Сериен успех
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Въпреки трудната обстановка 2022 г. започва с оптимизъм за предприемачите и стартъп общността в България. Този оптимизъм се споделя и от представителите на инвеститорите, които набраха сериозен ресурс за инвестиции в стартиращи и развиващи се компании у нас. А това, което дава допълнителна стойност и подхранва доброто настроение в екосистемата, е натрупаният опит от по-голяма част от инвеститорите. В тази категория спадат и управляващите партньори на фонда за рисков капитал New Vision 3 (NV3), които имат над 15-годишна история в рисковите инвестиции.
„Това е третият фонд, който създаваме, и той е наследство на фондовете NEVEQ 1 и 2“, казва Константин Петров, управляващ партньор в NV3. Той е сред основателите на компанията NEVEQ Capital Partners, която е инвестиционен мениджър на първия рисков фонд в България New Europe Venture Equity през 2006 г., както и на втори фонд, създаден през 2014 г. По неговите думи през тези 15 години екипът на фондовете работи за откриването на предприемачи с уникална визия, които имат възможност, знания и умения да развиват успешни компании.
Рисковият фонд NV3 има ресурс почти 22 млн. евро, като от държавния Фонд на фондовете идват 19.1 млн. евро, и участие на фонд мениджърите и външни инвеститори. Фонд мениджър е компанията „Ню вижън 3“ ООД. Същата компания управлява и ресурс от още 15.12 млн. лв. (14.27 млн. лв. от Фонда на фондовете), обособени в отделен подфонд „Фонд Ню вижън 3 ко“, като тези средства се използват за подпомагане на компании във връзка с COVID.
Подготовката започва през 2019 г., като мениджърите участват в конкурсите, и в края на същата година подписват договор с Фонда на фондовете и частните инвеститори, които са привлекли. Управляващи партньори в NV3 са Константин Петров и Златолина Мукова, а партньори – Александър Терзийски и Йордан Зарев, като всички те са участвали вече в управлението на инвестициите на предишните два фонда. В екипа са и Филип Генов и Йордан Стоянов, натрупали опит както от работата си в звеното за рискови инвестиции на Уникредит Булбанк, така и от самостоятелни проекти.
„ОТБОРЪТ НИ Е МНОГО ОПИТЕН, ОТ ДЪЛГО ВРЕМЕ СМЕ ЗАЕДНО И ИМАМЕ СЪОТВЕТНАТА СИНЕРГИЯ“,
казва Златолина Мукова. Тя допълва, че всеки от тях разполага с необходимото ноу-хау и контакти с цялата среда от предприемачи в България, което е от изключителна важност за правилния подбор на компании, в които да се инвестира.
Срокът на фонда е 10 години с възможност за продължаване с до две години. Инвестиционният период е до края на 2023 г., а след това трябва да бъде осъществено и излизането от инвестициите. Според правилата на фонда размерът на участието е между 50 хил. и 200 хил. евро за новосъздадени компании и до 1 млн. евро за компании на начален етап на развитие. Може да се участва както чрез придобиване на акции, така и чрез конвертируем дълг. „Когато инвестираме в една компания, винаги е опитваме да правим планове и за последващи инвестиции там, защото е важно при следващи рундове за набиране на средства съществуващият инвеститор да подкрепя компанията“, уточнява петров.
ЗА ПЕРИОД ОКОЛО ГОДИНА СЛЕД ОСНОВАВАНЕТО НА ФОНДА
е набран целият капитал, а първите инвестиции са направени в началото на 2020 г. „За съжаление, първите две години от живота на този фонд преминаха под въздействието на COVID пандемията, но въпреки това успяхме да наберем целия капитал и да инвестираме“, разказва Петров. В първата година на инвестиционния си период фондът прави няколко успешни капиталови инжекции в компании от финтех сектора. „Това е първият голям сегмент, който разглеждаме с възможността за създаване на една сериозна екосистема от партньорски компании, които да представят уникално предложение на клиента и потребителите“, допълва той. В тази група са вложенията в Paynetics, Phos и Phyre, в застрахователната онлайн платформа Болерон, а също и една от последните инвестиции в Klear.
