Иновации в ритъма на джаза

За разлика от бизнесите с йерархична структура иновативната компания за протезни гилзи ProsFit не функционира като оркестър, а като неформален джаз бенд. Нейният съосновател и изпълнителен директор Алън Хътчисън вярва, че не е диригент на случващото се, а по-скоро част от експериментиращите музиканти.

Самият Хътчисън е саксофонист и неговото хоби го е убедило, че иновациите се раждат в среда, която предразполага към експерименти и никой не се страхува, че ще обърка нещо.

Този подход е в основата на работата на ProsFit, българската компания, която подобрен модел на протезна или още при­емна гилза. Целта на изделието е да направи връзката между ампутиран крак или ръка и нов изкуствен крайник, който да застане на тяхното място и да върне мобил­ността.

„Ние сме като участници в джаз кон­церт, пълен с импровизации. Ако тромпе­тистът ни изостава, човекът с тромбо­на излиза на преден план и нещата продъл­жават в напълно нова посока“, казва Алън Хътчисън (62), като добавя, че синът му Кристофър (29), който е технически дирек­тор на ProsFit, също е припознал музиката за свое хоби. Той пее и свири на пиано.

Баща и син Хътчисън канят екипа на Forbes в стая около 60 кв. м, която е при­лепена към основния офис. Това е кабине­тът, който служи и като клиника. В него се извършват всички необходими 3D скани­рания, изследвания и срещи с пациенти. До входа виждаме снимка с автограф на аме­риканския саксофонист Бен Уебстър. „По­дари ми я един приятел, защото откриваше нещо общо в стиловете ни. Въпреки това Уебстър ми е оставил посланието, че чо­век не трябва да копира другите. Хубаво е да опита различни неща и така да открие себе си и това, което му подхожда“, казва Алън Хътчисън.

Не само в музикалния сектор има значе­ние дали си уникален. В бизнеса това е едно от най-големите предимства и Хътчисън го знаят. ProsFit е компания, която не се включва във вече развит пазарен сегмент, а избира да тръгне по трудния път.

Ние сме disruptive company (иновативна компания, която прокарва нова ниша на па­зара) и сме решени наистина да помогнем на тези над 35 млн. ампутирани, които се нуждаят от нас.

От тях над 75% нямат достъп до протезиране. Нашата цел е да достигнем и до тях“, казва Алън Хътчисън.

За да се случи това, между 2014 и 2020 г. ProsFit минава през пет рунда на финан­сиране и набира 4 млн. евро. Българският фонд за рисков капитал LAUNCHub участ­ва в първия рунд. В следващите се включ­ват международни и местни частни инвес­титори.

Хътчисън откриват подкрепа и в лице­то на международно утвърдили се брандо­ве – технологичния гигант HP, лидера в ав­томобилната индустрия Toyota и най-голе­мия производител на химикали BASF. С тях малкият български стартъп стартира три много различни проекта, които подкрепят развитието му.

Когато гледаме приходите от 335 хил. лв. за 2020 г., ProsFit все още изглежда в на­чалото на своята бизнес история. Причи­ната за това са консервативният здравен сектор и всички необходими усилия за из­работването на медицинско изделие. Паза­рът не е голям, но това не притеснява два­мата Хътчисън, защото именно предизви­кателствата ги подтикват да стартират ProsFit.

През юли 2009 г. Кристофър Хътчисън претърпява тежък инцидент с влак в Швейцария, където е роден и отраснал. Оцелява по чудо, защото в съ­щия ден в болницата, която го приема, се провежда конференция с едни от най-добри­те лекари в света. Налага се обаче и двата му крака да бъдат ампутирани.

Възстановяването след операциите е бавно. След няколко месеца напуска лечеб­ното заведение и решава да си постави про­теза, за да се върне колкото е възможно към предишния си живот. Тогава се сблъсква с дългогодишната липса на подобрения при протезните гилзи. Те се правят чрез гипсо­ви отливки, а шансът да паснат от първия път е 50 на 50. Изделията са тежки и твър­ди, затова, когато краката се подуят (на­пример при полет със самолет), създават дискомфорт за ампутирания и причиняват силна болка.

