Как най-богатите американци могат да получат достъп до милиарди, без да продават акции

В първата събота на ноември Илон Мъск обеща да продаде 10% от акциите си в Tesla, след като за това гласуваха близо 58% в анкета в Twitter, споделена от главния изпълнителен директор на компанията. Няколко дни по-късно Мъск започна да изпълнява обещанието си, като упражни около 2.15 млн. опции за акции на Tesla и продаде акции, за да покрие дължимите данъци.

Преди това изпълнителният директор на Tesla е продавал свои дялове в компанията само два пъти – през 2010 г. и 2016 г., като постъпленията преди данъци са възлизали на 617 млн. долара (593 млн. долара от приходите са отишли за покриване на данъците, които е дължал за опциите за акции). От продажбата през 2016 г. насам акциите на Tesla поскъпнаха с над 13 хиляди процента и сега делът на Мъск се оценява на приблизително 281 млрд. долара (на база на котировките при затваряне на борсата на 10 ноември).

Когато най-богатият човек в света се нуждае от пари в брой, той може просто да вземе пари назаем, като предложи или обещае да продаде част от дяловете си в Tesla като обезпечение за получаване на кредити, вместо реално да продава акции и да плаща данъци върху печалбата. Обещаните акции служат като постоянна кредитна линия, която дава на Мъск достъп до пари в брой, когато са му необходими. Понастоящем Мъск е обещал да продаде 88.3 млн. акции на Tesla, което представлява почти 36.2 % от общия му дял (без опциите за акции), или над 94 млрд. долара по котировките при закриването на борсите на 10 ноември.

Мъск е един от 32-мата милиардери в класацията на Forbes на 400-те най-богати американци, които са заложили акции в публични компании, търгувани на Нюйоркската фондова борса (NYSE) или на Nasdaq. Техните дялове служат като обезпечение за настоящо или бъдещо кредитиране, става ясно от финансовите отчети на компаниите. Сред другите милиардери са председателят на Oracle Лари Елисън, наследникът на Walmart Джим Уолтън и Стивън Шуорцман – най-богатият човек в сферата на частния капитал. (Други трима са обещали да продадат акции на чуждестранни компании и не са включени в този доклад).

Измежду компаниите, листвани на Нюйоркската борса и Nasdaq, 560 изпълнителни директори и акционери, с дял над 5%, са предоставили свои акции като залог срещу кредитна линия. Средният размер на заложените дялове е 427 млн. долара, а общата им стойност е 239 млрд. долара, става ясно от доклад на независимата анализаторска компания Audit Analytics. От тази по-широка група, най-висока е стойността на заложените акции от членовете на Forbes 400. Само обещаните от Мъск за продажба дялове в Tesla възлиза на 47% от общата сума. Останалите 31-ма милиардери във Forbes 400 осигуряват 56% от нея. (Данните за доклада са изчислени по борсови котировки от 5 ноември, след което акциите на Tesla поевтиняха с 13%).

“При настоящите лихвени и данъчни ставки е много по-евтино да се вземе заем срещу стойността на акциите, отколкото да се продават акции и да се плащат данъци върху печалбата.“

Информацията за политиката на отделните компании спрямо използването на акциите като обезпечение за кредити, каквато се намира в годишните доклади до финансовите власти, позволява да се надникне в тъмния свят на заемите, получавани от милиардерите. Темата попадна в радара на обществения дневен ред през юни 2021 г., след като ProPublica използва изтекла данъчна информация, за да разкрие как в определени години някои от най-богатите хора в страната не са плащали никакви данъци върху доходите. Предложението на сенатора демократ Рон Уайдън, внесено през октомври, за данък върху богатството, не получи политическа подкрепа. Тази мярка щеше да обложи с данък нереализираните капиталови печалби на най-богатите хора в САЩ.

Повечето подробности как милиардерите получават заеми в залог на акциите си са обект на лична информация. Лицата, които притежават по-малко от 5% дял в дадена компания или не работят за нея, не подават доклади до Комисията по ценните книжа и фондовите борси какви акции притежават или са предоставили в залог. Мнозина от най-богатите американци – 232 милиардери от тазгодишната класация Forbes 400 – държат богатствата си предимно в частни компании. Предоставянето в залог на диверсифицирани портфейли от акции или на частни активи не се посочват в отчетите на компаниите. При оповестяване на информация също така не изисква да се докладва дали и каква сума дадено лице е взело срещу своите акции. Някои от милиардерите, с които Forbes се свърза, заявиха, че нямат непогасени дългове срещу предоставените от тях акции в залог.

Повечето по-големи компании не разрешават техни акции да се предоставят в залог. Над две трети (68.4%) от компаниите, включени в индекса S&P 500, забраняват на всички свои служители и акционери да обещават акции в замяна на дългове, 22% забраняват тази дейност с изключение на определени лица, и само 3.4% я разрешават напълно, сочат данни на консултантската фирма Institutional Investors Service (ISS). „Когато изпълнителни директори или мениджъри обещават значителен процент от акциите си в залог, това безпокои инвеститорите“, отбелязва  Джун Франк, изпълнителен директор на групата за корпоративни решения в ISS, която консултира компании по въпроси на корпоративното управление.

