Софтуерен пивовар

Второкласният междуселски път бавно се вие към Перущица. Средата на декември е. Зад един от заснежените завои ни посреща впечатляващ комплекс от 100 декара – парк, езеро, овощни градини, миниферма, ресторант с красиви беседки. Това е домът на бирата Hills.

В единия край е цехът за бутиковата микропивоварна, който прилича повече на модерен алпийски хотел, отколкото на производствена база. Зад 4–5-метрови прозорци се виждат лъскавите казани.

„Тук се случва магията на нашата бира“ – с тези думи Борислав Минков, създател на пивоварната, посреща екипа на Forbes. 45-годишният мъж, облечен непретенциозно, с набола брада и енергична походка, разпалено обяснява как се приготвят бирите Hills. „Съдържат само четири съставки – хмел, малц, вода и мая. Не се пастьоризират и филтрират. Качеството го постигаме с високотехнологично оборудване, модерни рецепти и много търпение.“ Той описва производството на бирата с такива детайли, все едно цял живот се е занимавал само с това.

Но всъщност изобщо не е така. От малък Борислав Минков обича математиката, но завършва езикова гимназия в родния Пловдив с английски и немски език. После кандидатства математика и информатика, приет е в Софийския и Пловдивския университет, избира да остане у дома. Специалността обаче се оказва педагогическа. Записва и компютърни науки и в крайна сметка завършва две висши едновременно.

Докато следва, се запознава с бъдещата си съпруга Маруся, това се случва точно преди тя да замине да учи икономика в Германия. Решава да тръгне с нея, кандидатства и е приет изчислително инженерство в университета „Фридрих Александър“ в Нюрнберг. Завършва и за да остане в Германия, трябва спешно да си намери работа. Подава документи в близо 1200 фирми.

Усилията дават резултат, обаждат му се от SAP – най-големият доставчик в Европа на софтуерно осигуряване, с централа във Валдорф, Германия. Явява се на три интервюта, минава ги успешно и е назначен в отдел поддръжка. Задачите му са свързани с навлизащата по това време електронна търговия и CRM системите за управление на крайни клиенти. Борислав Минков работи здраво, бързо трупа знания и опит. И логично започва да се издига в йерархията – става ръководител на екип и главен програмист. Бъдещето му в Германия изглежда светло. Но това ли е животът, за който е мечтал? Все по-често усеща, че България и близките му липсват. В Германия се ражда и първото му дете. „Когато то плаче и няма кой да ти помогне да го успокоиш, осъзнаваш, че е време да се прибираш. Германия не беше нашето място“, спомня си Борислав Минков.

В SAP обявява, че напуска, но шефовете му не искат да изпуснат кадър като него. Предлагат му позиция в българския офис и така през август 2007 г. Минков се прибира със семейството си. Но и в София не са на мястото си. „Бяхме повече чужденци, отколкото в Германия.“

Кое е по-важно – кариерата или семейството, за Борислав Минков решението е лесно. След година в София се прибират в родния Пловдив. Но той вече е друг човек, не е младежът, който е тръгнал с приятелката си за Германия. Той е натрупал много знания, опит, контакти. Борислав Минков се свързва с един от водещите консултанти в управлението на CRM – Movento, убеждава ръководството ѝ да отвори офис в Пловдив. И бързо доказва колко правилно е това решение. Пристигат поръчки за чужди клиенти, които той успешно реализира. Наема 10 души, но идва финансовата криза и работата позатихва.

Това е моментът, в който Борислав Минков вижда новите възможности. Действа решително, сам започва да намира клиенти и не след дълго предлага на нем­ците да изкупи дела им в Movento Бълга­рия. Те се съгласяват. Тегли кредит и ста­ва мажоритарен собственик. Сменя име­то на компанията на Novarto. Дава 10% на Александър Страшилов, колега с голям опит. С експертизата, която има компа­нията в електронната търговия и CRM, бизнесът започва да расте. Печелят някол­ко големи клиента, отново влизат в поле­зрението на SAP и стават негов предпочи­тан партньор.

Сега, 10 години по-късно, компания­та дава компетентни решения, свързани с фронт офиса – управление на клиенти, информация за продукти, интернет на не­щата, електронна търговия, мобилни при­ложения. Novarto има над 120 служители и офиси в Пловдив, София и Лидшьопинг, Швеция. През 2020 г. оборотите ѝ са бли­зо 9.4 млн. лв. Сред клиентите ѝ са све­товните брандове Apple, Coca-Cola, Lenovo, IBM, Bentley.

Сега се опитваме да събе­рем опита, който натрупахме от работа­та с големите компании, и да го дадем и на по-малките ни клиенти

Всеки партньор изисква вни­мание и лично отношение. Това Борислав Минков и партньорът му Александър Страшилов са разбрали още в зората на об­щия им бизнес. Затова те са често на път. Точно на път, през 2011 г. в навечерието на Великден, се заражда идеята им да започ­нат да произвеждат бира. Двамата се при­бират от работно посещение в САЩ. Имат голям престой в Германия и решават да убият времето в най-известната бира­рия на мюнхенското летище – Airbräu. В нея на място произвеждат няколко вида пиво. И така с халба в ръка двамата започват да си задават важни въпроси: Защо няма у нас такава бира? Защо изоставаме в културата на правене и на консумация? Още там, в би­рарията на летището, двамата започват да разписват сценарии за създаване на микропивоварна. „Толкова се запалихме, че изпуснахме самолета за България“, казва Бо­рислав Минков.

