Progress България: Нов мащаб
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Сградата на Progress e лесно разпознаваема сред затрупаните от сняг фасади по „Цариградско шосе“. Вътре усещането за простор се усилва от факта, че голяма част от залите в нея са обезлюдени, оставяйки огромни празни пространства, брандирани с корпоративните цветове на компанията.
Макар да не изглежда като да кипи от живот, офисът на Progress България е нещо като втори дом за 600 служители и поне три от ключовите продукти на компанията на глобално ниво. Американската Progress разчита на офиса си в София, за да расте. „Доста неща се промениха – казва Симеон Стойчев, вицепрезидент „ИТ операции“ в Progress. – Най-вече мащабът, на който оперираме.“
Думите на облечения в бяла риза и строго черно сако Стойчев реферират назад към времето, когато е бил служител на Telerik. Progress стъпи в България през 2015 г., след като придоби българската софтуерна компания Telerik от тогавашните ѝ собственици – основателите Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Христо Косев и Бойко Яръмов и инвеститорите. Сделката беше за 262 млн. долара и беше рекордна за времето си. Тя се случи в момент, в който Telerik вече беше започнала да излиза от своя стартъп стадий от живота си и продаваше софтуерни продукти по цял свят.
Прехвърлянето на собствеността разшири границите, в които оперира Telerik. Стойчев, който е един от първите служители на Telerik и остава в новата компания след сделката, е пряк свидетел на това. Под ръководството на четиримата български основатели последната роля на Стойчев в Telerik е да действа като главен информационен директор, координирайки откриването на нови офиси и интегрирайки компаниите, които българското дружество придобива. „В Progress моят екип започна да се занимава с проекти, които са мултимилионни – спомня си Стойчев. – Те оказват влияние на цялото глобално присъствие на компанията.“
Днес българското поделение на Progress служи като хъб за компанията, както и основно развойно звено за някои от продуктите ѝ. През фискалната 2020 г. приходите на Progress се увеличиха със 7% до 442 млн. долара, а печалбата скочи тройно до 80 млн. долара. „Имаме няколко продукта, които се разработват само тук“, казва Стойчев, докато говори за стратегическото значение на местния офис на Progress. Компанията очаква, че през фискалната 2021 г. ще увеличи приходите си до около 490 млн. долара.
Продуктите, за които Стойчев говори, са причината, поради която Progress стъпи на българска земя. След като в първите години от създаването ѝ Telerik пишеше софтуер по поръчка, компанията започна да създава собствени продукти. Това ѝ позволи да мултиплицира успеха си – а оттам и приходите.
Един от тях е Kendo UI – пакет от JavaScript библиотеки, който разработчиците използват, за да улеснят работата си при писане на приложения. За обикновения потребител името Kendo UI може да не говори нищо. Но сред създателите на уеб приложения той е разпознаваем инструмент – до степен, в която вътре в Telerik се създава малък вътрешен пазар на тениски с логото нинджа на Kendo. Разработваната в България библиотека намира приложения за разработчици, които работят с React – най-популярния фреймуърк в света за създаване на уеб приложения по данни на Statista.
В България се разработва и Telerik UI, с която могат да се разработват приложения под Blazor. Последното е безплатна платформа с отворен код, която беше представена от Microsoft през 2019 г. Едно от основните предимства на Blazor е, че с нея разработчиците могат да създават уеб приложения, използвайки програмния език C#, вместо да разчитат само на вездесъщия JavaScript. По този начин Microsoft се надява чрез Blazor да придърпа повече разработчици към своята технология .NET. Telerik UI от своя страна улеснява работата с Blazor. „В България се създаде един от първите екипи в света за тази технология – казва Симеон Стойчев. – В момента нашият екип има най-голямата библиотека в света с над 80 компонента. В пандемията това позволява на разработчиците да пишат по-бързо приложения.“
В България се разработва и Sitefinity – платформа за управление на съдържание, която таргетира основно бизнеси и други институции. Според данните на w3tech Sitefinity се използва от около 0.1% от сайтовете в интернет. Това е постижение на пренаситения пазар за платформи за управление на съдържание, където властва един доминиращ играч с безплатен продукт (WordPress).
