Инфлацията и относителните цени: печеливши и губещи
Инфлацията вече не се „крие“ само в балонизираните оценки на финансови и реални активи. Аргументите, че няма проблем централните банки да раздуват паричното предлагане, да създават пари и да насърчават трупането на дълговете вместо спестяването се сблъскаха с действителността. Многократно сме коментирали опасностите от грешното насочване на капитал при откъсната от действителността цена на парите и кредита, но сега трябва да обърнем внимание на промяната в ценовото равнище.
Нарастването на общия индекс на потребителските цени постига глобални „рекорди“ – инфлация 6.2% в САЩ на годишна база е невиждана от края на 1990 г., ръст с 4.6% в Германия – от края на 1991 г., а в цялата еврозона средно – от епизода точно преди финансовия крах през есента на 2008 г.; в България – също някъде от началото на 2009 г. Но подхождайки така, има риск да направим първата голяма грешка – да се фокусираме върху средното, върху целия индекс, а да пропуснем анализа на двигателите на поскъпването. Дори да отчетем част от скока на цената на природния газ в Европа на политически фактори, които могат при нужната воля бързо да се разрешат, значителното поскъпване на енергийните ресурси като цяло е факт. Същото може да се каже и за много от останалите ключови суровини – метали, пластмаси, хартия, дървен материал, част от храните и т.н.
Лековатото обяснение е да отдадем всичко на затруднени вериги на доставки при по-бързо от очакваното възстановяване след първия шок на пандемията. Един от факторите за това бързо възстановяване на потреблението е почти неограничената подкрепа с фискални стимули в целия развит свят, а дефицитите бяха монетизирани при нулева цена от централните банки. Избегнахме рязко обедняване, което би било нормалната последица от разрушаване на стопанската активност в тежка криза и сега ще понесем цената през обезценка на парите.
Преливането на ефекта от енергийните цени и базовите суровини към потребителските и капиталовите стоки потвърждава тази тенденция. Доколкото и преди е имало резки скокове за няколко месеца на борсовите котировки на ключови материали и горива, автомобилите, мебелите и услугите почти не са реагирали. А сега виждаме, че в Германия автомобилите поскъпват с 14%.
Връщайки се към промяната в относителните цени, се вижда, че дългосрочните политики на парична експанзия и меки фискални ограничения промениха структурата на икономиката, инвестициите и производствения капацитет. За повече от десетилетие ресурсите отидоха във водещите листвани на борсите технологични компании, в големи публични инвестиционни проекти, в строителство. Последиците от декапитализацията бяха прикривани за известно време от контракцията след финансовата криза от 2008 г. и от дълговата криза в еврозоната. Но дисбалансите се трупат и в един момент се проявяват.
Какво от тук насетне? Мнозина казват, че инфлацията е временна. Частично вярно, но е добре да осмислим, че това означава запазване на скъпите петрол, мед, стомана, ток, литий, хартия и т.н. Така производителите на тези стоки ще получават относително повече, докато онези, които създават други стоки и услуги, ще обеднеят. В нормална конкурентна икономика ценовият сигнал би довел до повече инвестиции в производството на тези ресурси, но свръхрегулациите по-скоро ще блокират този процес. И накрая нека си дадем сметка, че поскъпването дотук е преди прилагането на фискални мерки за повишаване на пенсии, заплати, социални помощи извън локдаун компенсациите в развития свят. Ако правителствата опитат да компенсират инфлацията с ново раздуване на дефицитите за увеличаване на доходите и това бъде финансирано с нови количествени улеснения с близки до нулеви лихви, духът вече ще напусне бутилката.