Идеята е вече в умовете и сърцата им, но и двамата съдружници знаят, че за ус­пешен проект трябват още много неща, сред които и огромни познания. От случ­ката на мюнхенското летище до първата чаша бира минават пет години, в които много четат, обикалят изложения, дегусти­рат различни бири, срещат се с техноло­зи. „Искахме да направим нещо много хуба­во, затова тръгнахме от нулата и продъл­жихме напред“, обобщава Борислав Минков.

Учейки все повече за бирата и нейното приготовление, съдружниците започват да се оглеждат за терен за бъдещата пиво­варна – комплекс, в който да има и рес­торант за дегустации, зоокът, детски пло­щадки, овощни градини. В новото бизнес на­чинание се включва и съпругата на Борислав Минков, която и до днес менажира комплекса. Избират Перущица, купуват нива от ня­колко декара. „Оказа се, че трябва да ѝ сме­ним статута. Пивоварните се водят кате­гория едно, аналогично с това да се построи ВЕЦ, училище или обществена сграда“, раз­казва Борислав Минков. Минава доста вре­ме, докато сменят статута.

Започва строителството и търсене­то на оборудване. След много проучвания и добри референции попадат на германска­та компания Kaspar Schulz. Минков и Стра­шилов се запалват, отиват на проучвателна визита в централата. „След обиколката зна­ехме, че това е правилният партньор, казва Минков. – Като видиш 30 инженери, които постоянно мислят как да подобряват тех­нологията, разбираш, че си на правилното място.“

Двете страни си стискат ръцете, обо­рудването е поръчано. Политика на Kaspar Schulz е на всеки клиент да бъде зачислен майстор пивовар, с когото заедно да преми­нат процеса по инсталирането на поточна­та линия и пускането ѝ. За България е оп­ределен баварецът Волфганг Траутнер, кой­то впоследствие става и главен пивовар на Hills. „Този човек дойде при нас, описа ни различните процеси, станахме близки и днес мога да кажа, че той е моят ментор в про­изводството на бира.“

Двамата започват да работят рамо до рамо и да създават рецепти. Минков описва бирата, както си я представя, а Траут­нер му дава варианти и рецепти. Заедно ги обсъждат и започват варките. Масовото производство стартира през 2016 г. с пус­кането на първите два вкуса, които са кла­сически – пилзнерът Pils и вайсът Weizen. Името Hills е свързано с Пловдив, градът на седемте хълма. „Дойде някак си спон­танно, близо до Пловдив, до Балкана… а и галено звучи много добре „дай едно хилсче“. Нещо като помогни ми да се излекувам“, казва Борислав Минков. Първоначалната инвестиция на микропивоварната е 350 хил. евро, но впоследствие нараства до над един милион евро.

Пазарът добре посреща новата марка бира, а Минков и Траутнер стават по-сме­ли и вкарват в производство леко опушения раух – Helles Rauch. Следват характерни­ят за Бавария двойно опушен раух – Double Rauch, деликатният бок – Smooth Bock, бел­гийски блонд ейл – Summer Blanche. През 2020 г. пускат и два по-екзотични вида бира като Heart Beat – IPA с био сок от цвекло и гроздовата бира Weinbeere, която е удос­тоена с патент за полезен модел от Па­тентното ведомство. Суровините за всич­ки тези бири са главно от Европа и САЩ.

Борислав Минков пуска още един вид пиво под бранда „Мома“, чиито съставки са 100% български. Малцът е от Чирпан, хмелът от Велинград, има и добавка лимец, който е от Перущица заедно с водата.

Лесно ли се прави бира? Борислав Мин­ков се усмихва. „За истинска, качествена бира трябва около месец, преди да може да се дегустира.“ Той обяснява, че една варка отнема седем часа, като през първия през определен интервал става овкусяването. Следва ферментиране, което продължава около седмица, накрая между три и четири седмици бирата отлежава.

„В момента на ферментация темпера­турата е изключително важна“, продължава да описва процеса пивоварят софтуерист. Това са го разбрали по трудния начин, след като единият от казаните не се е охлаждал равномерно и бирата е променила качест­вото си. За да не се стига до това, трябва ежедневен контрол, нещо твърде трудоем­ко. Но Минков е технологичен човек и за­почва да мисли как да направи процеса по-прост. Не след дълго стигат до решение с устройство, което се поставя във фермен­татора. Нещо като плувка и спрямо накло­на се разбира каква е плътността на би­рата. Отделно има датчик за температу­ра. Данните се предават през мрежата към централна система, която следи за самата ферментация. „Така минимализирахме греш­ките. Вече имаме технологична бира.“

Качествените бири на Hills стават все по-популярни сред ценителите на хубавото пиво. Продажбите растат до над половин милион лева през 2019 г., но заради ковид се забавят до около 350 хил. лв. през 2020 г. Минков очаква и 2021 г. да затворят око­ло това ниво. Но не само пандемията се отразява негативно. Пазарът на крафт бира е много малък у нас. Има го в София, малко в Пловдив, Варна и Бургас. Под 4% от целия пазар.

Основният проблем, с кой­то се борим в момента, е опитът на го­лемите да представят техните продукти като крафт. Всичко това пречи на крафт революцията

Той иска Hills да си остане микропивоварна. „Гледаме в посока вдигане на качество­то, нови рецепти, нови услуги, които бихме предлагали. Ще стъпим на онлайн паза­ра. Ще построим хотелска част в комплекса. Но голямата ни амбиция е да направим обща бирена и винена туристическа кар­та на България. Мисля, че нашите бизнеси имат много общо и се допълват като пре­живяване, технология и продукти. Добре е хората да свикват, да опитват и да разли­чават качественото и различно производ­ство.“