Улеснения за регистрация на търговски дружества
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Българската административноправна рамка изобилства от дребни, ръждясали и овехтели детайли и болтчета, чието реставриране не изисква почти никакъв административен ресурс и професионален капацитет, а единствено визия и желание, е мнението на Данаил Коев, съосновател на VEDA Accounting и BattlePass Studio и член на борда на съветниците на BESCO.
Според него на първо място държавата би следвало да си постави няколко ясни дългосрочни цели, що се отнася до привличане на външни инвестиции, и последователно да ги преследва. Така, както вече са направили страни като Ирландия, Естония, Люксембург и Малта. Той допълва, че големите проблеми трябва да се разделят на съставните им части и да се започне с ремонта им болтче по болтче.
„Огромната част от тези малки, съставни проблеми могат да се коригират просто чрез замяната или добавянето на няколко думи, точки и алинеи в подзаконови нормативни актове“, казва Данаил Коев.
За пример дава, че една от първите административни стени, с които се сблъсква всеки чуждестранен инвеститор, е регистрацията на търговско дружество. Да се регистрира фирма, особено с чуждестранно участие, е много по-трудно днес, отколкото преди три-четири години. Основна причина е консервативното прилагане на европейските регулации за мерките срещу изпиране на пари.
„Аз лично съм свидетел как на американско дружество с над 100-годишна история и клонове в над 40 страни по света му отне над 10 месеца да регистрира ЕООД с 2 лв. капитал в България заради тромавите процедури на българските банки“, допълва Данаил Коев.
Според него възможните решения са няколко. Да се допусне регистрацията на дружествата с капитал до 100 или до 1000 лв. да се осъществява без задължителното внасяне на сумата по банкова сметка. Или пък да се почерпи опит от Естония, където внасянето на капитала става след регистрация на дружеството, а не е предпоставка за самата му регистрация.
Също така от 2019 г. там е възможно капиталът да се депозира не само в естонска банка, а в която и да е кредитна институция или дружество за електронни пари, регистрирано в рамките Европейската икономическа зона.
Коев казва още, че друга пречка е необходимостта от нотариална заверка върху т.нар. съгласие и образец от подписа на управителя. Изискване за нотариална заверка при подаване на заявлението за регистрация липсва в много други страни от Европейския съюз.
Друг пример са САЩ, където отдалечените и дигитални нотариални услуги официално са факт вече от няколко години. „Технологиите и необходимостта са налице – нужна е единствено воля за малка промяна в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, която да го допуска, и нарочни наредба и/или правилник, които да уреждат реда и прилагането“, заключава той.
