Елена Маринова: Възходът на хиперавтоматизацията

Прогноза за ИТ сектора през 2022 г. на Елена Маринова, президент и съосновател на „Мусала Софт“

2021 доказа, че ИТ браншът е по-гъв­кав, по-устойчив и с повече потен­циал, отколкото дори и най-големите оптимисти си представяха. Еволюционните промени преди на­чалото на пандемията и експеримен­тите през 2020 се превърнаха през 2021 г. в революционно нови бизнес процеси, всеобща липса на талант, съ­четана с хиперглобализация на пазара на труда, шеметно бързи цикли. Възхо­дът на ИТ сектора не е балон, трансформацията ще продължи през и след 2022 г.

ГОЛЕМИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ

Технологиите, системите, процеси­те, бизнесите, всичко се завърта око­ло хората в търсене на устойчивост и здравословен баланс въпреки нова­та нормалност на непрекъсната бърза промяна. От организациите се очаква да развият комбинаторните инова­ции като стандарт и да постигат ре­зултати над очакванията на служи­тели и клиенти. Търси се решение на предизвикателната задача за запазва­не на организационното и човешкото здраве, като едновременно се работи отвъд лимитите.

ОБЛАК, ГЪВКАВОСТ, АДАПТИВНОСТ

Основен стълб на дигиталната трансформация е облакът. Всичко вече е в облака или е напът да бъде – хибриден дистрибутиран хипероблак. Едновре­менно с приключване на глобалния пре­ход към облака, организациите, които бяха пионери, вече са в следващите цикли на подобрения и разширения, ге­нерирайки допълнително търсене на ИТ продукти и услуги.

Масово се преминава към cloud-native платформи, които позволяват изграждането на гъвкави, устойчиви архитектури. Приложенията стават модулни и адаптивни, а така нарече­ният data fabric слой в суперсвързания свят на управление на данни осигурява гъвкава, устойчива интеграция на из­точници на данни от различни плат­форми и потребители. Той гарантира данните да бъдат налични там, къде­то са необходими, независимо от мяс­тото им на генериране или съхране­ние, и на база на автоматични анализи предлага какво да бъде тяхното при­ложение и/или промяна. Надеждите са да се намалят драстично усилията за менажирането на експоненциално на­растващия обем от данни.

Видим е и силен стремеж да се пре­използва софтуерен код, за да се уско­ри времето за реализация на софтуер­ните проекти, времето за излизане на пазара на продукти и услуги и оттам – да се увеличава стойността на пред­приятията. Стабилността и дълго­трайността остават на втори план под конкурентния натиск за скорост.

ХИПЕРАВТОМАТИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ (AI), ОПТИМИЗАЦИЯ

„Всичко, което може да бъде автома­тизирано, ще бъде автоматизирано“ не е новост. Новото е, че множеството на „всичко“ и скоростта на ав­томатизация се увеличават. Тригер за ускорението са дистанционната работа и активен дигитален живот като цяло.

Основна роля в процеса на автома­тизация продължава да играе AI в раз­витието на данни, модели, системи. Генеративният AI се учи от данните и създава нови артефакти по подобие на вече съществуващи. AI подпомага взимането на решения, моделирайки всяко решение като множество от процеси, анализира, информира, учи се и подобрява предложенията си. Засега AI поддържа и допълва финалните ре­шения на човека, но все повече дори и сложните такива ще бъдат автома­тизирани с помощта на AI, допълващи анализи и симулации и няма да изискват човешка намеса.

С това стигаме до автономните системи – самоуправляващи се физи­чески или софтуерни системи, кои­то се учат от средата и динамично променят алгоритмите си в реално време, за да оптимизират поведение­то си в комплексни екосистеми. Те са способни да създават гъвкава съвкуп­ност от технологични възможнос­ти да реагират на нови изисквания, да оптимизират изпълнението и да се предпазват от атаки без човешко вмешателство.

Рационалният AI е вече тук и само чака масово приложение. Следващите няколко години идва „експоненциални­ят интелект“, който ще разбира чо­вешките емоции, намерения и нера­ционални решения.

