Зеленият катарзис на биткойна

Като дете в западните селскостопански райони на Пенсилвания през 70-те години на миналия век Бил Спенс играе с приятели­те си върху купчини въглищни отпадъци, без да обръща внимание на отровните тежки метали под краката си.

След като работи като инженер в петролния сектор на за­пад, той се завръща в родното си място през 90-те години и установява, че битум­ните отпадъци все още са осеяли пейзажа. Притесненията са, че от тези разхвърляни и необработени ями изтичат канцерогенни вещества, които се вливат в подпочвените води или може да се запалят и да започнат да отделят вредните вещества във възду­ха. (В Пенсилвания са регистрирани 772 куп­чини с отпадъци, от които 38 димят.)

Затова 63-годишният сега Спенс се на­гърбва с мисията да се пребори с купчини­те, да възстанови земята и да спечели пари от всичко това. През 2017 г. той купува контролния пакет от електроцентралата Scrubgrass Generating в окръг Венанго, север­но от Питсбърг. Тя е специално проектира­на за изгаряне на битумни отпадъци, но те не са добро гориво и централата едва оце­лява.

По-късно същата година, след като е диагностициран с панкреасна недостатъч­ност и рак на бъбреците (той предполага, че заболяванията му са свързани с ранното му излагане на вредните отпадъци), Спенс се оттегля от бизнеса. Отегчен, започва да се занимава с криптовалути и скоро сти­га до прозрение – може да спаси Scrubgrass, като превръща отпадъците в биткойни.

След като минала операцията и тръба­та за хранене била свалена, Спенс се заема с реализация на своята идея – да превърне отпадъците от тежката индустрия на XX век в дигиталното злато на XXI век. Око­ло 80% от произвежданите от Scrubgrass 85 хил. киловата електроенергия сега се из­ползват за захранване на мощни, енергоем­ки компютри, които валидират транзакци­ите с биткойни и се конкурират с компю­три от цял свят да решават изчислителни задачи и да печелят нови биткойни – про­цес, известен като добив на криптовалута.

В зависимост от цената на биткойните Scrubgrass печели приблизително 20 цента или повече от киловатчас (кВтч) електро­енергия, докато, ако я продава в мрежата, ще получава едва 3 цента. Освен това, по­неже централата по безопасен начин прера­ботва битумни отпадъци, тя ползва и да­нъчен кредит за производство на възобно­вяема енергия, който в момента в Пенсил­вания е около 2 цента на kWh – също колко­то получават и производителите на енер­гия от водата.

Спенс е един от нововъзникващите ми­ньори на биткойни в САЩ, които превръ­щат един от най-големите недостатъци на криптовалутата – неутолимата ѝ жажда за енергия, в актив. Независимо дали го пра­вят, за да се отърват от битумни отпа­дъци, дали за да помагат за балансиране на електрическата мрежа на Тексас, или за да се възползват от треската за петрол и газ, тези криптопредприемачи печелят, като превръщат дигиталните лимони в зелена лимонада.

И тъй като страни като Китай, Индонезия и Иран налагат строги ограниче­ния и дори забраняват добива на биткойни, възможностите пред американските произ­водители никога не са били по-големи. С па­зарен дял от едва 4% преди две години, сега САЩ се превърнаха във втория по големина миньор на криптовалута в света със 17% от всички нови биткойни, показват данни­те на Центъра за алтернативни финанси към университета в Кеймбридж.

Въпреки твърденията за нейните пол­зи, ясно е, че криптовалутата е екологич­но бедствие. В зависимост от цената на биткойна (по-високата цена привлича повече миньори), глобалната мрежа за неговия добив непрекъснато консумира между 8 и 15 гигавата електроенергия, твърдят учените от „Кеймбридж“. За сравнение – Ню Йорк използва едва 6 гигавата, а Белгия – 10. Кол­ко въглерод се отделя в атмосферата от добива на биткойни зависи от това какъв източник на енергия се използва. За да от­ключат един биткойн, миньорите трябва да захранят машините си с около 150 хил. кВтч електроенергия, колкото консумират 170 средно големи жилища в САЩ на месец.