„Имах късмета да живея в държава с много развито здравеопазване. Това обаче не се отнасяше за протезите. Запитах се, щом това е нивото в Швейцария, то какво е в останалата част от света“, казва Крис­тофър Хътчисън.

За късмет с баща му се оказват подхо­дящият екип за откриването на решение. Алън Хътчисън е дипломиран инженер от Оксфорд. За разлика от Роуън Аткинсън (познаваме го като Мистър Бийн), с кого­то ги делят само два випуска, след дипло­мирането си Хътчисън не е искал да ста­ва филмова звезда, а просто да остане още малко в университета. Там е била неговата джаз група. Затова е започнал работа като асистент. Професорът, на когото е пома­гал, е участвал в разработването на имплант за коляно от ново поколение.

Работата на Хътчисън е включвала из­ползването на много технологии и въпреки че протезните гилзи на пръв поглед нямат общо с имплантите, предишният опит му е помогнал. „Тогава създавахме иновация чрез машини, които днес вече не можем да наре­чем бързи. 30 години след този проект ни­кой не се е сетил да включи технологиите от ново поколение в създаването на гилзи. Не разбирам как е възможно това. Компю­трите са тук и са по-бързи и прецизни от всякога. Нека просто ги използваме.“

Все пак през 1986 г. Алън Хътчисън се е откъснал от „Оксфорд“, за да направи ма­гистратура в Швейцария. Там е срещнал съпругата си, установил се е и през години­те е заемал управленски позиции в различ­ни компании.

След инцидента с Кристофър животът на семейство Хът­чисън се променя напълно и изплуват много трудности. Една от тях е, че не получава подкрепа от близките си. „Швейцарците се стремят към съвършенството. Те не знае­ха как да се държат с нас и просто се отдръпнаха в даден момент, казва Кристофър Хътчисън. Семейни приятели от България обаче дойдоха в Швейцария, за да ни подкре­пят.“ Това значи много за семейството и малко по малко се заформя идеята да се преместят в България. Днес казват, че това е най-доброто решение, което са взе­мали.

Избират да започнат отначало през 2012 г. Тогава стартъп екосистемата у нас про­хожда, регулациите са малко и има всички необходими предпоставки за бързо скалира­не на иновации. Въпреки това първоначал­но идеята на Хътчисън не е да правят биз­нес. Семейството просто работи по нов вид протезна гилза, защото Кристофър из­питва постоянна болка.

Така навлизат в темата и разбират, че в света има милиони ампутирани. Те също се нуждаят от протези, изпитват болка и това им пречи да водят нормален начин на живот.

Докато идеята за ProsFit узрява, Кристо­фър Хътчисън решава, че ще сподели ис­торията си чрез участие в телевизионно­то предаване „X фактор“ в България. Тогава изобщо не говори езика, но казва, че това не му е попречило. Той преминава през първо­началните кастинги като певец и пианист. Разказва спокойно за случилото се в Швей­цария и показва, че волята е по-силна от не­зависещите от нас обстоятелства.

С този дух и след инвестиция от 160 хил. евро лични средства през 2014 г. баща и син създават първата протезна гилза от ново поколение. При изработката ѝ ампу­тираният крайник се сканира чрез 3D ске­нер, след това върху 3D модел се правят фини манипулации. Чрез тях гилзата става по-комфортна за пациента. Крайният про­дукт се получава от 3D принтер. Процесът от влизането на пациента в кабинета до получаването на продукта може да се оп­тимизира и да отнема от три до пет дни.

За сравнение – „при традиционния метод с гипса се чакат седмици, понякога и месе­ци заради несъответствия. Също така гил­зите са 100% нерециклируеми. Нашият про­дукт може да се рециклира и е 50% по-ев­тин“, казва Алън Хътчисън. Според него разликата в цената е възможна благодаре­ние на спестения човешки труд. С новата технология са нужни две срещи с пациента, или общо три часа. Първата е за сканира­не, а втората – за поставяне на продукта. В 90% от случаите гилзите пасват още при първото слагане.

