Димитър Енчев: Пример за подражание
Аз съм редакционният директор на Forbes България и пиша за бизнес, филантропия, изкуство и спорт.
съавтор
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
В заседателната зала на стилния софийски офис на PostScriptum Ventures са поставени няколко малки плакета, които отбелязват награди или различни инвестиции на фонда. Сред тях се отличава малък стъклен куб, пълен с черна течност – петрол. Той е подарък от шейха на Саудитска Арабия за мениджърите на българската компания IPS, която прави проекти в страната и е в портфолиото на PostScriptum Ventures.
Димитър Енчев, управляващият партньор на рисковия инвестиционен фонд, не изглежда трогнат от подаръка. „Държа го тук, защото мисията ни, колкото и грандоманско да звучи, е да пратим петрола в музея.“
За незапознатите с дейността на фонда думите на 37-годишния бургазлия с осанка на холивудски актьор наистина могат да звучат абсурдно. А незапознатите са много, защото Енчев, нарочно или не, държи сравнително обран публичен профил. Но действията му са с мащаб.
Postscriptum Ventures не е типичен рисков фонд, защото няма институционални инвеститори – четиримата основатели, сред които е и Енчев, са основните акционери.
Екипът, който е базиран основно в София, инвестира в областта на устойчивото развитие и енергийния преход. Фондът финансира проекти във възобновяема енергия – вятърна и слънчева, батерии, водород и енергийна ефективност.
В портфолиото му има и ИТ компании, които също имат устойчивото развитие и дигитализацията заложени в мисиите си. Инвестициите са по целия свят – България, Великобритания, Австралия, САЩ, Африка и Южна Америка, и са на стойност над 100 млн. евро. Отделно, набраният капитал за проектите от други инвеститори достига 3 млрд. евро.
Най-впечатляващият проект на PostScriptum Ventures е Аsian Renewable Energy Hub, който Енчев нарича „най-големият енергиен проект в света“. Той е разположен в пустинята на Западна Австралия, на площ колкото Софийска област, и има потенциала да генерира 26 гигавата енергия, еквивалент на 13 пъти АЕЦ „Козлодуй“. Проектът е започнат преди четири години, тепърва започва строежът му, а до пускането според Енчев остават шест години.
„Нашата рискова инвестиция е в развитието на проекта, сключване на дългосрочни договори за продукцията и набиране на банково финансиране. Когато се стигне до строителството, очакваме да привлечем инфраструктурни фондове или големите енергийни компании, които опитват да направят прехода към чиста енергия“, казва Димитър Енчев.
Самият той признава, че, влизайки в този бизнес преди повече от 15 години, не е разбирал материята фундаментално. „ВЕИ и устойчивото инвестиране бяха нововъзникващи теми. Струваше ми се добра идея да печелиш пари, докато правиш нещо добро за света.“
„Сега обаче, 15 години по-късно, каузата за мен е водеща“, казва Енчев.
Според него, „ако не вземем решителни действия сега, екологичният комфорт и природата, които познаваме ние, ще бъдат изгубени за следващите поколения“. Добрата новина е, че има технологична основа за прехода, който да декарбонизира света до 2050 г., тоест всяка една човешка дейност трябва да бъде без емисии и изкопаеми горива. „Цялата тази трансформация ще създаде почти безграничен брой бизнес възможности.“
Това е големият залог на PostScriptum Ventures. Енчев знае, че има сценарий, в който се намира технология, която да измести по важност тези, в които фондът инвестира. Но рискът e премерен, защото предизвикателството е толкова голямо, че дългосрочно ще има много решения и слънцето, вятърът и водата би трябвало да са сред тях.
С други думи, в един софийски офис 25 супердобре образовани млади хора работят за едно по-добро бъдеще и за смяната на парадигмата в енергията. Те са водени от Димитър Енчев, който е за пример не само заради ценностите, които носи чрез бизнеса си. Той е пример и за брилянтна кариера и траектория на успеха, постигната с много усилия, труд, талант и също толкова късмет, както сам признава. Историята му си заслужава вниманието ви, така че просто продължавайте с четенето.
