Бъдещето на енергетиката
В последните месеци енергетиката – българската, европейската и световната – изживява един истински стрес-тест.
При всички критики засега енергийната система в Европа и България се справя, въпреки всичко няма режим на тока. Нещо повече – поради наличието на големи ненатоварени производствени мощности България не просто успява да задоволи вътрешното търсене на електричество, но и да продава много повече на външните пазари на много по-изгодни цени. Благодарение на високите цени държавата реализира високи приходи, с които може да компенсира пострадалите от скъпата енергия. Вече е въпрос на политическа воля и организационни умения, за да се мине през временните трудности с минимални щети.
Очакванията са, че след зимата ситуацията с цените на енергията ще се нормализира, но въпреки това енергийните трусове поставят с нова сила дебата за бъдещето на енергетиката. Освен краткосрочни и временни мерки въпросът е какви по-структурни и дългосрочни реформи да се предприемат в енергетиката. Разбира се, традиционалистите искат да се върнем към „добрите“ стари времена – макар че тези времена въобще не бяха толкова добри, само да си спомним почти постоянния режим на тока в края на 80-те и началото на 90-те години. Или пък тецовете на въглища и мазут, които обгазяваха големите градове.
Едно от нещата, които очевидно могат да помогнат за цената на природния газ, е завършването на газовата връзка с Гърция, която позволява да се получават по-големи доставки на по-евтиния азерски газ. Въобще това, което се твърдеше на теория – че е добре да има повече инфраструктура и различни източници за доставки – се потвърди и на практика. Така че България не просто трябва максимално бързо да се свърже с Гърция, но да се ускорят и подобни проекти с други съседни страни, както и да се работи на регионално ниво за повече възможности за доставки.
На второ място, българската енергетика печели от възможностите за износ на електроенергия и тези възможности трябва да се увеличават чрез повече свързваща инфраструктура. От друга страна, повече свързаност ще намали и възможностите на местния енергиен монопол да манипулира цените, съответно това ще дава повече сигурност и на бизнеса, и на потребителите. Свързаността в Европа все още не е достатъчно висока – показателно е, че доста често напоследък токът в Германия е в пъти по-евтин, отколкото в Южна Европа. Така че инвестиции в свързаност ще позволят да се избягват екстремални промени в цените.
На трето място, очевидно е, че въглищата постепенно си отиват (както в САЩ, така и в Европа) и за момента се заменят с природен газ, но предлагането на природен газ не е толкова еластично, че винаги да поеме големи увеличения в търсенето на енергия. Освен това природният газ се внася и създава зависимост. България трябва по-сериозно да мисли за нови енергийни мощности, които през следващите десетилетия постепенно да заменят въглищата. Някои възможности са седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и възобновяеми енергийни източници, но най-добрият вариант е да се създаде правилната среда това да се случи с частни инвестиции, а не всичко да е държавно.
На четвърто, но не на последно, място, все повече бизнеси инвестират във ВЕИ проекти за собствени нужди – това до скоро се смяташе за пилеене на ресурс, но с поевтиняването на тези проекти и поскъпването на енергията те вече са много изгодни, а осигуряват и предсказуемост на разходите. Със сигурност ще има съпротива от традиционната енергетика срещу това развитие, но правилната и пазарната политика е държавата да насърчава това развитие, а не да защитава съществуващите монополи.
