Иновации в ритъма на джаза
Отразявам успехите на българските предприемачи с фокус върху стартъп екосистемата, технологиите и социалното предприемачество
За разлика от бизнесите с йерархична структура иновативната компания за протезни гилзи ProsFit не функционира като оркестър, а като неформален джаз бенд. Нейният съосновател и изпълнителен директор Алън Хътчисън вярва, че не е диригент на случващото се, а по-скоро част от експериментиращите музиканти.
Самият Хътчисън е саксофонист и неговото хоби го е убедило, че иновациите се раждат в среда, която предразполага към експерименти и никой не се страхува, че ще обърка нещо.
Този подход е в основата на работата на ProsFit, българската компания, която подобрен модел на протезна или още приемна гилза. Целта на изделието е да направи връзката между ампутиран крак или ръка и нов изкуствен крайник, който да застане на тяхното място и да върне мобилността.
„Ние сме като участници в джаз концерт, пълен с импровизации. Ако тромпетистът ни изостава, човекът с тромбона излиза на преден план и нещата продължават в напълно нова посока“, казва Алън Хътчисън (62), като добавя, че синът му Кристофър (29), който е технически директор на ProsFit, също е припознал музиката за свое хоби. Той пее и свири на пиано.
Баща и син Хътчисън канят екипа на Forbes в стая около 60 кв. м, която е прилепена към основния офис. Това е кабинетът, който служи и като клиника. В него се извършват всички необходими 3D сканирания, изследвания и срещи с пациенти. До входа виждаме снимка с автограф на американския саксофонист Бен Уебстър. „Подари ми я един приятел, защото откриваше нещо общо в стиловете ни. Въпреки това Уебстър ми е оставил посланието, че човек не трябва да копира другите. Хубаво е да опита различни неща и така да открие себе си и това, което му подхожда“, казва Алън Хътчисън.
Не само в музикалния сектор има значение дали си уникален. В бизнеса това е едно от най-големите предимства и Хътчисън го знаят. ProsFit е компания, която не се включва във вече развит пазарен сегмент, а избира да тръгне по трудния път.
Ние сме disruptive company (иновативна компания, която прокарва нова ниша на пазара) и сме решени наистина да помогнем на тези над 35 млн. ампутирани, които се нуждаят от нас.
От тях над 75% нямат достъп до протезиране. Нашата цел е да достигнем и до тях“, казва Алън Хътчисън.
За да се случи това, между 2014 и 2020 г. ProsFit минава през пет рунда на финансиране и набира 4 млн. евро. Българският фонд за рисков капитал LAUNCHub участва в първия рунд. В следващите се включват международни и местни частни инвеститори.
Хътчисън откриват подкрепа и в лицето на международно утвърдили се брандове – технологичния гигант HP, лидера в автомобилната индустрия Toyota и най-големия производител на химикали BASF. С тях малкият български стартъп стартира три много различни проекта, които подкрепят развитието му.
Когато гледаме приходите от 335 хил. лв. за 2020 г., ProsFit все още изглежда в началото на своята бизнес история. Причината за това са консервативният здравен сектор и всички необходими усилия за изработването на медицинско изделие. Пазарът не е голям, но това не притеснява двамата Хътчисън, защото именно предизвикателствата ги подтикват да стартират ProsFit.
През юли 2009 г. Кристофър Хътчисън претърпява тежък инцидент с влак в Швейцария, където е роден и отраснал. Оцелява по чудо, защото в същия ден в болницата, която го приема, се провежда конференция с едни от най-добрите лекари в света. Налага се обаче и двата му крака да бъдат ампутирани.
Възстановяването след операциите е бавно. След няколко месеца напуска лечебното заведение и решава да си постави протеза, за да се върне колкото е възможно към предишния си живот. Тогава се сблъсква с дългогодишната липса на подобрения при протезните гилзи. Те се правят чрез гипсови отливки, а шансът да паснат от първия път е 50 на 50. Изделията са тежки и твърди, затова, когато краката се подуят (например при полет със самолет), създават дискомфорт за ампутирания и причиняват силна болка.
„Имах късмета да живея в държава с много развито здравеопазване. Това обаче не се отнасяше за протезите. Запитах се, щом това е нивото в Швейцария, то какво е в останалата част от света“, казва Кристофър Хътчисън.
За късмет с баща му се оказват подходящият екип за откриването на решение. Алън Хътчисън е дипломиран инженер от Оксфорд. За разлика от Роуън Аткинсън (познаваме го като Мистър Бийн), с когото ги делят само два випуска, след дипломирането си Хътчисън не е искал да става филмова звезда, а просто да остане още малко в университета. Там е била неговата джаз група. Затова е започнал работа като асистент. Професорът, на когото е помагал, е участвал в разработването на имплант за коляно от ново поколение.
Работата на Хътчисън е включвала използването на много технологии и въпреки че протезните гилзи на пръв поглед нямат общо с имплантите, предишният опит му е помогнал. „Тогава създавахме иновация чрез машини, които днес вече не можем да наречем бързи. 30 години след този проект никой не се е сетил да включи технологиите от ново поколение в създаването на гилзи. Не разбирам как е възможно това. Компютрите са тук и са по-бързи и прецизни от всякога. Нека просто ги използваме.“
Все пак през 1986 г. Алън Хътчисън се е откъснал от „Оксфорд“, за да направи магистратура в Швейцария. Там е срещнал съпругата си, установил се е и през годините е заемал управленски позиции в различни компании.
След инцидента с Кристофър животът на семейство Хътчисън се променя напълно и изплуват много трудности. Една от тях е, че не получава подкрепа от близките си. „Швейцарците се стремят към съвършенството. Те не знаеха как да се държат с нас и просто се отдръпнаха в даден момент, казва Кристофър Хътчисън. Семейни приятели от България обаче дойдоха в Швейцария, за да ни подкрепят.“ Това значи много за семейството и малко по малко се заформя идеята да се преместят в България. Днес казват, че това е най-доброто решение, което са вземали.
