Цената на войната: какво се променя
Трябва да е ясно: войната разрушава стойност. Независимо дали става въпрос за човешки животи, за физически капитал или дори само за ресурси, които се пренасочват, за да хранят военната машина, нетният ефект е загуба на благосъстояние. Същото важи за земетресения, пожари, пандемии – едва ли например някой ще твърди колко полезна за икономиката е билa пандемията от COVID-19 само защото в последните месеци отчитаме бързо възстановяване.
Да, наистина някои бизнеси или отделни индивиди може да спечелят, но мнозина повече плащат по-висока цена. И нека не ни подвеждат бодряшките коментари, че, видите ли, след всяка разруха следва бърз икономически подем. Първо, това изобщо не е вярно винаги и навсякъде – учебниците по история, а и картата на света в момента дават нагледни примери за провалени от войни или природни катаклизми с десетилетия. Второ, и далеч по-важно – как точно се подобрява животът на хората, ако години трябва да работят и да използват натрупаните спестявания само за да върнат производителността и потреблението си на нивото от преди подобен шок?
Това е отговор на клиширания въпрос „как икономиката може да спечели от конфликта“. Дали при самите воюващи, техните съседи или съюзници, или по-далечни търговски партньори, макроикономическият отговор е „няма как световната икономика да спечели“. Разбира се, микроикономическият анализ може да разкрие пазарни ниши за някои от стопанските агенти – от продажби на оръжие на отделни фирми до кетъринг на войници, или пък изместване на бизнеси в засегнатите от войната страни на глобалните пазари.
Какво изглежда вероятно към момента? Европа незабавно ще плати висока цена – несигурността и този път, както при много други значими конфликти, изстреля цената на петрола. Това ще усили допълнително разразилата се криза при газовите доставки, която разкри слабостите при съществуващия модел на договаряне и начин на ценообразуване. Няма как да се разминем и без сериозен търговски шок – през 2015 г. например вносът в Украйна на стоки от ЕС спадна с една четвърт.
Има силни основания да очакваме, че Европейската централна банка ще отложи намеренията си за затягане на паричната политика. И към момента има много аргументи в подкрепа на тезата, че инфлацията е движена от външни за икономиката на общия пазар фактори – рязкото поскъпване на енергията и енергоемките продукти; при война едва ли ще се събере консенсус, че лихвите трябва да се вдигат, а достъпът до ликвидност и кредит да се свива значително точно в този момент.
Заедно с това можем и да спекулираме, че ограниченията за бюджетните дефицити и дълг също ще бъдат прилагани благосклонно към нарушителите и през 2023 г., особено ако конфликтът е продължителен и разшири покритието си. Всичко това ще позволи на голяма част от европейските правителства да продължат да крепят вътрешното търсене с фискални стимули.
В средносрочен план обаче тази война ще – или поне би трябвало да – предизвика промяна в политиката. Равновесието „ние купуваме петрол, газ и суровини предимно от вас, вие купувате нашите машини и автомобили“ се оказва привидно. Доскоро доминираше нагласата, че Русия има силен интерес да е търговски партньор – и затова икономическата рационалност отхвърляше намаляването на енергийната зависимост. Обратно – част от големите износители за Русия също търсят добри условия и платежоспособен пазар, при това съвсем наблизо. Но дори преди войната се видяха пукнатините в тази идилия. И сега Европа трябва да сложи цена на предвидимостта и добронамереността, на сигурността в спазването на правилата и договорите.
Подобна промяна ще наложи допълнителни разходи – но трябва да се запитаме какви ще бъдат разходите при бездействие. Всъщност катастрофични сценарии за икономиката при политически разрив съвсем скоро слушахме за Брекзит. Тогава страхът беше колко много ще загубят бизнесите от ЕС при излизане на Великобритания. Всъщност това се изтъкваше като основна сила на радикалните брекзитерци – че ЕС ще отстъпи, защото има много какво да изгуби. Както се видя, страхът надхвърляше многократно действителността, а ЕС изнася три пъти по-малко за Русия.
Накрая – за изборите на България и икономическата цена. Илюзия е позицията, че трансформирането на европейската икономика и увеличаване на устойчивостта може да стане без никакви разходи, усилия, инвестиции. Накратко, няма как всичко да си е точно като преди. Но е важно да виждаме дългосрочните приоритети и интереси, които могат да повишат благосъстоянието на българите. Спомняме ли си, че имаше цени за българи и чужденци в хотелите и ресторантите, че имаше различни акцизи за местни и вносни цигари и алкохол, че руснаците уж ни даваха евтин газ за торовите заводи и за да е парното в панелките по-евтино? Струваше ли си да се променим и адаптираме към правилата на развития свят и отворените конкурентни пазари, за да не живеем сега, както през 1990 или 1996 г.?
