Икономика на здравето на работното място
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
От д-р Волфганг Зайдл и Йорданка Коцева*
COVID-19 радикално промени начина, по който работим, и свързаните с това предизвикателства за здравето. Елементи от гъвкавия начин на работа е вероятно да останат и след пандемията, повдигайки ключови въпроси за здравето и благополучието на служителите. Как могат да се управляват чрез базирани на реални доказателства практики?
Основните елементи, на които следва да се обърне внимание са изготвяне на стратегическа рамка, базирана на анализ на данните, секторни специфики и сравнение по индустрии и холистично разбиране за потребностите на служителите, обхващащо физическото и финансовото им благосъстояние.
Също така структуриране на ефективни здравни програми с измерими резултати и внедряването на практики за здраве и благополучие в организационната култура, интегрирайки концепциите „баланс работа-личен живот“.
За да отговорят на скритите здравни проблеми на служителите и свързаната с това повишена ползваемост по работодателски договори, здравният мениджмънт и управлението на благосъстоянието е необходимо да се трансформират в холистична стратегия, управлявана на база реални данни.
Има много мотиви работодателя да инвестира в здравето на служителите. Начело на списъка е застаряващата работна ръка, битката за талантите, както и ангажираността и продуктивността на служителите. Оценката за пълната цена на здравето и заболеваемостта на служителите е приоритет при внедряване на програма за здраве и благополучие на служителите в организацията.
Практиката в България показва, че все повече компании инвестират в превенцията за здравето на своите служители чрез включване в социалните придобивки и здравни пакети, които надграждат минималните изисквания. В допълнение организират сесии за социално- значими заболявания, които да образоват служителите и да спомогнат за изграждане на самосъзнание да спортуват, да се хранят здравословно и да се преглеждат своевременно.
Данните сочат, че между 5% и 25% от служителите в една компания генерират разходи във връзка с влошеното си здравословното си състояние. На този фон много организациите все още подценяват риска оставащите служители плавно да преминават в тази група, което може да доведе до загуби от увеличаване на разходите за здравно застраховане и индиректно чрез системни отсъствия от работа, както и неефективно изпълнение на задачите.
Една инвестиционната стратегия за поддържане на добро здраве на служителите намалява риска от високи разходите по лечението и загубите от системното им отсъствие.
Едно схема за управление трябва да предоставя бърз и изчерпателен поглед върху здравния статус на работната сила и свързаните с това разходи. Данните трябва да се събират от възможно най-голям брой източници като: здравни осигуровки, отсъствия по болест, дългосрочна нетрудоспособност, трудови злополуки, измерване на риска за здравето, здравни прегледи, програма за подпомагане на служителите, работодателска отговорност и злополуки.
Навременната и адекватна интерпретация на всички данни от страна на лидерите и вземащите решения ще позволи да създадат оптимална програма за придобивки, добре балансирана проактивна стратегия за благополучие и навременното предоставяне на здравни и свързани с благополучието интервенции.
През последната година и половина някои от работодателите в България внедриха редица нови решения, които помогнат служителите да се чувстват по-спокойни за физическото и психическото си здраве, мотивирани от факта че хората, които получават подкрепа, свързана с грижа за здравето и благосъстоянието им, биха допринесли за по-висока ангажираност.
Важно е да се отбележи, че компаниите от производствения сектор също осигуряват комплексна грижа за служителите си в различни направления, като над 30% от тях предоставят ексклузивна медицинска застраховка, застраховка живот и психологическа помощ, както и финансова подкрепа при различни житейски събития. В секторите „Информационни технологии“ и „Изнесени услуги“ процентите са значително по-високи.
С цел да се осигури по- адекватна подкрепа от страна на работодателите, която би намалила текучеството и би подобрила здравето и благополучието на служителите, е важно да се анализират качествено данните от различни аспекти. Респективно на тази база да се структурират работещи програми, съобразени с конкретните нужди на организацията.
Според едно проучване на Меrcer свързано със „Световни тенденции при управлението на талантите“ показва, че 50% от служителите биха предпочели организация, която предлага широкообхватно цялостно възнаграждение, 49% предпочитат организация, предлагаща защита на здравето и финансовото им благосъстояние. За да може един работодател да бъде предпочитан сред талантите е добре да предоставя гъвкав подход при придобивките, възможност за достъп до дигитални здравни услуги и решения, свързани с благосъстоянието на служителите им.
Културата на високо качество и постижения се основава на ангажирани служители, които имат достъп до здравна грижа. Предоставянето на добра грижа за здравето и организационната култура, която подпомага устойчивостта и поддържането на добра форма, на практика се преобразуват в предимства за организациите от гледна точка на продуктивността. В крайна сметка управлението на риска в реално време, способността за предоставяне на ефективни услуги води да по-здрави и по-щастливи служители.
* Д-р Волфганг Зайдл e MD MA MBACP (акредитиран), партньор и лидер на направление “Здраве и благополучие на служителите на работното място” в Mercer Marsh Benefits
Йорданка Коцева e мениджър Бизнес Развитие в звено Здраве & Придобивки на служителите в Mercer Marsh Benefits
