се реа­лизира с голямо забавяне заради финансовата криза през 2008 г. КЦМ изпада в много тежко със­тояние със 100 млн. счетоводна загуба.

Печалбите от предишни­те две силни години се стопя­ват, но комбинатът е в състоя­ние да посреща всички плащания. Въпреки че през 2009 г. са нужни много умения да убе­диш банките да отпуснат 95 млн. евро за нов завод, каквито Добрев безспорно при­тежава.

През 2014 г. само месец след началото на пусковите работи в новия завод за оло­во възниква пожар, но работата не спира. Екипите преодоляват всички трудности с пословично търпение.

Градят съоръжение „феномен, каквото няма друго в света“. Въ­глеродните емисии са намалени със 70%, а потреблението на електроенергия – с 30%. Общата емисия е намалена повече от 10 пъти. Ако за производството на олово пре­ди се изразходват 35 хил. тона кокс, от коксуване на въглища, след този проект се из­ползват 1600 тона.

ТОРП ЧЕРТАЕ ДЪЛГОСРОЧНАТА ВИЗИЯ

за справяне с конку­рентния европейски пазар. Чуждите партньори, замесе­ни в проекта, са впечатлени от начина, по който комбинатът успява да запази иновационния си потенциал и да оце­лее в прехода от закостеняла държавна структура в модерна частна компания.

„Постоянният стремеж за оцеляване е нау­чил хората да правят бизнес по различен на­чин с дългосрочна визия за присъствие на пазара, което не всички успяха да напра­вят“, казва Гаспар Девос, бивш мениджър в проекта от страна на Paul Wurth (междуна­родна инженерна компания и утвърден дос­тавчик на технологии за световната индус­трия с метали), който остава партньор на свободна практика в комбината.

По това време Румен Цонев вече е поел изцяло оперативното управление на холдин­га от Никола Добрев, който го посочва за свой заместник: „Каза ми, че е дошло вре­мето да поема по-голяма част от отговор­ността и че ще бъде до мен (Добрев оста­ва председател на съвета на директорите до 2019 г.). Много е добре да има човек, с ко­гото мога да обсъдя важните неща.“

Стратегически той следва логиката в металургията ком­панията да има определен дял в собствени източници. През 2012 г. „КЦМ 2000“ успява да влезе с партньор, „Минстрой“, в управлението и собстве­ността на „Горубсо-Мадан“.

С минното дружество „Лъки инвест“ оси­гурява оловно-цинкови руди от две находи­ща в района на град Лъки, а наскоро взема на 30-годишна концесия находище на медни руди „Цар Асен 2“ край Пазарджик.

Холдин­гът придобива и дружество в Маастрихт, Нидерландия, специализирано в събиране на вторични суровини с цинк. „Много е трудно от вторични суровини, които са изключи­телно некачествени и разнообразни по своя­та същност, да се стигне до качествени метали. Затова много компании предпочи­тат да преработват само първични суро­вини или само вторични“, обяснява Цонев.

Той вярва, че ако се произвежда по най-добрия начин, с приходите от продажбите могат да се направят още по-добри неща. Завършва второ висше образование по тър­говия в УНСС. След което навлиза дълбо­ко в света на металите, доминиран от ог­ромните търговски компании, с които една независима структура като КЦМ много трудно може да се конкурира.

Тяхното вли­яние върху пазарите е огромно. Могат да прехвърлят стоки от един пазар на друг ви­наги когато видят възможност да се пе­чели.

В КЦМ развиват собствен маниер, за да стигнат възможно най-близо до клиенти, които директно влагат металите в про­изводството. Част от тях са в Западна и Централна Европа, но най-много продават на Балканите.

Заради логистиката и цена­та на транспорта. По обективни причини КЦМ дори доминира на част от тези паза­ри с повече от 30% пазарен дял при оловото в Турция и 12% при цинка. Няма конкурен­ция в региона, защото всички стари заводи за олово – в Кърджали, Република Северна Македония, Сърбия и Румъния, не работят повече от 10 години, а нови няма.

УСПЯХМЕ ДА СЕ ЗАДЪРЖИМ, ЗАЩОТО ИНВЕСТИРАХМЕ МНО­ГО И УПРАВЛЯВАХМЕ КАТО МЕНИДЖЪРИ, С ЕКИПИ ОТ МОЖЕЩИ И ЗНАЕЩИ ХОРА, А НЕ КАТО ИНВЕС­ТИТОРИ

 Той участва в прива­тизацията на КЦМ с работническо-мени­джърското дружество през 2000 г., а сега е от 5-те основни акционери, които прите­жават общо над 78% от акциите.

Макар с добра позиция в региона КЦМ няма комфорта на конкурентите си в Гер­мания, Италия и Полша, които ползват безвъзмездно финансиране от богати евро­пейски фондове да покриват част от раз­ходите си за намаляване на въглеродните емисии.

България няма достъп до тези сред­ства. Заводите в Китай и Южна Америка не плащат такси за въглеродни емисии. Ко­гато се сблъскат с тях на огромния пазар в Турция, клиентите не се интересуват от политиката на ЕС за изтичане на въглерод­ни емисии, а само от цената. Печалбата на КЦМ е точно тoлкова по-малка, колкото е субсидията на конкурентите.

„Те работят с по-големи печалби от нас. Въпросът е как­во ние да направим с печалбите. Ако не ги вложим в развитие, по-трудно ще се задър­жим на пазара“, казва Цонев.

Със следващия проект за максимално оползотворяване на полупродукти, получени от производството на олово и цинк, КЦМ цели да постигне по-голяма ефективност. Дълги години комбинатът, подобно на мно­го заводи в Европа, продава полупродукти­те на компании, които правят краен про­дукт.

Това вече не е ефективно. Приходът от преработка на полупродукти може да е по-голям от основните. В плановете влиза продукцията на КЦМ да намери място във всички производствени предприятия, свър­зани с кръговата икономика – всичко, кое­то постъпва със суровините, да стигне до краен продукт. От всяко нещо да се изва­ди стойност.

„Ако преди имаше възможност да се из­несе полупродукт в Китай, сега няма. Нова­та посока е да изработваме на изделия на­шите метали и да стигнем 1 млрд. лв. при­ходи“, казва Цонев.