Една трета от социалните предприемачи в България търсят безвъзмездно подпомагане в съчетание с нисколихвен кредит
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Над 30% от българските социални предприятия в етап на растеж смятат, че хибриден финансов инструмент – безвъзмездно подпомагане в съчетание с нисколихвен кредит, е най-добрият вариант за пазара в страната.
Това показва проучване, проведено сред 10 социални предприятия в рамките на инициативата „Долина на растеж“ на Reach for Change България в партньорство с The Business Institute, Forbes България, UniCredit Bulbank, ING Bank, Общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия. Пълния доклад можете да откриете ТУК.
Проучването отчита, че няма ясни данни за броя на социалните предприятия в страната. По данни на Националния статистически институт 4391 организации се самоопределят като социално предприятие, според Доклад за България за 2019 г. те са 3674, а признати от Министерството на труда и социалната политика и вписани в Регистъра на социалните предприятия към април 2021 г. са едва 29 организации.
Една от причините за разминаването може да е това, че много бизнеси в сферата на социалното предприемачество не се определят като социални предприятия, защото няма стимул за това. „От прагматична бизнес гледна точка етикетът „социално“ създава повече проблеми, отколкото ползи, поне по отношение на имиджа“, се казва в проучването на Reach for Change.
Секторът на социалното предприемачество в България е сравнително млад и малък. Най-голямата част от социалните предприятия в страната са в предстартов и стартов етап на своето развитие. Според проучването средният период, необходим за развитието на предприятията в сектора, е приблизително 3-4 години, като по-голямата част от тях стартират дейността си с помощта на безвъзмездно финансиране и дарения.
Изводите от проучването сочат, че интересът на инвеститорите към социални предприятия или интересът на социалните предприятия към наличните финансови инструменти е сравнително нисък. Важно е да се отбележи още, че неправителствените организации, както и социалните предприятия за трудова интеграция (WISE), особено тези за хората с увреждания, са по-видими за традиционните донори и публичните органи. Иновативните социални предприятия, особено тези в сектора на информационните технологии, са по-малко видими.
Проучването показва още, че българските социални предприятия са с годишни обороти между 45 хил. лв и 440 хил. лв. Почти половината от тях работят на местния пазар, 20% оперират на международно ниво или тестват възможностите за това, а останалите планират да разгърнат дейността си и в чужбина.
Всички интервюирани социални предприемачи са използвали неподлежащи на възстановяване финансови инструменти – по-голямата част от тях в самото начало на създаването на техните инициативи като начален капитал.
Общите познания на социалните предприемачи за наличните на пазара финансови инструменти, подлежащи на възстановяване, са добри, но сравнително малък дял от тях са проучили доколко подходящи са тези инструменти за техните потребности. Само една от организациите, участвали в проучването, е успяла да подпише договор със съответната финансираща институция. Няколко социални предприятия имат опит с възвръщаеми финансови инструменти в по-малък мащаб (напр. 40 000 лв.).
Всички интервюирани социални предприемачи са обявили, че са склонни да търсят партньорства сред представителите на рисковия капитал, а не толкова сред банките. Една от посочените причини е собствена преценка за готовността за разрастване, а при другите липсва увереност, че ще могат да обслужват кредит.
Тенденцията сред дружествата за рисково финансиране е да се финансират социални предприятия, стига те да имат доказана история за постигане на ръст, възможност за разрастване и ясен план за бъдеща рентабилност.
Обемът на търсените инвестиции от страна на социалните предприятия варира от 15-20 хил., през 30 хил. и 100 – 150 хил., до 1 млн. лв.
Повечето социални предприятия, създадени като организации с нестопанска цел, се основават на проекти, резултат от използването на безвъзмездно финансиране, което често не води до устойчивост. Доказано е, че социално предприятие, което първоначално е регистрирано като стопански субект, има по-добър шанс за успех в бъдеще от гледна точка на устойчивост.
Много от анкетираните посочват, че в България липсва финансов продукт, който да е специално насочен към потребностите на социалните предприемачи и който да отчита техните специфики. Според проучването 30% от социалните предприемачи определят хибридния инструмент – съчетание от безвъзмездно подпомагане в съчетание с нисколихвен кредит за идеалния възвръщаем финансов инструмент.
„В идеалния свят щеше да има фонд, подобен на традиционните фондове, който да оценява не само финансовата, а социалната възвръщаемост. Този фонд би осигурявал пакет (финансов инструмент) – програми за безвъзмездно подпомагане, кредити, инвестиции и менторство, които да се управляват от експерти и успешни предприемачи“, се казва в проучването.
Като важни фактори при създаването на най-подходящ за тях финансов инструмент социалните предприемачи посочват индивидуален подход при адаптиране на инструмента към съответния предприемач, преценка на инвестиционните цели и поносимото количество риск, време и ресурси, които могат да бъдат посветени на предоставянето на финансовия инструмент, преди да се стигне до момент, при който да има възможност за възвръщаемост.
Създаването на такъв инструмент е именно една от целите на на инициативата на фондация Reach for Change – „Долина на растеж“. Фондацията има международна експертиза в развитието на социалното предприемачество, като за последните над 10 години е подкрепила над 1000 социални предприемачи на глобално ниво.