Ако смятате, че това са фалшиви пари, тогава каквото и количество енергия да се използва, ще бъде прекалено голямо.

Особено тревожно е, че високоенергийни­те нужди не са технически дефект на биткойните, а по-скоро тяхна основна харак­теристика. Част от електроенергията ес­тествено се използва за извършването на транзакции, но очевидно голяма част се губи в решаване на безполезни математически задачи. Това доказателство за извършена­та работа, или „доказателство за работа“, е просто начин за създаване на изкуствен недостиг, което прави манипулирането на пазара твърде скъпо.

През 2010 г. създате­лят на биткойна, познат под псевдонима Сатоши Накамото, даде следното обясне­ние: „Това е като златото и неговия добив. Съпътстващите разходи за добив обикно­вено доближават цената на златото. Доби­вът на злато генерира отпадъци, но те са далеч по-малки от ползата да притежавате злато като средство за размяна. Мисля, че същото ще се получи и при биткойна. Пол­зата от обмена, станал възможен посред­ством биткойна, далеч ще надхвърли цена­та на използваната електроенергия.“

Разбира се, системата можеше да бъде проектирана по различен начин. Същест­вуват сериозни криптовалути, включител­но ethereum, cardano, stellar, Ripple’s XRP и algorand, които използват значително по-малко енергия от биткойна или са спе­циално променени, за да правят така.

Ете­рът например ще започне от следващата година да използва не „доказателство за ра­бота“ (proof of work), а система, която до­казва, че миньорът вече разполага с токени, която се нарича „доказателство за залог“ (proof of stake). При нея потреблението на енергия намалява с 99.95%. Има дори нова валута, candela, чийто протокол изисква до­бивът да се извършва със слънчева енергия.

Но това няма да повлияе по никакъв на­чин върху биткойна. Предимството му да бъде първи на пазара доведе до неотдавнаш­на капитализация в размер на 700 млрд. до­лара – повече от следващите пет най-ценни криптовалути, взети заедно. (Пазарната капитализация на етера, втората най-по­пулярна криптовалута, е 250 млрд. долара.) А няма признаци добивът на биткойни да стане по-малко енергоемък.

Неговият ал­горитъм принуждава миньорите да се със­тезават за отключване на всяка нова мо­нета и това състезание ще продължи, до­като не бъде изкопан и последният бит­койн, което се очаква да се случи някъде около 2140 г. Регистрирането на сделката в блокчейн системата на биткойна отне­ма милион пъти повече енергия, отколко­то обработката на такава сделка в банко­вата мрежа на Visa. (Привържениците на криптовалутите казват, че една нова мре­жа за транзакции, наречена Lightning и пред­назначена да работи с биткойни, може да я направи по-ефективна от Visa.)

В Тексас производителите на биткойни са като буфер за новата зелена енергия – те я изкупуват, когато не е необходима, и изключват съоръженията си, когато търсенето нараства.

„Ако смятате, че това са фалшиви пари, тогава каквото и количество енергия да се използва, ще бъде прекалено голямо“, отбе­лязва Тед Роджърс, заместник-председател на Greenidge Generation Holdings, която уп­равлява електроцентрала и съоръжение за добив на биткойни на брега на езерото Се­нека в щата Ню Йорк.

За да придобиете представа как би изглеждал зеленият биткойн, достатъчно е да погледнете щата Тексас, чия­то независима електроенер­гийна система се срина по време на голе­мите студове миналата зима. Десетки електроцентрали бяха изключени и причини­ха имуществени щети за милиарди долари, а някои клиенти получиха месечни сметки по 17 хил. долара. И макар след това дирек­торите на Съвета за електроенергийна си­гурност на Тексас да подадоха оставка, по­литиците на щата не направиха нищо съ­ществено за реформиране на системата.

За щастие, свободният пазар се прите­че на помощ, защото само през следващата година в Западен Тексас предстои да бъдат изградени и включени в мрежата мощности за 16 гигавата вятърна и слънчева електро­енергия. При нормални условия това ще бъде много повече, отколкото е необходи­мо за покриване на дефицита в търсенето в Тексас.

