Гъвкав, хибриден, релевантен – идеалният финансов инструмент за българските социални предприемачи
Димитър Димитров е изпълнителен директор на Reach for Change България. През последните 20 години той е създал и управлявал над 50 различни по размер инициативи, насочени към подобряване на условията на живот за уязвими групи в България и ЕС. Има дългогодишен опит като изследовател, лектор и обучител. Reach for Change България има международна експертиза в развитието на социалното предприемачество, като за последните над 10 години е подкрепила над 1000 социални предприемачи на глобално ниво.
От какво се нуждаят социалните предприемачи, различно от финансова подкрепа, за да бъдат успешни?
Различните типове социални предприятия имат различни нужди, свързани с развитието на дейността им. Не всички имат нужда от външна финансова подкрепа, успявайки да генерират доходи, които им позволяват да инвестират в разширяване на бизнеса си.
Ако все пак трябва да обобщя, бих казал, че нефинансовите нужди са в няколко сфери, като на първо място са тези, свързани с недостиг на човешки ресурси и оперативен капацитет. Социалните предприятия невинаги успяват да предложат конкурентни условия, за да привличат и задържат качествени кандидати.
В голяма част от случаите в основата на социалните предприятия стоят хора, които са водени от социални каузи и тепърва развиват предприемачески модел на поведение. В този смисъл много от тях споделят, че имат нужда от подкрепа за адаптиране и подобряване на бизнес модела, който прилагат в момента, включително по отношение на управленски процеси, анализ на структурата на пазара, анализ на аудиторията и т.н. Процеси, които не са разпространени в пакета от знания, умения и дейности в работата на типичните неправителствени организации.
Как социалните предприятия в България генерират приходите си?
Отново зависи от типа социално предприятие. Тези, които са ориентирани към развиване на бизнес, разчитат напълно на приходи от продажби. Друга част от тях прилагат смесени подходи и успяват да генерират приходи както от стопанска дейност, така и от привличане на средства от публични и частни организации и институции. По тази причина някои неправителствени организации имат регистрирани юридически лица и по търговския закон или обратно – фирми регистрират юридически лица с нестопанска цел, за да имат достъп до публично финансиране.
От какъв финансов инструмент се нуждаят социалните предприемачи в страната ни?
Това е въпрос за милион долара, но се надявам в рамките на инициативата “Долина на растеж” да дадем отговор. Или поне прототип на отговор, който след това да бъде доразвит. Все пак краткият отговор е: “гъвкав, хибриден, релевантен”. Няма статичен финансов инструмент, който би могъл да бъде универсален и да отговаря на нуждите на всички социални предприятия. Затова финансовият инструмент трябва да е гъвкав и да включва в себе си различни елементи – нисколихвен кредит, грант, самоучастие – и да е обвързан с постигането на резултати. В идеалния вариант би съществувал фонд, подобен на традиционните фондове, който да оценява не само финансовата, но и социалната възвръщаемост. Така, както работят фондовете за социално въздействие, съществуващи в страните с по-развити инвеститорски и предприемачески екосистеми.
Каква е най-честата употреба на съществуващите финансови инструменти?
Без значение какъв тип е финансовият инструмент – безвъзмездно финансиране, кредит или дялово финансиране – най-често те се използват за разработване на продукт или услуга. След това – за разходи за персонал, понякога и за RnD. В редки случаи се инвестира в маркетинг или се покриват капиталови разходи. Важно е и какви са условията, поставени на източника на финансиране. В много редки случаи няма такива и получателят е свободен да използва средствата както намери за добре.
Какви са пречките пред използването на възвръщаеми инструменти?
Финансовите институции изискват регулярност в изплащането на заемите. Повечето социални предприятия не могат да гарантират това и нямат увереност, че могат да обслужват редовно заем или кредит. Ликвидността на компаниите е ниска, а зависимостта от външни фактори – много висока. (COVID-19 пандемията е ясен показател за това – секторът на услугите, включително и социалните, ще се възстановява дълго.) Много рядко социалните предприятия могат да се похвалят, че имат някакъв финансов резерв, който биха могли да използват като самоучастие или гаранция. Обикновено финансовата им автономност е ниска и извършват дейността си с ограничени ресурси. Съществуват и смели предприемачи, които са използвали банкови продукти, като размера обикновено е бил под 50 хил. лв. В България има само един случай, в който социално предприятие е получило кредит в размер от около 1.5 млн. лв. Трябва да се отбележи, че социалните предприятия са склонни да търсят партньорства с представители на рисковия капитал, а не толкова сред банките. Както и фактът, че отсъства финансов инструмент, който да е насочен към социалните предприятия и да отчита техните специфики.
Какви са практиките за финансова подкрепа за социалните предприемачи в България и Европа до момента?
Както вече споменах, в България няма инструменти, насочени конкретно към нуждите на социалните предприятия. Обикновено те се възползват от продукти на финансови институции, предназначени за малки и средни предприятия. В страните от Европейския съюз е малко по-различно, но там пазарите са много по-развити, особено тези в Западна Европа, където фондовете за социално въздействие, включително частни такива, съществуват от десетки години.
Накратко, финансовите инструменти, прилагани за подкрепа на социални предприемачи, на европейско ниво включват безвъзмездно финансиране, дългови инструменти и дялово финансиране. Адаптирането им към спецификите на социалните предприятия поражда редица предизвикателства – хибридни бизнес модели, разнообразни юридически форми, баланс между въздействие и финансови цели и др. И при трите типа финансови инструменти има специфики, които изследваме в рамките на “Долина на растеж” и няма да акцентирам сега върху тях. Има иновативни практики за справяне с предизвикателствата и за част от тях ще разкаже Йохан Хийп, mениджър “Развитие на социално банкиране” в Erste Group Bank AG. На 17 март в онлайн събитие той ще говори за финансовите инструменти, които Erste предлага на социалните предприятия в държавите, в които оперират. Повече информация за събитието можете да прочетете на интернет страницата на “Долина на растеж”.
Инициативата „Долина на растеж“ на Reach for Change България предвижда създаване на финансов инструмент, насочен специално към социалните предприемачи. Какво ще представлява той?
Заедно с партньорите в инициативата проведохме задълбочено изследване на средата, като водещо в него е гледната точка на социалните предприятия в страната. Няма да коментирам липсата на систематизирана информация – тя е характерна за всички сектори, включително и за този на социалните предприятия. Работата върху дизайн на специфичен финансов инструмент продължава и вероятно ще имаме прототип в началото на пролетта. Със сигурност ще бъде хибриден и ще отразява нуждите на социалните предприятия. Ще се опитаме да му вдъхнем живот и ще търсим начин да бъде приложен на практика, като преди това ще тестваме релевантността му чрез сериозен процес на валидация с участието на различни заинтересовани страни – финансови институции, инвеститори, социални предприятия, акселератори и инкубатори.
Какви още дейности са предвидени в рамките на инициативата?
Ресурсите са насочени основно в две посоки. Голямата идея е да създадем финансов инструмент за социални предприятия и сме на половината път. Ще бъде предизвикателство не толкова да го създадем, колкото да го задвижим и да обособим свързаните с това процеси – управление, капитал, стратегия и т.н. Нямаме много време, но сме оптимисти. Успоредно с това работим за развитието на екосистемата на социалното предприемачество в България чрез общността от предприемачи, инвеститори, експерти, компании и институции, която успяхме да стартираме в края на 2021 г. Планирали сме събития от различен характер, с които се надяваме да насърчим комуникацията между различните страни, представяйки опит както от България, така и от по-развити пазари.