Как милиардерът и съосновател на Moderna променя предприемачеството в сферата на науката

От Ейми Фелдман

Нубар Афеян създава 70 компании, карайки научните работниците да се питат какво би станало, ако най-безумните им идеи се окажат правилни. Със 17 млрд. долара и модел на „паралелно предприемачество“ той има възможност да финансира множество шантави идеи.

„Аз постоянно казвам, че светът е неразумен и на пръв поглед изглежда шантав“, казва Нубар Афеян, основател на фирмата за рискови инвестиции Flagship Pioneering и председател на съвета на директорите на Moderna. Той постоянно задава въпроси на учените в своя екип, като например какво би се случило, ако микроорганизмите в червата ни,  тоест микробиомът, се използват за лечение на рак? Какво би се случило, ако червените кръвни телца заедно с кислорода пренасят и лекарства? Какво би се случило, ако не всички вируси са лоши? Преди десетина години един от въпросите му гласи: какво би се случило, ако информационната РНК стане основа за терапии?

„Ти си луд, това никога не може да се случи“, помни своя отговор изпълнителният директор на Moderna Стефан Бансел, даден при един от първите му разговори с Афеян по темата през 2011 г. Но тъй като Афеян – американски инженер с арменски произход, живял навремето в Ливан и Канада – използва цялото си обаяние, за да го убеди, Бансел, който по това време е главен изпълнителен директор на френския производител на диагностични продукти BioMérieux, отстъпва и се съгласява да дойде в Moderna. „Гениалността на Нубар се състоеше в това, че не се опита да ми наложи тази идея. Той ме накара да вярвам, че тя може да промени света и че рискът си струва“, казва той.

Благодарение на своята ваксина срещу Covid, съдържаща информационна РНК, Moderna се превърна в нарицателно име в борбата с коронавируса. Приходите за последните 12 месеца в размер надвишиха 11 млрд. долара, а пазарната ѝ капитализация доближава 100 млрд. долара.

Петдесет и девет годишният Афеян е един от петимата милиардери, свързани с Moderna. Неговото богатство се оценява на 2.9 млрд. долара (другият е Бансел, който притежава около 7.5 млрд. долара). Надеждата на Афеян обаче е, че Moderna няма да пожъне краткотраен умопомрачителен успех и да залезе, а ще бъде един от десетките успешни проекти, върху които той е работил през последните две десетилетия в базираната в Кеймбридж, щата Масачузетс, компания Flagship.

Flagship е фирма за рисков капитал с активи на обща стойност 17 млрд. долара, която работи по-скоро като инкубатор. Чрез нея Афеян разработва научни идеи в областта на биотехнологиите, медицината и селското стопанство с цел всяка година да създава и разработва по шест или повече компании.

Повечето от тях се развиват благодарение на въпросите от типа „какво би се случило, ако“, които Афеян така обича да задава. „Всяка от нашите компании е създадена, за да постигне това, което направи Moderna – споделя Афеян пред Forbes по време на интервю в офиса на Flagship с изглед към река Чарлз. – Защо да не вярвате, че можете да промените света в областта, в която работите?“

От създаването на Flagship досега Афеян е помогнал в основаването на около 70 компании. Всяка от тях е започнала живота си от една идея, споделена в инкубатора. Ако идеята се окаже достатъчно обещаваща, Flagship инвестира в нея и за известно време тя функционира като дъщерно дружество, което е изцяло собственост на компанията за рисков капитал. Най-добрите от тези дъщерни дружества в крайна сметка привличат външни инвеститори, преди (поне такава е целта) да станат публични. Досега 30 от компаниите на Афеян са преминали през целия този процес.

Въпреки че Moderna е най-голямата, други публично търгувани дружества са Denali Therapeutics (с пазарна капитализация 6.3 млрд. долара), която работи върху лечение на невродегенеративни заболявания, Quanterix (с пазарна капитализация 2.1 млрд. долара), която произвежда инструменти за измерване на протеини с цел да се откриват и лекуват различни заболявания и Rubius (с пазарна капитализация 1.3 млрд. долара), която използва червени кръвни телца за лечение на рак и автоимунни заболявания.