Вторият голям сегмент за фонда са платформите за електронна търговия, като досега такава е направена в компанията Cloudcart. Според Петров платформите за електронна търговия са един нов и изключително динамичен сектор, чрез който през следващите две-три години се очаква огромна трансформация на стойност няколко трилиона долара. Това ще доведе до нови бизнес модели като персонализирани услуги, икономика на поискването и споделената икономика. От фонда търсят основно компании, които увеличават стойността на поддържаната от тях платформа и в същото време дават допълнителна стойност на крайните потребители. „Предстоящата голяма трансформация ще окаже сериозно влияние както на самия ритейл бизнес, така и на работната сила, защото вече ще се изискват нови знания и умения“, допълва Константин Петров.
Екипът на фонда проучва и компании от сектора на здравните услуги, разработили платформи, които променят начина, по който доставчиците на здравни услуги и потребителите взаимодействат. Фокус е секторът на умните градове и мобилността като услуга. Според Петров сериозно внимание се обръща на науката за данните и изкуствения интелект.
Досега са направени инвестиции в 13 компании, като очакванията са 2022 г. да бъде по-нормална от бизнес гледна точка. „Имаме доста сериозна инвестиционна програма и плановете са да направим поне 15-ина нови инвестиции“, казва Златолина Мукова. Тези инвестиции ще бъдат съсредоточени в три иновационни платформи. Едната от тях е финтех и блокчейн и тук ще бъдат насочени инвестиции в компании с дейност в плащанията, банкирането като услуга и застрахователните технологии. Платформата Големи бази данни и изкуствен интелект ще включва компании от сферата на машинното обучение, роботи и автоматизация, компютърна визуализация и цифрови близнаци. Третата основна линия на инвестициите е сферата на облачните технологии, където ще бъдат групирани компаниите за киберсигурност, мобилна свързаност и SaaS.
Според Константин Петков важната тема в труден момент като сегашния е създаването на среда, в която предприемачите да се съсредоточат в развитието на идеите и компаниите си. Фондът помага с финансирането, а екипът му предава на предприемачите своя опит, мрежата си от контакти, експерти и партньори. На компаниите от портфолиото се помага и при разработването на стратегията, намирането на подходящ персонал, при създаването на мрежа от клиенти, както и въпроси, свързани с интелектуалната собственост.
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИЯТ ПЪТ НА КОНСТАНТИН ПЕТРОВ ЗАПОЧВА
още през 1991 г., когато основава първата си компания, която по неговите думи работи вече 30 години. Сериозен опит обаче придобива с участието си в „Орбител“, която е създадена през 1998 г. заедно с още няколко души. Тази компания от сферата на телекомуникациите е една от първите в България, която преминава през почти всички цикли на развитие от стартираща компания до успешен изход от инвестиция. След създаването ѝ капиталът е увеличен със средства от постприватизационен фонд заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие, а след това има и мениджърско обратно изкупуване. За да се достигне до 2006 г., когато собствениците я продават на унгарската „Маджар телеком“, компания от групата на „Дойче телеком“, за 8 млн. евро.
След осъществяването на сделката Константин Петров започва да мисли за създаване на рисков фонд. Допълнителен стимул му дава прочитането на една книга – „Нацията новатор“. „Мечтата ми тогава бе, и все още е, в България да се развие сериозна екосистема на иновациите, която да създаде устойчиво развитие както на компаниите и предприемачите, така и на самото общество като цяло“, разказва Петров. Така през 2007 г. започва дейността си първият рисков фонд NEVEQ. Това според него е изключителен предприемачески проект за времето си, защото за разлика от една компания, където се рискуват собствените знания и средства, при рисковия фонд съдружниците са отговорни както за компаниите, в които са инвестирали, така и за екипите и хората, които работят там, и не на последно място имат отговорност към инвеститорите в самия фонд. И затова трябва да се създаде доста устойчив бизнес модел, който да отговаря на всички тези изисквания. Според начинанието е успешно и пример за това е създаването на втори фонд NEVEQ през 2014 г., както и сегашният трети фонд.
