Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
25 ноември 2021, 19:00

България като конкурентна инвестиционна дестинация

Георги Стоев

Автор

Реториката на деня поставя в култ запазването на работните места. Миньори, ТЕЦ-ове, затворени фабрики заради скъп ток – всички казват трябва държава­та да ни спаси, за да имат хора­та работа.

Снимка: Envato Elements

Оказването на помощ с такъв аргумент е фундаментал­на грешка (по-евтино излизат на бюджета социални помощи за съкратени работници, отколкото подкрепа на губещи фирми), но не това е основната ми тема тук.

Взимам повод от политическия дневен ред, за да анализираме в кои сектори всъщност икономиката създава нови работни места (раз­лични от ИТ), с кого се конкурира­ме за инвестициите в тях и дали изобщо си поставяме реалистични цели, когато си представяме след­ващите години индустриален ръст. Всичко това се свежда до оцен­ка на конкурентните предимства на страната като инвестиционна дестинация в динамичните произ­водствени сектори в Централна и в Източна Европа.

Във всяка индустриална стра­на от ЦИЕ, каквато е и България, ключов е ръстът на заетостта в широко дефинирания сектор меха­троника и аутомотив. В България секторът добави около 19 хил. ра­ботни места за пет години преди пандемията на фона на свиващи се почти всички други производства. България е шестият по големина пазар на труда в мехатроника и аутомотив в ЦИЕ след вишеградските четири страни и Румъния.

В по-широк регионален кон­текст, ако сред конкурентите се добавят и страните от Балканите извън ЕС, в по-предни позиции като брой работни места е и Тур­ция. Сред седемте най-големи па­зара на труда в ЦИЕ България е на четвърто място според важния коефициент „производителност към разходи за труд“.

Но по този показател страните след България – Чехия, Румъния и Словакия, имат близки показатели до българския, освен това в България средни­те заплати изпреварват по ръст средната производителност (доба­вената стойност на едно работно място). Пред България са Полша, Унгария и Турция.

Производителността на труда в голяма част от другите регио­нални конкурентни дестинации е значително по-висока – най-три­виалното обяснение е, че там се произвеждат по-скъпи продукти. Производителността на труда в Чехия, Словакия и Унгария е два пъти по-висока, а в Румъния с 22% по-висока спрямо тази в България.

Трезвият прочит на данните задължава да кажем, че всъщност България до момента не успя да се наложи като особено конкурентна дестинация за инвестиции в ауто­мотив. Наистина ръстът на ра­ботните места в сектора беше много значим за икономиката на страната, а почти цялата дина­мика на индустрията се движи от чуждите инвестиции в този сек­тор.

И наистина България е сред най-динамично специализиращите страни в мехатроника и аутомо­тив. Но аутомотив секторът в България, както го познаваме днес, има относително ниска производи­телност и по-лоши бизнес показа­тели спрямо редица други подсек­тори в мехатрониката.

Ако се разгледа само тясната дефиниция на „части и принадлеж­ности за автомобили“ според кла­сификацията на икономическите дейности, производителността е близо два пъти по-ниска от про­изводството на „машини със спе­циално предназначение“.

Инвес­тициите на едно работно място в сектора, които най-безспорно може да определим като производ­ство на поръчкови машини и обо­рудване, са с 24% повече от тези в аутомотив, докато производител­ността е с 85% по-висока.

Но там работните места растат бавно, а секторът е доминиран от малки и средни компании, голямата част от тях български. По-бърз ръст ще предполага много по-голям брой инвеститори, макар и малки в сравнение с масовите производи­тели, и много по-развита екосис­тема от доставчици.

Розето, което покори света Глобалният Forbes обяви братята Домусчиеви за първите български милиардери

Свързани статии

Икономическият начин на мислене

Бизнес, Водещи новини

Икономическият начин на мислене

Срам или гордост, нищо по средата

Бизнес, Водещи новини

Срам или гордост, нищо по средата

Статистиката в подкрепа на ваксините

Бизнес

Статистиката в подкрепа на ваксините

Извинявайте, македонци!

Бизнес

Извинявайте, македонци!

Индустрията през 2022 г.

Бизнес, Водещи новини

Индустрията през 2022 г.

Следващото ниво на доверие

Бизнес

Следващото ниво на доверие

Реклама

Избрано

отпреди 22 часа

Не ми показвай тази реклама

отпреди 2 дни

Икономическият начин на мислене

отпреди 5 дни

Максимално ускорение

отпреди 5 дни

Предприемачи в киното*

11 май 2022, 18:30

Запознайте се с визията на новаторите в здравеопазването

10 май 2022, 11:18

Първи икономически прогнози след началото на войната

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени