Еколозите твърдят, че фракингът убива планетата. Братята Райс мислят точно обратното

Forbes България

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria

EQT Corp. е утвърден играч в енергийния бизнес, който води началото си отпреди 133 години – от първите дни на сондажите на природен газ в Пенсилвания. Централата на компанията се намира в кула от гранит и стъкло в Питсбърг. Но никога не бихте предположили това, ако посетите офиса на Тоби З. Райс, 39-годишния главен изпълнителен директор на EQT Corp. Райс работи в преустроено студио за таекуондо на горния етаж над държавен магазин за алкохол в предградие на Карнеги, щата Пенсилвания. В офиса му има Железен човек в естествен размер с маска на горила на главата – произведение, вдъхновено от графити изкуството, и надпис Don’t Tread on Me (Не ме настъпвай).

Как този нетрадиционен представи­тел на поколението милениуми става ръководител на най-големия производи­тел на природен газ в страната? Като със семейството си стъпва в шисто­вата формация Marcellus в подходящия момент и прави голям залог върху бъде­щето на шистовия газ.

Партньори на Тоби Райс са братята му Даниел, на 41 години, и Дерек, на 36 години. Те стартират с капитал 70 млн. долара, осигурени като заеми от тръст, който се финансира от баща им. Три­мата преуспяват. В наши дни делът на всеки от тях надвишава 700 млн. долара.

Marcellus е находище за шистов газ. То се простира от Ню Йорк до Запад­на Вирджиния. Само за един ден фракинг технологията превръща този скален пласт в ценен актив точно когато бра­тята навлизат в бизнеса с природен газ.

Тоби, Даниел и Дерек израстват в Бостън, където живеят с майка си, след като родителите им се развеждат. Момчетата се учат на бизнес, наблюда­вайки своето предприемчиво семейство от братовчеди, лели и чичовци, които са арменски имигранти. Майка им работи в ресторант, а баща им, Даниел Райс III, управлява портфейл от инвестиции в природни ресурси във фонда BlackRock. Той печели много добре от такси за управление на хедж фондове и решава, че синовете му трябва да направят нещо голямо с тези средства. „Той пося идея­та в главите ни“, казва Даниел-син.

Но братята първо трябва да се под­готвят. Даниел получава първите си познания за петрола и за газа в Tyco, Transocean, и инвестиционната банка Tudor, Pickering, Holt & Co. Дерек става петролен геолог със специалност сонди­ране на шистови формации. Тоби играе бейзбол в колежа и мечтае да постъпи в армията, но не го приемат. Тогава започ­ва работа като черноработник на неф­тена платформа в Тексас срещу 9 долара на час (плюс 2 долара за безопасна работа, ако никой не си контузи пръстите). Когато тримата братя създават Rice Energy през 2007 г., Тоби прекъсва своята магистратура по хидравличен фракинг.

Революцията на фракинга току-що е стартирала. Разработва се голям залеж на шистов газ – Barnett, близо до Форт Уърт, щата Тексас. Братята се насоч­ват към находището Marcellus в Пен­силвания, където някои от големите оператори като Chesapeake Energy също започват да наемат земя за сондира­не. Тоби живее в камиона си и издирва собственици на земя, за да сключва сдел­ки за наемане на имоти, които голе­мите играчи са пропуснали.

„Седял съм на повече кухненски маси и съм разговарял с повече фермери и собственици на земя от всеки друг поли­тик в този регион“, споделя Тоби. Даниел добавя: „Започваш да трупаш парче по парче от останките на другите и извед­нъж се оказва, че имаш място за чети­ри кладенеца.“ Баща им спира да обръща внимание на числата през 2009 г., след като първоначално поставя под въпрос чек за 2300 долара. С него Тоби е спече­лил благотворителен търг за продажба на заек, надвивайки конкурента си Range Resources. Братята обясняват на баща си, че такива показни действия помагат да бъдеш забелязан. „Направо нахлухме в бизнеса“, казва Дерек.

При фракинга се използват управля­еми свредели, които пробиват земята на дълбочина над три километра, за да достигнат тънък шистов слой, съдър­жащ въглеводороди, след което се завър­тат настрани и започват да разбиват шистовия слой. Когато тръбата се ци­ментира в отвора, сондьорът използва точкови заряди, за да пробие дупки в канала и да разчупи скалата, като ин­жектира милиони литри смес от вода и пясък под високо налягане.

Братята Райс са убедени, че тряб­ва да заложат върху количеството – те взривяват по един тон пясък на трий­сетина сантиметра странично раз­стояние, което е и тройно повече от конкурентите им. Шистовите кладенци в Barnett се смятат за големи, когато от тях се добиват по 4 млн. куб. фута на ден (хиляда кубични фута или MCF, съдържат еквивалент на 8.6 галона бен­зин). Rice Energy извлича по 30 млн. куб. фута на ден в находището Marcellus.„Надявахме се да попаднем на нещо поне толкова добро, колкото Barnett. Вместо това попаднахме на най-голямото нахо­дище на природен газ в страната“, казва Дерек. Братята споделят храната си с новите служители и кръщават сондажи­те на герои от комиксите.

През 2014 г. тримата набират 1 млрд. долара при първична емисия на акции на Rice Energy, в която Даниел е главен из­пълнителен директор, и още 400 млн. долара за друга тяхна компания, която прави тръбопроводи. Дерек признава, че те се оказват по-умни от остана­лите: „Ясно е, че в определен момент колегите ни щяха да копират нашите проекти. И тогава предлагането щеше да скочи до небето.“ В действителност добивът на газ в Marcellus нараства до 35 млрд. куб. фута на ден, почти една трета от общия добив в САЩ.

