Запознайте се с маратонеца Джей Боуен, който помага на полицаи и пожарникари да се пенсионират богати
Харолд Дж. Боуен III е участвал в толкова много триатлони, че вече не може да ги преброи. На 59-годишна възраст той се подготвя за дванадесетото си състезание „Бягство от Алкатраз“, което означава, че през юни той ще преплува 2.5 км през Санфранциския залив, ще измине 30 км с велосипед до парка „Голдън гейт“ и ще пробяга 12 км до Марина грийн. Боуен описва манията си по спортовете, които поставят на изпитание издръжливостта на човек, като „продуктивна зависимост“, защото преди много години е осъзнал, че физическото натоварване ще му помогне да се пребори с дефицита на внимание.
Ще продължа да се занимавам с това, докато ходя“, категоричен е Боуен. Той е слаб и висок, с лек южняшки акцент.
Като единствен управител на активите на пенсионния фонд на пожарникарите и полицаите в Тампа, щата Флорида, който управлява активи на стойност 2.7 млрд. долара, Боуен дължи успеха си на своята съсредоточеност и издръжливостта си. Фирмата му – Bowen, Hanes & Company, е не само единственият управител на активите на служителите на първа линия, но техният пенсионен фонд представлява почти 80% от всички активи на базираната в Атланта компания, на обща стойност 3.5 млрд. долара.
В една индустрия, в която диверсификацията има водещо значение, Боуен е изключение. Балансираната стратегия на неговия фонд – комбинация от около 70% приходи от акции и 30% фиксирана доходност, е донесла 15% доходност (без таксите) през последните три години и 13.5% през последните пет спрямо съответно 13.7% и 12.4% за съответния референтен индекс. Това поставя мениджъра от Атланта в горния 1% на пенсионните фондове по доходност, сочат данните на Wilshire Trust Universe Comparison Service. За 47 години фондът е постигнал възвръщаемост на акциите 14.8%, което е над общата възвръщаемост на индекса S&P 500 в размер на 12.6%. През последната година полицаите и служителите на реда в Тампа са получили 32% доходност. Още по-важно е, че актюерските доклади показват, че пенсията на членовете във фонда е финансирана на 94% в сравнение със 71% средно финансиране на общинските пенсии, изчислява Wilshire.
„Тъжно е да се каже, но Тампа е изключение, а не правило – споделя Боуен с нотка гордост по време на обяд със сьомга в историческия град Сейнт Огъстин, щата Флорида. – Ние не участваме в никакви пулове от фондове, частни фондове или хедж фондове. Ние сме нетрадиционно конвенционални и това е скучно, но също така е висококачествено и устойчиво като подход.“
Джей Боуен, както го наричат, наследява бизнеса с управление на пенсионни фондове от баща си – Харолд Дж. Боуен-младши, който той основава през 1972 г., но интересът му към пенсионния фонд в Тампа датира още от 60-те години на миналия век. Принципът на работа на Боуен III е „Ако не е счупено, не го пипай“. Подобно на покойния си баща, при подбора на сектор той остава верен на подхода „от горе надолу“ и предпочита големите компании от типа „сини чипове“, които обикновено изплащат дивиденти. Друг ключов фактор за успеха на неговия фонд е таксата от 25 базисни пункта, която той начислява на Тампа. Това е около половината от средната стойност за сектора.
Боуен завършва английска филология в UNC Chapel Hill през 1984 г. и през 1986 г. се включва в семейната фирма. През 1989 г. защитава дисертация по международна икономика в Лондонското училище по икономика (LSE), а по-късно участва в проучвания във Вашингтон за либертариански мозъчен тръст от Cato Institute.
„Престоят ми в LSE и Cato ме накара да осъзная колко важна е паричната политика за пазарите – казва той. – Има и други важни политики, които трябва да се наблюдават – регулаторна, данъчна и търговска – но паричната е майката на всички тях.“
През 80-те години на миналия век Bowen, Hanes & Company използва икономическата среда на падащи лихвени проценти и намаляваща инфлация, за да купува дялове в рентабилни компании като Campbell Soup и Coca-Cola. През 90-те години, когато след падането на Берлинската стена възниква нова глобална икономика, най-големите авоари на Боуен са в компании, които са готови да се възползват от глобализацията, като General Electric и Colgate-Palmolive. В началото на XXI век той вижда възможности в бързия растеж на Китай и неговия апетит за природни ресурси. Боуен купува сериозни дялове в минните компании INCO, която през 2006 г. е продадена на бразилската Vale, и в BHP Billiton. След финансовата криза той прави преоценка кои сектори ще бъдат облагодетелствани от политиката на Федералния резерв на лесни пари и залага на гигантите в S&P 500 към онзи момент – Apple и Microsoft, но също и на производителите на основни потребителски стоки като PepsiCo и Procter & Gamble.
В момента Боуен спира своя избор върху технологични компании, маскирани като индустриални. С други думи, новите технологии като изкуствения интелект, интернет на нещата (IoT) и 5G променят перспективите пред индустриални компании като Honeywell от Шарлот, Северна Каролина, известна навремето най-вече с производството на термостати за домакински електроуреди. През ноември миналата година Honeywell, лидер на пазара в авиокосмическата индустрия, инвестира в Trinity Mobility, индийска компания, чиито приложения, използващи интернет на нещата, скоро ще бъдат използвани в т.нар. интелигентни градове. Преди година Honeywell плати 1.3 млрд. долара за компанията, която прави софтуер за природните науки – Sparta Systems.
Други не толкова популярни решения в технологичния сектор, които Боуен предпочита, включват Johnson Controls, Union Pacific, Teledyne и Corning. Като най-голям световен производител на оптични кабели Corning е облагодетелствана от разрастването на 5G мрежите. Тя е също така основен доставчик на високотехнологично стъкло, използвано в дисплеите на iPhone, телевизорите и лаптопите с плоски екрани.
„Много от тези компании се продават на пазарна или на по-ниска цена, те имат добри баланси и атрактивна доходност“, казва Боуен, като отбелязва доходността от дивиденти на Honeywell в размер на 1.8%.
Неговият подход невинаги жъне успехи. Той дълго време държи акции в шведския телекомуникационен гигант LM Ericsson, които се търгуват слабо повече през последното десетилетие, а през 2021 г. отчитат 9% спад. „Проблемите им напоследък се дължат на експозицията им към Китай, но аз не съм се отказал от Ericsson – казва Боуен. – Компанията е в сърцето на 5G оборудването, а там няма много играчи.“
Въпреки че COVID-19 почти не повлия върху инвестиционния подход на Боуен, той прегърна идеята за работа от дома, премествайки дома си и основния си офис в Понте Ведра бийч, недалеч от Джаксънвил. Най-големият му клиент сега се намира на около три часа път с кола.
„Големите публични пенсионни фондове обикновено работят с 20 или 30 мениджъри“, казва Боуен, като отбелязва, че е подписал договори с няколко други пенсионни фонда, включително с този на служителите в администрацията на окръг Глин, щата Джорджия. „Имаме късмет, че участваме във фонд, който ни разглежда като основен мениджър без ограничения и ни позволява да правим каквото решим.“