Докато Байдън обмисля санкции, три теории за милионите на Путин

Докато президентът на САЩ Джо Байдън обмисля санкции срещу личното богатство на руския президент Владимир Путин, възникват някои важни въпроси – колко голямо е богатството на Путин и как го е натрупал, при положение че цял живот е бил държавен служител?

С тези мистерии Forbes се бори вече 20 години. Да се определи нетното богатство на Путин вероятно е една от най-трудните задачи за ловците на богатство – по-трудна от това да изчислим богатството на наследниците, на другите държавни глави и дори на наркобароните, които сме проучвали през годините. Установяването на личното богатство е нещо, към което се отнасяме изключително сериозно, особено когато става дума за Русия. Издателят на Forbes в страната – Павел Клебников, рискува живота си за тази кауза и беше застрелян по улиците на Москва през 2004 г., докато разследваше богатствата на първите руски олигарси.

И така, къде и какво е състоянието, което Байдън заплашва да санкционира заради руската агресия в Украйна? Ние не знаем. Но с течение на годините на база на наши източници и на нашата експертиза сме развили някои теории:

ТЕОРИЯ 1:

МОДЕЛЪТ ХОЛАКОВСКИ

Пътешествието на Forbes до първоизточника започва с проучване на руските милиардери през 1997 г. и с една статия на Клебников, която публикувахме на корицата на списанието през 2002 г. В нея се разказва за един изгряващ руски олигарх на име Михаил Ходорковски. По онова време компанията му „Юкос“ произвежда 17% от руския петрол и се смята, че той притежава значително влияние в Кремъл. Личното му състояние по онова възлиза на 3.7 млрд. долара и той е най-богатият човек в Русия. Един от неговите служители навремето е бил министър на горивата и енергетиката. Друг е бил заместник-началник на кабинета на Путин. За година богатството на Ходорковски нараства двойно. Но през октомври 2003 г. милиардерът влиза в затвора, осъден за измама и укриване на данъци (Ходорковски отрече обвиненията).

Нямаше почти никакво съмнение, че Путин стои зад ареста му, зад замразяването на неговото богатство и зад последвалото раздробяване на компанията му. Съдбата на Ходорковски е ценен урок за другите руски олигарси. И все пак въпросът продължава да няма отговор – каква част от състоянието на Ходорковски присвоява Путин?

Един от хората, които следят тази история от години, е американският финансист Бил Браудър. Той развива голям бизнес в Русия и стои зад законите „Магнитски“, даващи право на  чуждестранни правителства да налагат целеви санкции на нарушителите на човешките права, като замразяват активите им. Браудър твърди, че след ареста на Ходорковски Путин е сключил сделка с най-големите олигарси в страната.

„Сделката е следната: „давате ми 50% от богатството си, а аз ви позволявам да задържите останалите 50%“ – разказва Браудър. – Ако не го сторите, той ще вземе 100% от богатството ви и ще ви вкара в затвора.“

Въз основа на тази логика Браудър изчислява през 2017 г., че богатството на Путин възлиза на 200 млрд. долара, което го прави най-богатият човек в света за онова време. Сметките на Браудър са елементарни – той събира нетното състояние на всички руски олигарси и го разделя на две. 

Пьотр Авен, който оглавява най-голямата руска банка в частния сектор и чието богатство Forbes оценява на 4.8 млрд. долара, потвърждава тази теория, заявявайки пред Робърт Мюлър в рамките на разследването за намеса в изборите през 2016 г., че е един от 50-те руски бизнесмени, които редовно се срещат с Путин в Кремъл. „Авен каза, че е приел тези срещи сериозно и е разбрал, че всички предложения или критики, които Путин правил по време на тях, са косвени директиви и че ще има последствия за Авен, ако не ги изпълни“, пише Мюлер в доклада си.

ТЕОРИЯ 2:

МОДЕЛЪТ НА МАФИЯТА

Друг възможен сценарий е богатството на Путин да идва от това, че е помогнал на близкия си кръг от приятели и роднини да забогатеят, като им е предоставил държавни поръчки или собственост върху предприятия. В замяна на това той получава парични подкупи или дялове в компаниите. В известен смисъл това прилича на мафиотска структура, при която войниците и останалите капо (в случая милиардерите) са в непрекъснат дълг към своя бос (Путин). Те вършат мръсната работа, а той получава дял.

