Ударът на последния компютърен магнат

Седнал в централата на фондацията си в Остин, щата Тексас, пионерът в сектора на персо­налните компютри Майкъл Дел прекрасно осъзнава, че същата тази сутрин, в същия този щат основателят на Amazon Джеф Безос се отправя в космоса със совалката си Blue Origin, а милиони зрители от цял свят го гле­дат. „Напълно съм щастлив, че оставам на планетата Земя“, подсмихва се Дел, свивай­ки рамене.

Предишната седмица колегата му, магнатът Ри­чард Брансън, бе сложил началото на космическата надпревара между милиардерите. Някои виждат в това иновации и амбиции. Други – его и високо­мерие. А Дел вижда… възможност. „Ние извършва­ме продажби за много от новите космически ком­пании – сухо отбелязва той. – Невъзможно е да постигнете всички тези инженерни подвизи, без да разполагате с огромна изчислителна мощ, бази дан­ни и изкуствен интелект.“

През голяма част от последното десетилетие Дел мълчеше в публичното пространство – или за­щото беше зает с преговори за сливания и придоби­вания, или просто защото не се интересуваше от общественото внимание, а може би и заради две­те. Вместо това говореше бизнесът. Преди девет години Силициевата долина и Уолстрийт отписаха от сметките Dell и нейния създател, защото бяха част от сриващия се пазар на персонални компютри, вярвайки, че и те ще последват съдбата на Palm или BlackBerry. Но дори тогава Дел видя въз­можност. За да заобиколи публичния цинизъм, той привлече частната инвестиционна компания Silver Lake и един от нейните ръководители, милиарде­ра Игън Дърбан, и през 2013 г. свали своята ком­пания от борсата срещу 24.9 млрд. долара. Това се превърна в най-голямото изкупуване в технологич­ния сектор до момента. Три години по-късно той и Дърбан събраха 67 млрд. долара, за да осъщест­вят придобиването на гиганта в ИТ инфраструк­турата – EMC Corporation. Като цяло Дел вложи в своята империя астрономическата сума 70 млрд. долара заемен капитал – нещо, което никога досега не се беше случвало в корпоративна Америка.

Резултатите се оказаха забележителни. Автомо­били, телекомуникации, енергийни мрежи, болници и логистични мрежи се цифровизираха и започнаха да произвеждат непрекъснато нарастващи масиви от данни, които трябва да бъдат обработвани и съх­ранявани. В момента Дел управлява най-големия в света доставчик на инфраструктура за тази дей­ност. „Количеството данни, които се създават в света, е умопомрачително – казва той. – Удвоява се на всеки седем или девет месеца.“

В замяна на това стойността на Dell Technologies от 75 млрд. долара сега е повече от четири пъти по-висока в сравнение с момента, когато тя стана частна компания. Благодарение на привлечения за­емен капитал Dell, Silver Lake на Дърбан и другите инвеститори са спечелили според оценки на Forbes над 40 млрд. долара. Личното богатство на Дел достигна 50 млрд. долара, а той се оказа архитект на най-голямото поглъщане на всички времена.

„На мен не ми се струваше толкова рисково“, споделя Дел. Скептиците са пропуснали голямата картина. От Dell бликаха пари, а компанията при­тежаваше ценни софтуерни активи, които може­ше да продаде. Евтините пари предоставиха идеални условия, за да се финансира смяната в корпоративната същност на компанията.

„Майкъл отлично умее да борави с фи­нансите. Той не е фанатик на тема тех­нологии“, казва Джордж Робъртс, милиар­дер и съосновател на частния инвестицио­нен гигант KKR и един от пионерите в сек­тора на изкупуванията със заемен капитал, който не крие възхищението си от сделка­та на Дел. – Той изкупи компанията си в точния момент. Поглеждайки назад, ми се струва, че моментът беше идеално избран.“

На 56-години Дел е последният предста­вител на компютърната ера, който е осно­вал компания и все още я управлява. Него­вите съперници или остаряха, или се насо­чиха към други сфери като Бил Гейтс, Лари Елисън и Стив Балмър, предпочели да се за­нимават с благотворителност, или пък ку­пиха елитни активи като хавайски острови и отбори в НБА.

