Да мислим системно за здравната система
Партньорска програма
През далечната 2009 г. Световната здравна организация (СЗО) публикува знаковия доклад Systems Thinking for Health Systems Strengthening, който беше възприет като неразделна част от създаването на здравни политики и изграждане на устойчиви здравни системи. Системното мислене е подход за решаване на проблеми, който разглежда „проблемите“ като част от по-широка динамична система. Системното мислене включва много повече от реактивно поведение спрямо настоящите събития. То изисква много по-задълбочено разбиране на връзките и взаимодействията между елементите, които характеризират здравната система в нейната цялост.
Здравните системи според СЗО се „състоят от организации, хора и дейности, които имат за първостепенна цел да промотират, да възстановяват и да поддържат здравето“, използвайки по възможно най-ефективен начин наличните ресурси. Основните градивни елементи на здравните системи включват:
- здравни услуги;
- медицински специалисти;
- данни;
- здравни технологии (включително лекарствени продукти, медицинска техника, дигитални здравни решения).
- финансиране;
- лидерство и управление.
Взаимодействието между тези градивни елементи изгражда работещата система, която носи конкретни здравни резултати за конкретния пациент и общественото здраве като цяло. За да постигнем тези предварително зададени цели и резултати, гражданите трябва да имат достъп до системата и тя да отговаря на конкретни стандарти за качество.
Системното мислене в здравния сектор измества фокуса към взаимовръзките и синергията между отделните градивни елементи и дава практични отговори на въпроси като какво работи, за кого и при какви обстоятелства.
Всичко това започва да има все по-голямо значение в контекста на екосистемния подход в здравния сектор. Този подход, доказал своята ефективност, търси и изгражда връзки между здравните системи, академичните институции, държавна и местна администрация, рисково финансиране, стартиращи и развити компании, както и други организации, свързани със сектора. Изглежда, че всичко това кара здравния сектор да изглежда още по-сложен и объркан. Успешните здравни екосистеми като тези в Бостън, Сан Франциско и Ню Йорк всъщност показват, че този подход не просто работи в полза на общественото здраве, а се свързва с огромна добавена стойност за местните икономики.
Приложимо ли е всичко това в българските условия и как Дружеството на кардиолозите в България се вписва в тази нова действителност?
Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са водещата причина за смърт с 1.8 милиона смъртни случая в ЕС всяка година (36% от всички смъртни случаи) и близо 13 милиона нови случая на ССЗ годишно. Тази група заболявания има и значително икономическо въздействие, което струва на страните от ЕС над 210 милиарда евро разходи за здравеопазване, загуба на производителност и разходи за допълнителни грижи. България е част от тази негативна статистика.
Това беше причината през септември тази година Дружеството на кардиолозите в България да инициира създаването на Национален алианс за сърдечно-съдово здраве, който обединява различните заинтересовани страни и работи по практическото приложение на Национален план за сърдечно-съдово здраве. За основа на този стратегически план послужи европейският, който включва три основни направления:
- приоритизиране превенцията на предотвратимите ССЗ;
- промотиране на иновациите и развойната дейност с цел подобряване на достъпа
- подобряване на здравните грижи посредством подобрена диагностика и лечение.
Конкретните дейности в този план се разработват в контекста на екосистемния подход и системното мислене в здравния сектор.
Стремежът е да се изградят нужните ефективни връзки между различните заинтересовани страни, които стоят в основата на синергията между отделните градивни елементи на здравната система, дефинирани от СЗО. Това е пътят за подобряване на здравните показатели на популационно ниво, свързани със сърдечно-съдовите заболявания. Очаква се и все по-голяма европейска подкрепа в тази посока, включително и финансова в рамките на съществуващите механизми.
Трансформацията на здравните системи в условията на продължаващата COVID-19 криза минава през напредъка в медицинската наука, дигитализацията на здравеопазването, социалната справедливост и системния подход. В основата на тази трансформация стои човешкият фактор.
Гражданите участват в този процес самостоятелно, като част от неправителствени организации или експертни групи и въздействат на основните градивни елементи на здравната система.
Целта е постигане на достъпно, ефективно и устойчиво здравеопазване, основано на данни и технологии. Образованието на медицинските специалисти е нужно не просто да се адаптира към тези трансформационни процеси, а да се превърне в движещата сила и фактор на промяната. Дружеството на кардиолозите в България приема всички тези предизвикателства и работи усилено по практическата реализация на Национален план за сърдечно-съдово здраве.
