Светозар Георгиев: Възможности, които трябва да бъдат открити

Forbes България

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България

Прогноза за образованието през 2022 г. на Светозар Георгиев, технологичен предприемач и инвеститор, член на управителния съвет на фондация „Заедно в час“

Миналата година човек от екипа на „Заедно в час“ ми разказа как ученици и учители от СУ „Екзарх Антим I“ в Ка­занлък работят по STEM проект на тема „Кой обект от Слънчевата сис­тема може да стане наш втори дом“. Впечатлих се, защото проектът е пример за интегрирано учебно съдър­жание, напълно различен подход от трупането, дори зубренето на знание по определен предмет.

В случая се интегрират знания­та по природни науки, математика, информационни технологии и пред­приемачество. Началото е трудно – заради епидемията от COVID-19 уче­ниците в Казанлък рядко са на училище на живо, до този момент не са рабо­тили по подобен проект и не са има­ли възможност за истинско учене през правене. Проектът обаче завършва успешно – темата запалва гимназ­истите, те приемат решаването на конкретен проблем като предизвика­телство, провеждането на експери­менти и проучвания им харесва, както и работата в екипи и представянето на учебния материал едновременно през призмата на няколко предмета.

Зад тези успехи стои трудът на екип учители от училището, които търсят възможности да се развиват в името на учениците. След като СУ „Екзарх Антим I“ печели финансиране за изграждане на STEM център, учители­те се включват в обучителния курс за развиване на преподавателски умения в тези науки на програмата „Училища за пример“ на „Заедно в час“. След това решават да реализират на практика наученото като извънкласна дейност, за да експериментират и да придоби­ят опит.

Замислете се: това е пример от училище в Казанлък, град, в който на­дали много от читателите на Forbes са стъпвали скоро, а не от елитно училище в центъра на София. Тоест промяната в парадигмата в българско­то образование на микрониво и в мал­ките градове не е невъзможна. Също така обаче се замислете защо обръ­щам внимание на този пример в на­чалото на този обзорен текст – за­щото СУ „Екзарх Антим I“ е едно от изключенията в българската образо­вателна система.

Това казанлъшко училище ни показ­ва посоката, в която активните и раз­виващи себе си директори и учители могат да поемат през 2022 г., за да по­добрят постиженията на учениците си краткосрочно – а дългосрочно да допринесат за благосъстоянието на България.

През новата година системата на образованието ще разполага с не­малко възможности, които, ако бъ­дат използвани подходящо, могат да приближат българското образование към успешните модели, към които се стремим. Важно е държавните и об­щинските институции също да при­познаят тези възможности и да ги насо­чат към истинските и най-големи нужди на системата, за да може промяната да се случи и на по-широко ниво.

ШАНСОВЕТЕ СА ТУК

Моментът няма как да е по-добър: но­вата година започва с политически заряд за промени и в образованието. Партиите от новата управляваща коалиция се съгласиха за няколко клю­чови неща, които могат да преобър­нат системата към по-добро – единна рамка за качество във всички етапи и звена на образованието, прозрачен ме­ханизъм за отчетност и проследяване на резултатите и по-добри системи за подбор и продължаваща квалифика­ция на директорите и учителите.

През 2022 г. България ще разполага и със значителни финансови средства за образование и наука чрез няколко европейски финансови инструмента като новата оперативна програма и Националния план за възстановяване и развитие. Увеличаването на дела от БВП за образование също беше точ­ка, по която управляващите партии се съгласиха единодушно. Трудното обаче предстои – тези средства да бъдат изразходвани ефективно, ефи­касно и прозрачно с цел качествено образование за децата и младежите.

ИСТИНСКИТЕ ПРОБЛЕМИ ЧАКАТ

А в какво има нужда да се инвести­рат е ясно отдавна – в решаването на всички онези проблеми, които водят до последните места на българските ученици по образователни постиже­ния на международните тестове. И 2022 г. ще ни ги покаже отново с пъл­на сила.

Ще видим, че:

• след като през последните две го­дини броят кандидати за учители значително се увеличи, проблемът изобщо не е в количеството, а в качеството на преподавателите, както и в дългосрочното задържане на новоназначените в системата
• образователният процес не е на­истина обърнат към учениците и техните нужди
• огромна част деца и младежи все още са изключени от ефективен образователен процес и шансове­те за развитие пред тях са далеч от желаните
• уменията на XXI век почти не присъстват в учебните часо­ве, а социално-емоционалната ин­телигентност – ключова компе­тентност за днешния свят, не е на дневен ред нито в изисквания­та за бъдещи учители, нито в пре­подаването на учениците. Също­то се отнася и за благополучието на децата и младежите, както и за училищния климат, ключови за ус­пеха и развитието на учениците, но все още по-скоро абстрактни понятия за българската образова­телна система.

НО КАКВО ИСКА БИЗНЕСЪТ

Проблемите, които изброих горе, са ясни от години и в днешни дни недос­тигът на кадри, особено в индустри­ите с висока добавена стойност, е следствие именно от тях. Експерти­те от „Образование България 2030“ отчитат, че липсват инструменти, които да покажат дали „образова­нието е подготвило младите хора за справянето с проблеми от практика­та и съответно в каква степен ново­наетите отговарят на очакванията на работодателите“.

Самият аз, като предприемач с над 20-годишен опит и съосновател на „Телерик“, трябва да призная, че годи­ни наред бизнесът – колкото и общо да звучи това – не знаеше какво да изисква от образователната система в България. Да, ясно беше, че връзката между училището и реалността в ико­номиката е скъсана, но не и какви могат да са конкретните решения, а и как биз­несът може да допринесе за тях.

Междувременно стана ясно, че ди­намиката на развитие в икономиката ще изисква един напълно нов тип слу­жители – с развити меки умения, със стремеж за постоянно учене и прис­пособяване. Тези умения гарантират на всеки място в глобалната икономи­ческа екосистема. Единият от начини­те това да се случи е с проекти като този в Казанлък, с който започнах този текст. Отново с риск от гене­рализация, българският бизнес трябва да изисква от образователната сис­тема точно това.

Възможните решения как да постигнем това ниво също бяха споме­нати по-горе. Няма нищо невъзможно, възможностите могат да бъдат открити, стига средствата за образова­ние да бъдат използвани ефективно, ефикасно и прозрачно паралелно с из­ползването на данни за проследяване на целите.

2022 е моментът, в който тези въ­проси да заемат предните позиции в политическия и обществения дебат. След десетилетия на печални резул­тати на българските ученици и две го­дини изгубено учебно съдържание зара­ди лошо управление на ковид кризата вече няма закога да чакаме.

Ще си позволя вместо с прогноза да завърша с един апел. Време е поли­тическата воля за промяна да се срещ­не с обществения капацитет на хора и организации – от гражданския и от бизнес сектора, които имат мотива­цията и експертността да работят за качествено образование в Бълга­рия. Така визиите за реформи ще се изпълнят със съдържание и най-вече с конкретни планове как да бъдат осъ­ществени заедно.