Скоро Дел ще стои начело на две отдел­ни публични компании – гиганта в областта на персоналните компютри и ИТ инфраструктурата Dell Technologies и дъщерната му компания за облачна инфраструктура VMware. И двете ще имат разумно равнище на за­длъжнялост и една доста цен­на валута, която ще им осигу­ри растеж.

„Всички погледи са съсредо­точени върху Amazon, Microsoft и Google – казва милиардерът Марк Беньоф, който е прия­тел на Дел и съосновател на Salesforce. – Никой не си даде сметка, че Dell тихомълком за­воюва дял на пазара на корпора­тивните технологии.“

Малцина предприемачи могат да се похвалят с такъв блес­тящ старт като Майкъл Дел в периода на възход на персо­налните компютри. От ста­ята си в общежитие на Тексаския универси­тет през 1983 г. той създава компанията, доставила първите компютри на милиони американци.

Дел си проправя път благодарение на ефективността и ловките си финансови маневри, които му позволяват да сглобя­ва и да доставя направени по поръчка ком­пютри на ултраниски цени – умения, които развива още в детска възраст. На 13 годи­ни Дел замисля първото си бизнес начина­ние в дома си в Хюстън, като продава на аукцион пощенски марки и ги доставя по по­щата. Така печели впечатляващите тогава 2000 долара, без да прави почти никакви раз­ходи. Това силно впечатлява баща му Алек­сандър, който е ортодонт, и майка му Ло­рейн, която работи като брокер на фондо­вия пазар. Като тийнейджър Майкъл прода­ва абонамент за вестници. Той старател­но събира адресите на новите семейства, които според него е по-вероятно да напра­вят нов абонамент за вестник. На 16 годи­ни спестява достатъчно, за да си купи ком­пютър Apple II. Разглобява го, за да разучи какъв е механизмът му.

Дел започва да печели от персонални ком­пютри, след като през 1983 г. постъпва в подготвителния курс на медицинското учи­лище на Тексаския университет в Остин. Той продава твърди дискове и чипове на начинаещите ентусиасти в персоналните компютри. През януари 1984 г. установява, че местните дистрибутори на компютри­те IBM са принудени да поддържат големи запаси, и затова изкупува излишните ком­пютри с отстъпка от 10% до 15% и ги пре­продава с печалба. Започва да изкарва по 80 хил. долара на месец. Тогава се отказва от колежа за разочарование на родителите си.

Установява, че може да сглобява компютри IBM на 40% по-ниска цена, като ловко управлява запасите и практикува модела на директните продажби – получава поръчки­те по пощата или по телефона, след кое­то сглобява компютрите и ги доставя след една до три седмици, обезпечавайки бизнеса си с достатъчен брой поръчки. През 1986 г., кога­то става на 21 години, приходите на Дел достигат 34 млн. долара. През юни 1988 г., на 23 години, той прави компанията си публична и се превръща в мултимилионер, продавайки акции за 30 млн. долара.

Определен е като технологичен вундеркинд и по­пада в първата класация „Под 30“ заедно със Стив Джобс и Бил Гейтс, които заедно развиват компю­търната индустрия. До 1991 г. 26-годишният то­гава Дел става един от най-богатите 400 амери­канци в класацията на Forbes с нетно богатство в размер на 300 млн. долара. Купувачите харесват персоналното отношение и услугите на Dell, как­то и ниските ѝ разходи. През 2000 г., след десети­летие на бясно растящи продажби, компанията се превръща в най-големия доставчик на персонални компютри в света, а делът на Дел е в основата на състоянието му в размер на 16 млрд. долара.