Той нарича своя модел „паралелно предприемачество“ – тоест основава няколко компании едновременно, например шест или дори осем, а не само една или две. С увеличаването на активите на Flagship се ускорява и темпото на основаване на стартъпи. Между 2000 и 2005 г. фирмата създава средно по две компании годишно.

До 2020 г. Flagship увеличава темпото повече от два пъти и вече създава средно по пет стартиращи компании на година. „Той е много провокативен, умее да предизвиква и е много взискателен“, казва Симба Джил, главен изпълнителен директор на компанията на Evelo Biosciences, създадена от Flagship, за да работи върху микробиома. Джил за първи път среща Афеян преди повече от две десетилетия. „Той е крайно необичаен във всяко отношение.“

От 2007 г., когато Flagship възприема настоящия си бизнес модел, до първата половина на 2021 г. нетната вътрешна норма на възвръщаемост е почти 40%, твърди източник, близък до инкубатора. Очевидно Moderna е постигнала още по-висока възвръщаемост. Дори и след неотдавнашното оттегляне на Flagship от Moderna, акциите на компанията успяха да поскъпнат осем пъти от март 2020 г. насам. Благодарение на Moderna четвъртият фонд на Flagship, създаден през 2012 г., оглави класация на 17 високопроизводителни биотехнологични компании и успя да възстанови средствата на инвеститорите си почти 15 пъти, сочи проучване, публикувано през август от Stat.

„Както Moderna, така и Flagship са сред инвестициите с най-висока възвръщаемост в историята на [Massachusetts Pension Reserves Investment Management]“, се казва в протокола от заседанието на инвестиционния комитет на пенсионния фонд през май 2021 г.

Афеян се възползва от този успех, за да получи ново финансиране. През юни Flagship набра 3.4 млрд. долара за нов фонд. Това е гигантски паричен ресурс дори в момент, когато инвеститорите са се насочили към биотехнологиите и лечението на заболяванията. Flagship използва новия капитал, за да увеличи инвестициите си в областта на медицината, селското стопанство и хранителните продукти. Освен това компанията създава ново подразделение, което ще специализира в превантивната медицина – то ще работи върху по-персонализиран вид здравна профилактика, както и върху защитата от възможни нови инфекциозни болести. Без пандемията, казва Афеян с ръка на главата си, „вероятно нямаше да сме толкова твърдо решени да го направим, колкото сме сега“.

„Всяка от нашите компании е създадена, за да постигне това, което направи Moderna. Защо да не вярвате, че можете да промените света?“

Притокъв на свеж капитал ще позволи да се провери дали неговият модел за паралелно предприемачество ще може да се разраства още повече и по-бързо, отколкото досега. Flagship разчита на няколко вътрешни екипа като например на ръководения от опитния мениджър в областта на биотехнологиите Джон Мендлейн да проучва идеите и да създава компании в определени области.

С разрастването на Flagship Афеян е наел редица високопоставени ръководители, които да помагат както като партньори на фирмата, така и като главни изпълнителни директори на новите стартиращи предприятия. Но Афеян продължава да държи да участва във всички проекти. И до днес той остава председател на Moderna и е член на управителните съвети на шест други компании от портфолиото на Flagship.

„На Нубар постоянно му се налага да търси начини да управлява една разрастваща се организация и да държи пръста си на пулса ѝ“, казва Дейвид Епщайн, присъединил се към Flagship като изпълнителен партньор през 2017 г., след като преди това е бил главен изпълнителен директор на Novartis Pharmaceuticals. „Мисля, че за него това е неестествено и некомфортно… Този човек прави много, много неща едновременно.“

Подобно на много арменци, семейството на Нубар Афеян се мести от една страна в друга, опитвайки се да намери сигурно убежище.

По време на арменския геноцид през 1915-1916 г., когато са избити 1.2 млн. арменски християни в Османската империя, дядото и прадядото на Афеян по бащина линия са принудително преселени два пъти, разказва той. Втория път германските офицери, които извършили депортацията, виждат, че дядо му има сини очи и говори немски и помагат на семейството му да оцелее.

