Боян Рашев: Старите дрехи са ресурс, не гориво
Започна сезонът на мръсния въздух. В големите градове в България е неизбежен поради много причини. Слава богу, тенденцията в последните десетина години е добра – замърсяването устойчиво намалява. За съжаление това вероятно ще се промени тази зима.
Скъпите ток, газ и топлофикация ще принудят повече хора и бизнеси да разчитат на твърдо гориво. Само че и презапасяването с дърва вече има последствия – количествата не достигат и те също поскъпват сериозно. Има голяма вероятност много хора да потърсят решение в изгарянето на всякакви висококалорични отпадъци – пластмаси, стари мебели и дограма, отработени масла, гуми, текстил. Това е възможно най-замърсяващата алтернатива, която не трябва да се допуска.
Старите дрехи и всякакъв друг текстил са най-разпространеният от описаните отпадъци, за който няма регулирана система за събиране и рециклиране. При положение че над две трети от модерните дрехи се правят от изкуствени влакна, тоест от нефт и газ, те представляват „качествено“ гориво. Затова е и много вероятно старите ви дрехи да стигнат до нечия печка, ако ги изхвърлите в кофата за боклук. Оттам обаче ще излязат под формата на фин прах, смесен с гадни газове, които се образуват при ниски температури на горене. И ще ни тровят.
Реалността е, че бързата мода – постоянното предлагане на нови стилове на много ниски цени – води до голямо увеличение на количеството произведени и изхвърлени дрехи. От 1996 г. количеството дрехи, закупени в ЕС на човек, се е увеличило с 40%. Всяка година европейците купуват почти 26 кг и изхвърлят около 11 кг текстил. Производството му е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка. Всяка година прането на синтетични материали освобождава около 500 хил. тона микрочастици пластмаса в океана. За да се постигне намаляване на текстилните отпадъци в ЕС, до 2025 г. държавите членки ще бъдат задължени да събират текстилните изделия отделно.
Добрата новина е, че в София и другите големи градове в България от доста време има множество контейнери за стари дрехи. Освен това такива се приемат и в магазините за дрехи втора ръка, както и в магазините на някои от водещите модни марки. Всичко това се случва на изцяло доброволна и бизнес основа – от частни фирми. От почти една година в София вече действа и Хъб за разделно събиране на текстил, в който вече са събрани над 55 тона отпадък. Последното е съфинансирано от ЕС чрез Оперативна програма „Околна среда“ и представлява един от малкото добри примери за смислена инвестиция на европейски средства у нас.
Така събраните стари дрехи и други текстилни отпадъци наистина се сортират и продават за повторна употреба или рециклиране. Част от тях можете да купите в магазините за дрехи втора ръка, друга част заминават за страни като Пакистан и Уганда, а останалото се използва като материал за производство на парцали, изолации или запълнения в различни индустрии.
Много хора избират да говорят, да обещават или да протестират за „спасяване на планетата“. Това няма особен ефект. Можете просто да действате:
Използвайте дрехите си възможно най-дълго. Ако е възможно, ги отстъпвайте и на някой друг – с детските дрехи и обувки си е практика, но и баща ми с удоволствие носи старите ми якета, ризи и маратонки.
Когато вече не ви вършат работа, не ги мятайте в кофата за боклук – има къде да ги предадете за смислено и чисто оползотворяване. Това не само ще облече някого много евтино или ще осигури суровина за други продукти, но и ще ни спаси от евентуално замърсяване на въздуха. Тази зима това ще бъде особено важно.