Тогава империята започва да се пропуква доня­къде заради надпреварата за намаляване на разхо­дите, която самият Дел е започнал. След като се оттегля през 2004 г., той се завръща в навечерие­то на финансовата криза в една компания, изпад­нала в затруднение заради счетоводен скандал и изоставаща от новите тенденции в сектора, на­ложени от лаптопите. Появата на iPhone, iPad и евтините Chromebooks още повече влошава перс­пективите пред компанията и пазарът започва да възприема нейните сървъри и услугите за съхране­ние на данни като остарели. В отговор Дел изпада в паника и харчи 14 млрд. долара за придобивания.

Към 2012 г. продажбите на персонални компютри са в спад, а на облачни технологии са във въз­ход. Компанията на Дел все по-често се причисля­ва към категорията на корпоративните динозаври като Nokia. Дел трябва да промени уравнението. Той започва да обмисля развиването на нови сфе­ри, които отново да я направят ценна, също как­то персоналните компютри навремето.

В продължение на повече от десетилетие Дел складира милиарди долари в семейната компания MSD Capital, която прави сериозни инвестиции в безпощадния свят на частните изкупувания. Една от първите ѝ инвестиции е фондът Silver Lake. До 2012 г. партньорите на фирмата търсят прием­ник, а младият и амбициозен служител Игън Дър­бан жадува да реализира големи вложения. Дърбан намира Дел на конференция същата година в Аспен, щата Колорадо, и моли за среща.

Дел се съгласява да се срещнат в Кона, Хаваи, докато се разхождат – това е един от любимите му начини да разговаря с хората. Дърбан планира да разговаря за по-малките активи на Дел, но три минути след началото на разходката слага всички карти на масата. „Трябва само да изтеглите ком­панията от борсата – казва той. – Истината е, че вие не се нуждаете дори от нашите пари, защото компанията е силно подценена.“ За да спечели бла­горазположението му, Дърбан добавя: „Разликата между вас и Бил Гейтс е, че вие поставяте името си върху кутиите на компютрите.“

Разговорът дава резултат. След обаждане до приятеля му Джордж Робърт от KKR Дел решава, че предложението на Дърбан е практично и уведо­мява борда на директорите за намерението си да организира най-голямото изкупуване със заемен ка­питал в технологичния сектор.

Изкупуването на акциите през 2013 г. е една от най-ожесточените битки на Уолстрийт. Карл Ай­кън оглавява групата на несъгласните акционери, но всъщност никой освен Дел и Дърбан не иска да купува акции на Dell. Те са убедени, че подценените активи на компанията са своеобразна застраховка.

„Майкъл се отличава с готовността да поема рискове, но така, че да взима правилните реше­ния и по начин, който е успешен за бизнеса, а не да хвърля пари на вятъра“, отбелязва Дърбан.

Условията са идеални. „Ако имате огромни спес­тявания, капиталът е евтин и в баланса си разпо­лагате с тонове пари в брой, трудно бихте могли да повишите стойността на акциите – отбеляз­ва Дел. – Но ако обърнете уравнението, ще срещ­нете малцина, които да кажат: „Хайде да си купим технологична компания с голям дълг…“ Това би било печеливша стратегия, но при предсказуеми парич­ни постъпления.“

Игън Дърбан се прибира с частен са­молет у дома след важна среща в луксозната къща на Дел в Остин. Денят е Разпети петък през 2015 г. и двамата партньори са се опитали да очароват висшето ръководство на EMC Corporation, подготвяйки почвата за мащабното поглъщане.

EMC е водещ доставчик на складово пространство и притежава ценни поделения за софтуер и об­лачни технологии. Тя се „включва в играта“, след като конкурентът ѝ Hewlett-Packard проявява ин­терес към нея. Дел преследва EMС с години, като първоначално опитва да я купи по време на финан­совата криза през 2008 г., надявайки се да използ­ва големите ѝ ИТ отдели и да добави ценната ѝ съкровищница от програмно обезпечение и ресур­си в областта на облачните технологии към своя­та империя. Ниските цени на акциите на EMC съз­дават идеални условия да се реализира планът му.

