Тихо! Тати има бизнес среща в хола

Кратък поглед върху някои аспекти на данъчно облагане при работа от разстояние (home office)

Разпространението на СOVID-19 разви Home office режима на работа. Корона кризата ще свърши, но работата от разстояние ще се запази в определени граници, а може и да нарасне. Моделът на замяна на офиса с работа от вкъщи има своето логично обяснение както за работодателите, така и за работниците – намаляване на разходите и оптимизиране на работното време, подпомагани от все по-развитите технологични решения.

Това, разбира се, както и много други неща в живота, има както своите предимства, така крие и недостатъци. В следващите години ще наблюдаваме с интерес социалните, здравните и психологическите ефекти от този феномен. Плащането на данъци обаче не може да се отложи, поради което дружествата следва бързо да намерят верните решения днес и сега. Надяваме се следващите редове да са полезни за тях.

Кодексът на труда регламентира работата от разстояние като форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.

Въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, се уговарят в индивидуалния трудов договор.

Кодексът на труда предвижда, че работодателят осигурява за своя сметка необходимото за извършване на работата оборудване, както и консумативи за функционирането му; програмно (софтуер) осигуряване; техническа профилактика и поддържане; устройства за комуникация, включително интернет свързаност; други технически или документни пособия.

В индивидуалния трудов договор може да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички права и задължения, произтичащи от това. Извън пряката си работа работникът или служителят може да използва предоставените му оборудване, интернет и комуникационни връзки в рамките на разумното и добрите нрави.

Същността на работа от раз­стояние и задълженията за работода­теля налагат следните изводи относ­но данъчното третиране:

ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНО ПО­ДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

Считаме, че разходите, които рабо­тодателят прави в обичайния ход на нещата за осигуряване на необхо­димото за извършване на работа от разстояние, са данъчно признати.

Работодателят следва да може да обоснове надежден измерител на раз­пределението на разходите, ползвани и за служебни, и за извънслужебни цели. В тази група влизат предимно консу­мативните разходи на работника (ел. енергия, интернет свързаност, теле­фон, отопление, вода и т. н.).

Националната агенция за приходи­те (НАП) в Разяснение № 24-29-244 от 07.03.2012 г.^* приема, че разходите за консумативи се признават за данъчни цели, ако е доказана връзката им с дей­ността на предприятието. За целта е необходимо работодателят и ра­ботникът, съответно служителят, да определят надежден и разумен, предварително установен, измери­тел на консумативните разходи.

Ако за основа се вземат реалните разходи, заплатени от работника/слу­жителя, са възможни като отправна точка следните подходи:

• Определяне на съотношението на работните спрямо неработните дни за периода, както и на работ­ните спрямо неработните часове в рамките на работните дни.
• Определяне на съотношението на площта на помещението, полз­вано за работа, спрямо общата площ на жилището (този подход е удачен при разходи, които се от­насят за цялото жилище).

Възможно е също така да се вземат предвид за база разходите, които ра­ботодателят би извършил, в случай че лицата упражняват трудовата си дейност в помещения на предприяти­ето.

Що се касае за предоставени от работодателя компютърни конфигу­рации, офис оборудване (бюра, сто­лове) и офис консумативи, същите на общо основание следва да се приемат за данъчно признати, доколкото са част от общото законово задълже­ние на работодателя да осигури усло­вията за упражняване на труд.

С оглед изискванията за докумен­тална обоснованост заплащането на консумативните разходи следва да се извършва въз основа на първичен сче­товоден документ по смисъла на За­кона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Това може да бъде и документ, съставен между работника и работодателя, придружен с документите за цялост­ните разходи на работника, например фактури за електроенергия, водо­снабдяване и пр.

Важно: При тази организация на ра­бота винаги ще възниква въпросът с наличие на лично ползване от страна на работниците, като този въпрос следва изрично да се регламентира в трудовия договор.

ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Считаме, че работодателят запазва правото си на данъчен кредит за обо­рудването и консумативите, пред­ставени на работника. Работодате­лят предоставя това оборудване и консумативи с ясно бизнес намерение, поради което правото на приспадане на данъчен кредит не следва да бъде застрашено на това основание. Разби­ра се, при лично ползване ще е налице съответното данъчно облагане.

Ако оборудването остане у ра­ботника, след като се прекрати рабо­тата от разстояние или трудовият му договор е прекратен, ще е налице облагаема доставка към работника, съответно работодателят следва да начисли ДДС.

Когато става въпрос за консума­тивни разходи, е налице практическо усложнение за ползване на кредит, доколкото в този случай работода­телят не разполага с данъчен доку­мент, посочващ го като получател по доставката. Фактът, че работни­кът не е регистриран по ЗДДС, прави техниката на префактуриране непри­ложима.

В Становище № 20-00-42 от 21.02.2014 г. на НАП принципно е прието за допустимо, когато данъчно задъл­жено лице притежава доказателства, че е реалният потребител на стока­та или услугата, да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит съобразно своя дял по издадената на физическото лице фактура от дос­тавчика.

Този подход считаме за умес­тен и приложим при ползване на данъ­чен кредит при работодателите в хипотези на работа от разстояние. За съжаление обаче, това разумно и под­ходящо практическо решение не е по­твърдено официално от НАП, поради което остава открит въпросът дали прилагането му няма да бъде санкцио­нирано от данъчната администрация!

ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

Разходи, пряко свързани с извършва­ната трудова дейност от работ­ниците и служителите на предпри­ятието, включително в случаите на работа от разстояние, не представляват доход за физическите лица и не са обект на данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ.

Разбира се, ако чрез заплащане на консумативни разходи се прикрива трудово възнаграждение, ще се при­ложат правилата на ЗДДФЛ относно облагането на доходите от трудови правоотношения.

---

* Макар и издадено основно за надомна работа, в разяснението изрично е посочена неговата приложимост и по отношение на извършването на работа от разстояние.