Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
7 ноември 2021, 14:02

Димитър Енчев: Пример за подражание

Веселин Димитров Редакционен директор

Аз съм редакционният директор на Forbes България и пиша за бизнес, филантропия, изкуство и спорт.

съавтор

Мирослав Майер Редактор

Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили

В заседателната зала на стилния софийски офис на PostScriptum Ventures са поставени няколко малки плакета, които отбелязват награди или различни инвестиции на фонда. Сред тях се отличава малък стъклен куб, пълен с черна течност – петрол. Той е подарък от шейха на Саудитска Арабия за мениджърите на българската компания IPS, която прави проекти в страната и е в портфолиото на PostScriptum Ventures.

Димитър Енчев. Снимка: Дилян Марков

Димитър Енчев, управляващият партньор на рисковия инвестиционен фонд, не изглежда трог­нат от подаръка. „Държа го тук, защото мисията ни, колкото и грандоманско да звучи, е да пратим петрола в музея.“

За незапознатите с дейността на фонда думите на 37-годишния бургазлия с осанка на холивудски актьор наистина могат да звучат абсурдно. А не­запознатите са много, защото Енчев, нарочно или не, държи сравнително обран публичен профил. Но действията му са с мащаб.

Postscriptum Ventures не е типичен рисков фонд, защото няма институционални инвеститори – че­тиримата основатели, сред които е и Енчев, са основните акционери.

Екипът, който е базиран основно в София, ин­вестира в областта на устойчивото развитие и енергийния преход. Фондът финансира проекти във възобновяема енергия – вятърна и слънчева, бате­рии, водород и енергийна ефективност.

В портфо­лиото му има и ИТ компании, които също имат устойчивото развитие и дигитализацията заложе­ни в мисиите си. Инвестициите са по целия свят – България, Великобритания, Австралия, САЩ, Аф­рика и Южна Америка, и са на стойност над 100 млн. евро. Отделно, набраният капитал за проек­тите от други инвеститори достига 3 млрд. евро.

Най-впечатляващият проект на PostScriptum Ventures е Аsian Renewable Energy Hub, който Енчев нарича „най-големият енергиен проект в света“. Той е разположен в пустинята на Западна Австралия, на площ колкото Софийска област, и има потенциала да генерира 26 гигавата енергия, еквивалент на 13 пъти АЕЦ „Козлодуй“. Проек­тът е започнат преди четири години, тепърва за­почва строежът му, а до пускането според Енчев остават шест години.

„Нашата рискова инвестиция е в развитието на проекта, сключване на дългосрочни договори за про­дукцията и набиране на банково финансиране. Ко­гато се стигне до строителството, очакваме да привлечем инфраструктурни фондове или големите енергийни компании, които опитват да направят прехода към чиста енергия“, казва Димитър Енчев.

Самият той признава, че, влизайки в този бизнес преди повече от 15 години, не е разбирал материя­та фундаментално. „ВЕИ и устойчивото инвести­ране бяха нововъзникващи теми. Струваше ми се добра идея да печелиш пари, докато правиш нещо добро за света.“

„Сега обаче, 15 години по-късно, каузата за мен е водеща“, казва Енчев.

Според него, „ако не вземем решителни дейст­вия сега, екологичният комфорт и природата, които познаваме ние, ще бъдат изгубени за следва­щите поколения“. Добрата новина е, че има тех­нологична основа за прехода, който да декарбони­зира света до 2050 г., тоест всяка една човешка дейност трябва да бъде без емисии и изкопаеми горива. „Цялата тази трансформация ще създаде почти безграничен брой бизнес възможности.“

Това е големият залог на PostScriptum Ventures. Енчев знае, че има сценарий, в който се намира технология, която да измести по важност тези, в които фондът инвестира. Но рискът e премерен, защото предизвикателството е толкова голямо, че дългосрочно ще има много решения и слънцето, вятърът и водата би трябвало да са сред тях.

С други думи, в един софийски офис 25 супердобре образовани млади хора работят за едно по-добро бъдеще и за смяната на парадигмата в енергията. Те са водени от Димитър Енчев, който е за при­мер не само заради ценностите, които носи чрез бизнеса си. Той е пример и за брилянтна кариера и траектория на успеха, постигната с много усилия, труд, талант и също толкова късмет, както сам признава. Историята му си заслужава вниманието ви, така че просто продължавайте с четенето.

Той е тийнейджър, който обича да се състезава. Учи в бургаската при­родо-математическа гимназия и участва в олимпиади и състезания, които често печели. Повлиян от американската култура, решава да учи в САЩ. „Исках да съм финансист и по-конкретно инвести­ционен брокер“, спомня си Енчев днес.