Опасенията се отнасят най-вече до т.нар. марджин колове тоест исканията за продажба на обещани в залог акции, които могат да сринат цената на акциите на дадена компания и това рискува да доведе до мащабни панически разпродажби. Например, основателят на Green Mountain Coffee Roaster Робърт Стилър вместо да продаде акции, за да си осигури пари в брой, е взел пари в залог срещу акции на компанията, за да финансира все по-екстравагантния си начин на живот. Тази тактика работеше добре, когато цената на акциите се покачваше, но бързо претърпя провал, когато през май 2012 г. дилър на къси позиции постави под въпрос счетоводните практики на компанията. Бившият милиардер беше принуден да продаде 5 млн. акции на стойност 126 млн. долара в рамките на един ден, за да покрие марджин коловете по заложените акции на Green Mountain. След това той беше отстранен от поста председател на борда на директорите.

Предоставянето на акции в залог може също така да създаде търкания между директорите и мениджърите, които използват акции като залог, и външните акционери на компаниите, отбелязва Франк. „Ако вече нямате претенции към тези базови икономически фактори, но запазвате правото си на глас, това създава несъответствие между контрола, който можете да упражнявате върху дружеството, и икономическия интерес, който имате в дружеството.“

Понякога това, което създателите на компанията искат, а именно да използват акциите си като залог, влиза в противоречие с желанието на членовете на управителния съвет и акционерите, а именно да се забрани залагането на акции. Софтуерната компания Oracle, например, прие през януари 2018 г. забрана директорите и мениджърите да залагат акции на компанията. Тази забрана обаче не важи за едно лице – съоснователя и най-голям индивидуален акционер в Oracle – Лари Елисън. Тогава, както и сега, Елисън е единственият директор на Oracle, който някога е използват акции на компанията като залог. Елисън, чието богатство надвишава 100 млрд. долара, залага акции поне от 2007 г. насам, след като Комисията по ценните книжа и борсите започна да изисква тази практика да се отчита.

С други думи политиката на Oracle по отношение на използването на акциите като залог не е засегнала директорите на компанията – поне не и Елисън. От 2018 г. насам той увеличи броя на заложените от него акции на Oracle до 317 милиона, а стойността им достигна около 28 млрд. долара, което се равнява на около 27% от неговия дял и на 11% от всички акции на Oracle в обращение. Елисън не е продал нито една акция на Oracle в периода между декември 2010 г. и юни 2020 г. Това прави почти десетилетие на големи разходи за ексцентричния милиардер, който през 2012 г. пръсна 300 млн. долара, за да купи хавайския остров Ланай и похарчи десетки милиони долари за различни пищни имения. Елисън увеличи портфейла си от недвижими имоти до 1 млрд. долара, като в него влизат поне десетина имота на Карбон Бийч в Малибу.

Въпреки че Oracle не разкрива каква сума Елисън е взел в залог на своите акции, склонността му към заеми беше разкрита в непубликувани съдебни документи, приложени към заведено от акционери дело. За тези документи първо съобщи изданието San Francisco Chronicle през 2006 г. Те показват, че през 2001 г. Елисън е имал неизплатени заеми за над 1.2 млрд. долара и че неговият финансов съветник го е предупредил: „Насреща се задава товарен влак, който ще се удари в стената на дълга“. (Oracle не отговори на въпросите на Forbes за своята политика спрямо използваните като залог акции или за заемите на Елисън).

Други компании намират по-креативни начини да освободят милиардерите-основатели от забраните да взимат заеми в залог на акции. Вземете за пример петролната и газова компания Kinder Morgan, чиято забрана за залагане е придружена с уговорка – акции „над приложимия минимален праг за собственост“ могат да бъдат залагани. Изискването за минимален размер на собствеността на директорите – като например на изпълнителния председател и милиардера Ричард Киндър – е три пъти над стойността на техния „годишен паричен хонорар“. Годишната заплата на Киндър е едва 1 долар. Това означава, че едноименният съосновател на компанията може да заложи толкова акции, колкото пожелае.

Киндър, чието богатство от 7.2 млрд. долара го прави 128-ия най-богат американец, е поел ангажимент да продаде 40 млн. акции от едноименната компания – 15.6% от общия му дял на стойност 679 млн. долара – с единствената цел да закупи още акции на Kinder Morgan, както е посочено в заявлението до финансовия регулатор. До момента Киндър е закупил 10 млн. допълнителни акции на Kinder Morgan, финансирани с дълг, взет срещу заложените от него акции. Представител на енергийната компания потвърди тълкуването на Forbes на правилата за залагане на акции, но отказа допълнителен коментар.

Някои компании говорят откровено за изключенията от своите правила, но не успяват да представят убедителни аргументи в тяхна подкрепа. Конгломератът Danaher посочва в своето заявление за 2021 г., че неговите основатели – братята Стивън и Мичъл Рейлс, които са членове на класацията Forbes 400 – са освободени от забраната да залагат свои акции, „защото акциите им са били използвани като залог в продължение на десетилетия“. Всеки от братята е заложил значителна част от акциите си в Danaher, което е потенциален червен флаг за възможни марджин колове – Стивън Рейлс е заложил 78% от своя дял (малко над 10 млрд. долара), а Мичъл е заложил почти 91% от своя дял (малко под 10 млрд. долара). Заедно те са поставили под залог общо 9.4% от акциите в обращение на Danaher. (Danaher и братята Рейлс не отговориха на въпросите на Forbes).

Сред 400-те най-богати американци в класацията на Forbes петролният магнат Джордж Кайзер (с нетно богатство 10.7 млрд. долара) има най-високо съотношение на заложените акции спрямо общия брой обикновени акции на компанията в обращение. Това е още един червен флаг за марджин колове. Заложените от него 21 млн. акции на банковия холдинг BOK Financial Corporation (на стойност близо 2.3 млрд. долара) се равняват на почти 31% от всички акции в обращение. Но Кайзер казва, че само понякога взема заеми срещу тези заложени акции. „Те са просто евтини резервни варианти, които имаме от дълго време и рядко използваме“, заяви той по електронната поща на Forbes.

Tesla твърди, че използването на акциите като залог създава своеобразни доверителни отношения между залогодателите и акционерите. През 2018 г. производителят на електромобили въведе лимит от 25% за заемане на средства срещу заложени акции с аргумента, че залагането дава на „директори гъвкавост при финансовото планиране, без да се налага да разчитат на големи парични компенсации или на продажба на акции на компанията, като по този начин интересите им съвпадат в максимална степен с тези на нашите акционери, като същевременно се намалява рисковата експозиция на компанията“. Tesla потвърди това становище в последващи заявления до регулаторите.

В своя анализ ISS изразява съмнения в позицията си относно принципите на корпоративно управление на Tesla. „Ако изпълнителен директор, който вече притежава 15 или 20% от акциите на компанията в обращение… не е мотивиран да действа в интерес на акционерите, няма убедителен довод, че увеличаването на дела до 25 или 30% ще е достатъчно за постигането на тази цел – се казва в доклада. – Може би по-същественият, макар и премълчаван фактор е, че при сегашните лихвени и данъчни ставки е много по-евтино да се вземе заем срещу стойността на акциите, отколкото те да се продадат и да се плати данък върху печалбата.“

И така, колко разпространено е сред свръхбогатите използването на акции като залог срещу заеми? „Доста“, отговаря Джейсън Кейн, управляващ директор и главен стратег по въпросите на богатството в консултантската компания Boston Private, когато говори за най-висшата категория клиенти на фирмата – тези с активи над 500 млн. долара. (Кейн отказва да назове точен процент). „Случаят не е по-различен от семействата… които вземат заеми за жилища“ и други покупки, казва Кейн. „Повечето от тези клиенти добре познават работата с дългови инструменти и с лихвени проценти, каквато тя беше в близкото минало, те познават възможностите за арбитраж.“

Али Джамал, който е бивш банкер в Julius Baer и основател на бутиковата фирма за управление на богатството на милиардери – Azura, казва, че по време на срива на фондовия пазар през март 2020 г. около 70% от клиентите на Azura са използвали дългови инструменти в залог не само на акции, но и на произведения на изкуството, колекции от автомобили и други, за да могат да взимат още дълг и да купуват още акции. През последната година около 40% от клиентите на Azura са използвали дългови инструменти, за да се включат в корпорации, създадени със специална цел за придобиване на други компании (т. нар. SPAC). „Можете да вземете заем при 40 базисни пункта, максимум 50 базисни пункта, за да може някой много умен“ да идентифицира инвестиционна възможност и ако не ви хареса възможността, можете да изтеглите парите си“, казва Джамал за използването на дълг с цел включване в SPAC.

Вземането на заем срещу акции крие своите рискове, но за милиардерите ползите изглежда преобладават. „Това е напълно законно и е малко трудно да се каже, че е неморално. Все едно е, например, да кажете, че е неморално да притежавате акции, които поскъпват? Неморално ли е да вземате пари назаем?” – казва Едуард Маккафри, професор по данъчно право в USC Gould School of Law, който създаде популярния израз „купи, вземи назаем, умри“ (Buy, Borrow, Die), за да опише как свръхбогатите вземат заеми, за да избегнат плащането на данъци. „Въпросът по-скоро е защо някой да не го направи?“

Таблица:

Участниците във Forbes 400, които предоставят акции в залог на заеми

Тридесет и двама милиардери в класацията на Forbes на 400 най-богати американци, са поели ангажимент да продадат акции на публични компании, регистрирани на Нюйоркската фондова борса или Nasdaq.

* Тръстове с множество бенефициенти. Данните са предоставени от Audit Analytics (всички изчисления са към 5 ноември 2021 г.)