„Германците се смилили над тях – разказва Афеян. – Независимо от политиката на правителството, офицерите били възмутени как влакове, пълни с хора, ги отвеждали на сигурна на смърт.“

Дядо му бяга в България, където се ражда баща му. Години по-късно, когато комунистическият режим завладява България, семейството на Афеян отново се мести и се заселва в Гърция, а в началото на 50-те години на миналия век се установява в Ливан. „Животът му е приличал на моя.

Той е бил чужденец в тази страна и постоянно му се е налагало да се доказва“, казва Афеян. Той прекарва детството си в Бейрут до август 1975 г., когато на 13-годишна възраст бяга от гражданската война заедно с родителите си и двамата си по-големи братя. Този път семейството се установява в Канада.

След като завършва колеж към McGill University, където изучава химично инженерство, Афеян получава докторска степен по биохимично инженерство в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 1987 г.

Случайна среща със съоснователя на Hewlett-Packard Дейвид Пакард по време на Националната научна фондация във Вашингтон през 1985 г. оставя своя отпечатък върху живота му. Пакард, починал през 1996 г., описва себе си като инженер от нов тип – смесица от предприемач и новатор. „Бях буквално хипнотизиран – спомня си Афеян. – Започнах да уча всичко, което можех, за това как се създават компании.“

„Ако играете паралелен шах, трябва да се съсродоточите върху най-главното. Не можете да отлагате следващия ход. Този начин на мислене в паралелното предприемачество за мен беше предизвикателство.“

През 1989 г. Афеян основава PerSeptive Biosystems – базирана във Фрамингам, щата Масачузетс, компания за производство на оборудване за биотехнологични фирми. По думите му тогава е бил особняк, защото едновременно е бил млад основател на компания и в същото време имигрант, като нито едно от двете не му е осигурявало конкурентно предимство. „Ако бях мислил много, сигурен съм, че нямаше да създам компания. Беше много ирационално да го направя”, казва той.

Но Афеян помни съвета на Пакард, че когато една област е съвсем нова, то почти всяка иновация в нея е ценна. „Смятах, че нямам какво да губя – спомня си той. – Мисълта, че може би захвърлям на вятъра чисто нова докторска степен, за да се занимавам с нещо, в което можех да се проваля, въобще не ми минаваше през ума.“

PerSeptive разработва водеща технология в анализа на протеини и увеличава приходите си до 100 млн. долара, преди Афеян да я продаде на конгломерата Perkin-Elmer за 360 млн. долара през 1998 г.

Тогава той става главен директор на развитието на медицинския бизнес на Applera, който тя наследява от Perkin-Elmer, но скоро започва да обмисля следващия си ход. Много основатели стават серийни предприемачи – създават компании и ги оставят, понякога в много бърза последователност. Афеян обаче си задава въпроса ще успее ли да създаде структура за стартиране на няколко компании едновременно, защото той постоянно работи върху множество нови идеи и потенциални стартъпи.

„Ако правите нещо паралелно, трябва да се съсредоточите върху най-главното – казва той. – Това е като игра на шах. Не можете да отлагате следващия ход. Този начин на мислене в паралелното предприемачество за мен беше предизвикателство.“

През 1999 г. Афеян основава компанията предшественик на Flagship Pioneering и открива магазин в офис парк в предградията на Кеймбридж. Негов партньор е инвеститорът в рисков капитал Ед Кания, който е бил инвеститор и в PerSeptive. „Едно беше да създавам компании паралелно. Друго беше да успея да превърна това в процес“, казва той.

Афеян, който получава американско граждатство през 2008 г., обяснява с имигрантския си произход готовността си да поема рискове и да върви срещу течението. „Смелостта, която на пръв поглед е необходима за тези решения, отчасти се дължи на факта, че нямам корени – отбелязва той, – но отчасти се дължи и на вроденото ми чувство за комфорт от дискомфорта и на готовността ми да се отклоня от плана.“

По времето, когато основава Flagship преди две десетилетия, биотехнологиите са в немилост, а така наречените „платформени компании“, работещи върху идеи като използването на информационната РНК вместо конкретни лекарстви,  са особено непопулярни. „Беше тежък период за биологията. Доткомите владееха пазарите. В областта на биотехнологиите и рисковите фондове хората казваха: „Ерата на биотехнологиите свърши, ерата на платформите свърши. Разбрахме, че те не работят“, спомня си Дъг Коул, лекар и управляващ партньор във Flagship, който се присъединява към Афеян като един от първите му служители през 2001 г.

