Що е то „галоп“ в съвременната икономика
В последно време в България започна масова употреба на фразата „галопираща инфлация“. Основанието за използването ѝ е значителното ускоряване на нарастването на потребителските цени в страната до темпове, които според съответната риторика са невиждани от много години и се превръщат в главния обществен проблем. Обикновено недалеч от фразата „галопираща инфлация“ се вмъква и уточнението, че цените, включени в т. нар. малка потребителска кошница, отнасящи се предимно към по-малко заможните домакинства, нарастват още по-бързо. Внушението е, че цените нарастват безпрецедентно бързо, и то особено за най-бедните.
Фактите са следните. На годишна основа през 2021 г. общият национален индекс на потребителските цени е нараснал със 7.75%, а индексът на малката потребителска кошница – с по-малките 7.36%. Това е нещото, което бива наричано „галопиращо“, като особено важен нюанс в това говорене е подразбиращото се убеждение, че критерий за галопиране е единствено размерът на ценовата инфлация. По този критерий през настоящия век ценовата инфлация е галопирала през 2001, 2002, 2004, 2006, 2007 и 2008 г., като през последната от тези години галопирането е било два пъти по-бързо, отколкото през 2021.
Друг факт, който някак натрапчиво не се споменава в близост до „галопирането“, е темпът на нарастване на заплатите и на домакинските доходи. До момента, без да са окончателни и да покриват цялата 2021 г., данните сочат нарастване на доходите и на заплатите с повече от 10%. Ако 7.75% е галопиране на цените и единствено размерът има значение, то няма как повече от 10% да не е галопиране на доходите, но никой никъде не е произнесъл фразата „галопиращи доходи“.
От една страна, метафорите са нещо напълно естествено в политическото говорене. Те често могат да помогнат за по-синтезирано излагане на важни концепции и взаимовръзки в стопанството. Някак интуитивно образът на галопиращ кон изглежда подходящ за предаването на идеята за бързо движение.
От друга страна обаче, ключът към разбирането на термина за „галоп“ в съвременната икономика не се отнася просто до скоростта, поради което в случая споменатата току-що употреба на метафората с „галопирането“ на какъвто и да било стопански показател е много неправилна и неиздържана нито теоретично, нито емпирично. Причината е, че концепция за „галопиране“ на даден показател (на английски по-често използваното понятие е runaway) в стопанската теория и емпирия съществува и то обозначава нещо много различно от просто „темп на нарастване“.
Терминът „галопиране“ обозначава процес, който продължава да се поддържа поради вече набраната скорост, независимо колко е тя. „Галопираща инфлация“ означава не бързо нарастване на цените, а процес, при който нарастването на цените се дължи на самото себе си поради вграждане в самия инфлационен процес на вече осъзнатите очаквания на стопанските деятели за неизбежна бъдеща ценова инфлация. Това може да се случи и при под 2% темп на ценова инфлация. А може да не е реалност дори и при 20%. Размерът не е от значение.
В този смисъл дали ценовата инфлация в момента в България е „галопираща“ или не все още е неизвестно. Тя ще стане такава, когато започнем да виждаме повсеместно индексиране на договори, като например трудови или за наеми и услуги като мобилни, кабелни, отоплителни или други. С мобилните и кабелните май започна да се случва, въпросът е доколко процесът е масов и започва да се самозахранва. Дали това ще стане факт или не е въпрос от много по-голямо значение от самия размер на ценовата инфлация.