Данните и техните промени
През последното тримесечие на 2021 г. настана объркване с данните за БВП. В рамките на три седмици, между експресната оценка на 16 ноември и първите предварителни данни на 7 декември, годишният растеж на българската икономика за третото тримесечие на 2021 спрямо 2020 г. се промени от 0.4% на 4.6%.
Промяната е безпрецедентно голяма. Досега в 51 тримесечия от последното на 2008 г., когато експресните оценки са въведени, най-голямото разминаване е било под един процентен пункт, а сега е над 4. Това е на близо 20 стандартни отклонения спрямо промените между експресни оценки и първи предварителни данни през предходните 13 години.
По-малкият проблем от това разминаване в данните за БВП е объркването на политическо ниво, поради което примерно при питане към премиера в парламента питащият се позоваваше на данните от експресната оценка, а отговарящият – на предварителните данни, и двамата изобщо не успяха да разберат другият за какво говори. По-големият проблем е, че досегашното обичайно много голямо съвпадение между експресни оценки и предварителни данни засягаше анализи, прогнози, бизнес планове, инвестиционни решения, сравнения с други страни от ЕС. Загрижени за бъдещето, организации на българския бизнес публично заявяваха, че България има най-ниският реален растеж в ЕС (твърдение вярно при растеж от 0.4% и невярно при растеж от 4.6%, който е над средния за Европа) и въз основа на това имаха съответни предложения за политики, свързани с вирусната и енергийната криза. Експресните оценки се взимат под внимание и от рейтингови агенции, от институциите на ЕС, както и от всички автори на прогнози за българската икономика. Те в никакъв случай не са пренебрежима подробност.
По тази причина шоковото разминаване между експресна оценка и първи предварителни данни за третото тримесечие на 2021 г. неминуемо повдига важен въпрос и поражда последици. Важният въпрос е на какво се дължи то. Това е въпрос към генериращия данните Национален статистически институт. Той трябва да бъде настоятелно зададен и трябва да получи задоволителен отговор.
От една страна, отговорът може достатъчно убедително да покаже, че аномалията е еднократно събитие в резултат на крайно необичайно струпване на обстоятелства, натискащи експресната оценка в една и съща посока. Може дори да се окаже, че при експресната оценка е имало някаква грешка в някакъв ексел файл. Случва се. Тогава би било разумно да се очаква, че подобни струпвания или грешки в бъдеще време са достатъчно малко вероятни, за да не пречат на ползването на експресните оценки като надежден водещ показател.
От друга страна обаче, отговорът може да даде основания за загуба на доверие в експресните оценки, поне в рамките на досегашната им методология. Това би било така, ако отговорът покаже определена систематична слабост в тази методология, която прави вероятни и бъдещи подобни разминавания. Би било така и ако отговорът е неубедителен. Би било така и ако изобщо няма отговор.
При подобно развитие на нещата това ще означава, че бизнеси, управленци, инвеститори и анализатори ще трябва да престанат да разчитат на експресните оценки поради ненадеждност. Това неизбежно ще има своята сериозна обществена цена, защото ще означава по-бавно вземане на решения и ориентиране в текущите процеси в икономиката. НСИ дължи обяснение на своята много широка и важна аудитория за тази безпрецедентна и объркваща промяна.