Според шведския икономист Андерс Аслунд, автор на книгата „Приятелският капитализъм в Русия“ (Russia’s Crony Capitalism) от 2019 г., Путин е вербувал семейството си, приятели от детинство, телохранители и други лица да съхраняват парите му. Аслунд изчислява, че всеки от тях разполага с между 500 млн. и 2 млрд. долара, а нетното богатство на самия Путин възлиза на между 100 и 130 млрд. долара.  

Сред приближените на руския президент, които изключително много забогатяват, е бившият му спаринг партньор по джудо Аркадий Ротенберг, с когото Путин очевидно продължава да играе хокей на лед. В навечерието на Олимпийските игри в Сочи Ротенберг получава над 7 млрд. долара под формата на различни държавни поръчки за какво ли не – от изграждането на електроцентрала до развитие на ски курорти. Неотдавна Ротенберг – чийто брат Борис и син Игор също са милиардери – се самоопредели като собственик на огромен комплекс от сгради на брега на Черно море. Руският опозиционен лидер Алексей Навални нарича този комплекс „двореца на Путин“.

В играта е и Кирил Шамалов, смятан за бивш зет на Путин. Син на дългогодишен негов приятел, Шамалов започва да се възползва от семейните си връзки, когато става главен съветник в правния отдел на „Газпромбанк“ – една от най-големите финансови институции в Русия. Но парите потичат като из ведро, след като той сключва брак с дъщерята на Путин на тайна сватба. (Дори този факт хората не желаят да потвърдят.) Скоро след това Шамалов купува 17% дял в „Сибур“ от друг приятел на Путин – Генадий Тимченко – вземайки средства назаем от „Газпромбанк“, която според Аслунд контролира две трети от богатството на Путин. Шамалов става милиардер на 34-годишна възраст, три години след сватбата. Бракът обаче е разтрогнат някъде през 2016 или 2017 г., Шамалов по непотвърдена информация тогава е лишен от богатството си и е трябвало да продаде дела си в „Сибур“.

Един от най-близките приятели на Путин е виолончелистът Сергей Ролдугин. Той се сприятелява с руския президент по време на младежките му години в Ленинград и запознава Путин с вече бившата му съпруга. Ролдугин е посочен в разследването от 2016 г. „Панамските документи“ заради предполагаеми негови връзки с мрежа от компании с парични потоци на стойност до 2 млрд. долара и информация, че притежава активи на стойност 100 млн. долара. Пред Guardian Ролдугин твърди, че парите са дарения от богати бизнесмени за закупуване на музикални инструменти за бедни ученици.

„Колкото по-богат ставаш, толкова по-зависим си – твърди Аслунд. – Богатството не дава свобода, най-малко в Русия. Толкова много неща могат да ти се случат, когато имаш твърде много пари.“

ТЕОРИЯ 3:

МОДЕЛЪТ НА САМОХВАЛКОТО

Казано накратко, като се има предвид липсата на доказателства за обратното, възможно е Путин да притежава малко собствени средства и просто да иска хората да мислят, че е богат, защото това предполага власт.

Това със сигурност е вярно, поне на хартия. Според официалната финансова информация, публикувана ежегодно от Кремъл, доходите на Путин за 2020 г. възлизат на около 140 хил. долара. Единствените активи, които той декларира като собствени, са три автомобила, ремарке, апартамент с площ от 75 кв. м и гараж с площ от 19 кв. м, както и ползване на апартамент с площ от 150 кв. м и две паркоместа. Не се споменава нито за значителна колекция от първокласни ръчни часовници, нито за „двореца на Путин“, за който се твърди, че е негова собственост (което той отрича и който Ротенберг твърди, че е негов) – да не говорим за огромния набор от дворци, яхти и самолети, които Путин ползва като безспорен лидер на Русия.

Според някои наблюдатели тези пищни атрибути на държавната власт показват, че Путин не се нуждае от лично богатство. „Той разполага с цялата страна – пише през 2013 г. авторът на Bloomberg Леонид Бершидски. – Достатъчно е Путин да щракне с пръст и държавните компании ще отстъпят на приятелите му активи на изгодни цени. Само да прошепне и богати бизнесмени ще се включат в разточителния ремонт на президентската резиденция.“

В крайна сметка Путин може и да не се нуждае от пари, стига да създава впечатлението, че ги притежава и властта, която те му осигуряват. Докато Путин заплашва Украйна, човек може да се вгледа в този трети модел и да се надява, че в крайна сметка думите му за Украйна са още един блъф.

Материалът е изготвен от редакцията на американския Forbes. Оригиналният текст можете да видите ТУК