Снимка: Дилян Марков

След като получава почти пълен сбор точки на TOEFL и SAT, през 2003 г. той получава пълна стипендия за Swarthmore College в Пенсилвания. Учи икономика, а след първата година записва и компютри и математика. Казва, че е бил впечат­лен от образованието в колежа, където групите са малки и преподавателите могат да обърнат вни­мание на всеки. Swarthmore College му носи повече от само добро образование – една връзка, създаде­на чрез колежа, предопределя кариерата му.

Когато през есента на 2005 г. заминава за ед­ногодишен обмен в London School of Economics, той получава имейл от

МАРК КРАНДЪЛ, УСПЕШЕН ПРЕДПРИЕМАЧ, КОЙТО Е В БОРДА НА АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ, НО Е БАЗИРАН В ЛОНДОН.

Крандъл пише, че се занимава с инвестиции във възобновяеми източни­ци и е насреща, ако Енчев има нужда от съдействие в града.

21-годишният българин вдига телефона и иска среща с Крандъл. „Секретарката му ме пита дали ще съм на линия на 5 март догодина в пет и по­ловина. Нямах планове за толкова месеци напред, така че приех“, казва Енчев с усмивка.

Преди срещата проучва Крандъл обстойно. Ви­зитката му изглежда впечатляващо. Син е на Ро­бърт Крандъл, легенда в щатската авиация и дъл­гогодишен президент на American Airlines. Самият Марк е най-младият член на борда на директорите на Morgan Stanley и основател на Trafigura, един от най-големите търговци на стоки с неблагородни метали и енергия в света с над 100 млрд. приходи и до днес. Оттегля се от компанията през 2005 г., когато е в края на 40-те, с идеята да се пос­вети на семейството си. Бързо осъзнава, че не го свърта, и основава рисковия фонд PostScriptum в Лондон – идеята на името показва, че това е про­дължението на кариерата му.

На 5 март 2006 г. Димитър среща Марк и това е началото на партньорство, което продължава и досега. Енчев разбира в детайли с какво се е за­нимавал Крандъл през годините, силно впечатлен е и още на другия ден предлага да започне стаж в PostScriptum. Инвеститорът първоначално му от­казва – във фонда работят само трима души и няма кой да му обърне внима­ние. Българинът е настояте­лен и след четвъртото обаж­дане получава стажа си.

На третия ден Крандъл го кани на среща, която Енчев си спомня и до днес: „Каза ми: „Трябва да направим финан­сов модел за покупка на една вятърна централа в Полша. Можеш ли да отидеш утре сутрин до Варшава? Екипът там ще ти даде финансовата информация и очаквам в поне­делник да ми я представиш.“

Проблемът е, че Димитър Енчев не е чувал какво е това финансов модел. Все пак за­минава за Полша, а човек от финансовия отдел на фирмата там му показва какво се очаква от него. Срещата в понеделник е спасена. „След време разбрах, че Марк обича да работи по този начин, казва Енчев, хвърля те в дълбоките води и ако оцелееш, ти се доверява.“ За три месеца българският студент научава толкова много за рискови инвестиции в проекти за възобновяема електроенергия, че вече е убеден, че иска да се занимава точно с това.

Връща се в САЩ, за да завърши колежа, но Марк Крандъл го иска да продължи да работи за компани­ята почасово. Той вече е видял големия потенциал на българина. Месец след дипломирането Енчев се връща като служител в PostScriptum в Лондон.

„Това беше невероятно място, а директната ра­бота с Марк – страхотна школа и преживяване. Той е бизнес вундеркинд. И е на такова ниво, че аз, ако бях започнал работа в Morgan Stanley, първи­те 10 години няма да видя човек като него.“ Така Енчев описва шанса си да има ментор като Кран­дъл и решението да се откаже от мечтата си да е инвестиционен банкер.

След по-малко от две години Енчев е въвлечен във всички процеси на компанията и отговаря ди­ректно за някои от тях. Обяснява израстването си с успешните проекти, които е осъществил, и с ДНК-то на компанията. „PostScriptum е нещо средно между рисков фонд и семеен офис. Когато започнах работа там, липсваше средното менидж­мънт ниво, което беше чудесна възможност за мен. Аз влязох и започнах да градя име. В подоб­ни среди, когато имаш капацитет, амбиции и ти се работи здраво, можеш да прогресираш много бързо… И както за много други неща в живота – късметът също имаше голямо значение, попаднах на правилното място в правилното време.“

Енчев посочва нещо много важно, което е научил от Марк Крандъл – мислене­то с размах. И раз­казва: „В зората на ВЕИ индус­трията при нас идваха германски предприемачи да търсят финан­сова подкрепа за 5 – 10-мегава­тови ВЕИ проекти. Марк често им казваше: „Защо да не направим 50 или 500 мегавата. Инвестицията на време е почти същата, а икономиката на мащаба ще направи проекта много по-доходоносен.“

ЕНЧЕВ ДАВА ЗА ПРИМЕР ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ГОЛЕМИ ПРОЕКТИ НА ДЪ­ЩЕРНАТА ФИРМА НА POSTSCRIPTUM – CWP GLOBAL.