През 2015 и 2016 г. Prosfit вече има наети двама души и заед­но с тях работи по подобря­ването на своя софтуер Pandofit. Компанията започва да ценообразува чрез абонамент за използ­ването му от клиники. Той струва 200 евро на месец, може да се използва за неограни­чен брой пациенти и дава достъп до всичко необходимо – библиотека с дизайни, опции за модификация и съхранение на биометрич­ни данни, събрани от 3D скенери.

Скоро Хътчисън сертифицират крайния си продукт като медицинско изделие. Тога­ва се появява и първият им клиент – клини­ка от Великобритания. После стъпват във Франция, Финландия, Сингапур и Австралия.

През 2017 г. започват да обучават клиен­тите си онлайн. „През първата година обу­ченията ни бяха по два дни и летяхме до всяка от клиниките, с които работим. Сис­темата ни обаче беше много интуитивна и след първите два-три часа се намираше някой, който да пита „Разбрахме всичко. А какво ще правим следващите ден и полови­на“, казва Кристофър Хътчисън.

Същата година след дигитализацията на процесите търсят контакт с Toyota. Реша­ват, че компанията може да им помогне за­ради политиката си от 2014 г. да не бъде „просто автомобилна компания, а такава, която подкрепя мобилността“. Концепция­та пасва напълно с тази на ProsFit и през 2018 г. поставят началото на партньорството си. Чрез него двете компании целят да направят клиниките за протезиране по-малки и напълно мобилни.

Клиниката за протези може да бъде на­всякъде. Може да е на четири колела, за да посещава и обслужва населени места, кои­то нямат достъп до подобни съоръжения или в момента са във военен конфликт,

казват Хътчисън за съвместната програма с Toyota Mobility Foundation. В България по нея ProsFit си партнира със специализирания център Sofimed.

Скоро след Toyota Хътчисън си стискат ръцете и с гиганта в химическата индустрия BASF. Базираната в Германия компания им дава необходимото знание и заедно раз­работват проект за нова гилза. Благодарение на химическия ѝ състав тя е много по-гъвкава и дава усещане за баланс. Кръща­ват новия продукт ProsFit Flex. HP също им подава ръка и чрез 3D принтерите си и зна­нията на Хътчисън двете компании успя­ват да достигнат много по-високо качест­во на продуктите и подобряват времето за производство до желаните три до пет дни. Това помага на партньорите по пътя към осъществяването на целта да предложат протезните гилзи на всички континенти.

С подкрепата от трите гиганта еки­път на ProsFit оптимизира производство­то и софтуера за подколянна и бедрена ам­путация. „Едва в края на 2018 г. си казахме, че сме готови да започваме. Изминалите пет години бяха само подготовката за на­шето истинско стъпване на пазара“, казва Алън Хътчисън, като допълва, че за инова­ция в медицината „това изобщо не е мно­го време“.

В следващите две години успяват да по­могнат на 250 ампутирани да получат про­теза, която им позволява да се движат спо­койно и без болка.

Малко след това започва пандемията и лекарите, които работят с ампутирани па­циенти, отиват на първа линия в ковид от­деленията. Това създава трудности за раз­растването на ProsFit и компанията губи ценно време.

За следващата година обаче планира да стъпи на американския пазар. Там малките дигитални клиники PandoPoint ще бъдат в основата на стратегията.

Изглежда, че Хътчисън не се притесня­ват от здравната криза. Дори вместо за нея предлагат да си поговорим още за му­зика. Така срещата на Forbes с ProsFit приключва с видео от тиймбилдинг на компани­ята. На него Алън Хътчисън свири на сак­софон, а колегите му се забавляват около него. Мисията да помогнат на колкото се може повече ампутирани да се движат от­ново обединява екипа на ProsFit също как­то любовта към музиката обединява джаз групите.