ВАЖНОТО Е ВСЕКИ ДЕН ЧОВЕК ДА СЕ СТРЕМИ ДА БЪДЕ ПО-ДОБЪР ОТ ВЧЕРА
Успешните начинания обаче през цялото време са съпроводени от сериозни предизвикателства. „Когато NEVEQ 1 направи първите си инвестиции, дойде голямата финансова криза от 2008 г., която продължи почти през цялото време на дейност на този фонд“, спомня си Константин Петров. Сегашната COVID криза пък се отразява на компаниите от портфолиото на втория фонд NEVEQ, които в този момент са навлезли в етап на сериозен растеж. Тази криза съпътства началото на инвестиционния период на най-новия фонд – New Vision 3. В такива периоди според Петров основните инвеститори в компаниите трябва да решават изключително важни, трудни и стратегически задачи. Сред тях са съхраняването на персонал, подкрепа с допълнително финансиране, развитие на пазарите и задържане на клиенти. „Честно казано, понякога си задавам въпроса има ли нещо друго, което може да се случи“, казва Константин Петров и допълва, че за голяма радост досега екипите успяват да реагират навреме и да вземат правилните решения.
„Важното е всеки ден човек да се стреми да бъде по-добър от вчера. Всеки ден да добавя нови знания, защото в сектора на технологиите нещата се развиват много бързо и ежедневно се създават иновации“, споделя той. Ключовото според него е така да направляваш бизнеса, че да създаваш дългосрочна устойчивост – за служителите, за предприемачите и за инвеститорите във фонда.
Срещата със света на инвестициите при Златолина Мукова е през 1999 г., когато тя започва работа в Българския постприватизационен фонд като инвестиционен мениджър, а след това като заместник-директор. По това време голяма част от компаниите в България са наследници на предприятия от преди промените през 1989, а собствениците им са ги придобили чрез някакъв вид приватизация – масова или работническо-мениджърска. „В повечето случаи тези собственици не допускаха външни инвеститори и да ги убедиш, че ще развият компанията по-бързо, ако получат инвестиция, бе ужасно трудно“, спомня си Мукова. Поради тази причина фондът не успява да инвестира целия си капитал.
През 2001 г. тя се присъединява към правителството като заместник-министър на транспорта и съобщенията. По време на престоя си в министерството тя е част от група, която посещава Силициевата долина в САЩ, където „обикалят всички гаражи на предприемачи“, от които са тръгнали големите технологични компании. „Черешката на тортата бе посещението на огромен правителствен дейта център, след което се зароди идеята да стана част от предприемаческата среда“, казва Мукова. През 2003 г. напуска министерството и започва с малки проекти, а през 2005 г. се присъединява към екипа на кол-центъра „Софика“. Това е проект на зелена поляна (според тогавашната терминология, когато понятието стартъп още не е познато), който се развива и инвеститорите излизат от него успешно. Известно време Златолина Мукова е част от мениджмънта на застрахователна компания, а през 2011 г. става съдружник в NEVEQ.
Нейното голямо хоби е ездата и дори участва в състезания по прескачане на препятствия. Това хоби тя успява да превърне в успешен стартъп, като заедно със съдружници създава конна база край Ихтиман. По нейните думи това начинание е много успешно и от самото начало успява да покрива всичките си разходи, което е доста трудно без помощ от държавата, особено в областта на спорта. За себе си Златолина Мукова казва, че обича предизвикателствата и те винаги я намират.
И двамата с Константин Петров са на мнение, че средата за развитие на бизнес в България има голям потенциал, но има още доста неща, които трябва да се променят в законодателството. Оптимисти са, че в новото правителство има хора, които много добре знаят какво трябва да се направи, за да се подобри бизнес средата у нас.
