Корупционните проблеми на папата

Най-големият наказателен процес в историята на Католическата църква, насрочен за 5 октомври и впоследствие върнат в разследваща фаза по искане на защитата, се смята за критичен момент за известния с реформаторския си дух папа Франциск. За него това е шанс да докаже, че никой не е над закона, за което ще разчита на двегодишно разследване, обвинителен акт от 487 страници и обвинения срещу недосегаем навремето кардинал. Макар засега всичко да изглежда наред, поне по отношение на имиджа, водещите медии в света не спират да тръбят „знакова измама и корупционен процес“ и да го обявяват за „процеса на века“ във Ватикана.

На практика обаче този случай, който изглежда като сапунена опера в свещенически одежди, изобилстваща с обвинения в измама, скандали и фаворизиране, може да се стовари като бумеранг върху Франциск. В продължение на няколко седмици Forbes разговаря с десетки източници от Ватикана и разкри допълнителна информация за саморазправата, фаворизирането и липсата на процедури, които водят до абсолютния монарх на Ватикана – самия папа.

Ето кои са новите разкрития:

Папата е получил разобличаваща информация за кардинала, срещу когото се води съдебен процес, години преди той да бъде обвинен, но не е предприел мерки.

Франциск е одобрил операцията, която изведнъж е изправила прокурорите на Ватикана срещу финансовия надзор на светия престол.

Директор извън стените на Ватикана разказа как се е опитал да се срещне с Франциск, за да го предупреди за задаващата се законова катастрофа, но срещата е била блокирана от личния секретар на папата.

Вътрешни източници използват термина „приятели на Франциск“, за да обяснят защо някои служители на Ватикана са обект на съдебно преследване, а други не.

ПАПСКИЯТ ПРОБЛЕМ С ДОСИЕТО

Историята на процеса започва в бившия шоурум Harrods в елитния лондонски квартал „Чел­си“. Църквата планирала да го превърне в сграда с 49 луксозни апартамента, но неясната инвести­ция в размер на 350 млн. евро се превръща в загуба на стойност 100 млн. евро. Голяма част от тези пари са дарения от вярващи, които папата тряб­вало да разпредели за благотворителни цели. Ня­кои посредници, включително тези, които са под­съдими по настоящото дело, са присвоили десет­ки милиони евро.

Главният обвиняем е 73-годишният кардинал Ан­джело Бечу. До 2019 г. той беше един от най-вли­ятелните духовници в града-държава. В качество­то си на sostituto (заместник) Бечу осъществява­ше ежедневното управление на Ватикана и беше единственият служител, който не се нуждаеше от предварителна уговорка за среща с папата.

Обвинителният акт му възлага основната от­говорност за фиаското в Лондон и го обвинява във фаворизиране, защото според обвинението е насочил 825 хил. евро към благотворителната ор­ганизация на брат си в Сардиния и 575 хил. евро към бизнес дама (която също е обвиняема) и бази­раната ѝ в Словения компания, наета като „кон­султант по сигурността“. Прокурорите твърдят, че около половината от тези пари били похарче­ни за луксозни дизайнерски стоки и разточител­ни почивки. На теория обвиненията срещу близък съюзник, на когото някога е възлагано пълно до­верие, за първи път дават възможност на Вати­кана за отчетност в харченето на финансовите средства. (Бечу и бизнес дамата категорично от­ричат всички обвинения.)

Но Ватиканът е суверенна държава, а папата по същество е монарх, без постът му да бъде на­следяван. На практика той разполага с абсолют­на власт. Франциск си запазва неограничени пра­вомощия да се намесва в наказателни и граждански разследвания или съдебни процеси, да променя или отменя съществуващи правила или процедури, дори да забранява на висши духовници да дават показания. Въпреки че този процес отбелязва пър­вия случай в историята на Ватикана, когато кар­динал ще бъде съден от светски съдия и прокуро­ри, този съдия и тези прокурори всъщност рабо­тят за Ватикана и папата.

