Здравеопазване 2022: Неясни идеи и липса на стратегия
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Прогноза за здравеопазването през 2022 г. на Красимир Грудев, председател на УС на Сдружението на частните болници
И през изминалата 2021 г. пандемията от COVID-19 доминираше обществения и икономическия живот у нас, в това число и в сферата на здравеопазването. Отново бе нарушен нормалният годишен ход на здравното обслужване на гражданите, което отново на два пъти бе ограничавано по за месец само до спешни и неотложни дейности. Отново се разкриваха ковид отделения в много от болниците.
Разликата от предшестващата година бе в това, че това разкриване ставаше поетапно, по предварително изготвен план и без паническо увеличаване на броя на ковид леглата на всяка цена, а чрез по-правилно прогнозиране на нуждата от тях на базата на натрупан опит и статистика.
И в икономически план нещата изглеждаха по-подредени – продължи компенсирането на намалените приходи на болничната и извънболничната помощ до 85% от средномесечните им приходи за предната година, финансовото подпомагане на медицинския и немедицинския персонал по програма на Министерството на здравеопазването и по линия на НЗОК.
В средата на годината бе актуализиран бюджетът на НЗОК, повишиха се, макар и не напълно достатъчно, някои от цените на дейностите по диагностиката и лечението на пациентите с COVID, въвеждаха се във времето и други финансови компенсаторни мерки (например изплащането до 100% от предварително определения, макар и неусвоен, бюджет на болници, които в съответния месец са имали над 10% заетост на ковид леглата и други).
Цените на предпазните средства, медикаментите и консумативите постепенно се нормализираха, като повечето останаха трайно малко по-високи от тези преди пандемията, а някои като кислорода за медицински цели – с трикратно увеличена цена.
Към това, разбира се, се добави и рязкото увеличение на цената на електроенергията, което се отрази неблагоприятно за предварително планирания баланс на приходи и разходи, макар и здравеопазването да не е сред енергоемките отрасли.
Като цяло през изминалата година бе нарушена нормалната икономическа логика на функциониране на сектор здравеопазване. То в значителен процент зависеше от целево субсидиране за неприсъщи в нормални условия дейности или компенсации за принудително бездействие, а не от приходи от обичайна дейност.
ТОВА ОГРАНИЧИ, НА ПРАКТИКА СПРЯ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАСТЕЖ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, КАКТО И ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРИХОДИ (ОТ КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ, НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ). ДИСБАЛАНСИТЕ В СТРУКТУРНО И КАДРОВО ОТНОШЕНИЕ ОСТАНАХА
За съжаление, продължилата девет месеца политическа криза през изминалата година отново отложи реформирането в здравеопазването и на натрупаните дисбаланси в него, както и въвеждането на нови модели на финансирането му. При липсата на парламент служебните правителства можеха само да закърпват сега съществуващата система и да я предпазват от срив при увеличаващ се брой ковид пациенти чрез допълнителни финансови инжекции, без да могат да решат ключови за сектора проблеми като недостига на лекари и специалисти по здравни грижи, неравномерното разпределение и лошо структуриране на медицинската помощ по региони, недостатъчния брой и дори пълната липса на лекари от определени специалности в цели области, пренебрегването на кадровото и структурното обезпечаване на лечението на инфекциозните заболявания, недостатъчния брой анестезиолози реаниматори, дисбаланса на извънболнична и болнична помощ, нереформираната спешна помощ и други.
Надеждите, че това ще се случи при вече формирания парламент и редовно правителство, засега остават крехки предвид преобладаващите към момента популистки нагласи и действия.
Още на етап договаряне от участниците в сегашната коалиция общоприетите мерки в сектор „Здравеопазване“, някои от които добри като пожелания, други – притеснителни като намерения, бяха изсипани накуп, без ясна визия за развитието на системата като цяло.
Пример за това е фиксирането върху „търговския“ характер на болничното здравеопазване, без да се отчита фактът, че всички структури в българското здравеопазване, а не само болниците, са търговски дружества. Не става ясно как ще изглежда и функционира системата, какви ще са взаимовръзките вътре в нея и с какво новият статут ще допринесе за по-добро здравеопазване за българските граждани, ако част от елементите на тази система престанат да бъдат търговски дружества, а други останат такива. Ще може ли тя да се справи без сега наличните в нея търговски структури, повечето от които частни, ако те бъдат отстранени от ползването на обществен ресурс.
Засега все още разполагаме само с недоизяснени идеи, но не и със стратегическа рамка на предлаганите мерки, очертаваща дългосрочна държавна политика в сектора с осигурено финансиране, ясно разчетени задачи и срокове и необходимите законодателни промени.
В тази връзка отново бе поставен въпросът за начина (начините) на финансиране на системата. Преговарящите се обединиха около тезата, че трябва да се премине от сегашната система на заплащане на болничната дейност чрез клинични пътеки към заплащане, базирано на диагностично свързани групи. Като първа стъпка на преминаване към такава система бе възприета лансираната от нас и възприета от всички болнични сдружения и Българския лекарски съюз схема за коригиране на дисбаланса в остойностяването на клиничните пътеки. Като втора стъпка бе прието стартирането на проект за пилотно въвеждане на система за заплащане с Диагностично свързани групи (ДСГ).
Окончателното въвеждане на системата за заплащане на болници с ДСГ би довело до по-справедливо разпределяне на ограничените ресурси, повишена прозрачност на разходите и стимули за икономическа и медицинска ефективност, които настоящата система на клинични пътеки не предлага.
Това обаче е задача, която при наличие на политическа воля може да бъде започната още сега, но ще изисква от три до пет години време за въвеждането ѝ и значително по-голям финансов ресурс, включващ и съучастие на пациентите в това финансиране, и демонополизация на касата, и привличането на други финансови ресурси – все теми, които засега внимателно се заобикалят от политиците предвид обществената им чувствителност. Макар и деликатни, тези въпроси трябва да започнат да намират своите решения, в противен случай изкривеното финансиране на здравеопазването ще доведе до нежелани икономически и здравни последици.
Очакванията ни също са дълго забавяното реформиране на спешната помощ, включването на повече дейности в извънболничната помощ, както и адекватното финансиране на специализациите и ускорено производство на недостигащите специалисти, да намерят своите решения още тази година. В това отношение много могат да помогнат средствата, предвидени за България в новия програмен период 2021 – 2027 на ЕС.
Възстановяването на икономиката, за което има данни още сега, и постигнатите добри обеми и събираемост на здравноосигурителни вноски и данъци, както и прогнозираното увеличаване на цените на медицинските дейности ни карат да вярваме, че във финансово отношение 2022 г. няма да бъде по-лоша за здравеопазването от предходната.
И ВСЕ ПАК ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НИ ПОСРЕЩА 2022 Г. И С НЕМАЛКО НЕИЗВЕСТНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Ако това бъде годината на края на пандемията, то задачите пред него, свързани с отложеното лечение на заболяванията, с усложненията от прекарана инфекция и нуждата от рехабилитация вследствие на това, остават и тепърва предстоят за решаване.