Това е Fantanele-Cogealac, най-голямата вятърна централа в кон­тинентална Европа, която се намира в Румъния, генерира 600 мегавата енергия и е построена между 2008 и 2012 г. CWP Global подготвя проекта и го продава на CEZ Group.

Димитър Енчев е поканен за съдружник и дирек­тор в Continental Wind Partners. Така българинът навлиза в голямата игра на предприемачеството за първи път. Наученото от Крандъл, специфич­ният подход и начинът на мислене на Енчев се разгръщат с пълна сила.

Проект след проект фокусът на компанията става глобален, а основният ѝ бизнес се пренася в Австралия. Там CWP има изградени възобновя­еми мощности за около 1000 мегавата и проекти за още около 3000. Клиенти са ѝ правителство­то в Канбера, най-голямата австралийска банка Commonwealth Bank, летището в Сидни, емблема­тичната опера в Сидни и много други.

Непрекъснатите пътешествия между Лондон и Сидни обаче натежават на Енчев и той започва да мечтае да се върне в България. През 2014 г. успява да убеди партньорите си, че е време да основат нов фонд PostScriptum с фокус за България и региона. Инвестира във фонда собствените си средства и заедно с Марк Крандъл и Алекс Хюит през 2015 г. основават PostScriptum Ventures с ос­новна база София.

Екипът на Димитър Енчев в момента търси локациите в света, където да се добива най-евтиният зелен ток в историята на човечеството. Снимка: Дилян Марков

Така българският офис поглъща бизнеса и инвес­тициите и днес екипът от 25 души управлява гло­балните проекти на фонда. Най-общо те са насо­чени в две посоки – първата е рискови инвестиции в иновативни бизнеси и технологии срещу дял от компаниите. Такъв е примерът с двете български компании в портфолиото на Postscriptum Ventures.

Фондът държи 13.5% от International Power Supply срещу инвестиция от 3 млн. евро и 14.58% от Software Group срещу 7 млн. евро.

Освен това фондът развива и собствени ком­пании, какъвто е примерът със CWP. Тези про­екти включват вятърни и соларни инсталации, електробатерии, мегапроектите за производство на водород. Това, че инвеститорите във фонда ра­ботят със собствени пари, е голям лукс, което обаче не значи, че средствата не се управляват ефективно. Димитър Енчев не влиза в детайли, но казва, че първият PostScriptum е реализирал около 35% годишна възвръщаемост, а днес „сме дори по-добри“.

В МОМЕНТА ТЪРСИМ ЛОКАЦИИТЕ В СВЕТА, КЪДЕ­ТО ДА СТАРТИРАМЕ МЕГАПРОЕКТИ, ЗА ДА ДОБИВАМЕ НАЙ-ЕВТИНИЯ ЗЕЛЕН ТОК В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕ­ЧЕСТВОТО

 Затова хората в екипа на PostScriptum Ventures се шегуват, че са нещо като петролните предприемачи от времето на Рокфе­лер. „Те са откривали петролните кладенци, а ние – локациите за ВЕИ проекти с огромен мащаб“, казва Енчев и добавя:

„Светът върви към замя­на на петрола с алтернативни горива, част от които ще бъдат на основа зелен водород, про­изведен от ВЕИ. Като направим сметката, за да заменим петрола, който е суперизточник на енергия, за да захраним света, трябва да покрием огромни територии. Това трябва да са места, къ­дето никой не живее и с най-добрия ресурс на пла­нетата, за да могат да произвеждат най-евтиния ток на планетата. Този подход и мащаб е един­ственият начин да задоволим енергийните нужди на света. Това ни отведе в места като Патаго­ния, Намибия, Мавритания, Западна Австралия.“

Енчев нарича процеса „приключенски, различен от типичното инвестиционно дело, където смя­таш модели в един офис“. Дава пример с Маврита­ния, където през 2021 г. правителството предос­тавя на PostScriptum Ventures огромни площи земя.

