Орденът на блокбъстърите
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Статуя с човешки размери на Байек, основен персонаж в една от видеоигрите Assassin’s Creed, посреща посетителите на гейминг студиото Ubisoft в София. Обширният офис, помещаващ традиционно 250-те служители на студиото, сега е почти празен заради пандемията.
Иван Балабанов, управляващ директор на Ubisoft Sofia, признава, че гледката на празните офисни пространства го натъжава. От домовете си служителите на гейминг студиото се свързват със служебните си компютри в офиса, които Балабанов нарича „същински чудовища“. Въоръжени с мощен хардуер и софтуерни продукти за графичен дизайн, с тях се създават част от игрите от поредицата Assassin’s Creed: един от най-популярните франчайзи на френската компания Ubisoft, която е собственик на българското студио.
Историята за дългогодишния конфликт между ордена на асасините и тамплиерите е едно от най-продаваните заглавия на Ubisoft. Още в края на 2020 г. компанията обяви, че от различните серии на играта са продадени над 155 млн. копия. Година по-късно Ubisoft определи Assassin’s Creed: Valhalla като второто най-доходоносно заглавие в историята на компанията. Ubisoft Sofia е едно от студиата, които работят по създаването на Valhalla като асоциирано студио.
„Като малък исках да стана космонавт. Днешното поколение иска да прави видеоигри“, казва 47-годишният Иван Балабанов в своя офис, осеян с пластмасови фигури на популярни герои от видеоигри и филми. Приветлив, красноречив, с впечатляващо енергичен и последователен изказ, Балабанов е един от първите служители в Ubisoft Sofia. Днес работата му е да смазва машината на софийския офис, който заедно с редица други студиа по света създава касоразбивачите на базираната в Париж Ubisoft.
Видеоигрите са огромна индустрия, а пандемията ги направи дори по-голяма. Само през 2020 г. поради ограничен избор от развлечения извън домовете си геймърите са похарчили почти 157 млрд. долара за видеоигри. Според Global Industry Analysts продажбите на видеоигри ще растат средно с по над 9% през следващите няколко години и през 2027 г. се очаква да стигнат 293 млрд. долара.
Голяма част от приходите отиват при т.нар. AAA заглавия, които са еквивалентите на блокбъстърите във филмовата индустрия. Те продават милиони копия, разработката им е скъпа и се пази в дълбока тайна (екипът на Forbes подписа споразумение за конфиденциалност при посещението си в софийския офис на Ubisoft).
„През последните 15 години видеоигрите имат повече продажби от филмовата индустрия: Холивуд, Боливуд и т.н. От 10 години имаме повече продажби от музикалната индустрия. Което значи, че повече от десетилетие видеоигрите са най-популярната медия и средство за забавление“, казва Иван Балабанов. В момента той управлява работата по 20-ия проект за игра, по който Ubisoft Sofia работи като самостоятелно или поддържащо студио.
ПЪТЯТ МУ ДО ТАЗИ ПОЗИЦИЯ
обаче минава през няколкогодишна академична кариера. Балабанов завършва две магистратури в Американския университет в България – една по политически науки и международни отношения и една по история. След това заминава за Англия, за да прави докторат по международни отношения и дипломация. Едновременно с това на свободна практика се занимава с 3D моделиране.
През 2005 г. Балабанов разбира, че един от големите производители на видеоигри, Ubisoft, се готви да открие офис в България. Кандидатства за една от свободните позиции и го одобряват. Оставяйки Англия зад гърба си, Балабанов приема офертата на Ubisoft за 3D художник. С другите 12 новонаети служители на софийския офис прекарват малко повече от година в Румъния, където също има офис на Ubisoft. Основната им работа там е да научат корпоративната култура и начините на работа.
През 2006 г. българският екип се прибира в София и завърта турбините на местния офис на Ubisoft. Първият му проект е да направи порт на играта CSI: 3 Dimensions of Murder за конзолата Playstation 2.
Портването е процес, при който игра, създадена за една платформа (в случая за персонален компютър), се преработва за друга платформа (игралната конзола на Sony). Това не е лесна задача, тъй като версиите на играта за различните платформи може да се различават съществено една от друга. Понякога се налага пренаписване на значителна част от кода на играта или пък е необходимо да се създадат нови менюта, звукови ефекти и други. „Беше нетривиална задача и отне много усилия – казва Иван Балабанов, – но успяхме да се справим.“
На мениджърите в Ubisoft им трябва около година, за да се убедят, че Иван Балабанов е добър не само в компютърната графика. През 2007 г. той поема управлението на оперативните процеси в софийското студио. През 2009 г. става управляващ директор.
Едновременно с това Балабанов се захваща и с изготвянето на стратегия за развитие на софийското студио. Това е работа от кота нула, защото по това време в България няма много хора, които могат да се похвалят с голям опит в разработката на видеоигри. „Трябваше да съобразим нашите възможности с това какво можем да постигнем, както и с дългосрочната ни цел. А тя беше да сме едно от студиата, които работят по най-големите и ангажиращи игри в индустрията“, казва Балабанов.
