Инвеститор на Капитолийския хълм
На 10 септември 2012 г. Рамзи Мусалам се връща на бюрото си след кратко ходене до тоалетната и намира секретарката си видимо разстроена. Тя му съобщава, че е постъпило обаждане за шефа му – Робърт Маккиън. Той току-що се бил самоубил в имението си в Южен Кънектикът на 58-годишна възраст.
Мусалам се качва на колата и изминава 65 км по магистрала I-95 от центъра на Манхатън до град Дариен, щата Кънектикът. Той е близък на Маккиън и знае, че шефът му има проблеми с психичното здраве. Но Мусалам не очаквал, че Маккиън ще посегне върху живота си. Маккиън е силна натура. Благодарение на волята си той се бил издигнал от улиците на Бронкс, където баща му е разнасял торти Drake, за да издържа седемте си деца, до висшите етажи на финансовия свят. Затова Мусалам е шокиран от новината.
„Беше толкова смазващо – спомня си Мусалам. – Откакто го познавам, винаги бяхме работили заедно. Беше тежко. Никога не бях преживявал подобно нещо.“
Но докато американската мечта на Маккиън се превръща в трагедия, тази на Мусалам е напът да изгрее. Той се връща в офиса и разработва план за предотвратяване на фалита на Veritas Capital – основаната от Маккиън през 1992 г. фирма за инвестиции на частен капитал.
Мусалам постъпва на работа в нея през 1998 г. и е вторият най-високопоставен мениджър във Veritas. На сутринта след самоубийството на неговия шеф Мусалам организира спешни срещи с инвеститорите на компанията. Смъртта на Маккиън означава, че те внезапно получават право да развалят ангажиментите си за финансиране на сделките на Veritas. Мусалам обаче ги убеждава да останат заедно с него. Освен това той се споразумява със семейството на Маккиън, което прехвърля мажоритарния дял на Маккиън във Veritas най-вече на Мусалам. Години по-късно тази прибързана сделка ще доведе до влошаване на отношенията и ще изправи пред съда семейството на Маккиън срещу Мусалам.
Но ходовете на Мусалам полагат основите на един изумителен успех на Уолстрийт. Почти десетилетие по-късно активите на Veritas Capital нарастват от 2 млрд. долара през 2012 г. до 36 млрд. долара сега, а фондовете ѝ генерират зашеметяваща нетна вътрешна норма на възвръщаемост от 31%. Инвеститорите са загубили пари само от една инвестиция – 87 млн. долара в компания за соларни панели в Ню Мексико – но откакто Мусалам поема управлението, Veritas връща на инвеститорите си 12 млрд. долара. Богатството на 53-годишния Мусалам се оценява на 4 млрд. долара – достатъчно за неговия дебют в тазгодишната класация Forbes 400.
Мусалам постига тези резултати, като се фокусира върху технологични компании, които работят в сектори, доминирани от федералното правителство на САЩ, по-специално в областта на отбраната, здравеопазването и образованието. Годишните разходи на САЩ на стойност 6,8 трилиона долара и огромната власт на държавните регулатори осигуряват на правителството несъпоставимо влияние на тези пазари. Докато много фирми за изкупуване на активи се опитват да избягват инвестиции в области, които са силно засегнати от намесата на правителството, стратегията на Мусалам се основава на успеха му да предвиди какво възнамерява да направи най-влиятелният играч в световната икономика.
„Аз и компанията поддържаме много близки отношения с правителството, защото то е в центъра на всички сложни въпроси, с които се сблъскваме – разказва Мусалам, докато седи в офиса си в Манхатън с широк изглед към Сентръл парк. – Тези пазари се намират под влиянието на правителството и да разберем това какво именно правителството възнамерява да прави на тези пазари ни помага да решим къде най-добре да инвестираме.“
Формулата се оказва успешна. През януари Veritas заема четвърта позиция в класацията на най-успешните фирми в инвестиционния сектор, която се изготвя от HEC-Dow Jones, изпреварвайки големи компании като Thoma Bravo, Vista Equity Partners и Clayton, Dubilier & Rice.
Въпреки че с лекота си проправя път във Вашингтон и Уолстрийт, Мусалам не обича публичността. Той рядко говори пред медиите. Мусалам е един от малцината финансисти, които имат достъп до най-високото ниво на сигурност в страната.
„В СВЕТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ НА ЧАСТЕН КАПИТАЛ ИМА ХОРА, КОИТО СА МНОГО ИЗВЕСТНИ. РАМЗИ НЕ Е ТАКЪВ. ТОЙ Е СДЪРЖАН, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЕФЕКТИВЕН“,
казва Дейвид Соломон, главен изпълнителен директор на Goldman Sachs. – По незабележим начин той е изградил бизнес с изключително висока стойност, който се намира на пресечната точка на регулираните от правителството пазари и технологиите, а това е рядко явление за инвестиционните компании.“
Бащата на Рамзи – Самих Мусалам, е палестински християнин, роден в Ерусалим. Той пристига в Ню Йорк в края на 1950 г., малко след първата арабско-израелска война през 1948 г. Още през първата вечер всичките му вещи са откраднати. Той обаче не се отказва и в крайна сметка получава диплома за строителен инженер от университета в Мисури, след което се установява – и развива успешен бизнес – в Ефингам, щата Илинойс. В средата на 60-те години на миналия век успелият вече Самих се завръща в Близкия изток. Вторият му син, Рамзи, се ражда през 1968 г. в столицата на Йордания Аман.
Самих Мусалам работи за инженерния корпус на армията на САЩ и семейството му постоянно се мести. Рамзи израства в развиващи се страни като Саудитска Арабия и Танзания. „Бяхме буквално в средата на нищото – там нямаше нищо, нито село, нито нeщо друго – спомня си Мусалам за годините, прекарани в Африка. – Обучавахме се вкъщи чрез задочни курсове. Нямаше iPad. Решавахме задачите и майка ми ги изпращаше по пощата.“
Мусалам казва, че за него това е било курс по изграждане на взаимоотношения с хора от различни култури, който го е научил на чувствителност и устойчивост. Веднъж семейството му е било държано под дулото на оръжие в Танзания, а друг път е било ограбено от бандити на черен път. „Мислех, че това е нормално“, казва той.
Когато Мусалам е в гимназията, семейството му се връща в САЩ и се установява в Пайн Брук, Ню Джърси. Той учи икономика в Colgate University и започва работа на Уолстрийт като инвестиционен банкер в JPMorgan през 1990 г., а две години по-късно се насочва към частния капитал в бутиковата фирма Berkshire Partners. След това постъпва в бизнес училището на Чикагския университет и започва работа в инвестиционната фирма на Джей Прицкер – милиардера, създал веригата хотели Hyatt. След като завършва през 1998 г., Мусалам заминава за Ню Йорк, където е нает от Робърт Маккиън.
Шест години по-рано Маккиън е основал Veritas Capital, след като бил напуснал инвестиционната банка Wasserstein Perella & Co., чийто съосновател е Брус Васерщайн, който влиза в историята със статията на Forbes от 1989 г. „Вдигай залога, Брус“ (Bid ’em Up Bruce). В нея се описва как клиентите на фирмата често са били убеждавани да надплащат за постигането на поставените цели. Маккиън е ръководил успешното подразделение за частни капиталови инвестиции на Wasserstein Perella, но му писнало да прехвърля по-голямата част от печалбите към Брус Васерщайн.
Във Veritas Маккиън притежава мажоритарен дял от компанията и за всяка отделна сделка привлича средства от мрежа от изпълнителни директори като Джордж Келър от Chevron и Харолд (Ред) Полинг от Ford. Единственият му партньор в началото е Томас Кембъл – колега банкер, който заедно с него е напуснал Wasserstein Perella, за да основе Veritas, и когото Маккиън изгонва от компанията през 2007 г.
Мусалам насочва Маккиън в две нови насоки. Първо, той му помага да се откаже от подхода си да работи сделка по сделка и му предлага да набере частни капиталови фондове от институционални инвеститори, което ще му осигури средства за години напред. Това прави бизнеса по-гъвкав и позволява да се разраства. Второ, Мусалам осъзнава, че компаниите за услуги в сектора на отбраната биха били апетитни цели за изкупуване от фондове, които са готови да се справят с особеностите на държавните поръчки. Със закупуването на PEI Electronics – базирания в Хънтсвил, щата Алабама, производител на военно оборудване, Veritas започва да сглобява това, което впоследствие се превръща в Integrated Defense Technologies, чиито акции се търгуват на Нюйоркската фондова борса от 2002 г. Сделките в сферата на отбраната се превръщат в основния бизнес на Veritas. Когато някоя от тях изглежда особено обещаваща, Маккиън взима пример от Брус Васерщайн и заграбва по-голямата част от печалбата за себе си. Лично той получава 350 млн. долара само от изпълнителя на военни поръчки DynCorp, който е продаден през 2010 г.
