Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
14 декември 2021, 20:16

Инвестиции вместо субсидии

Георги Ангелов Автор

„Топлофикация“ – София, е най-го­лямата топлофикация в страната и единствената, която така и не беше приватизирана. При това по­ложение не е учудващо, че софийското парно има натрупана загуба за 739 млн. лв. към края на мина­лата година. И това не е всичко. Освен загуба има натрупани и 840 млн. лв. задължения към държавния Българския енергиен холдинг – за­дължения, натрупани заради непла­тен газ, които постоянно растат.

Снимка: Pixabay

И това е само за последното десетилетие, преди това компани­ята също имаше задължения, но те бяха покривани на няколко пъти от бюджета и от БЕХ. Накрат­ко, „Топлофикация“ – София, ползва мащабна субсидия от данъкоплатците, маскирана като „дълг“, който обаче никога няма да бъде платен.

Разбира се, политиците нищо не правят по този проблем – те си мислят, че с тези субсидии за софийското парно решават „социален“ проблем в столицата. Интерес­но е обаче как така само в София има такива проблеми? В нито един друг град в България няма субси­дии за парното – нито в Пловдив, нито във Варна, при това цените са подобни.

Отговорът е много прост: в тези градове топлофикациите са собственост на стратегически ин­веститори, които са инвестирали в когенерация. Когенерация означава, че когато се про­извежда топлинна енергия, в същото време се произ­вежда и електрическа енергия, която носи значителни допълнителни приходи. А „Топлофикация“ – София, не е инвестирала и няма достатъчно приходи от про­дажба на ток. Решението е очевидно – „Топлофика­ция“ – София, също да се инвестира в когенерация, така че да се произвежда повече ток и да си реши финансовите проблеми. И ако сегашният собственик на топлофикацията не може да го направи, може би е време да се смени собственикът.

Това далеч не е единствен пример. В БДЖ проблемът е абсолютно същият. БДЖ получава субсидия от държавата, за да движи влакове (често полупразни) – но БДЖ не инвестира в нови вагони и локомотиви. С локомотиви и влакове на 40 и повече години постоянно има повреди и дори самозапалване на подвижния състав, БДЖ постоянно съкращава разписанието заради липса на влакове и съответно постоянно става все по-неконкурентно на транспортния пазар.

Получава се парадокс – инвестираме милиарди в нови жп линии, но никой не се вози по тях. И тук решението е вместо субсидии за празни влакове да се насочат средства към инвестиции, нови вагони и локомотиви и да се направи разписание, което е удобно за пътниците и привлича клиенти.

Но ако парното и железниците са субсидирани, то това е нищо в сравнение с най-субсидирания сектор в България – земеделието. Милиарди и милиарди европейски и национални субсидии се насочват към този сектор, без особено впечатляващи резултати (ефектът е дори негативен). Ще кажете, че нямаме друг избор и това е европейска политика, но не е съвсем така.

Правилата позволяват значителна част от субсидиите да се пренасочат към инвестиции в селските райони. С тези инвестиции може да се подобри пътната мрежа, инфраструктурата, училищата, да се изградят индустриални паркове (което ще помогне за развитие и на други сектори като туризъм и индустрия), може да се инвестира в напоителна мрежа, научни изследвания и други неща, които да подпомогнат земеделието. Във всеки случай, ако поне част от субсидиите в земеделието се насочат към продуктивни инвестиции, резултатите няма да закъснеят.

Холистичен подход към красотата Потребителските нагласи за гледане на телевизия се променят

Свързани статии

Първи икономически прогнози след началото на войната

Бизнес, Водещи новини

Първи икономически прогнози след началото на войната

Българският петрол

Без категория

Българският петрол

Бюджет 2022 – фокусът трябва да е висок растеж

Бизнес, Водещи новини

Бюджет 2022 – фокусът трябва да е висок растеж

Бъдещето на енергетиката

Бизнес, Водещи новини

Бъдещето на енергетиката

Скъп ток – какво да се прави

Бизнес, Водещи новини, Колумнисти

Скъп ток – какво да се прави

business-5475660_1280

Автори

Къде изчезнаха песимистите?

Реклама

Избрано

отпреди 3 часа

Икономическият начин на мислене

отпреди 3 дни

Максимално ускорение

отпреди 3 дни

Предприемачи в киното*

отпреди 5 дни

Запознайте се с визията на новаторите в здравеопазването

10 май 2022, 11:18

Първи икономически прогнози след началото на войната

30 април 2022, 17:13

Георги Ганев: Публичният дискурс за газа се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30 Class 2021
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени