Елена Маринова: Възходът на хиперавтоматизацията
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Прогноза за ИТ сектора през 2022 г. на Елена Маринова, президент и съосновател на „Мусала Софт“
2021 доказа, че ИТ браншът е по-гъвкав, по-устойчив и с повече потенциал, отколкото дори и най-големите оптимисти си представяха. Еволюционните промени преди началото на пандемията и експериментите през 2020 се превърнаха през 2021 г. в революционно нови бизнес процеси, всеобща липса на талант, съчетана с хиперглобализация на пазара на труда, шеметно бързи цикли. Възходът на ИТ сектора не е балон, трансформацията ще продължи през и след 2022 г.
ГОЛЕМИТЕ СТРАТЕГИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ
Технологиите, системите, процесите, бизнесите, всичко се завърта около хората в търсене на устойчивост и здравословен баланс въпреки новата нормалност на непрекъсната бърза промяна. От организациите се очаква да развият комбинаторните иновации като стандарт и да постигат резултати над очакванията на служители и клиенти. Търси се решение на предизвикателната задача за запазване на организационното и човешкото здраве, като едновременно се работи отвъд лимитите.
ОБЛАК, ГЪВКАВОСТ, АДАПТИВНОСТ
Основен стълб на дигиталната трансформация е облакът. Всичко вече е в облака или е напът да бъде – хибриден дистрибутиран хипероблак. Едновременно с приключване на глобалния преход към облака, организациите, които бяха пионери, вече са в следващите цикли на подобрения и разширения, генерирайки допълнително търсене на ИТ продукти и услуги.
Масово се преминава към cloud-native платформи, които позволяват изграждането на гъвкави, устойчиви архитектури. Приложенията стават модулни и адаптивни, а така нареченият data fabric слой в суперсвързания свят на управление на данни осигурява гъвкава, устойчива интеграция на източници на данни от различни платформи и потребители. Той гарантира данните да бъдат налични там, където са необходими, независимо от мястото им на генериране или съхранение, и на база на автоматични анализи предлага какво да бъде тяхното приложение и/или промяна. Надеждите са да се намалят драстично усилията за менажирането на експоненциално нарастващия обем от данни.
Видим е и силен стремеж да се преизползва софтуерен код, за да се ускори времето за реализация на софтуерните проекти, времето за излизане на пазара на продукти и услуги и оттам – да се увеличава стойността на предприятията. Стабилността и дълготрайността остават на втори план под конкурентния натиск за скорост.
ХИПЕРАВТОМАТИЗАЦИЯ, ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ (AI), ОПТИМИЗАЦИЯ
„Всичко, което може да бъде автоматизирано, ще бъде автоматизирано“ не е новост. Новото е, че множеството на „всичко“ и скоростта на автоматизация се увеличават. Тригер за ускорението са дистанционната работа и активен дигитален живот като цяло.
Основна роля в процеса на автоматизация продължава да играе AI в развитието на данни, модели, системи. Генеративният AI се учи от данните и създава нови артефакти по подобие на вече съществуващи. AI подпомага взимането на решения, моделирайки всяко решение като множество от процеси, анализира, информира, учи се и подобрява предложенията си. Засега AI поддържа и допълва финалните решения на човека, но все повече дори и сложните такива ще бъдат автоматизирани с помощта на AI, допълващи анализи и симулации и няма да изискват човешка намеса.
С това стигаме до автономните системи – самоуправляващи се физически или софтуерни системи, които се учат от средата и динамично променят алгоритмите си в реално време, за да оптимизират поведението си в комплексни екосистеми. Те са способни да създават гъвкава съвкупност от технологични възможности да реагират на нови изисквания, да оптимизират изпълнението и да се предпазват от атаки без човешко вмешателство.
Рационалният AI е вече тук и само чака масово приложение. Следващите няколко години идва „експоненциалният интелект“, който ще разбира човешките емоции, намерения и нерационални решения.
ПОВЕРИТЕЛНОСТ, КИБЕРСИГУРНОСТ, NEUROMINING
Поверителността на данните става все по-важна за потребителите, а събирането им – все по-важно за компаниите. Законодателните рамки налагат нови правила и ограничения. Правителствата класифицират кибератаките като нещо повече от престъпления. Някой трябва да въплъти всичко това в софтуерни решения. На помощ идват различни подходи и инструменти.
Мрежата за киберсигурност (cybersecurity mesh) е гъвкава модулна архитектура, която интегрира дистрибутирани услуги за сигурност. Тя играе ролята на координатор, така че най-добрите индивидуални решения да работят заедно, създавайки синергичен ефект, като едновременно бъде обгърнат и максимално приближен обектът на защита. Мрежата може бързо и сигурно да верифицира идентичност, контекст и спазване на процеси в облака или извън него.
Увеличаващите поверителността изчисления защитават обработката на лични данни в несигурни среди, което е все по-критично заради законодателните рамки и загрижеността на потребителите за техните данни. Тези изчисления са структурирани така, че извличат стойност от данните, без да нарушават поверителността.
Друг инструмент за запазване на поверителността на данните са синтетичните данни. Те се генерират от AI, който маскира лични или конфиденциални данни. И понеже синтетичните данни не са „истински“, те са законни и позволяват на AI свободно да моделира по-добре често непредсказуемото потребителско поведение.