СМЪРТТА НА МАККИЪН ЗАДЕЙСТВА КЛАУЗАТА НА VERITAS ЗА „КЛЮЧОВИТЕ ЛИЦА“, КОЯТО ДАВА ПРАВО НА ИНВЕСТИТОРИТЕ ДА СЕ ОТТЕГЛЯТ, УНИЩОЖАВАЙКИ КОМПАНИЯТА. МУСАЛАМ ИМА ШЕСТ МЕСЕЦА ДА Я СПАСИ.
„Не се стреснах – казва Мусалам. – Бях много съсредоточен, защото знаех, че пред нас се отваря една огромна възможност.”
Той обикаля цяла Америка, за да се среща с инвеститорите на Veritas, и в крайна сметка убеждава всеки един от тях да остане с него и екипа му донякъде като намалява таксите за управление, които Veritas събира. „Това беше нещо безпрецедентно – казва Мусалам. – Получихме 100% одобрение от нашите инвеститори, което никой не беше очаквал.“
Освен това Мусалам трябва да убеди наследствения фонд на Маккиън, контролиран от един от братята му и учреден в полза на четирите му деца, да му прехвърли дела на Маккиън във Veritas. Ако Мусалам не беше положил усилия да привлече инвеститори, цялата фирма щеше да рухне, така че позицията му в преговорите със семейството е доста добра.
През януари 2013 г. семейството на Маккиън се съгласява да му прехвърли дела си във Veritas в замяна на 10% от приходите от всяка бъдеща продажба, която ще осъществи компанията и от нейните три генерални партньорства, сключени за съществуващите към момента фондове на Veritas. Семейството запазва също така малка част от таксата за резултати, постигнати от съществуващите фондове на Veritas и 5% от таксата за резултати за следващите два привлечени от Veritas фонда. Това е абсолютна победа за Мусалам – фирмата остава в бизнеса, а той става неин мажоритарен собственик и главен изпълнителен директор.
„На него му се наложи не само да се разбере с инвеститорите, но и да преживее загубата на близък човек, но той и за момент не се разклати, дори когато отговаряше на прекалено съкровени и лични въпроси – разказва инвеститорът във Veritas Клаудия Барон, която управлява частни инвестиции на стойност 6 млрд. долара от името на чикагската компания PPM America. – Реших, че щом той действа така в стресова ситуация, ще действа също толкова обмислено и почтено и в бизнеса.“
В продължение на години Мусалам е обсебен от идеята за цифровизация на здравните картони. Идеята за партньорство между правителството и частния сектор в областта на информационните технологии в здравеопазването му хрумва за първи път в разговори с Кери Уиймс. Той оглавява програмата Medicare в администрацията на Джордж Буш-младши. Мусалам има навика да се обгражда с хора като Уиймс, който контролира един от най-големите бюджети на американското правителство. Veritas навлиза в тези води през 2007 г., като купува първата си компания за ИТ услуги в здравеопазването – Vangent. Четири години по-късно я продава на General Dynamics с печалба 350 млн. долара.
„СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Е СГРЕШЕНА. УБЕДЕН СЪМ, ЧЕ ТЕХНОЛОГИИТЕ МОГАТ ДА Я ПОДОБРЯТ.“
През 2012 г. Мусалам се обръща към информационния гигант Thomson Reuters с предложение да изкупи неговите фирми за събиране на информация за застрахователни искове и за медицинските разходи на болници и застрахователи. Мусалам е сигурен, че Veritas трябва да се развива в областта на медицинското информационно обслужване. След като влага 465 млн. долара собствени средства, Veritas успява да придобие групата със заем от 1.3 млрд. долара. Това се превръща в една от най-големите сделки за компанията.
Мусалам преименува подразделението на Thomson Reuters на Truven Health Analytics и инвестира още 165 млн. долара в него, за да го превърне от обикновен доставчик на данни в бизнес, който може да помогне на клиентите си да предоставят по-качествени услуги, като същевременно намалят разходите и загубите си. За да ускори процеса, Truven установява партньорство с един производител на разузнавателен софтуер за отбранителния сектор, който Veritas е купила от Lockheed Martin и който вече е разработил ефективни алгоритми за анализ на огромни количества данни.
„Нашите компании трябва да си сътрудничат – споделя Мусалам. – Това не е пожелание, а е задължително.“
Мусалам насочва Truven към публичния сектор. Компанията започва да продава услугите си на клиенти от държавния сектор, като например на програмата Medicare. През 2016 г. Truven е продадена на IBM за 2.6 млрд. долара, в резултат на което първоначалната инвестиция на Veritas се възвръща 3.2 пъти.
