Предизвикателства за бъдещето и изкушението на битките на вчерашния ден
Крилата е фразата, че висшите стратези винаги се готвят за предишната война. Това е относимо и към икономическата политика, която често управляващите насочват към проблеми на миналото вместо към настоящите и бъдещите предизвикателства пред растежа. Първите седмици на 2022 г. дадоха нагледен пример с най-горещите теми, доминиращи обществените дискусии, реакциите и заявките на новото правителство и представения проект за бюджет за новата година.
Общото е притеснително голямото значение на политики, мерки и решения, които предполагаемо се борят с вече решени или дори отдавна несъществуващи проблеми. Да започнем от най-очевидното: правителството с шумното пригласяне на бизнес организации и синдикати ден подир ден защитава разнообразни антикризисни мерки за субсидии, помощи и компенсации, обединени в „пакет Ковид“. Време е да признаем, че риза, разбирана като рецесия, отдавна няма. Върнахме се (поне) там, където бяхме в началото на 2020 г.
Всъщност глобалната, европейската и българската икономика отчитат бързо възстановяване в последните тримесечия. Казано иначе, всяка нова вълна на пандемията има все по-слаб ефект върху стопанската активност – дотам, че при разразилата се буря с омикрон варианта отчитаме рекордно потребление и индустриално производство през ноември. На този фон предлагаме милиард помощи за фирми.
Същевременно самият формат на подобни мерки беше измислен за ситуацията от пролетта на 2020 г., когато рязко, неочаквано и тотално блокира икономическият оборот – целта беше да се съхранят бизнесите и да не се стига до масови съкращения. В момента имаме спадаща безработица, а българските работодатели от месеци отново се оплакват от недостиг на работна ръка.
Много от останалите мерки на пазара на труда, включително финансираните с евросредства, изглеждат така, все едно е 2000 г. – огромна структурна безработица, липса на частни инвестиции, продължаващ процес на съкращения от неефективни предприятия и структури. И в същото време като че ли пазарът на труда е затворен.
Няма особен смисъл да записваме разни слабообразовани хора на шестмесечни курсове за занаят, който след това ще им донесе работа за минимална или малко над минимална заплата, също така няма и полза да даваме на кметовете да наемат хора да метат фасовете по тротоарите. Всеки от тези хора може да хване самолета и да отиде да работи каква да е работа в по-богата страна в ЕС при значително по-високо възнаграждение, а всъщност може да го направи и в България.
Всъщност потвърди се още веднъж старото правило, че всяка временна програма за държавен харч има склонност да се превръща в постоянна.
Проблемът на днешния ден, а още повече – на следващото десетилетие – не е да има някаква работа, а да има първо високоплатени работни места, което пък изисква да има нови и различни инвестиции и образовани хора с умения. Този проблем е резултат от три взаимосвързани фактора: демография, образование и производителност в икономиката.
Демографската картина беше потвърдена от данните от преброяването – близо 900 хиляди по-малко население в трудоспособна възраст в сравнение с 2011 г. Знаейки това, решението може да дойде от две промени – обръщане на миграционните процеси чрез превръщане на България в привлекателно място за живеене и намаляване на дела на отпадащите от училище и нискообразованите изобщо.
За да привличаме хора – като начало да задържим българите, а после и чужденци – трябва да растат и доходите, не е достатъчно само да има детски градини, тротоари и здравеопазване. А високи заплати могат да плащат само компании с висока производителност – това обаче са такива, които разчитат на технологии, машини и оборудване. С други думи, пак опираме до структурна трансформация, която изисква огромни капиталови вложения. Затова фокусът на управлението трябва да е върху увеличаване на инвестициите – и то тези, които могат да бъдат двигателят на тази промяна.
Такива инвеститори няма да се изкушат от антикризисни мерки, компенсации за ресторанти и хотели, от безплатни ковид тестове или дори от субсидии за скъп ток. Те няма да ползват и „плодовете“ на архаичното занаятчийско професионално обучение, представено като преквалификация за работната сила. Те няма да се трогнат и ако получат най-доброто административно обслужване – разбирай да не ходят на крака на някое гише за подпис, нито ако с държавни средства им финансираме няколкостотин метра отбивка на главния път.
А междувременно започна и „битка с инфлацията“, при все че всички факти и анализи сочат, че причините са почти изцяло външни за България и практически нищо не може да се направи. Но обществена, политическа и административна енергия се и ще се хаби – вместо да се приеме неизбежното и да се търсят решения за компенсация на най-тежко засегнатите домакинство, които обективно нямат възможност със собствени усилия и икономическа активност да повишат доходите си.
В проектобюджета правителството предлага да похарчи близо 10 милиарда повече от 2021 г. – ресурси има очевидно, само че, и по думите на самия финансов министър, това не е бюджет с реформи. Старите програми просто „наедряват“ – борим проблемите на миналото с още средства.
