Можем ли напълно да заместим фосилните горива
Пълното заместване на фосилните горива с алтернативни енергийни източници без въглеродни емисии е голямата цел на политиките за борба с изменението на климата. Заявките са, че това трябва да се случи почти напълно до 2050 г., ако искаме да запазим повишаването на глобалната температура до не повече от 2 градуса повече от средата на XIX век.
По темата непрекъснато се публикуват проучвания. Общото между тях е, че се фокусират върху техническите решения и инвестициите. Базовата ресурсна осигуреност – материалите, нужни за производството на батериите, кабелите, панелите и перките, се приема за даденост. Ако има пазар и достатъчно пари, те ще дойдат отнякъде!
Да, ама не. През октомври 2021 г. Финландската геоложка служба публикува проучване със заглавие „Оценка на допълнителния капацитет, който се изисква от алтернативната електроенергийна система, за да бъдат напълно заместени фосилните горива“. През 2019 г. фосилните горива дават около 84% от първичната енергия на света. Индустрията, транспортът и отоплението почти навсякъде пряко използват основно фосилни горива. Автомобилният парк например се състои от около 1.4 млрд. превозни средства, от които едва 7.2 млн. са електромобили. Всичко това трябва да бъде заместено от безвъглеродни алтернативи. Развити са пет сценария, като накрая авторът достига до хибриден сценарий, включващ всякакви възможни безвъглеродни технологии – не само слънце и вятър, но и значим ръст на ядрената енергия, водорода, биогоривата и др. Тоест накрая говорим не за 100% ВЕИ, а за впрягане на всички налични беземисионни енергийни технологии.
Давам само един пример от крайния резултат. Масата на батериите, които са нужни за захранване на свят без фосилни горива, възлиза на 2.78 млрд. тона. На теория има достатъчно глобални запаси от мед за едно поколение батерии. Останалите метали обаче напълно объркват сметките – доказаните геоложки запаси на никел (данни от 2018 г.) биха задоволили само 21% от нуждите на кобалт – 9%, на литий – 23%, на графит – 49%. Освен това батериите нямат навика да работят вечно, а тези сметки се отнасят само за едно поколение. Описаните метали имат стотици други приложения, включително изграждане на слънчеви и вятърни паркове и базова електрификация, така че е неадекватно да се смята, че всичко може да отиде само за производство на батерии. Може да се направят повече проучвания и да се разкрият нови находища, но няма шанс тези гигантски количества да бъдат добити в нужните срокове.
Текущите очаквания са, че „чистата енергия“ ще замени сложна индустриална енергийна екосистема, чието изграждане е отнело повече от век. Сегашната система е изградена на основата на най-висококалоричния източник на енергия, който светът е познавал (нефт), в евтини изобилни количества с леснодостъпен кредит и привидно неограничени минерални ресурси. Подмяната трябва да се извърши във време на скъпа енергия, крехка финансова система, наситена с дългове, недостатъчно минерали, антиминни настроения и безпрецедентно световно население. И това трябва да стане в рамките на три десетилетия.
Явно няма как да стане. Изводът за мен е, че съществуващите сектори за възобновяема енергия и технологичните системи за електромобили са просто стъпала към нещо друго, а не окончателното решение.
Лично за мен гореописаното не е чак такава драма – просто това е реалността и ние трябва да се съобразим с нея в плановете и политиките си. Далеч по-притеснителен е фактът, че няма да намерите и думичка oт този доклад в медиите, нито сред официалните документи на европейско ниво, въпреки че е изготвен и публикуван от национална служба на страна членка на Европейския съюз. Това е истинският проблем.