ВСИЧКИ ПОГЛЕДИ СА СЪСРЕДОТОЧЕНИ ВЪРХУ AMAZON, MICROSOFT И GOOGLE. НИКОЙ НЕ СИ ДАДЕ СМЕТКА, ЧЕ DELL ТИХОМЪЛКОМ ЗАВОЮВА ДЯЛ НА ПАЗАРА НА КОРПОРАТИВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ.

В продължение на месеци той и Дърбан се сре­щат с мениджъри на EMC, но така и не успяват да стигнат до сделка. Затова Дел решава да приеме изпълнителния директор на EMC Джо Тучи, дирек­тора от борда Бил Грийн и друг мениджър на име Хари Ю. Срещата става спешна заради наближава­щото оттегляне на Тучи и включването на Elliott Management, който натрупва сериозни позиции от акции в EMC. Единственото очевидно решение за Дел е леко да повиши предложената цена. А разков­ничето в сделката? Дърбан и Дел трябва да наме­рят отнякъде 65 млрд. долара в брой.

Дърбан и мениджърът Ю от EMC се качват на самолета за Силициевата долина, за да преговарят за сключване на сделка. Ю взима салфетка и започ­ва да чертае върху нея. В EMC най-ценният актив са 81% дял в гиганта за компютърни облачни тех­нологии VMware, a останалите 19% се търгуват на Нюйоркската фондова борса. Компанията се оце­нява на 35 млрд. долара. Логично било Дел да изкупи цялата EMC срещу пари в брой, но Ю разкрива, че EMC е проучвала възможността да емитира пуб­лично търгувани „целеви акции“ (tracking stock) за активите си във VMware. Той дори се бил срещал с финансовия гений и милиардер Джон Малоун, за да се убеди в правотата на концепцията за сделката. С помощта на линиите, начертани върху салфетката, Ю показва на Дърбан как може да се пони­жат разходите на Дел за придобиване на EMC. Ко­гато кацат, Дърбан телефонира на Дел и му казва, че имат решение.

Към началото на септември се материализира сделка на стойност над 60 млрд. долара. Дел и Дър­бан отлитат за Ню Йорк и изчакват в залите на юридическата кантора Skadden, Arps, Slate, Meagher & Flom LLP and Affiliates събранието на борда на директорите на EMC. Придружава ги Джейми Даймън – милиардер и главен изпълнителен дирек­тор на най-голямата американски банка, JPMorgan Chase. Дел трябва да убеди скептичния борд на EMC, че му е останала достатъчно енергия, за да управлява обединената компания със 75 млрд. дола­ра годишни продажби, и че разполага с достатъч­но пари в брой.

След като бордът на EMC се събира, Дел е по­канен да говори, а впоследствие и Дърбан и Дай­мън. По своя обезоръжаващ тексаски маниер Дел обещава да запази културата на EMC и да не уни­щожава компанията. Част от борда на EMC про­дължава да се противопоставя на сделката. Един скептичен директор изразява съмнение в мотива­цията на Дел и пита дали няма да се оттегли на плажа с всички свои милиарди. Дел отговаря с ус­мивка „Близнаците ми постъпват в колеж, така че все по-малко работа ще имам у дома“, и предизвик­ва смях. „Много ще се старая“, обещава той.

След това става въпрос за пари. Дали Дел разпо­лага с достатъчно средства? Тогава на сцената из­лиза Даймън. „Имат парите. Ние ще осъществим цялата сделка“, обещава той.

Месец по-късно се постига договореност за ма­щабното поглъщане за 67 млрд. долара, което включва получаването на заем в размер на рекорд­ните 50 млрд. долара, което води до понижаване на инвестиционния клас на EMC. Издадени са це­леви акции, представляващи 53% от VMware, в ре­зултат на което са спестени над 12 млрд. долара.

