Усещане за спешност
На събитие на предприемаческата общност Endeavor България тази седмица Нед Дервенков от Българската стартъп асоциация BESCO говори за предизвикателствата пред бизнес средата в България, потенциалните решения и очакванията на предприемачите от новото правителство. Forbes предложи на Дервенков да обобщи мнението си за читателите ни.
Ние, хората от индустриите с висока добавена стойност вярваме в хода на промяната, изразена чрез големите обещания и (засега)не толкова големите действия. Българската технологична екосистема продължава да получава обещания, на които (все още) вярва.
Имаме уверения, че липсата на кадри в индустрията ще бъде задоволена кратскорочно чрез серия от миграционни политики – реална и работеща стартъп виза (в момента е реална и неработеща поради тежките административни и смислови рестрикции на кой е годен да кандидатства), бърза (до две седмици) писта за висококвалифицирани специалисти от трети държави и тяхното право на работа и пребиваване по основание на т.нар. “Синя карта” (кратка справка сочи, че Полша е издала над 2 млн. сини карти за последните четири години, докато в България имаме малко под 800 за миналата година), дори активно се заговори за чисто нова “Тех виза”, която да задоволи специфичната потребност от над 40 хил. човека в ИКТ индустрията. Искаме и вярваме…
Индустрията говори с държавата за важността на достъп до капитал за компаниите с висока добавена стойност. За бизнесите в ранна фаза – механизъм за насърчаване на ангелските инвестиции, за компаниите във фаза на ускорен растеж и борба за глобален пазар – активно участие от страна на пенсионните фондове, както е на запад, а за събуждането на капиталовите пазари в България – вдигане на тавана на пазара на растеж BEAM на фондовата борса.
Важна е и цялостната макрорамка за правене на бизнес
– вече трета година чакаме “новото дружество” или нова юридическа форма, която да решава проблемите на лесно издаване на опции за служители, да регламентира конвертируеми заеми (най-честият механизъм за инвестиции в стартъп компании), да защитава инвеститорите и като цяло да дава огромна гъвкавост на управление. Може да има и данъчно насърчаване за всички, които имат целенасочена научно-развойна дейност, ей така за стимул на индустрията.
Естествено, имамe нужда от промяна в несъстоятелността и важния втори шанс при фалит, промяна в трудовата медицина и ремоут уърк-а, дигитализация на трудовите книжки и още куп малки промени, които да направят екосистемата просперираща. За повечето (ако не за всички) законови реформи бизнесът сам изработи законопроекти, оценки на въздействие и мотиви – трябва само малко политическа воля. И докато имаме принципното съгласие на новата власт, че всички тези прекрасни неща ще станат скорошна реалност, България е на 53-то място (последно в ЕС) по индекс на конкурентоспособност, 61-во място (последно в ЕС) по “ease of doing business”, в групата на “скромните иноватори” по европейския иновационен индекс, с най-ниската средна заплата в ЕС и с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС. За сравнение, БВП на България е 77 млрд долара, а този на Чехия на е 230 млрд. Ако чехите спрат да се развиват и нашият ръст на БВП е 4%, ще ги настигнем през 2052 г. Ако сме смели и прогресивни, имаме целенасочена политика към индустрии на знанието и достигнем ръст от 10% на БВП – можем да изравним Чехия през 2032 г.
Не е лошо да се прави PR, но имаме нужда от повече действия и усещане за спешност.