Светозар Георгиев: Възможности, които трябва да бъдат открити
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Прогноза за образованието през 2022 г. на Светозар Георгиев, технологичен предприемач и инвеститор, член на управителния съвет на фондация „Заедно в час“
Миналата година човек от екипа на „Заедно в час“ ми разказа как ученици и учители от СУ „Екзарх Антим I“ в Казанлък работят по STEM проект на тема „Кой обект от Слънчевата система може да стане наш втори дом“. Впечатлих се, защото проектът е пример за интегрирано учебно съдържание, напълно различен подход от трупането, дори зубренето на знание по определен предмет.
В случая се интегрират знанията по природни науки, математика, информационни технологии и предприемачество. Началото е трудно – заради епидемията от COVID-19 учениците в Казанлък рядко са на училище на живо, до този момент не са работили по подобен проект и не са имали възможност за истинско учене през правене. Проектът обаче завършва успешно – темата запалва гимназистите, те приемат решаването на конкретен проблем като предизвикателство, провеждането на експерименти и проучвания им харесва, както и работата в екипи и представянето на учебния материал едновременно през призмата на няколко предмета.
Зад тези успехи стои трудът на екип учители от училището, които търсят възможности да се развиват в името на учениците. След като СУ „Екзарх Антим I“ печели финансиране за изграждане на STEM център, учителите се включват в обучителния курс за развиване на преподавателски умения в тези науки на програмата „Училища за пример“ на „Заедно в час“. След това решават да реализират на практика наученото като извънкласна дейност, за да експериментират и да придобият опит.
Замислете се: това е пример от училище в Казанлък, град, в който надали много от читателите на Forbes са стъпвали скоро, а не от елитно училище в центъра на София. Тоест промяната в парадигмата в българското образование на микрониво и в малките градове не е невъзможна. Също така обаче се замислете защо обръщам внимание на този пример в началото на този обзорен текст – защото СУ „Екзарх Антим I“ е едно от изключенията в българската образователна система.
Това казанлъшко училище ни показва посоката, в която активните и развиващи себе си директори и учители могат да поемат през 2022 г., за да подобрят постиженията на учениците си краткосрочно – а дългосрочно да допринесат за благосъстоянието на България.
През новата година системата на образованието ще разполага с немалко възможности, които, ако бъдат използвани подходящо, могат да приближат българското образование към успешните модели, към които се стремим. Важно е държавните и общинските институции също да припознаят тези възможности и да ги насочат към истинските и най-големи нужди на системата, за да може промяната да се случи и на по-широко ниво.
ШАНСОВЕТЕ СА ТУК
Моментът няма как да е по-добър: новата година започва с политически заряд за промени и в образованието. Партиите от новата управляваща коалиция се съгласиха за няколко ключови неща, които могат да преобърнат системата към по-добро – единна рамка за качество във всички етапи и звена на образованието, прозрачен механизъм за отчетност и проследяване на резултатите и по-добри системи за подбор и продължаваща квалификация на директорите и учителите.
През 2022 г. България ще разполага и със значителни финансови средства за образование и наука чрез няколко европейски финансови инструмента като новата оперативна програма и Националния план за възстановяване и развитие. Увеличаването на дела от БВП за образование също беше точка, по която управляващите партии се съгласиха единодушно. Трудното обаче предстои – тези средства да бъдат изразходвани ефективно, ефикасно и прозрачно с цел качествено образование за децата и младежите.
ИСТИНСКИТЕ ПРОБЛЕМИ ЧАКАТ
А в какво има нужда да се инвестират е ясно отдавна – в решаването на всички онези проблеми, които водят до последните места на българските ученици по образователни постижения на международните тестове. И 2022 г. ще ни ги покаже отново с пълна сила.
Ще видим, че:
- след като през последните две години броят кандидати за учители значително се увеличи, проблемът изобщо не е в количеството, а в качеството на преподавателите, както и в дългосрочното задържане на новоназначените в системата
- образователният процес не е наистина обърнат към учениците и техните нужди
- огромна част деца и младежи все още са изключени от ефективен образователен процес и шансовете за развитие пред тях са далеч от желаните
- уменията на XXI век почти не присъстват в учебните часове, а социално-емоционалната интелигентност – ключова компетентност за днешния свят, не е на дневен ред нито в изискванията за бъдещи учители, нито в преподаването на учениците. Същото се отнася и за благополучието на децата и младежите, както и за училищния климат, ключови за успеха и развитието на учениците, но все още по-скоро абстрактни понятия за българската образователна система.
НО КАКВО ИСКА БИЗНЕСЪТ
Проблемите, които изброих горе, са ясни от години и в днешни дни недостигът на кадри, особено в индустриите с висока добавена стойност, е следствие именно от тях. Експертите от „Образование България 2030“ отчитат, че липсват инструменти, които да покажат дали „образованието е подготвило младите хора за справянето с проблеми от практиката и съответно в каква степен новонаетите отговарят на очакванията на работодателите“.
Самият аз, като предприемач с над 20-годишен опит и съосновател на „Телерик“, трябва да призная, че години наред бизнесът – колкото и общо да звучи това – не знаеше какво да изисква от образователната система в България. Да, ясно беше, че връзката между училището и реалността в икономиката е скъсана, но не и какви могат да са конкретните решения, а и как бизнесът може да допринесе за тях.
Междувременно стана ясно, че динамиката на развитие в икономиката ще изисква един напълно нов тип служители – с развити меки умения, със стремеж за постоянно учене и приспособяване. Тези умения гарантират на всеки място в глобалната икономическа екосистема. Единият от начините това да се случи е с проекти като този в Казанлък, с който започнах този текст. Отново с риск от генерализация, българският бизнес трябва да изисква от образователната система точно това.
Възможните решения как да постигнем това ниво също бяха споменати по-горе. Няма нищо невъзможно, възможностите могат да бъдат открити, стига средствата за образование да бъдат използвани ефективно, ефикасно и прозрачно паралелно с използването на данни за проследяване на целите.
2022 е моментът, в който тези въпроси да заемат предните позиции в политическия и обществения дебат. След десетилетия на печални резултати на българските ученици и две години изгубено учебно съдържание заради лошо управление на ковид кризата вече няма закога да чакаме.
Ще си позволя вместо с прогноза да завърша с един апел. Време е политическата воля за промяна да се срещне с обществения капацитет на хора и организации – от гражданския и от бизнес сектора, които имат мотивацията и експертността да работят за качествено образование в България. Така визиите за реформи ще се изпълнят със съдържание и най-вече с конкретни планове как да бъдат осъществени заедно.