За папа Франциск не е лесно да се дистанцира от кардинал Бечу, въпреки че преди година той го отстрани от поста му и го лиши от правата му на кардинал. Според бивш служител на Ватикана, чиято позиция му позволява да е осведомен какво действително се е случило, преди около пет годи­ни папа Франциск е получил тайно досие, в което били изложени „неопровержими“ доказателства, че кардинал Бечу е отклонил над 2 млн. долара църковни средства. „Негово Светейшество затвори досието и това беше краят“, сподели пред Forbes бивш служител на Ватикана. Според него информацията никога не е стигала до прокурора на Ватикана, а Бечу е продължил да отговаря за ежедневното управление на града-държава.

Нещата се промениха след благословията на папата за обискиране на неговите одитори. Добронамерен или не, този ход нанесе сериозен удар върху финансовите реформи на Ватикана.

Франциск се намеси решително в делото чрез разследването, довело до съществуващия обвини­телен акт. Папата например даде извънредни пра­вомощия на прокурора Джан Пиеро Милано. Това позволи на Милано, бивш професор по църковно право, едностранно да разпорежда претърсвания и изземвания, без „да се съобразява с действащи­те правила“. И освободи прокурорите от рутин­ния надзор над тях. От своя страна това лиши защитата от възможността да оспорва доказа­телствата, събрани по време на разследването. Тя би имала такова право, ако процесът се гле­даше в Италия и в по-голямата част от Европа.

Като резултат в края на 2019 г. с одобрението на папата бяха извършени поредица от безпре­цедентни претърсвания в офисите на държавния секретар и на Управлението за финансова инфор­мация на светия престол (УФИСП) – органа, кой­то осъществява надзор и финансови разследвания във Ватикана, по-известен с италианската му аб­ревиатура AIF. Този ход беше изненадващ. Пред­шественикът на Франциск – папа Бенедикт XVI, привърженик на традиционните подходи, създаде управлението под силния натиск на европейските финансови регулатори и издаде първия закон на Ватикана срещу прането на пари през 2010 г. Въз­качилият се на папския престол с намерението да извърши реформи Франциск, се оказа централна фигура в унищожаване на постигнатия напредък.

ПАПСКИЯТ ПРОБЛЕМ „ДЖЕЙМС БОНД“

През по-голямата част от последното десети­летие ключовият човек в опитите на Ватикана да изчисти собствените си действия беше Рене Брюлхарт, швейцарски адвокат и експерт по бор­ба с прането на пари, назначен от папа Бенедикт. Брюлхарт вече се беше впуснал веднъж в „мисия­та невъзможна“, а именно да извършва надзор над финансовото разузнаване на Лихтенщайн. Колеги­те от световната организация, чиято цел е да из­корени корупцията – Egmont Group, приветства­ха реформите на Брюлхарт. Той успя да извади из­вестния данъчен рай от черните финансови спи­съци в света. (По-късно Брюлхарт стана замест­ник-председател на групата.)

Ватиканът също прилича на малко княжество, в което закостенялата власт често подкопава реформите. В продължение на седем години Брюл­харт работеше за утвърждаване на УФИСП като важен вътрешен контролен орган и беше хвален от европей­ските си колеги. Бизнес медиите го на­ричаха „Джеймс Бонд във финансовия свят“. А когато сделката за имота в Лондон се провали, УФИСП започна разследване, опитвайки се да проследи пътя на парите.

Нещата се промениха след благосло­вията на папата за разследване на не­говите собствени одитори. Доброна­мерен или не, този ход нанесе серио­зен удар върху финансовите реформи на Ватикана. Глобалният консорциум от национални одитори временно спря УФИСП поради опасения, че обиските компрометират поверителността на информацията във водените на­казателни разследвания.

Делото срещу Брюлхарт мирише на лична разплата, а това е проблем за папа Франциск. Множество източници твърдят, че с швейцарския си подход Брюлхарт си е спечелил могъщи врагове.