ПОВЕРИТЕЛНОСТ, КИБЕРСИГУРНОСТ, NEUROMINING

Поверителността на данните ста­ва все по-важна за потребителите, а събирането им – все по-важно за компаниите. Законодателните рам­ки налагат нови правила и ограниче­ния. Правителствата класифицират кибератаките като нещо повече от престъпления. Някой трябва да въплъ­ти всичко това в софтуерни реше­ния. На помощ идват различни подхо­ди и инструменти.

Мрежата за киберсигурност (cybersecurity mesh) е гъвкава модулна архитектура, която интегрира дист­рибутирани услуги за сигурност. Тя иг­рае ролята на координатор, така че най-добрите индивидуални решения да работят заедно, създавайки синер­гичен ефект, като едновременно бъде обгърнат и максимално приближен обектът на защита. Мрежата може бързо и сигурно да верифицира иден­тичност, контекст и спазване на про­цеси в облака или извън него.

Увеличаващите поверителността изчисления защитават обработка­та на лични данни в несигурни среди, което е все по-критично заради зако­нодателните рамки и загрижеността на потребителите за техните дан­ни. Тези изчисления са структурирани така, че извличат стойност от данните, без да нарушават поверител­ността.

Друг инструмент за запазване на поверителността на данните са син­тетичните данни. Те се генерират от AI, който маскира лични или кон­фиденциални данни. И понеже синте­тичните данни не са „истински“, те са законни и позволяват на AI свободно да моделира по-добре често непредсказуемото потребителско поведе­ние.

Потребителите все по-често търсят начини да надхитрят софту­ера, като използват VPN, отказват събиране или подават грешни данни за себе си. Така те затрудняват ком­паниите да монетизират информаци­ята, базирана на данните им. Техноло­гиите им помагат, но тече и паралелен процес, подкрепян от технологиите, при който фирмите събират качест­вени данни – neuromining. Според ана­лизаторите в следващите няколко години софтуерът масово ще вли­яе подсъзнателно на поведението на потребителите и ще ги насочва да взимат желаните от компаниите решения. Същите подходи ще пома­гат на организациите да познават по-добре целевите си групи и да имат по-добро отношение към клиентите, служителите и партньорите си. Това, което виждаме в момента като при­мери за профилиране (например тарге­тирани реклами), ще се развие бързо в много по-прецизни и усъвършенства­ни техники.

Не на последно място, мащабните кибератаки към болници, правителствени институции, енергийни обекти и критична инфраструктура като цяло постепенно започват да бъдат класи­фицирани като войни. Надеждите са, че предполагаемите по-сурови санк­ции ще възпрат извършителите, но и тук с развитието на технологиите „лошите“ също стават по-добре въ­оръжени.

ХОРАТА

Свидетели сме на бързо изместване на човека от AI. Паралелно обаче тече също толкова бърз и стабилен процес на поставяне на грижата за човека на пиедестал.

Човекът е все по-облагоде­телстван от стратегията за „то­тално изживяване“, която следват компаниите под натиска на конку­ренцията. Служителите, клиентите, потребителите през различни кана­ли, точки на комуникация и среда по­лучават по-голяма сигурност, увере­ност, удовлетворение благодарение на холистичен подход за управление на индивидуалното изживяване. Уве­рено се движим към амбиентно из­живяване. Скоро технологиите няма да изискват никакво усилие от нас, за да ги използваме – не само няма да имат инструкции за употреба, а ще предвиждат нашите желания и ще ги удовлетворяват, без да се налага да се взираме в екрани и активно да даваме команди.

Ще продължи фокусът към служи­телите. Отдалечено или хибридно, със сигурност доминиращо дигитал­но, работодателите ще се борят да създават щастие и лоялност както за своите служители, така и за своите клиенти, а те ще генерират все пове­че търсене за виртуални услуги и хибридни работни места.