Той е тийнейджър, който обича да се състезава. Учи в бургаската природо-математическа гимназия и участва в олимпиади и състезания, които често печели. Повлиян от американската култура, решава да учи в САЩ. „Исках да съм финансист и по-конкретно инвестиционен брокер“, спомня си Енчев днес.
След като получава почти пълен сбор точки на TOEFL и SAT, през 2003 г. той получава пълна стипендия за Swarthmore College в Пенсилвания. Учи икономика, а след първата година записва и компютри и математика. Казва, че е бил впечатлен от образованието в колежа, където групите са малки и преподавателите могат да обърнат внимание на всеки. Swarthmore College му носи повече от само добро образование – една връзка, създадена чрез колежа, предопределя кариерата му.
Когато през есента на 2005 г. заминава за едногодишен обмен в London School of Economics, той получава имейл от
МАРК КРАНДЪЛ, УСПЕШЕН ПРЕДПРИЕМАЧ, КОЙТО Е В БОРДА НА АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ, НО Е БАЗИРАН В ЛОНДОН.
Крандъл пише, че се занимава с инвестиции във възобновяеми източници и е насреща, ако Енчев има нужда от съдействие в града.
21-годишният българин вдига телефона и иска среща с Крандъл. „Секретарката му ме пита дали ще съм на линия на 5 март догодина в пет и половина. Нямах планове за толкова месеци напред, така че приех“, казва Енчев с усмивка.
Преди срещата проучва Крандъл обстойно. Визитката му изглежда впечатляващо. Син е на Робърт Крандъл, легенда в щатската авиация и дългогодишен президент на American Airlines. Самият Марк е най-младият член на борда на директорите на Morgan Stanley и основател на Trafigura, един от най-големите търговци на стоки с неблагородни метали и енергия в света с над 100 млрд. приходи и до днес. Оттегля се от компанията през 2005 г., когато е в края на 40-те, с идеята да се посвети на семейството си. Бързо осъзнава, че не го свърта, и основава рисковия фонд PostScriptum в Лондон – идеята на името показва, че това е продължението на кариерата му.
На 5 март 2006 г. Димитър среща Марк и това е началото на партньорство, което продължава и досега. Енчев разбира в детайли с какво се е занимавал Крандъл през годините, силно впечатлен е и още на другия ден предлага да започне стаж в PostScriptum. Инвеститорът първоначално му отказва – във фонда работят само трима души и няма кой да му обърне внимание. Българинът е настоятелен и след четвъртото обаждане получава стажа си.
На третия ден Крандъл го кани на среща, която Енчев си спомня и до днес: „Каза ми: „Трябва да направим финансов модел за покупка на една вятърна централа в Полша. Можеш ли да отидеш утре сутрин до Варшава? Екипът там ще ти даде финансовата информация и очаквам в понеделник да ми я представиш.“
Проблемът е, че Димитър Енчев не е чувал какво е това финансов модел. Все пак заминава за Полша, а човек от финансовия отдел на фирмата там му показва какво се очаква от него. Срещата в понеделник е спасена. „След време разбрах, че Марк обича да работи по този начин, казва Енчев, хвърля те в дълбоките води и ако оцелееш, ти се доверява.“ За три месеца българският студент научава толкова много за рискови инвестиции в проекти за възобновяема електроенергия, че вече е убеден, че иска да се занимава точно с това.
Връща се в САЩ, за да завърши колежа, но Марк Крандъл го иска да продължи да работи за компанията почасово. Той вече е видял големия потенциал на българина. Месец след дипломирането Енчев се връща като служител в PostScriptum в Лондон.
„Това беше невероятно място, а директната работа с Марк – страхотна школа и преживяване. Той е бизнес вундеркинд. И е на такова ниво, че аз, ако бях започнал работа в Morgan Stanley, първите 10 години няма да видя човек като него.“ Така Енчев описва шанса си да има ментор като Крандъл и решението да се откаже от мечтата си да е инвестиционен банкер.
