Какво са камикадзе дроновете, които САЩ осигуряват на Украйна

САЩ предоставят 100 броя от т.нар. “блуждаещи боеприпаси” Switchblade на Украйна, обяви администрацията на Джо Байдън миналата седмица. Те са в допълнение на хилядите антитанкови ракети Javelin и противовъздушните ракети Stinger, които вече бяха изпратени към страната. Switchblade са познати с прякора дронове-камикадзе, но получават много по-малко внимание от двата далеч по-познати вида боеприпаси, пише Дейвид Хамблинг във Forbes.

За разлика от обикновените ракети, които се изстрелват към цел, видима при пускането им, Switchblade се носи около бойното поле в продължение на до 15 мин. Оператор на ракетата вижда видео от нея, с което може да идентифицира цели на разстояние над 9 км. След като я потвърди, операторът заключва целта и Switchblade се спуска, за да я разруши с малък, но мощен фрагментационен заряд, който може да неутрализира малка група хора, например пълна стая, или пикап. Той може да кръжи около защити или да се “гмурне” вертикално, за да унищожи цели в окопи, с което обезсмисля повечето прикрития.

Въпреки че лети с едва 105 км/ч и се задвижва от електрическа перка, производителите все пак наричат Switchblade ракета и в известен смисъл може да се разгледа като миниатюрна крилата ракета. Трябва да се наблегне на това, че е миниатюрна – цялата система в тръбата си за изстрелване тежи под 3 кг. 

Switchblade се е доказал като изключително успешен в битка, но остава една от най-добре пазените тайни на американските военни. Докато онлайн има премного видеа с дронове Reaper, които обстрелват цели с ракетите си, няма да намерите нищо от Switchblade. Освен това Пентагонът никога не е пускал информация за действия, в които са използвани Switchblade.

Дроновете Switchblade са произведени от калифорнийската компания AeroVironment, която произвежда дроновете за тактическо разузнаване на американската армия. Корените на Switchblade са от 2004 г. и програма на агенцията за развитие на нови технологии в американската армия DARPA. Оригиналната им версия е подобна на финалния дизайн, но с една основна разлика – контролирана е от оптичен кабел, веещ се зад дрона по време на полет. Това решение е работещо и се използва в израелските ракети Spike-NLOS, но е отхвърлено в полза на по-зрялото радио управление. Проектът е насочен към битки в градска среда, с възможността да лети над сгради и около ъгли с обхват от около 10 преки. 

Макар и началният проект да не стига доникъде, води до договор на AeroVironment от 2006 г. с Военновъздушните сили за т.нар. Миниатюрно безпилотно въздушно превозно средство. Това устройство с безобидно име е малък дрон, който изглежда, че е за разузнаване и събиране на информация, но с изключение на един детайл. Носи товар “предоставен, инсталиран и тестван от Дирекцията за боеприпаси на изследователските лаборатории на Военновъздушните сили” – хората, които правят бомби. 

Програмата изчезва за малко след това. През 2010 Дейвид Хамблинг пише за “Проектът Анубис”, малък смъртоносен дрон в процес на разработка, който има същото описание, но без изнформация отвъд най-общите щрихи в документи за бюджета.

Все пак в история на Switchblade, публикувана през 2020 г., AeroVironment разкрива, че първата версия на “блуждаещия боеприпас” наистина е била изработена и използвана в действия по това време и е била позната като “Block 1”. “Стотици Block 1 системи бяха изработени, изпробвани, преминаха потвърждение на сигурността и изпратени с AFSOC (Командването за специални операции на ВСС)”.

Switchblade не е публично разкрит до 2011 г., когато американската армия проявява интерес и поръчва нова версия – “Block 10”. Оръжието се използва в Афганистан срещу “цели с висока стойност” – термин, който обикновено се използва за бунтовнически лидери.

Всъщност мащабите на разработката на Switchblade са разкрити случайно през 2015, когато екипът, отговорен за проекта, получава награда за “успешно доставяне на над 4000 Switchblade All Up, 50 Единици за контрол на огъня и 50 тренировъчни симулатора за “Операция трайна свобода” в Афганистан”.

От тогава Switchblade очевидно става предпочитано оръжие за американските Специални сили и други пехотни части, ценено заради способността да изпълнява прецизни удари отдалеч. Може да удари със снайперска точност от близо 10 км разстояние и за разлика от Javelin или други ракети, не издава позицията на стрелящия. Остатъци от някои Switchblade са намерени в Сирия през 2015, като се предполага, че са използвани от американски войски, подкрепящи кюрдските сили. 

Има различни разработки, включително версия с пускане от въздуха, която е изстреляна от дрон Kratos Airwolf по време на тестове миналата година. Има и версия BlackWing, която може да се пусне и управлява от потопена подводница и се използва от Военноморските сили на САЩ, въпреки че отново детайлите са минимални.

През 2020 AeroVironment ребрандира базвоата версия на Switchblade 300 и представи Switchblade 600. По-голямо оръжие с по-голям обхват и по-голяма бойна глава, която може да неутрализира бронирани превозни средства. Не се знае коя версия ще бъде доставена в Украйна, макар че няма съмнение, че 300 е по-достъпната.

В същото време Русия използва собствените си блуждаещи боеприпаси в Украйна. Остатъците от два камикадзе дрона КУБ, разработени от “Калашников”, са иззети, като и двата очевидно са пропуснали целите си. Руските технологии са значително по-незрели, но са използвани по-рано в Сирия.

Интересно е, че САЩ ще достави само 100 Switchblade устройства към този момент. Това може да е пробна партида, с която да се види колко са ефективни оръжията в украински ръце. Говорител на Пентагона каза, че може би идват допълнителни доставки. Може пък и САЩ все още да внимава в това да споделя един от най-ценните си активи. Преди Switchblade са изнасяни само във Великобритания, въпреки че се говори, че много други съюзници са имали запитвания. 

Също така може да има притеснения около запазването на тайната за нещо, което все още е много секретно оръжие. Switchblade може би влиза в действие в Украйна, но това не означава, че ще бъде под светлината на прожекторите.