Но така ще се гарантира, че има достатъчно енергия при екстремни клима­тични събития като заледявания през зима­та и горещи вълни през лятото. Миньори­те на биткойни играят ролята на своеобра­зен буфер за тази нова зелена енергия. Те из­купуват излишъците, когато не са необхо­дими, и затварят миннодобивните си плат­форми, когато търсенето се покачи, връ­щайки енергията обратно в мрежата.

„Западен Тексас ще доминира, всичко ще се съсредоточи тук“, прогнозира 24-годиш­ният Джеси Пелтан, технологичен дирек­тор на базираната в Далас Autonomous (и участник в класацията на Forbes „30 под 30“ през 2021 г.).

Миналата година Пелтан по­могна за създаването на миннодобивен цен­тър за криптоданни край Мидланд с капа­цитет 150-мегавата електроенергия. Той е наречен HODL Ranch. Името идва от съби­рачи (holders) на криптовалути, които купу­ват, а след това ги съхраняват за по-добър живот (hodl on for dear life, като грешката в думата hodl е умишлена).

Това е първият мащабен проект, който ще се захранва с из­лишната енергия, произвеждана от новите слънчеви и вятърни централи. През някои нощи приливът на енергия е толкова голям, че операторите на мрежата се принужда­ват да раздават енергия, за да предпазят системата от претоварване.

Ето и ключа – миньорите са сключили с мрежовия оператор на Тексас договори за „отговор при търсене“, с които се съгла­сяват в замяна на отстъпки в цените да изключват компютрите си при нарастване на търсенето. Това намалява средните раз­ходи за електроенергия в HODL под 2 цен­та на кВтч, при положение че разходите за добив на биткойн са близо 2000 долара.

Най-голямата миннодобивна дейност за биткойни в САЩ се намира в Тексас. Тя се управлява от публично търгувана­та Riot Blockchain (пазарната ѝ капитали­зация възлиза на 3 млрд. долара), която е базирана в Рокдейл, североизточно от Ос­тин, в близост до гигантски интерконектор,

през чийто лабиринт от трансфор­матори и високоволтови електропроводи преминават 5000 мегавата електроенергия. Riot е включена директно в интерконекто­ра, за да захранва с 300 мегавата своите 120 хил. компютъра за добив на криптовалута. В момента съоръжението се разширява и капацитетът му ще се увеличи до 750 мега­вата, като до края на 2022 г. ще бъдат ин­сталирани още 130 хил. машини.

Riot има 10-годишен договор за закупува­не на цялата мощност, от която се нуж­дае в Рокдейл, при изгодните 2.5 цента на кВтч, включително отстъпка от 0.5 цента на кВтч, която получава за готовността си да изключи компютрите, за да отговори на ръста в търсенето на електроенергия. Съществува и възможността да препро­даде енергия обратно в мрежата.

По вре­ме на заледяванията в Тексас съоръжението в Рокдейл доброволно спря всички добивни дейности за два дни. Ако се приеме, че пико­вата цена е била 9 долара за кВтч, това оз­начава, че от изключването Riot е получила 90 млн. долара. „При такъв мащаб на енер­гийните доставки ние не просто добиваме биткойни“, казва изпълнителният директор Джейсън Лес. Вместо това Riot действа като „виртуална електроцентрала“.

Трийсет и пет годишният Лес е изучавал компютърни науки в Калифорнийския уни­верситет „Ървайн“, но за първи път чува за биткойните, докато играе професионален покер около 2015 г. и вижда как други играчи задържат и преместват печалбите си, без да използват банки. Нестабилността на би­ткойна не го притеснява, защото той оби­ча да залага: „Когато настъпват големи це­нови промени, те не ми влияят. В покера, дори да си добър, в 45% от времето губиш. Нямам проблеми със загубите.“

Още по-голям залог в зелените техноло­гии прави Crusoe Energy Systems. Компания­та набра 250 млн. долара предимно за добив на биткойни в отдалечените петролни и га­зови находища на шест американски щата, включително Ню Мексико, Тексас и Север­на Дакота.

Сред инвеститорите в нея са Bain Capital, Valor Equity Partners, съоснова­телят на Tesla Стробел и криптомилиарде­рите близнаци Камерън и Тайлър Уинклевос. Crusoe разполага с 45 корабни контейнера, пълни с компютри за добив на биткойни. Те се захранват с електроенергия от природен газ, който иначе би бил изгорен.