Потребителите все по-често търсят начини да надхитрят софтуера, като използват VPN, отказват събиране или подават грешни данни за себе си. Така те затрудняват компаниите да монетизират информацията, базирана на данните им. Технологиите им помагат, но тече и паралелен процес, подкрепян от технологиите, при който фирмите събират качествени данни – neuromining. Според анализаторите в следващите няколко години софтуерът масово ще влияе подсъзнателно на поведението на потребителите и ще ги насочва да взимат желаните от компаниите решения. Същите подходи ще помагат на организациите да познават по-добре целевите си групи и да имат по-добро отношение към клиентите, служителите и партньорите си. Това, което виждаме в момента като примери за профилиране (например таргетирани реклами), ще се развие бързо в много по-прецизни и усъвършенствани техники.
Не на последно място, мащабните кибератаки към болници, правителствени институции, енергийни обекти и критична инфраструктура като цяло постепенно започват да бъдат класифицирани като войни. Надеждите са, че предполагаемите по-сурови санкции ще възпрат извършителите, но и тук с развитието на технологиите „лошите“ също стават по-добре въоръжени.
ХОРАТА
Свидетели сме на бързо изместване на човека от AI. Паралелно обаче тече също толкова бърз и стабилен процес на поставяне на грижата за човека на пиедестал.
Човекът е все по-облагодетелстван от стратегията за „тотално изживяване“, която следват компаниите под натиска на конкуренцията. Служителите, клиентите, потребителите през различни канали, точки на комуникация и среда получават по-голяма сигурност, увереност, удовлетворение благодарение на холистичен подход за управление на индивидуалното изживяване. Уверено се движим към амбиентно изживяване. Скоро технологиите няма да изискват никакво усилие от нас, за да ги използваме – не само няма да имат инструкции за употреба, а ще предвиждат нашите желания и ще ги удовлетворяват, без да се налага да се взираме в екрани и активно да даваме команди.
Ще продължи фокусът към служителите. Отдалечено или хибридно, със сигурност доминиращо дигитално, работодателите ще се борят да създават щастие и лоялност както за своите служители, така и за своите клиенти, а те ще генерират все повече търсене за виртуални услуги и хибридни работни места.
Ясно е, че описаните промени генерират огромно търсене на ИТ продукти и услуги и оттам – недостигът на хора в ИТ достига нови висоти. И не става дума само за програмисти, не достигат още инженери по качеството, дизайнери на потребителски интерфейс, софтуерни архитекти, бизнес анализатори, инфраструктурни специалисти и всички други традиционни роли. А когато говорим за новопоявилите се специалности около горещите области, необходимите хора са в порядък повече от съществуващите. Какво е решението? Глобално и в дългосрочен план несъмнено е образованието. В краткосрочен и средносрочен план на ниво компании и в известен смисъл на региони решението е съвкупност от бизнес фокус, глобален достъп до талант и грижа за хората. Прогнозите са, че до 2025 г. 75% от компаниите ще се разделят с „лошите“ си клиенти. Осъзнаването на високата цена за привличане и задържане на неподходящи клиенти е първата стъпка. Всъщност това не са „лоши“ клиенти, а такива, за които организацията не е подходящият доставчик; всеядността е финансово пагубна и емоционално изтощителна.
През 2020 г. в световен мащаб над 50% от организациите признават, че им е изключително трудно да привлекат ИТ специалистите, от които се нуждаят. През 2021 г. голяма част от мениджърите споделят, че не успяват да ръководят ефективно екипите си във вече наложилата се хибридна среда. Според Gartner ще се получи ефектът аgile in; managers out и до 2024 г. 30% от екипите в компаниите ще работят без мениджъри. Аз обаче считам, че самоуправляващите се екипи са утопия в свят на хроничен недостиг на талант, все по-кратко време на задържане на служителите и огромна динамика. Мениджърската роля ще се промени – организационните функции ще бъдат делегирани на други хора или AI, но визионерството, лидерството, менторството ще стават все по-ценни. Именно защото и служителите, и мениджърите срещат нов тип предизвикателства при хибридната работа, те ще имат нужда от подкрепа. Успешните организации ще я осигурят чрез фокусирани бизнес модели, адекватна комуникация, обучения, комбинаторни иновации, инвестиции в организационно и лично (физическо и емоционално) здраве и развитие, лоялност, интегритет и принадлежност.
ХИПЕРГЛОБАЛИЗАЦИЯ
При първата съвременна вълна на глобализация всеки можеше да се премести навсякъде. Сега, след отпадането на редица ограничения за дистанционна работа, всеки може да работи за навсякъде отвсякъде. Все още остават бюрократични спънки – законова и данъчна рамка при движение на хора например, но промяната е факт.
Комбинацията от двете вълни на глобализация направи ИТ пазара на труда още по-свободен. Но заради огромното търсене – прегрял, от Силициевата долина в САЩ през Централна и Източна Европа до Бангалор, Индия. На света е нужен мащабен, амбициозен, растящ пул от хора с добро образование.
Погледите са вперени в Африка. Очакванията са до 2026 г. ръстът на ИТ пазара на труда там да бъде 30%. Африка има мащаб и перспектива заради младото население, избухваща екосистема от стартъпи, инвестиционни фондове, образователни инициативи, бясно развиваща се интернет свързаност – до 2027 г. нисколетящите сателити се очаква да дадат евтин и достъпен интернет на още над милиард души, създавайки netizens, като болшинството са в Африка.
В заключение – свидетели сме на мащабни противоположни тенденции: пандемията като ускорител на дигитализацията и предизвикателство за организационното и човешкото здраве; спринт за оцеляване и грижа за самосъхранение; фокус и глобализация; окрупняване и избуяване на нови идеи; киберсигурност и кибервойни; хиперглобализация на пазара на труда и недостиг на кадри; дехуманизация и фокус върху човека. Живеем в интересни времена. Предстои да видим кои ще са големите печеливши в бизнеса – ясно е, че в основата на успеха ще бъде ограниченият човешки талант.
