Бизнесът като двигател и инициатор на промени
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Прогноза за 2022 г. на Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес, услуги и технологии (AIBEST)
През последните две години индустрията за модерните бизнес услуги и технологиите показа колко зрял и устойчив сектор е и колко силен принос има за развитието на българската икономика. Разбира се, пандемията не подмина нито една сфера, включително и нас. Дори през непредсказуемата 2020 обаче ние запазихме двуцифрения си ръст, отчитайки 11.2% нарастване на оперативните си приходи. След безпрецедентния световен локдаун в началото на 2020 г. нашата индустрия успя да задвижи много бързо отново колелото на растежа. Така изнесените услуги формираха 6.6% от годишния брутен вътрешен продукт на България през миналата година.
Предварителните ни данни за 2021 г. показват, че ръстът също ще бъде двуцифрен и дори по-висок в сравнение с 2020, като за 2022 г. очакваме да достигне около 15%. Прогнозата ни към 2024 г. сочи, че относителният дял на сектора в БВП на страната почти ще се удвои и ще достигне 11.2%. С изключителна гордост споделям тези числа на успеха, но всъщност няма да имам против в бъдеще процентът да е по-нисък, ако това ще е за сметка на бърз темп на развитие и на други сектори, за да можем да се похвалим с устойчиво развитие на цялата българска икономика, а не само на отделни индустрии.
Коментирайки резултатите в контекста на пандемията, безспорно е, че тя се оказа и катализатор на положителни процеси в световен мащаб, например ускорената дигитализация. Ако разглеждаме процеса на локално ниво, печеливши се оказаха и ще бъдат компаниите, които успяха достатъчно бързо да се адаптират и да се възползват от новите възможности. На ниво държава обаче това не се случи, което води до намаляването на конкурентоспособността на България в битката за привличане на инвеститори. Очакванията ни са, че догодина на българския пазар ще се появят още няколко нови инвеститора, но това е далеч под потенциала на страната ни.
Нужни са много бързи действия, ако искаме да станем част от преосмислените вериги на доставки от глобалните компании. Българските компании се доказаха като надежден и качествен партньор пред своите международни клиенти, ред е обаче и държавата да направи нужната стратегия, за да бъдем припознати като атрактивна локация за високотехнологични услуги. Това би донесло полза за всички в дългосрочен план, защото имайки предвид мащаба на страната ни и застаряващото население, единствената правилна посока за устойчивото развитие на икономиката ни е в сектори с висока добавена стойност. Това са секторите, които не разчитат на финансови помощи, а точно обратното – градят добрия имидж на България по света, задържат и връщат от чужбина българските таланти с условията на труд и възможностите за професионално развитие, които предлагат.
Основното предизвикателство пред сектора ни, както и досега, остават ограниченията, наложени от липсата на достатъчно кадри. През следващите години броят на ангажираните в индустрията ни ще расте, но не с предишните високи темпове. Това до голяма степен се дължи и на автоматизацията на процесите и по-мащабното внедряване на изкуствен интелект. Очакванията ни са, че през 2022 г. ще привлечем още около 2000 души, но едновременно с това компаниите ще продължат тренда да предлагат все по-сложни и комплексни услуги с висока добавена стойност.
Забавената регионална експанзия на сектора ни през последната година ще се разгърне отново, като освен развиването на нови локации в страната в AIBEST работим усилено за създаването на алианс между държавите от Югоизточна Европа и позициониране на целия регион като добра възможност за инвестиции. Българският бизнес има своя добър опит, който може да сподели с по-малко развитите пазари на изнесени услуги в региона и едновременно с това да разшири пазара си на кадри. Нужни са и сериозни стъпки в привличането на таланти от трети страни извън Европейския съюз. Освен облекчаването на процедурите по наемането им трябва сериозно да се преосмисли и статутът на техните семейства, защото това е правилният подход за мотивацията им да дойдат тук и да ги задържим.
От друга страна, новият модел на работа, онлайн или хибриден, който наложи пандемията, отваря нови врати, но и поставя редица предизвикателства. Запазването на мотивацията и ангажираността на служителите ще се превърне в една от най-важните задачи пред компаниите. Това изисква нови качества и инструменти, с които трябва да се подсигури средното ниво мениджмънт, където и ще бъдат насочени инвестициите в развитието на хората в компаниите.
Ускорената дигитализация, която отключи ковид, не е процес, който е приключил. Тепърва този процес ще набира скорост. Затова адаптацията по отношение на законодателна рамка и регулации трябва да се движи със същото темпо. Ролята на бизнеса според AIBEST е да бъде двигател и инициатор на тези промени, а не наблюдател с очакванията. Писателят, научен фантаст Рей Бредбъри е обичал да казва „Аз не се опитвам да предсказвам бъдещето, а се опитвам да го предотвратя“. Това е и нашата роля, да не чакаме да стане прекалено късно, а с всички възможни механизми, които позволява общуването на бизнеса с държавата, проактивно да предлагаме решения.
Дигитализацията на услугите в държавната администрация, отстраняването на остарели модели и неясноти в трудовото законодателство, в закона за интелектуалната собственост са неща, по които трябва да се действа с приоритет от държавниците и за които ние сме изпратили своите предложения. Защото реалният двигател за развитието на икономиката и на иновациите в страната е силно развита екосистема от стартъп компании. За да съществува в България такава екосистема обаче, е необходима достатъчно сигурна среда, да е защитена нейната интелектуална собственост. В тази връзка една от най-интересните тенденции, които ще наблюдаваме през 2022 г., са готовността на Европа и стъпките, които ще предприеме, за да настигне САЩ и Китай в областта на иновациите.
Насърчаването на иновациите, осигуряването на благоприятна среда за развитието им са ключови и за България. През 2022 г. ще станем свидетели на по-нестандартни форми на партньорство, които ще търси бизнесът, за да подхрани раждането на иновации. Например на пазара на офис площи вече се наблюдава един нов играч – компании, които имат достатъчно големи собствени или наети офиси. Поради новия хибриден модел на работа част от тези пространства стоят празни. От друга страна, всяка компания има нужда от свежи идеи и умове. Затова според мен ще се оформи една симбиоза между стартъп компании и вече утвърдени такива, които ще живеят под един покрив. Но не под формата на стандартни съквартиранти, поделящи си наема и разходите, а като взаимно допълващи се страни, които имат изгода от пряк обмен на идеи и опит за развитие на бизнесите си.
След политически турбулентната 2021 г. трудно може да се направи прогноза за предсказуемостта на действията на българското правителство. Въпреки че бизнесът има належаща нужда от това. Вярвам обаче в здравия разум и че протегнатата ръка от страна на бизнеса за изграждането на обща стратегия ще бъде приета. Затова по-скоро ще завърша с пожеланието за политическа стабилност и ясна визия за бъдещето.