След по-малко от две години Енчев е въвлечен във всички процеси на компанията и отговаря директно за някои от тях. Обяснява израстването си с успешните проекти, които е осъществил, и с ДНК-то на компанията. „PostScriptum е нещо средно между рисков фонд и семеен офис. Когато започнах работа там, липсваше средното мениджмънт ниво, което беше чудесна възможност за мен. Аз влязох и започнах да градя име. В подобни среди, когато имаш капацитет, амбиции и ти се работи здраво, можеш да прогресираш много бързо… И както за много други неща в живота – късметът също имаше голямо значение, попаднах на правилното място в правилното време.“
Енчев посочва нещо много важно, което е научил от Марк Крандъл – мисленето с размах. И разказва: „В зората на ВЕИ индустрията при нас идваха германски предприемачи да търсят финансова подкрепа за 5 – 10-мегаватови ВЕИ проекти. Марк често им казваше: „Защо да не направим 50 или 500 мегавата. Инвестицията на време е почти същата, а икономиката на мащаба ще направи проекта много по-доходоносен.“
ЕНЧЕВ ДАВА ЗА ПРИМЕР ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ГОЛЕМИ ПРОЕКТИ НА ДЪЩЕРНАТА ФИРМА НА POSTSCRIPTUM – CWP GLOBAL.
Това е Fantanele-Cogealac, най-голямата вятърна централа в континентална Европа, която се намира в Румъния, генерира 600 мегавата енергия и е построена между 2008 и 2012 г. CWP Global подготвя проекта и го продава на CEZ Group.
Димитър Енчев е поканен за съдружник и директор в Continental Wind Partners. Така българинът навлиза в голямата игра на предприемачеството за първи път. Наученото от Крандъл, специфичният подход и начинът на мислене на Енчев се разгръщат с пълна сила.
Проект след проект фокусът на компанията става глобален, а основният ѝ бизнес се пренася в Австралия. Там CWP има изградени възобновяеми мощности за около 1000 мегавата и проекти за още около 3000. Клиенти са ѝ правителството в Канбера, най-голямата австралийска банка Commonwealth Bank, летището в Сидни, емблематичната опера в Сидни и много други.
Непрекъснатите пътешествия между Лондон и Сидни обаче натежават на Енчев и той започва да мечтае да се върне в България. През 2014 г. успява да убеди партньорите си, че е време да основат нов фонд PostScriptum с фокус за България и региона. Инвестира във фонда собствените си средства и заедно с Марк Крандъл и Алекс Хюит през 2015 г. основават PostScriptum Ventures с основна база София.
Така българският офис поглъща бизнеса и инвестициите и днес екипът от 25 души управлява глобалните проекти на фонда. Най-общо те са насочени в две посоки – първата е рискови инвестиции в иновативни бизнеси и технологии срещу дял от компаниите. Такъв е примерът с двете български компании в портфолиото на Postscriptum Ventures.
Фондът държи 13.5% от International Power Supply срещу инвестиция от 3 млн. евро и 14.58% от Software Group срещу 7 млн. евро.
Освен това фондът развива и собствени компании, какъвто е примерът със CWP. Тези проекти включват вятърни и соларни инсталации, електробатерии, мегапроектите за производство на водород. Това, че инвеститорите във фонда работят със собствени пари, е голям лукс, което обаче не значи, че средствата не се управляват ефективно. Димитър Енчев не влиза в детайли, но казва, че първият PostScriptum е реализирал около 35% годишна възвръщаемост, а днес „сме дори по-добри“.