В късните си години като самостоятелна компания Telerik заложи на придобивания, за да поддържа растежа си. Симеон Стойчев беше отговорен за интеграцията на новите компании в Telerik.
Той запази тези функции в Progress. Екипът, който Стойчев управлява, отговаря за цялата информационна инфраструктура във всички офиси на Progress по света и новата хибридна среда, в която работят. Работата му включва всичко от преместване и откриване на нови офиси до отваряне и интегриране на дейта центрове. „Моят екип е разположен на девет локации – казва Стойчев от опразнения етаж на офиса на Progress в София. – Движим проекти, които имат огромно влияние за цялата компания.“
Можете да се обзаложите, че Стойчев ще има доста работа през следващите пет години. Мениджмънтът на Progress Software си е поставил този срок, за да удвои размера на компанията основно чрез сливания и придобивания.
През септември 2021 г. компанията обяви, че ще плати 258 млн. долара, за да купи Kemp Technologies. Основният продукт на Kemp помага на разработчиците да балансират потребителския трафик между сървърите на приложенията, които използват.
Година по-рано компанията извади на тезгяха 220 млн. долара, за да придобие Chef.
Да се финализира сделката, е само първата част от придобиването. След това идва време на приобщаването на новата компания към структурата на Progress. Това означава, че някой трябва да разбере как функционира бизнесът на придобитата компания, какви технологии използва, как да се унифицират информационните системи на придобитата компания с тези на Progress. Този някой са Стойчев и неговият екип.
Само през 2021 г. Progress България е наела над 100 души. Това е постижение предвид факта, че голяма част от офиса е останала празна през годината, което затруднява интегрирането на нови служители. Стойчев изтъква като постижение и факта, че нивото на задържане на служителите е сравнително високо за технологичната индустрия и надхвърля 90%. „Ангажираността на служителите стигна рекордни нива по време на пандемията“, казва той.
Да привлечеш и интегрираш 100 души за година в период, когато ИТ пазарът е пресушен откъм квалифицирани кадри, изглежда като предизвикателство. Липсата на достатъчно хора с опит кара ИТ компаниите да се състезават за най-големите таланти, което пък е предпоставка за текучество.
След като през 2017 г. Progress България трябваше да направи болезнено съкращение на около 100 души от екипа, сега компанията се опитва да задържи служителите си, като им предоставя огромен фитнес, много вътрешни събития и други атрактивни възможности, като например купуване на акции на Progress на преференциални цени. Детският център, където служителите могат да оставят децата си и който се намира в офиса на Progress, също помага за удовлетвореността на служителите.
Инвестициите в бранда Progress като предпочитан работодател, изглежда, дават резултат. В България компанията спечели първо място като работодател на годината във Forbes Business Awards през 2020 и 2021 г. Следвайки структурата на фирмата на глобално ниво, и в Progress България се обслужват почти всички части от бизнеса на компанията. Основната дейност е да се развиват софтуерните продукти. Но в офиса в София има и екип, който обслужва глобалната маркетингова стратегия, продажбите, корпоративните комуникации.
Симеон Стойчев твърди, че макар да е част от международна структура, софийският офис на Progress е запазил стартъп духа, който наследи от Telerik. Това, казва той, е едно от нещата, с които българската компания е обогатила глобалната култура на Progress.
В пика на съществуването си Telerik буквално създаваше нови трендове на ИТ пазара, изграждайки уникална корпоративна култура, създавайки собствена академия за програмисти и превръщайки се в общество, а не само в компания, която предоставя високи заплати и масажи на служителите си.
Мащабите вече не са същите. Сега българският офис трябва да се справя с по-големи предизвикателства. Но и да получава по-големи възможности. „Разширихме глобалното си присъствие и екипите ни станаха много по-интернационални – казва Симеон Стойчев. – Голямата компания даде много ноу-хау, средства и достъп до различен вид пазари.“
