Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
11 ноември 2021, 10:42

Социалност и настигане, или дългосрочните приоритети на държавната политика

Георги Ганев Автор

Данните за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма към средата на 2021 г. показват, че за пръв път през този век общо разходите по отчетната статия „социални разходи; стипендии“ за последните 12 месеца надминават 17% от брутния вътрешен продукт на страната за същия период, като увеличението на този процент за последните пет тримесечия е рязко и съставлява повече от половината от общото повишение на съотношението разходи – БВП.

Илюстрация: Envato Elements

Това означава, че отговорът на българската държава на вирусно причинения стопански трус е да стане значително по-социална. За мнозина това едва ли е някакъв проблем, даже напротив, сякаш тази криза някак естествено е побутнала иначе ослушващата се българска държава към така или иначе желателната по-голяма социалност.

Но освен да става все по-социална, доколкото това е приоритет, българската държава е изправена и пред друго дългосрочно предизвикателство: да осигури на българските стопански деятели възможно най-добри условия те да настигат по стандарт на живот значително по-богатите наши партньори в ЕС. Абстрахирайки се за целите на простота на изложението от други възможни дългосрочни приоритети на държавната политика, мисленето по отношение на двойката „социалност“ и „настигане“ дава ярък пример за диаметрално противоположни идеи.

От една страна стои схващането, че „социалност“ и „настигане“ са взаимно допълващи се държав­ни приоритети: колкото повече от едното – толкова повече от другото. Привържениците на това становище в обществените науки и политиците бързо стигат до из­вода, че единственият приоритет е социалността и ако тя се пости­га добре, растежът (настигане­то) ще се погрижи сам за себе си. Интелектуалните аргументи за това са два. Първо, социалността увеличава държавните разходи за трансфери на доходи към необла­годетелствани групи, при които потребителските разходи са осо­бено високи, което стимулира съв­купното търсене и оттам, спо­ред фундаменталните постулати на кейнсианската догма – иконо­мическия растеж. Второ, социал­ността намалява подоходни нера­венства и увеличава кохезията в обществата, за които съответ­ни модели предполагат, че също в крайна сметка благоприятстват растежа.

От другата страна обаче стои значително по-песимистич­ното схващане, че „социалност“ и „настигане“ са със сигурност в средносрочен план в голяма степен заместващи се държавни приори­тети: колкото повече от едното – толкова по-малко от другото. Тази разбираемо политически доста по-непопулярна теза твърди, че увеличаването на социалността в относително бедна и още ненас­тигнала страна е пречка пред нас­тигането. Аргументите тук също не са малко, като основно се свеж­дат до това, че значителните по размер социални трансфери са за сметка на стимулите за предприе­мачество, на способността за об­разуване на различните форми на капитал и на ефикасното насочва­не на оскъдните (особено оскъд­ни в по-бедни страни) ресурси към възможно най-(обществено)произ­водителни употреби.

Кое от тези две схващания е валидно не е непременно само те­оретичен, а и исторически въпрос. Мислимо е да си представим обстоятелства (исторически път и текущи данни), при които една­та или другата визия е емпирич­но по-валидна. От гледна точка на направляващите държавните поли­тики е важно това да не се забра­вя. Фактът, че едното от тези схващания е политически много по-удобно от другото, изобщо не е причина то да е адекватното в да­дени конкретни обстоятелства.

Топ 20 на най-влиятелните влогъри в България До пощата по пантофи

Свързани статии

Георги Ганев: Публичният дискурс за газа се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал

Бизнес, Водещи новини

Георги Ганев: Публичният дискурс за газа се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал

Миризливи пари

Пари

Миризливи пари

Що е то „галоп“ в съвременната икономика

Бизнес

Що е то „галоп“ в съвременната икономика

Данните и техните промени

Бизнес, Водещи новини

Данните и техните промени

Георги Ганев: Проблемът с енергийните цени

Бизнес, Водещи новини

Георги Ганев: Проблемът с енергийните цени

Световната икономическа трилема

Бизнес, Водещи новини

Световната икономическа трилема

Реклама

Избрано

отпреди 4 часа

Не ми показвай тази реклама

отпреди един ден

Икономическият начин на мислене

отпреди 4 дни

Максимално ускорение

отпреди 4 дни

Предприемачи в киното*

11 май 2022, 18:30

Запознайте се с визията на новаторите в здравеопазването

10 май 2022, 11:18

Първи икономически прогнози след началото на войната

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30 Class 2021
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени