Индустрията през 2022 г.
Автор
Неочаквано, след година на масова достъпност в Европа на ваксини срещу COVID все още в бизнес климата витае значителна доза несигурност, произтичаща от преки или по-далечни проявления на пандемията. Заедно с това се засили политическата несигурност в международен план, инфлационен натиск върху цените на суровините и особено силно изразено поскъпване на енергоносителите в Европа. Имам усещане и за по-голяма несигурност пред индустрията, повече непредвидимост в сравнение с преди година.
Вероятно парадоксално за много – вече имаме ваксини и модели как животът да продължи след COVID, но в същото време реакцията на хората беше ужасно бавна, включително на някои работодатели, които не успяха да се ориентират в новите условия. И всичко това заедно със (или поредно от) очаквания държавата да направи нещо по въпроса – както за пандемията, така и за цените на тока – което засилва очакванията за по-лява икономическа политика, тук и по света, което винаги е свързано с повишен политически риск.
Преди всичко нека започнем с кредит на доверие в аванс към новото редовно правителство. Бизнесът таи надежди за фундаментални промени, които потенциално могат да сигнализират към инвеститорите за подобряване на имиджа на икономиката. Но трябва да сме предпазливи в прогнозите – сложната коалиция ще засилва опасенията за завой (още повече) наляво на икономическата политика с всички негативни последици от това за икономиката.
Пред индустрията има две предизвикателства, които са извън контрола на местното правителство. За дискретните производства (машиностроене, аутомотив) това са нарушените доставки и непредсказуем ритъм на възстановяването им. За процесните производства това са цените на електроенергията в обединения европейски пазар.
Какво обаче зависи от местни фактори? Новите тенденции в индустрията на Европа, офшорингът и чуждите инвестиции показват колко е тясна връзката между социалната и икономическата политика.
В част от новите инвеститорски запитвания откровено се посочва, че България ще може да се възползва от новата вълна на разпръснати микрозаводи само ако има конкурентна бизнес среда на други страни с по-либерално регулиран пазар на труда. Българските индустриални работодатели са категорични, че някои регулации ги дестимулират да създават нови работни места.
Другата основа грижа на инвеститорите след пазара на труда е наличието на зряла индустриална екосистема – която включва както организирани индустриални зони, така и други ползватели в тях, клъстери от доставчици и подизпълнители.
Това е особено изявено при чуждестранните запитвания, които може да разделим на две групи, за които очакваме активизиране през 2022 г. Първият вид са аутомотив производители с относително големи за България проекти.
Вторият вид са други компании в широкия сектор мехатроника, които ще търсят разрастване на дейност в страната чрез български партньор. И в двата случая ще видим повече фокус върху специализирани дейности в непроцесните производства, което ще носи по-производителни работни места, но не задължително с много бързи темпове на растеж на техния брой. Все още поръчковото машиностроене например не е сред най-бързо растящите индустрии като брой работни места. За по-бърз ръст се изискват много по-голям брой инвеститори, макар и малки в сравнение с масовите производители, и много по-развита екосистема от доставчици.
В процесните производства вече сме свидетели на ръст на средната производителност заедно със свиване на броя на работните места. Единствените изключения са някои сектори, в които страната специализира международно, като например козметика и битова химия.
Относително високата цена на енергоносителите би следвало да предизвика допълнително свиване на работните места в процесните индустрии. В някои тежки суровинни индустрии е възможно поскъпването на продукцията да компенсира достатъчна част от повишаването на разходите.
За металите и химикалите това е свързано по-скоро с глобалната макродинамика, докато за храните и напитките това ще трябва да се компенсира от поскъпване на местния пазар основно. И в двата случая това ще е трудно упражнение, наситено с много риск.
Накрая нека припомним, че България се конкурира за инвестиции със страни, които са подложени на същите външни шокове. Загубата на сравнителни конкурентни позиции в тази надпревара е показателна за твърде бавно подобряване на вътрешните фактори за индустриален растеж.
