Дюнер за 100 хил. лева
Отразявам потребителските технологии и развлекателната индустрия, а в останалото време правя подкаста “Транзѝстор”
Повече от година Ивайло Спасов живее в главоломно разминаване между реалността и плановете си. Всичко започва с това, че през 2019 г. той печели кулинарното риалити предаване MasterChef. Това му носи награда 100 хил. лв., която трябва да получи месец след излъчването на финала. Планът му е да я използва, за да отвори дюнерджийницата от мечтите си. Заради пандемията обаче излъчването е спряно по средата на сезона и до есента на 2020 г. Спасов е победителят на Шрьодингер – снимките приключили отдавна, той очаква наградата си, но няма правото да каже за успеха на никого.
Toва забавя завъртането на шиша и Спасов (39) отваря дюнерджийницата си Dönerstag едва през май 2021 г. – повече от десет години след като му е хрумнала идеята. Всъщност любовта му към дюнерите датира още от детството му в Кърджали, но истинското ѝ развитие се случва, докато през 2010 г. е на обучение в Берлин. Там той се сблъсква с различни вкусове, които разпалват въображението му до степен, в която идеята да предложи качествен дюнер в немски стил на софиянци се превръща в негова фиксидея. След завръщането си в България през 2011 г. той сглобява подробен бизнес план и е готов да се впусне в приключението от кредити и несигурност, което представлява такова начинание.
Оказва се, че локацията, която е харесал, вече е отдадена на други хора, и планът му е осуетен. В продължение на близо седем години екселските таблици и мечтите му събират прах, докато той гради успешна кариера в рекламния бизнес. Това обаче не го прави щастлив. „Готвех адски много вкъщи, защото не харесвах работата си и трябваше да се занимавам с нещо“, казва той.
Това неудовлетворение кара съпругата на Спасов да го запише за кастинга за MasterChef без неговото знание. След като обсъждат сериозно идеята, през 2019 г. той решава, че все пак ще участва, при това с много прагматични очаквания и подбуди. „Участието беше вариант да добия някаква популярност, след това скоропостижно да отпадна и да отворя мястото“, казва той.
Неочаквано явно и за самия него, Спасов печели. След като спират излъчването на сезона, в който участва, Спасов обмисля да финансира дюнерджийницата си с кредити, но това се оказва невъзможно. „Заради пандемията този бизнес се оказа високорисков, а аз исках около 65 хил. лв. В този момент на практика бях безработен, нямаше кой да ми даде толкова пари“, казва той. Затова и се налага да изчака, докато излъчването на предаването приключи и получи наградата си в началото на 2021 г.
Това обаче не слага край на неволите му, тъй като мястото, което намира за най-подходящо за дюнерджийницата, е в плачевно състояние, резултат на богатата му история на всичко от баничарница, през пицария до бардак. Така, вместо да отвори през февруари, започва грандиозен ремонт.
Това обяснява и сериозната сума, която инвестира в Dönerstag. Спасов я оценява на около 70 хил. лв., които идват основно от наградата от MasterChef, но част е и от заеми от приятели. Около 80% от инвестицията отива за ремонта, а останалото са административни разходи и оборудване. „Спокойно можех да спестя може би 12–13 хил. лв.“, казва той днес. „Мислех, че всичко трябва да е най-хубавото. Сега това не ме интересува толкова, но е трудно човек да си каже нещо такова, когато реализира мечтата на живота си.“
Концепцията на Ивайло за работата на Dönerstag е семпла. „Залагам на качеството преди количеството“, казва той. „Като бизнес това не означава бърз растеж и много пари. Предпочитам да съм малък и с идентичност, отколкото поредното нещо, което е пораснало твърде бързо и се е влошило. Такива примери има безброй.“
Ивайло Спасов бързо научава за няколко грешки в своя бизнес план. На първо място е подценил интереса към дюнерджийницата си. В началото популярността от MasterChef и самият факт, че е ново място в квартала, води до постоянни опашки, които започват преди отварянето в 12 ч. и продължават до 14:30–15 ч., когато храната за деня свършва. През първите месеци за това време продават 12–15 кг месо под формата на сандвичи, за които понякога се чака 40 мин. „Не бях взел правилните хора и си мислех, че ще мога да се справя с всичко сам. Това всъщност беше голяма грешка и нямах време за нищо, освен да правя сандвичи. Докато не отвориш ресторант, не знаеш с какво се захващаш, защото на практика е суперсложно“, казва той.
Въпреки че с времето изчиства процесите и прави промени в екипа, днес храната продължава да приключва около 16:30 ч. За това време вече се продават по около 30 кг месо, а чакането рядко надвишава 15 мин. В рамките на тези шест месеца Dönerstag се превръща в успешен бизнес, който се самоиздържа, въпреки че Спасов не е инвестирал и стотинка в реклами.
Очакванията му занапред са консервативни и си дава три-четири години, за да върне инвестицията си. След това ще дойде време за по-дълго работно време, по-богато меню и евентуално втора локация.
На вълната на настоящия си успех Спасов признава, че е изкушаващо да впрегне опита си в рекламата и да развива Dönerstag като силен бранд, от който да изкара бърза печалба. Той обаче предпочита да заложи на бавен растеж чрез качествен продукт на високо ниво, което липсва на българския пазар. „Не знам колко време мога да правя дюнер, но знам, че винаги мога да затворя и да отворя просто някакво място.“