Пътят до тази цел започва от малки проекти като да направи порт на играта от франчайза CSI. Първите проекти на Ubisoft Sofia са лежерни игри, разработени за джобни конзоли. Вземете за пример Style Lab: Makeover – забавна игра, в която децата гримират героите си. Играта е разработена за портативната конзола Nintendo DS и е един от първите авторски проекти на софийското студио на Ubisoft.
„Имахме нужда да минем през това, за да научим нещо ново – казва Иван Балабанов за този проект. – В случая научихме как да си правим дизайна на играта, как да я сглобим.“ Това е едно от многото стъпала, през които екипът на Ubisoft Sofia минава, за да се превърне в самостоятелно гейминг студио.
ПЪРВИТЕ УСПЕШНО ЗАВЪРШЕНИ
проекти дават на Балабанов и екипа му да добият увереност, че могат да работят по доста по-мащабни проекти. През 2012 г. Ubisoft издава Assassin’s Creed: Liberation за преносимата конзола Playsation Vita. Софийското студио е основният двигател зад създаването на играта. По-късно Ubisoft Sofia участва като асоциирано студио в създаването на Assassin’s Creed IV: Black Flag.
Големият удар за Ubisoft Sofia обаче идва с излизането на Assasin Creed Rogue. Това е първият геймърски касоразбивач, за разработката на който софийското студио държи творческия и производствения контрол. Играта излиза в средата на ноември 2014 г. за персонален компютър и най-популярните конзоли като Playstation и Xbox.
Геймърите приемат с отворени обятия заглавието, което стратегически е пуснато точно преди коледните празници. До края на календарната година Ubisoft успява да продаде общо 10 млн. копия от Assassin’s Creed Rogue и друга серия от поредицата – Assassin’s Creed: Unity.
„Това беше първият случай, в който поехме отговорност да направим авторски продукт с толкова много хора от целия свят – спомня си Иван Балабанов. – Беше един от моментите на голяма персонална гордост за мен. Във времето, в което България се счита за подходящо място за аутсорсинг, ние от София творчески и технологично изнасяхме работа към Сингапур, Монреал и Милано. Това идва да покаже, че в България имаме капацитета да правим нещо повече от аутсорсинг, но имаме нужда от правилната среда, правилното инвестиране и правилното дългосрочно мислене, за да постигнем тези цели.“
Докато споделя опита си, Балабанов се връща назад към времето, когато заедно с първите служители на Ubisoft в България е стартирал работата на местния офис. Той посочва, че по това време в България не е имало традиции в правенето на видеоигри (въпреки че могат да се посочат примери с някои малки български студиа, които издаваха собствени заглавия).
„Нямаше обучени хора, които могат да влязат в студиото и да почнат в сферата на разработката на видеоигри – казва Балабанов. – Ние имахме известен опит в правенето на такива неща, но не бяхме най-опитните професионалисти. От много рано на мен ми беше напълно ясно, че не можем да разчитаме на високо подготвени кадри, както могат да разчитат другите студиа в други части на Европа.“
Затова малко или много в Ubisoft Sofia се опитват да си ги създадат сами. Наемат служители на базата на техния потенциал, а не толкова на натрупания опит. Балабанов споделя идеята си да създаде учебен център, в който могат да се обучават бъдещите дизайнери в индустрията.
Балабанов има нужда от всичкия талант, който може да намери в България. Бизнесът на Ubisoft Sofia расте динамично: през 2020 г. приходите от продажби на българското дружество „Юбисофт“ са скочили с 37% до 24 млн. лв. В началото на 2022 г. българският екип усилено работи по Dawn of Ragnarok: експанжън за Assassin’s Creed Valhalla. Ubisoft Sofia има водеща роля за разработката на Dawn of Ragnarok, който, подобно на Valhalla, ще разчита на историческата достоверност.
Доближаването до историческата действителност в такава степен се харесва на геймърите, че Ubisoft работи с университетски професори и археолози, за да направи игрите си възможно най-реалистични и близки до историята. Крайният резултат се използва от преподаватели, които искат да покажат как е изглеждало ежедневието в ренесансова Флоренция. За да добиете по-добра представа за нивото на детайли, нека припомним, че един от художниците на Ubisoft прекарва две години в изучаване на легендарната катедрала „Парижката Света Богородица“, за да бъде изобразена реалистично в Assassin’s Creed: Unity.
На историческа достоверност залага и Dawn of Ragnarok, чието действие се завърта около скандинавската митология. От Ubisoft го наричат „най-амбициозния експанжън в историята на Assassin’s Creed“.
Иван Балабанов е доволен от постигнатото. „Ако ме бяхте питали преди 15 години дали ще стигнем дотук, щях да ви кажа: не знам, но за това се борим – казва той. – Безкрайно съм доволен, че с усилията на всички успяхме да стигнем дотук.“