Седем седмици по-късно Брюл­харт изненадващо подаде оставка. Последваха го още двама членове на неговия независим съвет. Forbes научи, че единият от тях – Марк Одендал, пенсиониран швейцарски и германски ин­вестиционен банкер, превърнал се във филантроп, се е оттеглил едва след като срещата с папата е била отменена. Обезпокоен, че УФИСП се пре­връща в „празна черупка“, Одендал се обърнал към държавния секретар на Ватикана – кардинал Пи­етро Паролин, който според Одендал е уреждал срещата с папата. Но папският служител, кон­тролиращ достъпа до светия отец – Георг Ганс­вайн, я блокира. „Исках да отправя [към папата] директно братско и професионално предупрежде­ние за последиците от неговото действие“, каза Одендал за Forbes.

Залогът се повиши през лятото на тази годи­на, когато сред обвиняемите се оказа и самият Брюлхарт. Това беше шокиращ ход, като се има предвид, че Брюлхарт беше смятан за най-голе­мия актив на Ватикана в областта на финансови­те реформи. Обвинението срещу него се състои в това, че е нарушил „основните правила на над­зора“, като е допуснал лондонската инвестиция да продължи да се реализира. Разследващото звено на Брюлхарт обаче е осъществявало надзор един­ствено над Ватиканската банка, но не и над ка­бинета на държавния секретар, откъдето е била замислена, осъществена и контролирана цялата сделка. И макар че Брюлхарт е можел да ръко­води цялостното планиране и целите на звеното за финансово разузнаване, той не е имал изпълни­телна власт и не е имал юрисдикция да одобрява нито една сделка или превод на пари на Ватикана.

Делото срещу Брюлхарт мирише на лична раз­плата – а това е проблем за папа Франциск. Мно­го източници, до един пожелали анонимност от страх да не си навлекат враждебността на цър­ковното ръководство, твърдят, че с швейцарския си подход Брюлхарт си е спечелил могъщи врагове сред 825-те граждани в града-държава.

Имиджът му на Джеймс Бонд също не се ха­ресва във Ватикана. Според вътрешни източници привържениците на традиционните порядки във Ватикана гледат на Брюлхарт като на прекалено самонадеян новак. Те отбелязват и че европейските регулатори многократно са хвалили усилия­та му за реформиране на Ватиканската банка и същевременно са критикували ватиканските про­курори – същите, които му повдигнаха обвинения – за това, че не са предприели действия по отно­шение на подозрителната дейност, докладвана им от УФИСП под управлението на Брюлхарт.

Италиански адвокат, който е работил с един от прокурорите, преди той да постъпи във Вати­кана, разказва пред Forbes, че в разговорите си с бившия си колега „те са смятали, че брюкселски­те регулатори са хора като Брюлхарт – от една и съща материя“. Един от прокурорите нарекъл Брюлхарт с насмешка „златното момче“. Очевид­но през месеците, предшествали повдигането на обвиненията, в прокуратурата неведнъж са се во­дели разгорещени спорове дали да се повдигат об­винения срещу Брюлхарт. Множество източници твърдят, че доклад на европейски консорциум от юни тази година – в който се хвали напредъкът на Ватикана в областта на прозрачността, но се критикуват прокурорите като „недостатъчно ресурсно осигурени“, а сделката в Лондон се опре­деля като „червен флаг“ – е разгневил ватиканска­та прокуратура. Месец по-късно срещу Брюлхарт беше повдигнато обвинението.

Брюлхарт отказва да коментира процеса сре­щу него, но адвокатът му заяви пред медиите, че той възнамерява да се бори срещу обвиненията. Междувременно пресслужбата на Ватикана игно­рира многобройните въпроси и молби за интер­вюта от страна на Forbes за настоящата ста­тия. Но Одендал, директорът на УФИСП, по­дал оставка, след като му била отказана среща с папата, отхвърля обвиненията като „вероят­но предизвикани от лично отмъщение“ от стра­на на водещия прокурор Джан Пиеро Милано, с ко­гото Брюлхарт е имал „трудни и обтегнати от­ношения“.

