Барът е до морето
От пулта на диджея се носи лек соул, шейкърът на бармана ритмично му приглася, питиета летят към масите, разговори, смях, някой танцува… Събота вечер в Бургас през ноември. Улиците на града са ветровити и пусти, а в Barbossa е топло и пълно. Всичко изглежда както преди пандемията, ако не е проверката за зелени сертификати на входа.
„Клиентите ни нямат нужда от обяснения. Те откриват нормалността при нас и знаят, че са на сигурно място, защото държим на принципите си – не се пуши вътре, което е рядкост в целия град, не правим компромиси нито със сертификатите, нито с музиката“, пояснява Чавдар Байчев, който заедно със Стоян Димов е собственик на малкия бутиков бар в центъра на Бургас.
Въвеждането на антикризисната мярка дава картбланш на заведението да работи с пълен капацитет и в обичайния си режим до 3 сутринта, но не гарантира посетители. Оборотите започват да падат и през ноември са 50% под тези в същия месец на 2019 г., най-силната им година досега. Всъщност днешното оживление в Barbossa е по-скоро изключение заради изборите на следващия ден. „Всеки кара на мускули след края на лятото, но със сигурност е по-добре да сме отворени с тази мярка, отколкото с ограничено работно време“, казва Байчев.
В Бургас ефектът от сертификатите се комбинира с традиционно слабия зимен период. Сезонната икономика пречи на местния бранш да работи на максимум през студените месеци. Влияние оказва и една негативна тенденция – младите хора, които са двигателят на бар културата, напускат родното си място в търсене на реализация.
През 2006 г. обаче, когато Байчев и Димов отварят Barbossa, не се притесняват за демографския статус на града. Младата кръв циркулира с пълна сила във вените му и заведенията са претъпкани. Четири години по-късно предприемачите сменят локацията с по-централна и минават на друго ниво „като интериор, изпълнение и бизнес“.
От бранд с ъндърграунд имидж Barbossa се трансформира в градски бар с космополитно излъчване, парти енергия и артистичен дух. „Публиката в Бургас е толкова малко, че трябва винаги да ѝ даваш нещо различно като усещане, иначе няма как да продължиш“, казва Стоян Димов и точно това предлага Barbossa. Запазената марка е некомерсиалната музикална селекция, която се слуша от грамофон. „В цялата ни история почти няма диджей, който вместо с куфар, пълен с плочи, да е дошъл с флашка“, допълва той. Изкуството също е постоянно присъствие в бара, отворен винаги за изяви на млади творци.
Във времето Barbossa успява да изгради сплотена общност от локални клиенти. „Барът е такова място, че участваме в живота на хората и сме станали като едно голямо семейство. Това ни отличава от другите като енергия, гостоприемство и бизнес“, посочва Димов.
Без грам ирония те наричат 13 март 2020 г. „Черен петък“. Реагират бързо на новината за затварянето на бизнеса и договорят прекъсване на наема си. Следващото предизвикателство е да съхранят най-ценния си капитал – екипа, „оставен във въздуха от държавата“. Barbossa обявява краудфъндинг кампания, за да осигури заплатите му по време на локдауна. Събират сумата за седмица.
Като цяло обаче 2020 г. носи само негативи. Лятото в града е слабо, защото заради рестрикциите няма чужденци. Но сезон 2021 г. е силен за всички край морето. Barbossa отбелязва 10% ръст в приходите си спрямо 2019 г. Димов уточнява, че цифрите, макар и положителни, са подвеждащи. От една страна е инфлацията. Увеличените разходи на бизнеса налагат вдигане на цените, но оборотите не растат. От друга, с три силни месеца е трудно да се поддържа целогодишен обект, особено в ковид условия.
За да намалят щетите, предприемачите използват част от държавните антикризисни програми. „Запази ме“ им позволява да поддържат персонала в първите два месеца на 2021 г., когато заведението не работи. За същия период получават и 20% от оборота си по мярката „Конкурентоспособност“. По-ниското ДДС няма силен ефект за Barbossa, защото там се поръчват повече високоалкохолни напитки. Най-стабилната опора за бизнеса им остават лоялните местни клиенти.
В сектора със заведения става все по-трудно, показва опитът им. Подкрепят го данните на Министерството на туризма. В началото на пандемията в България работят 21 500 бара, ресторанти и дискотеки, тази година те са 18 183 – близо 15% от обектите са затворили. Несигурността в бизнеса е висока и един от страничните ефекти е преориентирането на кадрите към други сфери. От Barbossa вече са загубили двама души от екипа си заради зелените сертификати. „Ще си намерим хора, но какво ще се случи дългосрочно?“ В търсене на отговори Чавдар Байчев участва в два протеста на Сдружението на заведенията в града, но се дистанцира от някои техни изявления: „Ходенето по площадите с викове „Фашизъм“ и „Върнете ни нормалността“ ме обърква. Не е моя работа да искам тестове за антитела за всички. Аз искам да правя бизнес и той да е равнопоставен с другите. Нищо повече.“
За бургазлиите оптимистичен пример е Западна Европа, където със средно 70% ваксинирани браншът работи. Не вярват този сценарий скоро да се разиграе у нас. Междувременно те са зад бара и продължават да правят това, което умеят най-добре – да забавляват хората така, че отново да се връщат в Barbossa.