В МОМЕНТА ТЪРСИМ ЛОКАЦИИТЕ В СВЕТА, КЪДЕТО ДА СТАРТИРАМЕ МЕГАПРОЕКТИ, ЗА ДА ДОБИВАМЕ НАЙ-ЕВТИНИЯ ЗЕЛЕН ТОК В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Затова хората в екипа на PostScriptum Ventures се шегуват, че са нещо като петролните предприемачи от времето на Рокфелер. „Те са откривали петролните кладенци, а ние – локациите за ВЕИ проекти с огромен мащаб“, казва Енчев и добавя:
„Светът върви към замяна на петрола с алтернативни горива, част от които ще бъдат на основа зелен водород, произведен от ВЕИ. Като направим сметката, за да заменим петрола, който е суперизточник на енергия, за да захраним света, трябва да покрием огромни територии. Това трябва да са места, където никой не живее и с най-добрия ресурс на планетата, за да могат да произвеждат най-евтиния ток на планетата. Този подход и мащаб е единственият начин да задоволим енергийните нужди на света. Това ни отведе в места като Патагония, Намибия, Мавритания, Западна Австралия.“
Енчев нарича процеса „приключенски, различен от типичното инвестиционно дело, където смяташ модели в един офис“. Дава пример с Мавритания, където през 2021 г. правителството предоставя на PostScriptum Ventures огромни площи земя.
Натрупаният вече 15 години опит в областта на ВЕИ дава на Енчев увереността да мисли за визия за енергията в България (вижте допълнителния текст). Що се отнася до визията му за себе си, той се надява след пет години да не е толкова оперативно замесен в работата на фонда и вярва, че PostScriptum Ventures има потенциал тогава да е пет пъти по-мащабен.
Димитър Енчев наистина вече работи по своя собствен послепис. С лична инвестиция той помага на брат си в идеята за фабрика за електрически катамарани край Царево. Надали обаче ще остави глобалната кауза за чиста енергия. Все пак пътят до вкарването на петрола в музея е още в самото начало.
БЪЛГАРИЯ БЕЗ ВЪГЛЕРОД
ЕС трябва да декарбонизира икономиката си до 2050 г., тоест да постигне нетни нулеви въглеродни емисии. За страна като България това е доста предизвикателно, тъй като 40% от електроенергията в страната идва от лигнитни въглища, а централите на подобен вид гориво осигуряват работа на близо 45 хил. души. Димитър Енчев обаче е убеден, че с правилна визия и амбиция нещата могат да се случат, и изброява три стъпки за отправна точка:
1. Трябва да се декарбонизира електроенергийният сектор. Това може да се постигне като:
- се заменят всички въглеродно интензивни производители на електроенергия с нови евтини мощности от вятър и слънце
- се построят достатъчно електробатерии, които да балансират правилно електроенергията, когато няма достатъчно вятър или слънце
- се създаде предвидима инвестиционна среда, която да привлече необходимите инвестиции от частния сектор.
2. Трябва да се електрифицира всичко, което подлежи на електрификация по икономически изгоден начин – градски транспорт, коли, влакове, автобуси, отопление (чрез термопомпи).
3. В дългосрочен план да се развие собствено производство на зелен водород (с евтина ВЕИ енергия) и така да се декарбонизират някои индустриални процеси.
„България има много добра изходна позиция декарбонизацията да се случи, защото имаме АЕЦ, ПАВЕЦ, 3000 мегавата ВЕЦ-ове и супер потенциал за вятър и за слънце. Частните капитали, хора като мен, ще инвестират милиарди в този сектор, стига да има предвидима среда и администрация, която работи рамо до рамо с инвеститорите, казва Енчев.
За да бъдат заменени въглищните електроцентрали, България се нуждае от възобновяеми мощности от 7-8 хил. мегавата, което е 5-6 млрд. евро инвестиция по наши изчисления. Ако успеем да го направим, цената на електроенергията може да падне с поне 30% както за бизнеса, така и за домакинствата и по този начин да пестим по над 1 млрд. лв. годишно. Освен това ще станем конкурентоспособни и ще привличаме инвестиции, ще сме добре позиционирани за бъдещето на световната икономика. А най-големият ефект от това ще е, че ще дишаме чист въздух.“
