Ще изчезнат ли лекарства от пазара през 2022?
Прогноза за фармацията през 2022 г. на Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Тева“ в България
В последните две години COVID-19 принуди всички представители на фармацевтичната индустрия да се адаптират. Пандемията доведе до сътресения в много сфери, но фармацевтичните компании трябваше да осигурят непрекъснат достъп до лекарства за всички пациенти. Недостигът или забавянето на стоки в други отрасли е проблем, но не толкова голям, колкото, ако се наложи пациент с месеци да чака медикаментите, от които зависят здравето и животът му.
Не очаквам коренна промяна на пазара на лекарствата през 2022 г. – той ще се стабилизира, ако говорим за брой продадени опаковки. Ако говорим за стойност, ръст се очаква най-вече в областта на онколекарствата и иновативните медикаменти – това е една от сферите, в които се наблюдава постоянно увеличение. Възможно е известно движение по отношение на медикаменти, свързани с ковид – през 2020 и 2021 г. наблюдавахме увеличено търсене. В същото време е възможно да се нормализира търсенето на препарати за лечение на хронични заболявания, при които се наблюдаваше отлив. Причините бяха локдаунът през 2020 г., ограниченията през миналата и тази година и притесненията на много пациенти да се срещнат със специалист.
Считам, че 2022 и 2023 г. ще бъдат много предизвикателни в областта на фармацията – не само в България, но и в Европа, и в целия свят.
Още през 2020 г. ковид допринесе за покачване на цените на активните субстанции, които се произвеждат основно в Индия и Китай. Цените на някои активни субстанции се повишиха няколко пъти. Неминуемо това увеличение ще рефлектира върху лекарствата през 2022 – всеки производител държи запаси от активни субстанции на старите цени и тепърва ще започне производството на партиди с новата себестойност. От друга страна, имаме покачване на цените на електроенергията и горивата, което ще рефлектира върху веригата за доставки и също ще бъде включено в себестойността. В същото време имаме регулирани цени на медикаментите, което означава, че маржът на производителите ще се свие и е възможно това да доведе до изтегляне на медикаменти от пазара – тенденция, която наблюдаваме в последните над 10 години. Разликата е, че през тези години нямахме това ниво на инфлация, което се наблюдава в момента не само в България, но и в ЕС, както и в глобален аспект.
Това ще бъде едно от основните предизвикателства пред регулаторите през следващата година – да намерят правилната формула, за да облекчат ценовия натиск, особено върху генеричните продукти.
АКО НЕ СЕ НАМЕРИ РЕШЕНИЕ В ТАЗИ ПОСОКА, ТЕНДЕНЦИЯТА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА И В КРАЙНА СМЕТКА ЗАРАДИ ИЗЧЕЗВАНЕТО НА МЕДИКАМЕНТИ ОТ ПАЗАРА ЩЕ СТРАДАТ ПАЦИЕНТИТЕ
През миналата и тази година се наблюдаваше краткотрайно изчезване на някои медикаменти във връзка с пандемията. Имаше случаи в публичното пространство да се появи информация за лечение на COVID-19 с един или друг медикамент, което водеше до презапасяване и срив във веригата на доставки. Никой фармацевтичен производител не може да планира такива ситуации и е много трудно да се реагира, защото обикновено планирането е за шест месеца напред. Ние от „Тева“ сме го изпитвали няколко пъти и не е изключено да се случва отново при нови вълни на пандемията.
Със сигурност очаквам във фармацевтичния сектор в България да настъпят промени. При наличието на работещ парламент вече ще има възможност за законодателни инициативи, предстои да разберем и какви ще са приоритетите на новото ръководство на Министерството на здравеопазването. Това ще определи какво ще се случва през следващата година както в здравеопазването, така и в частност във фармацията.
Един от най-важните въпроси, които предстои да се решат, а беше заявен и като приоритетен от партньорите в коалиционното правителство, е въпросът за доплащането на лекарствата – дали ще бъде потърсен вариант за облекчаването на доплащането от страна на пациентите, което пък от своя страна е свързано с финансови тежести в бюджета. Решение в тази посока е да се разшири достъпът до генерични медикаменти – тяхната цена е по-ниска и това би намалило публичните разходи.
Ковид със сигурност ще продължава да е важен фактор в следващата година. За момента ЕС отказва да въведе задължителна ваксинация, но не е изключено да се обсъдят мерки за такава, особено в държави, в които нивото е ниско, сред които е и България.
Евентуалното пускане на пазара на медикаменти за лечение на вируса също ще е фактор, който ще влияе на сектора в следващата година. Все още няма яснота например как ще се финансират тези медикаменти – дали това ще е възможно в рамките на съществуващия бюджет за здраве, или ще трябва да се предвиди допълнително финансиране, дали пациентите ще трябва да доплащат – всичко това трябва да бъде решено от новия парламент.
В България фармацията и здравният сектор като цяло се нуждаят от много реформи, но преди всичко е необходимо да се направи дългосрочна стратегия за тези промени. Стратегия, подкрепена от всички политически сили. По този начин независимо коя партия или коалиция е на власт дългосрочната реформа може да продължи и да се прекъсне практиката да се правят промени на парче, които не водят до трайна и качествена промяна и до това пациентите да са доволни от здравната услуга, която получават. Необходимо е да се начертаят стратегически цели с диапазон 15–20–25 години. В противен случай няма как да бъдат разрешени проблеми, които са трупани или са игнорирани с години.
Сред приоритетите в тази стратегия трябва да са въпросът за допълнителните средства, от които се нуждае здравният сектор като цяло. Нашият сектор е недофинансиран и инвестициите в здравеопазване трябва да се увеличат – да се инвестира повече в профилактика и в доболничната помощ, да се търси баланс между доболничната и болничната помощ.
В същото време трябва да има дългосрочна реформа по отношение на кадрите в здравната система – от университетите трябва да излизат достатъчно и добре подготвени здравни специалисти, които след това да са достойно заплатени, за да имат мотивацията да остават в България.
Не на последно място, трябва да има и дългосрочна лекарствена политика – да се увеличи достъпът до лекарства, като се обърне по-голямо внимание на достъпа до генерични медикаменти, да се намали доплащането на лекарства от страна на пациентите.
ДОБРЕ Е ДА БЪДЕ СЛОЖЕН КРАЙ И НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОПИТИ ДА СЕ ОКАЗВА НАТИСК ВЪРХУ ИНДУСТРИЯТА, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ГОЛЕМИ ФАРМАЦЕВТИЧНИ КОМПАНИИ ДА НАПУСКАТ БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР
Взехме си доста поуки от изминалите две години, от тук нататък е важно с регулаторите да работим заедно, за да можем ние като индустрия да поемем удара от покачването на цените на активните субстанции и инфлацията и да запазим достъпа на пациентите до всички необходими им лекарства. Тази ситуация ни доказа и че е важно да разширим достъпа до генерични лекарства и да се стимулира генеричната индустрия на ниво България и Европейски съюз.
Важно е за всички здравни реформи, които е задължително да се случат, държавата да работи заедно с бизнеса. Ние имаме свой план за развитието на сектора, но той няма как да се осъществи, ако не работим заедно със здравните власти.