Левон Хампарцумян: Инфлацията и лихвите ще зависят от растежа на икономиката

Forbes България

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България

Прогноза за банките през 2022 г. на Левон Хампарцумян, председател на УС на Българския форум на бизнес лидерите

Очаква ни интересна година, която трудно може да се прогнозира, защото процесите в икономиката и банковия сектор отново сериозно ще бъдат зависими от справянето с пандемията. Всеки нов вариант на вируса води до допълнителна загриженост за възстановяването на икономиката, но така или иначе като че ли острата медицинска фаза на пандемията вече е зад нас. И затова през 2022 г. вече може да очакваме период на растеж, придружен с пренареждане на световните вериги на доставки. А банковата система ще бъде инфраструктурният скелет за разпределение на средства, евентуално кредити или грантове за възстановяване, развитие и въобще пренареждането на постпандемичната икономика.

През 2022 г. очевидно ще има един период на относително висока инфлация, до 10% годишно. И то не само в България, а и за Европа и света. Това е нормално следствие на усилията на икономиките по света да преодолеят последствията от пандемията. Пре­ди това в последната година и поло­вина имаше нарушаване на веригите на доставки и все още търсенето пре­вишава предлагането, което създава допълнителен натиск върху цените. Тази постпандемична реконструкция на света трябва някак си да се финан­сира и едно от последствията е инфлацията.

Същевременно спирачката за ви­сока инфлация са големите държавни дългове, но от своя страна регула­торите ще направят всичко възмож­но да не създадат кризи в платежни­те баланси на някои държави, особено тези от Южна Европа. В крайна смет­ка всичко ще зависи от това доколко ефективни ще бъдат икономиките по време на този период на възстановя­ване, който така или иначе вече настъпва.

Всичко това неминуемо ще се отра­зи и на банковия сектор, защото той е част от икономиката на всяка стра­на. Единият от еквивалентите на пе­чатането на пари – гласно или неглас­но, е обещанието за определен период от време лихвите да са ниски, което всъщност създава увереност на хора­та да взимат заеми за персонално потребление, но и за инвестиции. Обаче ако инфлацията започне да нараства, най-обичайният инструмент на цен­тралните банки е да вдигат лихвите. Това са основните фактори, които ще влияят върху това лихвите да не се покачват рязко, но най-вероятно в един момент, когато започне растеж, придружен с инфлация, централните банки ще започнат да увеличават ни­вата на основната лихва.

ЛИХВИТЕ НЯМА ДА СЕ ПОВИШАТ РЯЗКО

Вероятността да видим положител­на посока на лихвите е доста голяма. Но тези прогнози са, при положение че няма някакви драматични шокове, които не можем да предскажем. Със забележката, че ако някой чака да се върне времето, в което от относи­телно скромни спестявания можеше да се получи приличен доход, който да е осезаем – това време няма да се вър­не, това дори тогава не беше устой­чиво (периодът 2010–2014 г.). Не е ико­номически състоятелно да има доход от лихви от 7 до 10 процента годишно и това няма как да се случи отново. И не трябва да се случва.

При положение че лихвите оста­ват ниски, през 2022 г. може да се за­сили тенденцията за търсене на предлагани от банки инвестиционни продукти. Това обаче ще зависи от профила на клиента и нагласите му за поемане на риск. Инвестиционните продукти предполагат по-висок до­ход с по-високо ниво на риск от де­позитите. Като тук говорим за пре­обладаващата част от депозитите, които са защитени до 100 хил. евро. Един по-млад човек би си позволил да поеме риск, ако има професия с хуба­ва перспектива за доход, защото той дори и да загуби нещо, ще го възстано­ви с времето.

За относително малки спестява­ния може да се каже, че ще има по-па­сивна позиция по отношение на инвес­тиции и тя би била по-разумна. Всеки взима решения на база на собствени­те си усещания и желанието да поеме риск и възможността при поемане на допълнителен риск, да се спечели или загуби. Ако такава евентуална загуба би могла да се компенсира по един или друг начин и да се понесе – тогава по­пулярността на тези продукти ще за­почне да расте.

По отношение на банковите так­си може да се каже, че се увеличават, защото лихвеният доход е нисък. Но има граница на клиентска поносимост, в която може да се вдигат такси и ко­мисиони, и когато тази граница бъде достигната, ще спре повишението на таксите. В същото време онлайн ус­лугите са по-евтини и банките стиму­лират клиентите си да ползват тези услуги.

НОВИ ДИГИТАЛНИ УСЛУГИ БЕЗ РЕВОЛЮЦИЯ

През 2022 г. конкуренцията между бан­ките и финтех сектора може да до­веде до появата на нови банкови ди­гитални услуги. Но не трябва да се очакват революционни промени. Пре­ди седем–осем години изглеждаше, че финтех е голямото предизвикателство за традиционните банки. Днес обаче все повече банки всъщност започнаха да прилагат технологич­ни нововъведения. Разбира се, те са по-бавни и не толкова гъвкави, колко­то финтех компаниите, но за сметка на това имат голяма клиентска база, репутация и финансови възможности. Битката на финтех е да се вземе ня­какво парче от традиционния бизнес на банките.

Вижда се, че в сегмента на разпла­щанията конкуренцията между диги­талните пари и традиционните е дос­та голяма. И всичко зависи от това доколко банките ще вземат техноло­гиите насериозно и ще започнат да ги използват, за да намалят транзакцион­ните си разходи, и да предложат нови и модерни продукти. Ще наблюдаваме състезанието. И то ще бъде състеза­ние както между банките и нововъз­никващите технологични компании, които предлагат подобни услуги, така и между самите банки. Но не трябва да се очаква хората да започнат извед­нъж да правят всички плащания през някаква нова платформа или при ком­пания, която обещава нещо ново.

КОНСОЛИДАЦИЯТА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ, НО НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА

Консолидацията в банковия сектор със сигурност ще продължи, но това никога не става насила, а по бизнес причини. По принцип българският бан­ков пазар е относително фрагменти­ран и тенденцията е към окрупняване, така че бихме могли да видим подо­бен процес и през 2022 г., но не на вся­ка цена. Парадоксалното е, че в мо­мента не се вижда подобна сделка на хоризонта. Но ако някой ден собстве­ниците на банки с български капитал решат да обединят усилията си и да направят нещо по-голямо, бихме могли да видим нещо много интересно. При­мер е създаването на нещо подобно на банка OTP в Унгария – проект, който, както се вижда, е доста успешен в Ун­гария и извън тази страна. Основният въпрос е дали собствениците на бъл­гарски капитал имат достатъчно мо­тивация, за да се кооперират. Това би било интересно развитие, но може би не тази година, а в по-дълъг период.

ЗЕЛЕНОТО БЪДЕЩЕ

Новите тенденции в екологично­то, социалното и корпоративното управление не подминават и банко­вия сектор. Все повече средства се насочват към климатични инвести­ции и регулаторите искат от банки­те нов подход и оценка на рисковете при тези инвестиции. Досега в голяма степен декларациите и мотивациите в тази посока са правени от едни бю­рократи и обещани на други бюрократи. Но технократите трябва да се намесят по-сериозно и преходът към една по-устойчива екологически из­държана индустрия да бъде базиран на технологичните постижения, а не толкова на бюрократични обещания. И ако това не се предефинира по ня­какъв подходящ начин, ще се изразход­ват доста големи средства, без да има осезаем резултат.