Veritas е рядък пример за инвестиционна компания, която работи с правителството, но не наема известни бивши политици или държавни служители. Вместо това Мусалам предпочита да се възползва от десетилетните си познанства. Той прекарва много време в брифинги в специално създадени от военните „центрове за събиране и обработване на чувствителна информация“ (SCIF), за които се изисква най-високо ниво на достъп до държавни тайни, а мобилните телефони са забранени.
„Правителството на САЩ е най-големият самостоятелен инвеститор в технологии, като никой друг. То влага в пъти повече, отколкото всички фирми за рисков капитал. Десетки различни федерални агенции инвестират директно в компании – казва Мусалам. – Много от фирмите, които добре познаваме, са започнали дейността си чрез финансирани от правителството програми за научноизследователска и развойна дейност. Като например Google, Apple, голяма част от това, което е във вашия iPhone. Tesla е друг пример. Космическите компании също са възникнали благодарение на сътрудничество под една или друга форма с правителството.“
Бурно развиващият се сектор на киберсигурността е друго направление в дейността на Veritas. През 2014 г. Мусалам купува изпаднал в криза стартъп, наречен BeyondTrust, като влага в него 145 млн. долара собствен капитал в сделка за 310 млн. долара. Под ръководството на Veritas компанията увеличава разходите си за научноизследователска и развойна дейност с 44%, за да подобри продуктите си, които спират хакерските атаки както на недобросъвестни служители, така и на външни злосторници. Приходите на BeyondTrust се увеличават и отбелязват годишен ръст 20% и това позволява на Veritas да я продаде през 2018 г. за 755 млн. долара. Първоначалната инвестиция се възвръща 3.8 пъти.
Мусалам запазва солидни позиции в отбранителния сектор. През 2015 г. Veritas заедно с няколко други инвеститора влага 845 млн. долара, за да купи изпадналата в затруднение компания за ремонт на авиационна техника Standard Aero от Dubai Aerospace в сделка за 2.1 млрд. долара. Към онзи момент Мусалам току-що е набрал 1.9 млрд. долара за първия новосъздаден фонд на Veritas под негово ръководство и залага голяма част от тях на базираната в Скотсдейл, щата Аризона, компания. (Мусалам познава добре авиокосмическата индустрия, тъй като по-рано Veritas е била собственик на конкурента на StandardAero – Vertex Aerospace.)
StandardAero бързо разраства дейността си в Европа и Азия. След като разработва начин за съкращаване на времето, необходимо за ремонт на реактивни двигатели, тя бързо започва да печели нови държавни поръчки. През 2019 г. Мусалам продава StandardAero на Carlyle Group за 5.3 млрд. долара, което надхвърля три пъти първоначалната инвестиция на Veritas в нея.
През 2019 г. Veritas е в подем, като всичките ѝ пет фонда влизат в топ 25 на инвестиционните фондове, показват данните на изследователската компания Preqin. Подемът на пазара кара много инвеститори да се наредят на опашка, за да купят дялове в най-успешните фирми на Уолстрийт. През 2020 г. базираната в Ню Йорк компания Dyal Capital се обръща към Мусалам, за да придобие дял във Veritas.
ПРЕЗ ОКТОМВРИ 2020 Г. МУСАЛАМ СЕ СЪГЛАСЯВА ДА ПРОДАДЕ 11.8% ОТ VERITAS НА DYAL ЗА 725 МЛН. ДОЛАРА В БРОЙ, ПЛЮС 200 МЛН. ДОЛАРА ПОД ФОРМАТА НА КРЕДИТ.
Това осигурява печалба за Мусалам и неговите партньори от Veritas, които прибират по-голямата част от приходите. Сделката оценява компанията на 6.2 млрд. долара, а Мусалам запазва мажоритарния си дял в нея.
За съжаление сделката с Dyal разстройва наследниците на Робърт Маккиън. През февруари тази година семейството завежда дело срещу Мусалам за нарушаване на договореността помежду им, твърдейки, че заемът от 200 млн. долара е имал за цел да ги лиши от правото им на 10% от приходите от бъдеща продажба на фирмата, което прави около 20 млн. долара. В документите пред съда Мусалам твърди, че е спазил договореностите. „Заемът не е продажба“, заявява той. През септември съдията от Върховния съд на щата Ню Йорк Дженифър Шектър се съгласява с Мусалам и прекратява делото.
Докато трае спорът със семейството на Маккиън, Мусалам работи на бюро в близост до голяма снимка на починалия преди десетина години негов баща Самих. Това му напомня, че американската мечта е жива и че голямото щастие изисква нещо повече от голямо богатство.
„Той направи това, за което сте чували и сте чели – доплава с лодка до Ню Йорк – казва Мусалам. – Сега стои и ме наблюдава.“