Ясно е, че описаните промени гене­рират огромно търсене на ИТ продукти и услуги и оттам – недостигът на хора в ИТ достига нови висоти. И не става дума само за програмисти, не достигат още инженери по качест­вото, дизайнери на потребителски интерфейс, софтуерни архитекти, бизнес анализатори, инфраструктурни специалисти и всички други традицион­ни роли. А когато говорим за новопоя­вилите се специалности около горе­щите области, необходимите хора са в порядък повече от съществуващи­те. Какво е решението? Глобално и в дългосрочен план несъмнено е образо­ванието. В краткосрочен и средносро­чен план на ниво компании и в известен смисъл на региони решението е съвкуп­ност от бизнес фокус, глобален достъп до талант и грижа за хората. Прогнозите са, че до 2025 г. 75% от компаниите ще се разделят с „лоши­те“ си клиенти. Осъзнаването на ви­соката цена за привличане и задържа­не на неподходящи клиенти е първата стъпка. Всъщност това не са „лоши“ клиенти, а такива, за които организа­цията не е подходящият доставчик; всеядността е финансово пагубна и емоционално изтощителна.

През 2020 г. в световен мащаб над 50% от организациите признават, че им е изключително трудно да привле­кат ИТ специалистите, от които се нуждаят. През 2021 г. голяма част от мениджърите споделят, че не успя­ват да ръководят ефективно екипи­те си във вече наложилата се хибрид­на среда. Според Gartner ще се получи ефектът аgile in; managers out и до 2024 г. 30% от екипите в компаниите ще работят без мениджъри. Аз оба­че считам, че самоуправляващите се екипи са утопия в свят на хроничен недостиг на талант, все по-кратко време на задържане на служителите и огромна динамика. Мениджърската роля ще се промени – организационни­те функции ще бъдат делегирани на други хора или AI, но визионерство­то, лидерството, менторството ще стават все по-ценни. Именно защото и служителите, и мениджърите сре­щат нов тип предизвикателства при хибридната работа, те ще имат нуж­да от подкрепа. Успешните организа­ции ще я осигурят чрез фокусирани бизнес модели, адекватна комуника­ция, обучения, комбинаторни инова­ции, инвестиции в организационно и лично (физическо и емоционално) здра­ве и развитие, лоялност, интегритет и принадлежност.

ХИПЕРГЛОБАЛИЗАЦИЯ

При първата съвременна вълна на гло­бализация всеки можеше да се премес­ти навсякъде. Сега, след отпадането на редица ограничения за дистанцион­на работа, всеки може да работи за навсякъде отвсякъде. Все още оста­ват бюрократични спънки – законова и данъчна рамка при движение на хора например, но промяната е факт.

Комбинацията от двете вълни на глобализация направи ИТ пазара на труда още по-свободен. Но заради ог­ромното търсене – прегрял, от Си­лициевата долина в САЩ през Централна и Източна Европа до Бангалор, Индия. На света е нужен мащабен, ам­бициозен, растящ пул от хора с добро образование.

Погледите са вперени в Африка. Очакванията са до 2026 г. ръстът на ИТ пазара на труда там да бъде 30%. Африка има мащаб и перспектива за­ради младото население, избухва­ща екосистема от стартъпи, инвес­тиционни фондове, образователни инициативи, бясно развиваща се ин­тернет свързаност – до 2027 г. ниско­летящите сателити се очаква да да­дат евтин и достъпен интернет на още над милиард души, създавайки netizens, като болшинството са в Аф­рика.

В заключение – свидетели сме на мащабни противоположни тенден­ции: пандемията като ускорител на дигитализацията и предизвикателство за организационното и човешкото здраве; спринт за оцеляване и грижа за самосъхранение; фокус и глобализация; окрупняване и избуяване на нови идеи; киберсигурност и кибервойни; хипер­глобализация на пазара на труда и не­достиг на кадри; дехуманизация и фо­кус върху човека. Живеем в интересни времена. Предстои да видим кои ще са големите печеливши в бизнеса – ясно е, че в основата на успеха ще бъде ограниченият човешки талант.