България като конкурентна инвестиционна дестинация
Автор
Реториката на деня поставя в култ запазването на работните места. Миньори, ТЕЦ-ове, затворени фабрики заради скъп ток – всички казват трябва държавата да ни спаси, за да имат хората работа.
Оказването на помощ с такъв аргумент е фундаментална грешка (по-евтино излизат на бюджета социални помощи за съкратени работници, отколкото подкрепа на губещи фирми), но не това е основната ми тема тук.
Взимам повод от политическия дневен ред, за да анализираме в кои сектори всъщност икономиката създава нови работни места (различни от ИТ), с кого се конкурираме за инвестициите в тях и дали изобщо си поставяме реалистични цели, когато си представяме следващите години индустриален ръст. Всичко това се свежда до оценка на конкурентните предимства на страната като инвестиционна дестинация в динамичните производствени сектори в Централна и в Източна Европа.
Във всяка индустриална страна от ЦИЕ, каквато е и България, ключов е ръстът на заетостта в широко дефинирания сектор мехатроника и аутомотив. В България секторът добави около 19 хил. работни места за пет години преди пандемията на фона на свиващи се почти всички други производства. България е шестият по големина пазар на труда в мехатроника и аутомотив в ЦИЕ след вишеградските четири страни и Румъния.
В по-широк регионален контекст, ако сред конкурентите се добавят и страните от Балканите извън ЕС, в по-предни позиции като брой работни места е и Турция. Сред седемте най-големи пазара на труда в ЦИЕ България е на четвърто място според важния коефициент „производителност към разходи за труд“.
Но по този показател страните след България – Чехия, Румъния и Словакия, имат близки показатели до българския, освен това в България средните заплати изпреварват по ръст средната производителност (добавената стойност на едно работно място). Пред България са Полша, Унгария и Турция.
Производителността на труда в голяма част от другите регионални конкурентни дестинации е значително по-висока – най-тривиалното обяснение е, че там се произвеждат по-скъпи продукти. Производителността на труда в Чехия, Словакия и Унгария е два пъти по-висока, а в Румъния с 22% по-висока спрямо тази в България.
Трезвият прочит на данните задължава да кажем, че всъщност България до момента не успя да се наложи като особено конкурентна дестинация за инвестиции в аутомотив. Наистина ръстът на работните места в сектора беше много значим за икономиката на страната, а почти цялата динамика на индустрията се движи от чуждите инвестиции в този сектор.
И наистина България е сред най-динамично специализиращите страни в мехатроника и аутомотив. Но аутомотив секторът в България, както го познаваме днес, има относително ниска производителност и по-лоши бизнес показатели спрямо редица други подсектори в мехатрониката.
Ако се разгледа само тясната дефиниция на „части и принадлежности за автомобили“ според класификацията на икономическите дейности, производителността е близо два пъти по-ниска от производството на „машини със специално предназначение“.
Инвестициите на едно работно място в сектора, които най-безспорно може да определим като производство на поръчкови машини и оборудване, са с 24% повече от тези в аутомотив, докато производителността е с 85% по-висока.
Но там работните места растат бавно, а секторът е доминиран от малки и средни компании, голямата част от тях български. По-бърз ръст ще предполага много по-голям брой инвеститори, макар и малки в сравнение с масовите производители, и много по-развита екосистема от доставчици.