„Подценихме оперативните трудности в бизнеса“, признава съоснователят на Crusoe Чейз Лохмилър – 35-годишен ветеран от ин­вестиционната компания Polychain Capital, която влага в криптовалути. Стартъпът е установил, че е голямо предизвикател­ство да поддържа контейнери, разпръсна­ти върху голяма площ, особено по време на летните горещини.

Макар да е малко ве­роятно Crusoe да достигне размера и рен­табилността на Riot, компанията откло­нява около 280 млн. куб.м природен газ на ден, който иначе би трябвало да бъде изго­рен. „Смятаме, че най-добрият начин да по­добрим икономическите перспективи пред едно петролно находище е, като добавим няколко платформи за биткойни.“

За да отключат един биткойн, миньорите трябва да захранят машините си с около 150 хил. кВтч електроенергия, колкото консумират 170 жилища в САЩ на месец.

Коя зелена енергия е икономи­чески важна? Със сигурност вятърната и слънчевата. Другите източници са по-трудни за обработване.

На бреговете на езерото Сенека в Ню Йорк централата Greenidge Generation произвежда по 80 мегавата електроенергия, от която половината из­ползва за добив на криптовалута. Фирмата за частни инвестиции Atlas Holdings купува обраслата с бурени електроцентрала през 2014 г. и инвестира десетки милиони, за да я модернизира и да я пригоди да работи на природен газ.

Това означава, че тя вече от­деля една четвърт от въглеродния диок­сид, който е произвеждала през предходни­те шест десетилетия, когато е работила на въглища, и не емитира никакви серни съ­единения или прахови частици.

Централата вече е достатъчно екологич­на. Но както и преди, тя засмуква от езе­рото всеки ден по 380 млн. литра вода за охлаждане и я връща с няколко градуса по- топла. Местните природозащитници нари­чат централата „гигантска цедка за риба“ и смятат, че загрятата вода е отговорна за понижаване на нивата на кислород и за пре­комерния цъфтеж на водорасли в езерото. Законопроект, който би трябвало да забра­ни криптодобива в Ню Йорк за три годи­ни, замря в една щатска комисия през юни.

Greenidge допълнително екологизира своите биткойни, като купува квоти за CO₂ и ра­боти за възстановяване на баланса в горското стопанство. Изпълнителният дирек­тор Джеф Кърт отбелязва, че изпусканата от централата вода е в рамките на регула­торните граници, и твърди, че прилага до­пълнителни скринингови системи, за да за­щити пъстървата в езерото Сенека.

А в Пенсилвания природозащитниците не са въодушевени, че централата на Спенс – Scrubgrass, ще получи същата субсидия като производството на енергия от водата. Но щатската управа е на мнение, че е по-добре от изгарянето на битумните отпадъци да се емитира въглероден диоксид, отколкото те да замърсяват земята.

„Проблемът е реален, настоява Спенс. И единственият начин да се реши са тези електроцентрали.“ Технологията в Scrubgrass се е използвала до 90-те години на мина­лия век и е скъпа. Специален реактор изга­ря отпадъците, скалите и всичко остана­ло, произвеждайки пепел с високо рН, която се изсипва върху останалите купчини, за да неутрализира киселинността им.

Изгаряне­то е икономически оправдано само ако е съ­пътствано с добив на биткойни. Спенс има нов партньор в лицето на Грег Биърд, кой­то до 2019 г. ръководеше вложенията в при­родни ресурси в гиганта за частни инвести­ции Apollo Global Management. Двамата съз­дадоха Stronghold Digital Mining, която в мо­мента е собственик на Scrubgrass.

С 49-го­дишния Биърд като главен изпълнителен ди­ректор Stronghold набра през юни от част­ни инвеститори 105 млн. долара – доста­тъчно за закупуване на още оборудване за добив на биткойни и придобиване на втора и евентуално трета централа за изгаряне на битумни отпадъци. Компанията пода­де и предварителни документи, за да стане публична. Биърд казва, че никога досега не е виждал подобно нещо. „Това е най-важният растеж при едно производство.“