Предизвикателства и възможности в земеделието през 2022
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Прогноза за земеделието през 2022 г. на Калоян Куманов, съосновател, НИК – група от компании, фокусирани върху автоматизация и дигитализация на земеделските стопанства в Източна Европа
Инфлационен натиск, законодателни промени и нови технологии ще бележат 2022 г. за земеделието. Изминалата година не показваше в началото това, което предстоеше, а именно една по-скоро добра година от гледна точка на климат и съответно добиви, както и висок ръст на цените на търгуваните на борсите продукти. Растежът на цените обаче не беше само в продуктите, които произвеждат земеделските производители, но и в основните им компоненти от разходната структура – цени на торове, препарати, семена, рента на земя и машини. Първият и най-големият компонент като разход в лицето на торовете се покачи между два до три пъти за няколко месеца, докато другите се ограничиха до между 10 до 30%.
Проблемите във веригите на доставка засегнаха и земеделието, което накара повече земеделски производители да обърнат внимание на по-дългосрочното планиране на нужните суровини и инвестиции. Този процес беше подпомогнат и от големия прием по инвестиционната мярка 4.1., което изискваше планиране за няколко години напред.
ИНФЛАЦИОНЕН НАТИСК
Тази година обещава да бъде не по-малко динамична от предходната. Към този момент няма индикация, че по-високите нива на изкупните цени на земеделските стоки и основните суровини за земеделско производство ще се върнат на предходните нива. От друга страна, някои от производителите на техника вече приемат поръчки за 2023 след високия ръст на продажбите през 2021 г. в комбинация със затруднено производство.
Пазарът на земя се очаква да продължи възходящата ценова тенденция в комбинация със заниженото предлагане. Коментарът на повечето фондове за земеделска земя е, че те не биха продавали активи, докато не намерят по-добри инвестиционни опции на пазара, които липсват към този момент заради намаленото предлагане.
СВЕТОВНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ
Една от тенденциите през 2022 г. е повишеното внимание към консервационно земеделие и как земеделските производители могат да подобрят своята почва, монетизирайки това усилие чрез улавяне на въглерод и създаване на въглеродни кредити. Въпреки че все още повечето инициативи в този сегмент са в начален етап, вече има фермери, които произвеждат и продават своите въглеродни кредити.
Вторият основен фокус в Европа е върху Зелената сделка и ефектът, който поражда в земеделието. Зелените мерки са неизменна част от европейската политика и намаление на използваните пестициди или заместването им с биологични продукти са част от тези приоритети. Освен чрез замяна на състава на химичните продукти на помощ идват и технологиите като автономни машини, които премахват плевелите механично; дронове, които използват по-ниска норма на препарати и сензорни AI системи, които разпознават и третират само плевелите.
Дигиталната трансформация и трудностите, свързани с работната ръка в световен план, създадоха възможности много AgTech компании да получат рекордно досега финансиране, ускорявайки навлизането им в земеделските стопанства.
Нашият пазар не беше изключение от тенденциите, които се наблюдават в световен план, като и на българския пазар две AgTech компании успяха да наберат финансиране с поглед към развитие на нови решения на българския и чуждия пазар. В много български семейства и стопанства предприемачите, които са стартирали своя бизнес в 90-те години, са в процес на предаване на компаниите към второто поколение, което в повечето случаи означава по-технологичен и амбициозен поглед към бъдещето.
ДИГИТАЛИЗАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ НА ДАННИ
Очакванията са, че Планът за възстановяване ще започне да се прилага през 2022, което ще даде сериозен тласък в няколко направления. За съжаление, основната част от сектора не получи така желаното финансиране на проекти, свързани с възстановяването на държавната инфраструктура за напояване, но пък сериозно място в плана намериха дигитализацията и интеграцията на данни. Факт е и предвиденият ресурс за инвестиции в напоителни системи, но на ниво отделно стопанство. Интересен е избраният подход за финансиране на компаниите в сектора – чрез инвестиционни мерки, включващи собствено участие на бенефициента в размер на 50% от общите разходи по проекта, който е идентичен с мерките по действащата Програма за развитие на селските райони. Съгласно графика, заложен в плана, стартът на процедурата за финансиране на земеделските стопани може да се очаква в четвъртото тримесечие на 2022 г.
През 2022 г. ще се проведе най-голямото изложение за земеделие в България – Агра в гр. Пловдив, което беше отложено заради COVID ситуацията. Тази година съорганизатор в изложението е новата асоциация на производителите и вносителите на агротехника и технологии Агротех, което прави изложението още по-очаквано от сектора. Една от основните цели на асоциацията е да информира и стимулира внедряването на иновации, разработки и достижения в областта на агротехниката и технологиите в България и най-голямото изложение за земеделска техника и технологии е точното място за стартиране на този процес.
ТАВАНИ НА СУБСИДИИТЕ
През февруари се очаква България да изпрати своето предложение за Стратегическия план за развитие на земеделието към Европейската комисия. Той е може би най-важният документ, който ще повлияе на българското земеделие следващите от пет до седем години. Темите, които силно вълнуват земеделските производители, включват дълго обсъжданите тавани на субсидиите, зелените мерки и регионализацията на субсидиите.
Заедно с декларираните амбиции на новото правителство, формализирани в част „Земеделие“ на подписаното коалиционно споразумение, Стратегическият план би могъл да доведе до сериозни промени в структурата на отрасъла в следващите няколко години. Разбира се, в най-добрия случай новата селскостопанска политика и съответните интервенции под формата на субсидии ще започнат да се прилагат от 2023 г., но през следващата година трябва да се уточнят всички детайли по приложението на плана, да се промени приложимото национално законодателство и да се пренастроят административните системи в държавата. От тази гледна точка предстоят много предизвикателства и за земеделския бранш, преди всичко свързани с адаптацията към новите изисквания и особено мерките, свързани с околната среда. В тази връзка отново погледът се обръща към дигиталните технологии за планиране, изпълнение и проследяемост на дейностите в стопанствата.
