Задаващият се катастрофален глобален глад, подхранен от войната, е труден за разрешаване

Десетки милиони хора от Европа до Азия и от Африка до Близкия Изток се очаква да останат гладни тази година, пише Forbes. Причината е мрачна комбинация от фактори, които са значително влошени от непровокираната война на руския президент Владимир Путин в Украйна.

Конфликтът, който включва две страни, които заедно произвеждат почти една трета от световната пшеница, помогна за покачването на цената на зърното по света с 21% само за десетте дни преди 3 март. Екстремни метеорологични условия, като продължителната суша в Северна Америка, високите цени на горивата, както и бързият ръст на цените на торовете и нуждата от изхранване на все повече бежанци, жертви на войни и климатичните промени, ще допълнят заплахата от повече глад през 2022.

“Ситуацията по много начини граничи с катастрофична и без съществена и моментална помощ ще стане по-лоша”, казва Ерик Муньос, старши политически съветник за селското стопанство в Oxfam, базираната във Великобритания благотворителна организация. “Няма по-добър зов за пробуждане от настоящия момент на рекордно високи цени на храните и нарастващ глад, за това да проведем сериозен разговор за преосмисляне на световните хранителни системи”. 

Краткосрочните решения са трудни. Не може да се разчита на американските фермери, предизвикани от най-сухото според някои наблюдатели време от 1200 години насам, да компенсират недостига. Най-големият производител на торове в света, компанията Nutrien, казва, че планира да повиши производството си с 20%, но цените са толкова високи, че много от производителите по света не биха могли да си ги позволят. По-перманентен изход от хроничния световен глад е органичното земеделие, което показва признаци на растеж, но все още представлява по-малко от 1% от земеделската площ в САЩ.

След това идва и проблемът с доставянето на храната до хората, които в някои случаи са толкова недохранени, че умират от глад. Преди войната в Украйна 26 млн. бежанци, най-високият брой в историята, разчитаха на мрежа от помощи и правителствени организации за храната си. Атаката на Русия срещу Украйна превърна още 10 млн. души в разселени или бежанци. Световната програма по прехраната, клонът за хранителни помощи на ООН, очаква разходите ѝ да нараснат със 71 млн. долара на месец само заради конфликта. Организацията казва, че вече е трябвало да намали дажбите в ударената от недохранване Йемен, където казва, че над 16 млн. души са в условия на продовлствена несигурност и “има зони с условия подобни на масов глад”. 

Близкият Изток и Северна Африка са особено уязвими на по-високи цени на храните според Световната програма по прехраната. Ливан внася около половината от пшеницата си от Украйна, казва организацията. За Тунис процентът е 42%, а за Йемен – 22%. Цените на храната в целия свят вече са на рекордно високи нива и купувачите, които трябва да търгуват, за да заменят украинската пшеница, ще плащат още повече, казва организацията. Русия вече рязко намалява експорта на пшеница и царевица, а земеделският министър на Украйна каза във вторник, че пролетната реколта може да е наполовина от очакваното преди инвазията. Украйна прекрати износът на месо, добитък, сол, захар, елда, овес, просо и ръж. 

През 2010 г. високите цени на хляба подпомогнаха политическите размирици на Арабската пролет, които преминаха през десетки страни и предизвикаха смяна на режимите в Египет и Либия. Протестите срещу високите цени на храната също изиграха роля във възхода на екстремистката групировка на Ислямска държава.

Американските фермери са ограничени, когато става дума за запълване на дупката в производството на храна. На първо място е исторически лошото време. Общо 35 щата или 61% от цялата площ на Континенталните щати бяха в суша миналата седмица според правителствени изчисления. Екстремни или тежки условия на суша продължават от Тихоокеанския бряг на запад до Луизиана и Арканзас на изток.

След това идва и достъпната земя. Фермерите в САЩ и Бразилия вече обработват всичко, което могат. Земеделието изисква дългосрочно планиране, много преди сезона на сеитба, а компаниите и организациите купуват храна месеци, дори години предварително. Директни договори с доставчици дават на земеделците дори по-малка свобода в това какви посеви да отглеждат. Затова прекратяването на глобалния недостиг на храна далеч не може да се реши като просто американските или бразилските фермери засеят повече пшеница или царевица.

Високите цени на торовете също слагат спирачки на световното земеделие. Цените на азотните торове се повишиха четворно, докато фосфатите и поташът поскъпнаха повече от три пъти от 2020 г. насам. Nutrien казва, че ще увеличи добива си на поташ, основен източник на калий, в Южна Канада, за да компенсира потенциалния глобален дефицит, породен от санкциите срещу Русия, която е голям износител.

Привържениците на индустриалното земеделие казват, че химическите торове са важни за събирането на големи добиви и изхранването на нарастващото световно население. Свръхпотреблението на торове обаче е водеща причина в замърсяването на водните пътища и създаването на мъртви зони като тази в Мексиканския залив. Също така е причина за деградация и ерозия на почвите. Всичко това са фактори, които ще са предизвикателство за достъпа до храна в бъдеще, а защитниците на устойчивото земеделие казват, че сега е моментът да се направи преход към по-устойчиви системи.

“Това са ценови сигнали, които показват, че светът ни казва да се променим”, казва Санджив Кришнан, главен инвестиционен директор в рисковото дружество S2G, което е подкрепено от наследника на Walmart Лукас Уолтън и инвестира в храна и земеделие от 2014 г. “Циклични или структурни са тези процеси? Според мен са структурни”.

С началото на вдигането на цените на торовете, американското министерство на земеделието обяви, че ще създаде фонд от 250 млн. долара, за да инвестира в алтернативни торове, направени в САЩ. Правителството на Бразилия, което внася много торове от Русия, също инвестира в алтернативи. В същото време, по-рано този месец, френският президент Еманюел Макрон даде сигнали на подкрепа за повече инвестиции в хранителната инфраструктура.

“Европа, а и Африка, ще бъде дълбоко дестабилизирана по отношение на храната заради това, което не може да бъде засадено сега в Украйна”, казва Макрон на 11 март. “Ще трябва да се подготвим за това и да преосмислим стратегиите си за производство, за да защитим хранителния си суверенитет, но и да можем да дефинираме стратегия по отношение на Африка”. 

Хранителната сигурност трябва да има същия приоритет като енергийната сигурност казва Грейъм Гордън, базиран във Великобритания директор на неправителствената Католическа агенция за отвъдморско развитие, втората най-голяма хуманитарна мрежа след Червения кръст.

“Имахме две години, в които веригите на доставки не работеха”, казва Гордън. “Как можем да преосмислим храната и как да окажем натиск за повече хранителен суверенитет?”.