„Никой със здрав разум не трябва да се съмнява в неговата мотивация, нито в способността му да води битки и да печели – отбелязва Даймън. – Понякога се смея над кредитните модели на хора­та. Защото не по-малко значение има и характе­рът на вашите партньори. А [Дел и Дърбан] са не­вероятни момчета.“

Начертаната схематично върху салфетка сдел­ка не само пести пари. VMware се оказва най-цен­ният актив за обезпечаване на кредит, за който JPMorgan и синдикат от над 100 банки от цял свят някога са предоставяли заем. След придобиването от Dell стойността ѝ се увеличава с 50 млрд. до­лара, което позволява на Дел и Дърбан да превър­нат този актив в свой банкомат.

През 2018 г. те изтеглят 9 млрд. долара в брой от VMware, за да изкупят целевите акции от ак­ционерите в една много агресивна сделка, при коя­то първоначално се опитват да изплатят на ак­ционерите по 60 цента за долар, вложен в техните акции, предизвиквайки обаче недоволството на ин­веститорите активисти Elliott Management и Карл Айкън. Айкън е отдавнашен противник на Дел, кой­то го сравнява с Макиавели и нарича решението му „тоталитарно“. Сделката е предоговорена и стой­ността ѝ достига по-справедлива цена 14 млрд. до­лара, или 80 цента за долар. Като част от опе­рацията Дел извежда компанията на борсата под името Dell Technologies.

В началото акциите на новата компания не се търгуват добре. Според цената на акциите затъ­налата в дългове Dell струвала едва ли не под нула­та, като се има предвид делът ѝ във VMware. То­гава Дел решава, че най-простото решение би било пълното отделяне на VMware, което би се хареса­ло на акционерите, а него би направило далеч по-бо­гат. Когато пазарът узнава за сделката, която се очаква да бъде финализирана през есента, акциите на Dell поскъпват двойно и капитализацията на компанията достига 20 млрд. долара. Като част от сделката Dell ще изтегли още 9 млрд. долара от VMware, за да погаси своите дългове за мили­арди долари, натрупани от изкупуването на акци­ите и гарантирани с всички притежавани активи.

„Трябва да му се отдаде заслуженото, той по­стъпи правилно – казва Джеси Кон, партньор в Elliott Management, един от акционерите в Dell. – Добре изигра печелившите си карти.“

Сега Дел сам определя съдбата си. Преди да при­бегне до заемен капитал, той притежаваше 15.6% от своята компания и стойността на дела му бе под 4 млрд. долара. Благодарение на финансовото му инженерство сега той ще притежава 52% от Dell и 42% във VMware. Общата стойност на него­вите дялове достига 40 млрд. долара.

„Невероятно е каква голяма част от компания­та сега принадлежи на Майкъл – казва възторжено Марк Беньоф. – Не мога да се сетя за друг предпри­емач, постигнал успех от такъв мащаб.“

Удивителното завръщане на Май­къл Дел може да се обясни с един ва­жен факт – той правилно разчете кога настъпва решителният момент в технологичната индустрия.

Секторът на персоналните компютри е в подем заради нарасналите поръчки по време на пандеми­ята. През последното тримесечие продажбите на персонални компютри скочиха с 20% до 13.3 млрд. долара. Освен това доставчиците на публични об­лачни услуги като Amazon Web Services и Microsoft’s Azure не успяха да превземат света на високите технологии въпреки своите успехи. Причината е, че корпорациите възприемат диверсифициран под­ход – те използват публични облачни платформи като AWS, но в същото време поддържат и сложна локална ИТ инфраструктура за съхраняване на ста­ри и ценни данни, както и частни облачни пространства. Придобиването на EMC направи Dell ги­гант в обслужването на инфраструктурата на центровете за данни – един от пазарите с най-го­лям растеж в технологичния сектор.

Дел винаги е обичал да продава оборудване и да използва създадените връзки, за да предлага нови услуги. В момента неговата компания е най-голе­мият доставчик на услуги за съхраняване на дан­ни, сървъри и хиперконвергентна инфраструктура. Това е водещият доставчик на стационарни ком­пютри и монитори в Северна Америка. Сега той иска да използва своето положение, за да обедини ИТ нуждите на компаниите под един покрив.