Избират да започнат отначало през 2012 г. Тогава стартъп екосистемата у нас прохожда, регулациите са малко и има всички необходими предпоставки за бързо скалиране на иновации. Въпреки това първоначално идеята на Хътчисън не е да правят бизнес. Семейството просто работи по нов вид протезна гилза, защото Кристофър изпитва постоянна болка.
Така навлизат в темата и разбират, че в света има милиони ампутирани. Те също се нуждаят от протези, изпитват болка и това им пречи да водят нормален начин на живот.
Докато идеята за ProsFit узрява, Кристофър Хътчисън решава, че ще сподели историята си чрез участие в телевизионното предаване „X фактор“ в България. Тогава изобщо не говори езика, но казва, че това не му е попречило. Той преминава през първоначалните кастинги като певец и пианист. Разказва спокойно за случилото се в Швейцария и показва, че волята е по-силна от независещите от нас обстоятелства.
С този дух и след инвестиция от 160 хил. евро лични средства през 2014 г. баща и син създават първата протезна гилза от ново поколение. При изработката ѝ ампутираният крайник се сканира чрез 3D скенер, след това върху 3D модел се правят фини манипулации. Чрез тях гилзата става по-комфортна за пациента. Крайният продукт се получава от 3D принтер. Процесът от влизането на пациента в кабинета до получаването на продукта може да се оптимизира и да отнема от три до пет дни.
За сравнение – „при традиционния метод с гипса се чакат седмици, понякога и месеци заради несъответствия. Също така гилзите са 100% нерециклируеми. Нашият продукт може да се рециклира и е 50% по-евтин“, казва Алън Хътчисън. Според него разликата в цената е възможна благодарение на спестения човешки труд. С новата технология са нужни две срещи с пациента, или общо три часа. Първата е за сканиране, а втората – за поставяне на продукта. В 90% от случаите гилзите пасват още при първото слагане.
През 2015 и 2016 г. Prosfit вече има наети двама души и заедно с тях работи по подобряването на своя софтуер Pandofit. Компанията започва да ценообразува чрез абонамент за използването му от клиники. Той струва 200 евро на месец, може да се използва за неограничен брой пациенти и дава достъп до всичко необходимо – библиотека с дизайни, опции за модификация и съхранение на биометрични данни, събрани от 3D скенери.
Скоро Хътчисън сертифицират крайния си продукт като медицинско изделие. Тогава се появява и първият им клиент – клиника от Великобритания. После стъпват във Франция, Финландия, Сингапур и Австралия.
През 2017 г. започват да обучават клиентите си онлайн. „През първата година обученията ни бяха по два дни и летяхме до всяка от клиниките, с които работим. Системата ни обаче беше много интуитивна и след първите два-три часа се намираше някой, който да пита „Разбрахме всичко. А какво ще правим следващите ден и половина“, казва Кристофър Хътчисън.
Същата година след дигитализацията на процесите търсят контакт с Toyota. Решават, че компанията може да им помогне заради политиката си от 2014 г. да не бъде „просто автомобилна компания, а такава, която подкрепя мобилността“. Концепцията пасва напълно с тази на ProsFit и през 2018 г. поставят началото на партньорството си. Чрез него двете компании целят да направят клиниките за протезиране по-малки и напълно мобилни.
Клиниката за протези може да бъде навсякъде. Може да е на четири колела, за да посещава и обслужва населени места, които нямат достъп до подобни съоръжения или в момента са във военен конфликт,
казват Хътчисън за съвместната програма с Toyota Mobility Foundation. В България по нея ProsFit си партнира със специализирания център Sofimed.
Скоро след Toyota Хътчисън си стискат ръцете и с гиганта в химическата индустрия BASF. Базираната в Германия компания им дава необходимото знание и заедно разработват проект за нова гилза. Благодарение на химическия ѝ състав тя е много по-гъвкава и дава усещане за баланс. Кръщават новия продукт ProsFit Flex. HP също им подава ръка и чрез 3D принтерите си и знанията на Хътчисън двете компании успяват да достигнат много по-високо качество на продуктите и подобряват времето за производство до желаните три до пет дни. Това помага на партньорите по пътя към осъществяването на целта да предложат протезните гилзи на всички континенти.
С подкрепата от трите гиганта екипът на ProsFit оптимизира производството и софтуера за подколянна и бедрена ампутация. „Едва в края на 2018 г. си казахме, че сме готови да започваме. Изминалите пет години бяха само подготовката за нашето истинско стъпване на пазара“, казва Алън Хътчисън, като допълва, че за иновация в медицината „това изобщо не е много време“.
В следващите две години успяват да помогнат на 250 ампутирани да получат протеза, която им позволява да се движат спокойно и без болка.
Малко след това започва пандемията и лекарите, които работят с ампутирани пациенти, отиват на първа линия в ковид отделенията. Това създава трудности за разрастването на ProsFit и компанията губи ценно време.
За следващата година обаче планира да стъпи на американския пазар. Там малките дигитални клиники PandoPoint ще бъдат в основата на стратегията.
Изглежда, че Хътчисън не се притесняват от здравната криза. Дори вместо за нея предлагат да си поговорим още за музика. Така срещата на Forbes с ProsFit приключва с видео от тиймбилдинг на компанията. На него Алън Хътчисън свири на саксофон, а колегите му се забавляват около него. Мисията да помогнат на колкото се може повече ампутирани да се движат отново обединява екипа на ProsFit също както любовта към музиката обединява джаз групите.