„Психически бяхме подготвени да управляваме тази компания завинаги“, разказва Даниел, но през 2017 г. EQT им отправя щедро предложение – 6.7 млрд. долара в акции и пари в брой, както и поемането на 1.5 млрд. долара дълг. Се­мейство Райс получава около 200 млн. долара в брой и близо 3% от акциите на EQT. За още 2.4 млрд. долара EQT Midstream Partners става собственик и на компанията за тръбопроводи на Райс.

Но малко след приключване на сдел­ките Райс започват да получават обаж­дания от недоволни акционери. Под ръководството на главния изпълните­лен директор Робърт Макнали EQT е надхвърлила бюджета си за капиталови разходи с 300 млн. долара. Компанията купува лоши кладенци. „Дадохме им гра­фика за сондиране за три години напред – спомня си Дерек. – След три месеца те не знаеха какво правят.“ Акциите на EQT поевтиняват с 45%.

Време е за юридическа битка. Инсти­туционалните инвеститори подкрепят седмината членове на борда, предложени от братята Райс. Те печелят 80% от гласовете. През юли 2019 г. Макнали е освободен, а Тоби Райс е вписан като главен изпълнителен директор на негово място. (Даниел е в борда на EQT, а Дерек е консултант.) Новият шеф съкращава персонала с една четвърт до 650 души и инвестира в софтуер и сензори. Не­говият мониторинг на работната сила, разработен с помощта на Salesforce, му позволява да следи условията в 3000 кла­денеца на 600 места върху 6 хил. кв. км.

Наскоро EQT придоби операциите на Chevron в Marcellus за 735 млн. долара и на Alta Resources за 2.9 млрд. долара. Благодарение на тези сделки компани­ята достигна дневен добив на газ от 5.5 млрд. куб. фута на ден, изпревар­вайки втория по добив в страната – ExxonMobil.

Големите залози понякога са свързани и с големи грешки. Обикновено произво­дителите на суровини използват фючър­си и опции, за да продават предварител­но продукцията си и да си гарантират цените. Тоби прекалява с хеджирането и се оказва изненадан от поскъпване­то на газа напоследък. Сделките му с опции намаляват с 3 млрд. долара печал­бата на EQT за 2021 г. Но благодарение на хеджингови операции компанията е напът да постигне 2 млрд. долара па­ричен поток (нетна печалба плюс амор­тизации минус капиталови разходи за поддръжка) при приходи 5 млрд. долара, твърдят анализатори. Акциите на ком­панията поскъпват с 40%, откакто Тоби поема управлението.

Много природозащитници и значите­лен брой политици с удоволствие биха искали да извадят фракинг компаниите от бизнеса. Но погледнете цифрите, отвръщат братята Райс – революци­ята в добива на шистов газ е основ­ната причина годишните въглеродни емисии в САЩ да намалеят с близо 1 млрд. тона от 2005 г. насам, тъй като електроцентралите преминават от въглища към природен газ. За същия период Китай е увеличил годишните си емисии с 4.7 млрд. тона заради нарасналата упо­треба на въглища. EQT обмисля възмож­ността да втечнява газа от Marcellus и да го изнася от Филаделфия. Ако това гориво стигне до Азия и измести въгли­щата, то ще помогне да се намалят по­следиците от изменението на климата.

А какво да кажем за изтичането на метан в атмосферата? Метанът е парников газ, който е по-вреден от въглеродния диоксид. Тоби Райс показва подробна програма на стойност 20 млн. долара за замяна на 9000 пневматични вентила в сондажите с електрически, които почти не изпускат метан. Той се е обърнал към проекта Canary, който следи промишлените емисии, за да инсталира най-новите лазерни устройства за проследяване. Получаването на сер­тификат, че природният газ е произве­ден по отговорен за природата начин, си има цена и тя е по 2 цента на хил. куб. фута газ. Но това удостоверение може да донесе премия от 3 до 13 цента.

Акциите в EQT са под една четвърт от състоянието на братята Райс. Чрез Rice Investment Group тримата са спон­сори на две дружества със специална цел от типа SPAC. Единият от тези фондо­ве е създаден за Archaea Energy – един от най-големите разработчици на проекти за улавяне на изтичащия метан, който се отделя от сметищата. Улавянето на този газ генерира големи данъчни облек­чения, достатъчни да донесат 15 долара приходи на хил. куб. м газ, в сравнение с 5 долара за обикновен газ. Братята Райс притежават една четвърт от акциите на компанията, като делът им се оценя­ва на 600 млн. долара.

Естествено, Тоби продължава да смята, че все още има какво да доказва. За целта със сигурност ще трябва да разрасне дейността си отвъд преустроеното таекуондо студио. С камиона си Dodge той води посетители на обиколка из занемарения комплекс между бреговете на реките Чартърс крийк и Уиски рън в сърцето на градчето Карне­ги, което носи името на най-известния стоманолеяр в Пенсилвания. В сравне­ние с пика си населението на града е на­маляло с една трета, но Тоби предри­ча възраждане. Той иска да възстанови и преоборудва множеството складове и фабрики, като създаде пространства, в които служителите с удоволствие ще ходят на работа, дори и да не им се налага, и които ще помогнат за изграж­дането на това, което той нарича шис­това култура. „Ще се върнем към оби­чая да обядваме с всеки нов служител“, зарича се той.