„Вие купувате от нас 8 от 20 неща, от които се нуждаете – казва Дел по време на презентацията пред големите и средните предприятия. – Защо да не купувате всички 20 неща от нас?“

Още по-привлекателен е фактът, че неотдавна Dell пусна на пазара новия си продукт Apex, за да продава абонамент за услуги по управление и съхра­нение на данни в облачното пространство въз ос­нова на нуждите на клиентите си. Спорадичните навремето продажби сега ще се превърнат в по­стоянна услуга, която ще генерира повече прихо­ди с увеличаване на ползването ѝ. При продажби в размер на 94 млрд. долара и 13 млрд. долара опе­ративен паричен поток през годината, завършила през януари 2021 г., Dell очаква в следващите годи­ни Apex да се разраства с двойно по-висок темп от увеличаването на световния брутен вътрешен продукт. Най-голямата възможност според Дел се състои в концепцията за съхраняване и управление на данните „на ръба“, тоест по-близо до мястото, където са генерирани. С дигитализирането на енер­гетиката, транспорта, здравеопазването и кому­никациите Дел предвижда търсенето на този тип услуги „на ръба“ да расте със 17% на година.

МАЙКЪЛ СЕ ОТЛИЧАВА С ГОТОВНОСТТА СИ ДА ПОЕМА РИСКОВЕ, НО ТАКА ЧЕ ДА ВЗИМА ПРАВИЛНИТЕ РЕШЕНИЯ И ПО НАЧИН, КОЙТО Е УСПЕШЕН ЗА БИЗНЕСА, А НЕ ДА ХВЪРЛЯ ПАРИ НА ВЯТЪРА.

„Gartner прогнозира, че след пет години 75% от данните ще се съхраняват „на ръба“. Няма да мо­жете да преместите цялата тази информация до облака“, твърди Дел. Други пазари с потенциал за растеж са телекомуникационното оборудване като 5G инфраструктурата и виртуалните деск­топи, тъй като след пандемията много компании ще преминат на хибриден вариант на работа.

Dell планира да изплати тази година 16 млрд. до­лара дълг и да възстанови инвестиционния си рей­тинг, за да се върне на фондовите пазари и да раз­вива кредитното си подразделение, за да може да финансира повече клиенти и да извоюва паза­рен дял от конкурентите си като Hewlett Packard Enterprise. А не бива да се забравя и най-ценният ак­тив в империята на Майкъл Дел – VMware. След като я отдели (за целта той ще изчака Деня на труда, който в САЩ се отбелязва в първия поне­делник на септември, за да се възползва от прави­лото да не плаща данъци), тя ще започне да прави свои планове и вероятно да обмисля нови сделки.

„Дали да чакате с притаен дъх нови мегасделки? Вероятно не“, казва Дел, макар да не изключва по­добна възможност.

От Остин – град, където небето е осеяно със строителни кранове, Дел се завръща на върха на технологичната индустрия. Съпругата му Сюзан подготвя подаръци за добре дошли за тълпите от изпълнителни директори, които прииждат от Си­лициевата долина в Остин в търсене на по-ниски данъци и по-високо качество на живот. С фонда­ция с активи в размер на 1.8 млрд. долара (вече са раздадени 2.25 млрд. долара) и инвестиционна ком­пания и семейна фирма с 19 млрд. долара, те се превърнаха в консултанти за новите милиардери в технологичния сектор, които използваха стреми­телното поскъпване на акциите, за да изведат на борсата своите компании.

Дали не обмисля да се пенсионира и да отиде в своя курорт в Бока Ратон? „Ще се отегча и веро­ятно ще се депресирам“, признава Дел. За разлика от Безос, Гейтс, Елисън и други, които се увличат по алтруизъм или хедонизъм, или космическото пъ­туване, Дел планира да се придържа към план А. „Предстои ми да извървя още дълъг път.“