Натрупаният вече 15 години опит в областта на ВЕИ дава на Енчев увереността да мисли за визия за енергията в България (вижте допълнител­ния текст). Що се отнася до визията му за себе си, той се надява след пет години да не е толкова оперативно замесен в работата на фонда и вярва, че PostScriptum Ventures има потенциал тогава да е пет пъти по-мащабен.

Димитър Енчев наистина вече работи по своя собствен послепис. С лична инвестиция той пома­га на брат си в идеята за фабрика за електрически катамарани край Царево. Надали обаче ще остави глобалната кауза за чиста енергия. Все пак пътят до вкарването на петрола в музея е още в самото начало.


БЪЛГАРИЯ БЕЗ ВЪГЛЕРОД

ЕС трябва да декарбонизира икономиката си до 2050 г., тоест да постигне нетни нулеви въгле­родни емисии. За страна като България това е доста предизвикателно, тъй като 40% от електроенергията в страната идва от лигнит­ни въглища, а централите на подобен вид гориво осигуряват работа на близо 45 хил. души. Дими­тър Енчев обаче е убеден, че с правилна визия и амбиция нещата могат да се случат, и изброява три стъпки за отправна точка:

1. Трябва да се декарбонизира електроенергий­ният сектор. Това може да се постигне като:

  • се заменят всички въглеродно интензивни производители на електроенергия с нови ев­тини мощности от вятър и слънце
  • се построят достатъчно електробатерии, които да балансират правилно електрое­нергията, когато няма достатъчно вятър или слънце
  • се създаде предвидима инвестиционна среда, която да привлече необходимите ин­вестиции от частния сектор.

2. Трябва да се електрифицира всичко, което подлежи на електрификация по икономически из­годен начин – градски транспорт, коли, влакове, автобуси, отопление (чрез термопомпи).

3. В дългосрочен план да се развие собствено производство на зелен водород (с евтина ВЕИ енергия) и така да се декарбонизират някои ин­дустриални процеси.

„България има много добра изходна позиция де­карбонизацията да се случи, защото имаме АЕЦ, ПАВЕЦ, 3000 мегавата ВЕЦ-ове и супер потен­циал за вятър и за слънце. Частните капитали, хора като мен, ще инвестират милиарди в този сектор, стига да има предвидима среда и адми­нистрация, която работи рамо до рамо с инвес­титорите, казва Енчев.

За да бъдат заменени въглищните електроцентрали, България се нуж­дае от възобновяеми мощности от 7-8 хил. мега­вата, което е 5-6 млрд. евро инвестиция по наши изчисления. Ако успеем да го направим, цената на електроенергията може да падне с поне 30% както за бизнеса, така и за домакинствата и по този начин да пестим по над 1 млрд. лв. годишно. Освен това ще станем конкурентоспособни и ще привличаме инвестиции, ще сме добре пози­ционирани за бъдещето на световната иконо­мика. А най-големият ефект от това ще е, че ще дишаме чист въздух.“

Leno с инвестиция от Япония при оценка от близо 100 млн. лв. Липсващият бюджет за 2022 г.

Свързани статии

BP поема водеща роля в зелен проект за 36 млрд. долара с българско участие

Бизнес, Водещи новини

BP поема водеща роля в зелен проект за 36 млрд. долара с българско участие

„Лудите идеи“ на PostScriptum Ventures

Forbes DNA Of Success, Бизнес

„Лудите идеи“ на PostScriptum Ventures

CWP Еurope ще инвестира над 1 млрд. лв. в нови ВЕИ проекти в България

Бизнес

CWP Еurope ще инвестира над 1 млрд. лв. в нови ВЕИ проекти в България

Mercuria и CWP ще изграждат 2GW ВЕИ мощности в Югоизточна Европа

Бизнес

Mercuria и CWP ще изграждат 2GW ВЕИ мощности в Югоизточна Европа

Реклама

Избрано

отпреди 3 дни

Flexport: Тежки очаквания

отпреди 3 дни

Дезинфлация?

30 юли 2022, 8:10

Хаосът по летищата събуди бизнеса с обезщетения за забавени и отменени полети

29 юли 2022, 18:49

Stripe и новата финансова нормалност

29 юли 2022, 13:02

Бизнесът неизбежно ще вдигне заплатите – с много!

28 юли 2022, 17:35

Газова криза: Частният сектор на помощ

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Кариери
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Innovation Forum & Awards 2022
  • Награди
  • Участници
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
  • Специални награди
  • Условия
  • Категории
  • Жури
  • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени
 

    При натискане на бутон „Приемам“, или ако продължите да разглеждате сайта, Вие приемате всички бисквитки, чиято цел е подобряване на навигацията и анализа на потреблението.ПриемамПолитика за поверителност