ПАПСКИЯТ ПРОБЛЕМ „ПРИЯТЕЛИТЕ НА ФРАНЦИСК“

Асоциирането на папата със случая се появя­ва и по отношение на намесата на Джанлуиджи Торци – един от италианските посредници в сдел­ката за лондонския имот. Прокурорът обвинява Торци, че е успял да вмъкне в последния момент в договора клауза, която му е дала контрол върху имота, и той я е използвал, за да източи 15 млн. евро – нещо, което Торци отрича. И макар че спо­ред прокурора папата не е разрешавал плащания, Франциск е присъствал на поне две срещи, на кои­то Торци твърди, че са били обсъждани оконча­телните параметри на инвестиционната сделка.

Кардинал Паролин, когото Франциск назначи за държавен секретар през 2013 г., контролира лон­донската инвестиция от самото начало. Той е одобрил договора на Торци, в който се твърди, че е добавена клаузата за източването на парите. Участвал е и в усилията за погасяване на заеми­те и може би е одобрил сделка, която според ва­тиканските прокурори е „мошеническа“ и която той лично е смятал за „непрозрачна“. Архиепископ Едгар Пеня Пара, който зае мястото на кардинал Бечу през 2018 г., също е контролирал лондонска­та инвестиция и е организирал срещата на Торци с понтифика. Монсеньор Алберто Перласка, на­чалник на административната служба на държав­ния секретар, също е бил в епицентъра на пореди­цата от договори, възложители и постоянно про­менящия се списък на офшорни компании, свърза­ни с лондонската сделка.

Срещу нито един от духовниците с имена с бук­вата П – нито Паролин, нито Пеня Пара, нито Перласка – не са повдигнати обвинения. В свър­зан съдебен процес, който се води в Обединеното кралство, ватикански прокурор твърди, че три­мата са били лековерни жертви, които в крайна сметка са били подведени от Бечу и останалите.

Лицето, отговорно за това, е папата – твърди Одендал. – Той е взел грешни решения и е назначил грешни хора, докато се е преструвал, че се бори срещу лошите.

Но именно тук върховната власт на папа­та създава мъгла, която може да застраши ре­путацията му. Запознати с делата във Ватика­на често гледат на решенията в тази област през така наречената от тях призма „прияте­лите на Франциск“. Дали Бечу е бил единствени­ят лош на върха? Или е съвпадение, че Бечу вече е бил загубил благоразположението на папата, ко­гато разследването на прокурора е започнало, до­като оправданите заради тяхната доверчивост все още се ползват с благословията на Франци­ск? „За мнозина наблюдатели това е изкушава­що заключение“, казва Джон Алън-младши, жур­налист, който отразява новините от Ватикана. Според Алън фактът, че Паролин и Пеня Пара са толкова близки до папата, би ги направил „поли­тически недосегаеми“, докато Бечу, който бил из­паднал в немилост пред понтифика, бил смятан за „излишен“.

През март тази година съдия по дело, заве­дено във Великобритания по молба на Ватика­на за замразяване на големи банкови сметки на Торци, отбеляза, че когато ватиканският проку­рор започнал да излага своите доводи, той опре­делил Перласка като един от тримата ключови хора в „продължаваща организирана конспирация“. Пет месеца по-късно същият прокурор твърди, че Перласка е бил „държан в неведение относно начина, по който е трябвало да бъде структури­рана сделката“. Съдията написал: „Смятам, че е трудно да приема това предположение.“ Що се отнася до Пеня Пара, съдията отбелязал: „Труд­но ми е да приема предположението, че архиепис­коп Пеня Пара е подписал документ, без да се е запознал със съдържанието… като се имат пред­вид очевидното значение на сделката и същест­вените парични суми, за които става дума.“ А по отношение на Паролин съдията изразил не­доверие, че „се оставил да бъде изцяло заблуден“. Съдията заключил, че доводите на Ватикана „не са подкрепени от достоверни доказателства“ и включват ужасяващо „укриване на факти и не­верни твърдения“.

Логично е да се предположи, че всичко това може да бъде изяснено по време на процеса във Ватикана. Но не притаявайте дъх – Ватиканът не дава на обвиняемите автоматично право да призовават свидетели. Според запознати магист­ратите, които наблюдават процеса, ще решат кой може да свидетелства с оглед на това как­во мисли папата и кой е приятел на Франциск.