Но на Афеян не му пука какво мислят другите. „Нубар винаги е вярвал, че науката, основана на изследванията, правени в платформени структури, ще промени света – отбелязва Джил от Evelo. – Сега всички харесват Moderna, но [платформите] ту са на мода, ту излизат от мода. Нубар обаче вярва в своя идея и винаги остава верен на нея.“

С течение на времето Афеян създава структура за стартиране на нови компании. Той започва с въпроса: „какво би било, ако“. Начертайте кръг около онова, което съществува в момента, казва Афеян, и след това направете по-голям кръг около зоната в съседство. „Онова, което остава извън втория кръг, е сферата, в която хората смятат, че е безразсъдно да се работи“, казва той.

Начертайте кръг около онова, което съществува в момента, а после направете по-голям кръг около зоната в съседство. Извън втория кръг е сферата, в която хората смятат, че е безразсъдно да се работи. Точно там се концентрира Flagship.

И тази зона е любимото място на Афеян, защото именно там се осъществяват най-големите постижения. Изследователите във Flagship разглеждат десетки идеи. Някои от тях приемат, а други отхвърлят. Афеян нарича този процес дарвинов. Докато проучват идеите, учените сменят подхода си и дори това, върху което работят, без да се съобразяват как външният свят може да възприеме тези внезапни промени. „Ние просто изминаваме един еволюционен процес“, обобщава той.

Идеите, които оцеляват – техният брой досега е общо 89 – получават номера, а не имена, за да се допусне създателите да се влюбят в проект, който може да се наложи да бъде убит. Фирмата подава искове за получаване на интелектуална собственост (повечето идеи придобиват по няколко патента), за да си запази територията, и инвестира максимум 1 или 2 млн. долара. През 2020 г. Flagship е подала 341 заявления за патенти, което е над два пъти повече от подадените две години по-рано. През първата половина на 2021 г. са подадени 379 заявления за получаване на патенти. Ако идеята се окаже успешна, Flagship дава име на новата компания и отделя още 20 млн. долара или повече за нея, като тя получава статут на дъщерно дружество. Досега от 89-те идеи са създадени 70 компании.

Когато компаниите се разрастват, Flagship привлича външни инвеститори. Обикновено се набират по 100 млн. долара или повече, а крайната цел е излизане на борсата. Според Афеян, като развива собствените си идеи и сама финансира началния и ранния етап на тези компании, Flagship запазва около 50% дял в тях при първичното публично предлагане. „Това е много различен модел – смята Авак Кахвеян, генерален партньор във Flagship (и далечен братовчед на Афеян). – Нубар изобрети модела, ако щете, и по същество ни обучи да го прилагаме.“

Вземете, например, работата на Flagship в областта на микробиома – съвкупността от микроорганизми, които живеят в нас и най-вече в нашите черва. Макар че учените говорят за микробиома от години, когато през 2008 г. Афеян за първи път заговоря за възможността той да се използва при лечение на болести, в това число на автоимунни заболявания и рак, почти никой не му обръща внимание.

След като първите изследвания се оказват безрезултатни, през 2012 г. Flagship създава съвместно със Seres Therapeutics първия си стартъп, който да разработва микробиома. Seres е специализирава в разработването на препарати, при които здравето се възстановява чрез отстраняване на дисбаланса в микрофлората. Досега Flagship е създала около шест компании в областта на микробиома, в това число Evelo (основана през 2014 г.), Kaleido Biosciences (2015 г.) и Senda Biosciences (2016 г.).

Това обаче си остава дълъг процес, тъй като изследователите първо разработват идеите, а после преминават през клинични изпитвания. Почти десетилетие след основаването си Seres има само едно лекарство във фаза 3 на клинични изпитвания, както и няколко други лекарства в по-ранен етап на изпитвания. Пазарната капитализация на публичната компания е 710 млн. долара.

