През далечната 2009 г. Световната здравна организация (СЗО) публикува знаковия доклад Systems Thinking for Health Systems Strengthening, който беше възприет като неразделна част от създаването на здравни политики и изграждане на устойчиви здравни системи. Системното мислене е подход за решаване на проблеми, който разглежда „проблемите“ като част от по-широка динамична система. Системното мислене включва много повече от реактивно поведение спрямо настоящите събития. То изисква много по-задълбочено разбиране на връзките и взаимодействията между елементите, които характеризират здравната система в нейната цялост.
Здравните системи според СЗО се „състоят от организации, хора и дейности, които имат за първостепенна цел да промотират, да възстановяват и да поддържат здравето“, използвайки по възможно най-ефективен начин наличните ресурси. Основните градивни елементи на здравните системи включват:
- здравни услуги;
- медицински специалисти;
- данни;
- здравни технологии (включително лекарствени продукти, медицинска техника, дигитални здравни решения).
- финансиране;
- лидерство и управление.
Взаимодействието между тези градивни елементи изгражда работещата система, която носи конкретни здравни резултати за конкретния пациент и общественото здраве като цяло. За да постигнем тези предварително зададени цели и резултати, гражданите трябва да имат достъп до системата и тя да отговаря на конкретни стандарти за качество.
Системното мислене в здравния сектор измества фокуса към взаимовръзките и синергията между отделните градивни елементи и дава практични отговори на въпроси като какво работи, за кого и при какви обстоятелства.
Всичко това започва да има все по-голямо значение в контекста на екосистемния подход в здравния сектор. Този подход, доказал своята ефективност, търси и изгражда връзки между здравните системи, академичните институции, държавна и местна администрация, рисково финансиране, стартиращи и развити компании, както и други организации, свързани със сектора. Изглежда, че всичко това кара здравния сектор да изглежда още по-сложен и объркан. Успешните здравни екосистеми като тези в Бостън, Сан Франциско и Ню Йорк всъщност показват, че този подход не просто работи в полза на общественото здраве, а се свързва с огромна добавена стойност за местните икономики.
Приложимо ли е всичко това в българските условия и как Дружеството на кардиолозите в България се вписва в тази нова действителност?
Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са водещата причина за смърт с 1.8 милиона смъртни случая в ЕС всяка година (36% от всички смъртни случаи) и близо 13 милиона нови случая на ССЗ годишно. Тази група заболявания има и значително икономическо въздействие, което струва на страните от ЕС над 210 милиарда евро разходи за здравеопазване, загуба на производителност и разходи за допълнителни грижи. България е част от тази негативна статистика.
Това беше причината през септември тази година Дружеството на кардиолозите в България да инициира създаването на Национален алианс за сърдечно-съдово здраве, който обединява различните заинтересовани страни и работи по практическото приложение на Национален план за сърдечно-съдово здраве. За основа на този стратегически план послужи европейският, който включва три основни направления:
- приоритизиране превенцията на предотвратимите ССЗ;
- промотиране на иновациите и развойната дейност с цел подобряване на достъпа
- подобряване на здравните грижи посредством подобрена диагностика и лечение.
Конкретните дейности в този план се разработват в контекста на екосистемния подход и системното мислене в здравния сектор.
Стремежът е да се изградят нужните ефективни връзки между различните заинтересовани страни, които стоят в основата на синергията между отделните градивни елементи на здравната система, дефинирани от СЗО. Това е пътят за подобряване на здравните показатели на популационно ниво, свързани със сърдечно-съдовите заболявания. Очаква се и все по-голяма европейска подкрепа в тази посока, включително и финансова в рамките на съществуващите механизми.
Трансформацията на здравните системи в условията на продължаващата COVID-19 криза минава през напредъка в медицинската наука, дигитализацията на здравеопазването, социалната справедливост и системния подход. В основата на тази трансформация стои човешкият фактор.
Гражданите участват в този процес самостоятелно, като част от неправителствени организации или експертни групи и въздействат на основните градивни елементи на здравната система.
Целта е постигане на достъпно, ефективно и устойчиво здравеопазване, основано на данни и технологии. Образованието на медицинските специалисти е нужно не просто да се адаптира към тези трансформационни процеси, а да се превърне в движещата сила и фактор на промяната. Дружеството на кардиолозите в България приема всички тези предизвикателства и работи усилено по практическата реализация на Национален план за сърдечно-съдово здраве.