Работата по микробиома отчасти допринася и за успеха в работатата върху вирусите, защото покрай микробиома Афеян и екипът му вече се били запитали дали в телата ни има вируси, които да не са патогенни. „Как е възможно да има всички тези полезни микроби, а да няма никакви полезни вируси?“ пита се Афеян.

Отговорът е важен, защото при генната терапия лечението се извършва чрез вируси, а тези вируси имат недостатъци. Афеян поставя въпроса дали един безопасен вирус може да замени съществуващите болестотворни вируси. Докато учените във Flagship работят върху отговора, те попадат на семейство вируси, известни като анеловируси, които живеят в хората, но не са проучвани, защото не са опасни. Изследването се превръща в идея номер FL46, а през 2017 г. се ражда компанията Ring Therapeutics. През юли 2021 г. Ring набира 117 млн. долара, привличайки T. Rowe Price сред своите инвеститори.

Разбира се, не всичко върви гладко. Flagship е закрила четири компании, в които е инвестирала 10 млн. долара или повече, както и 13 стартиращи компании в ранен етап на развитие, в които е инвестирала по-малка сума. През април тази година, например, Ohana Biosciences, компания за лечение на безплодие при мъжете затвори врати и съкрати по-голямата част от персонала си малко повече от година след появата си пред обществеността.

Някои от по-големите залози също не винаги дават резултат. Основаната през 2013 г. компания Indigo Agriculture с идеята да използва микроби за повишаване на продуктивността на семената, успява да набере 1.1 млрд. долара, което е огромна сума за стартъп в областта на селското стопанство, но и досега тя не е започнала производствен процес. През септември 2020 г. Рон Ховсепиан, бивш главен изпълнителен директор на софтуерната фирма Novell, който се присъедини към Flagship като изпълнителен партньор две години по-рано, пое поста главен изпълнителен директор. Той работи по преустройството на бизнеса и се отказва от стратегията за директни продажби на земеделски производители в полза на партньорства със селскостопански дистрибутори. „Ако искаме да осъществим нашата визия, трябва да достигнем необходимия мащаб“, смята Ховсепян.

„В биотехнологичната индустрия има много малка вероятност един единствен продукт да се окаже успешен, така че защо да влагаме милиони долари и години от живота си в един елементарен продукт?”

Мащабът е важен и за Repertoire Immune Medicines, компания на Flagship, ръководена от Джон Кокс, ветеран в областта на биотехнологиите. Той бе начело на Bioverativ преди продажбата ѝ на Sanofi за 11.6 млрд. долара. Repertoire се стреми да схване алгоритъма на работа на имунната система. Вниманието на компанията е насочено към Т-клетките – вид бели кръвни телца, които помагат за защитата на организма от инфекции. „Основната причина за повечето автоимунни заболявания е свързана с неправилното поведение на Т-клетките – обяснява Кокс. – Ако можете да разберете защо Т-клетките причиняват поражения в мозъка, които предизвикват множествена склероза, бихте могли да разработите правилните лекарства за лечение на болестта, а не само да потискате имунния отговор.“

Това е грандиозна идеа, типично в стила на Афеян, и Repertoire вече е набрала над 350 млн. долара от инвеститори, сред които SoftBank, както и Alaska Permanent Fund, за да я осъществи. Подобно на другите компании на Flagship, тя също е тип „платформена“ компания, нещо, което според Афеян намалява риска за стартиращите компании в портфолиото му и позволява на всяка от тях при необходимост да се прехвърли от една сфера в друга, както направи Moderna с ваксините за Covid-19.

„В биотехнологичната индустрия има много малка вероятност един единствен продукт да се окаже успешен, така че защо да влагаме милиони долари и години от живота си в един елементарен продукт? – обобщава Афеян. – Moderna набра 1 млрд. долара и предизвика, меко казано, скептицизъм. Хората казваха: „Как може някой да ви дава пари? Ваксината беше разработена два дни след [публикуването на геномната] последователност на коронавируса. Кое според вас има по-голяма стойност – ваксината или платформата? Днес един инвеститор ще каже, че това е ваксината. Аз до последно ще вярвам, че това е платформата.“