Калифорнийски схеми
Между калифорнийските предприемачи в областта на недвижимите имоти Джордан Мос се отличава с благородното си сърце. Фирмата му Catalyst, с централа в окръг Марин, се е посветила на изграждането на жилища на достъпни цени. Това е сериозно предизвикателство в щат, в който малки апартаменти с по една спалня обикновено се отдават под наем за над три хиляди долара на месец, а наемите може да растат с двуцифрени темпове годишно.
„Бързо осъзнах, че не искам да правя бизнес, в който се налага да чакаш с години, за да разбереш дали ще получиш данъчни облекчения [за хората с ниски доходи да си построят или купят жилище на достъпна цена] или облигации и всички останали неща, необходими, за да се доведе работата до края“, казва Мос, бивш баскетболист от Калифорнийския университет в Дейвис.
Но през 2019 г. той става партньор на група талантливи финансисти, които играят с общински облигации, и оттогава е собственик на 14 напълно заети луксозни жилищни сгради в някои от най-скъпите райони на Калифорния като Саусалито, Ларкспур и Хънтингтън бийч. Тъй като обещава да превърне тези сгради в така наречените основни или работнически жилища, той има възможност да финансира сделките си на 100% с общински облигации на стойност 2.5 млрд. долара най-вече благодарение на малко известна държавна структура, за чието създаване лично той е допринесъл – Калифорнийската агенция за общински жилища (CalCHA).
Компанията на Мос Catalyst вече е получила над 23 млн. долара от предварителните такси от сключваните от него сделки с апартаменти, а през 30-40-годишния срок на облигациите може да спечели още стотици милиони долари. Над 20 окръга и градове в Калифорния са се включили в CalCHA, включително елитните Менло парк, Маунтин вю, Напа и Бъркли. През 2022 г. Мос планира да купи още десетина жилищни комплекса.
„Когато свързахме точките [в схемата], ахнахме – казва Мос, който неотдавна покани Forbes на обиколка в един от комплексите си – Serenity, в Ларкспур, с 342 жилища, два басейна с морска вода и студио за йога. – Ключът към успеха и мащабите на проекта е държавната собственост.“
Добре дошли в най-впечатляващата новост в бизнеса с общински облигации от десетилетия насам. Облигациите за основни жилища, емитирани от квазиправителствени агенции като CalCHA, не са обект на ограниченията за общинските компании и умело заобикалят бюрократичните формалности за финансиране на основата на данъчни кредити. От 2019 г. насам са емитирани облигации на стойност близо 6 млрд. долара, с които са придобити над 30 елитни жилищни сгради на изключително ниски цени.
Банкери от фирми като Goldman Sachs и Jefferies, управители на имоти като Greystar и престижни адвокатски кантори получават стотици милиони под формата на хонорари. След това има продавачи като Equity Residential REIT и Lennar, които получават отлични цени, както и жадни за печалба фондове, които изкупуват необлагаемите общински облигации с доходност от 3 до 5% веднага щом се появят на пазара.
ТЕЗИ ОБЛИГАЦИИ СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ДАНЪЦИ В КАЛИФОРНИЯ И ТОВА Е ОГРОМНО ПРЕДИМСТВО, ТЪЙ КАТО СА ОСВОБОДЕНИ И ОТ ФЕДЕРАЛНИ ДАНЪЦИ.
„За лицата, спрямо които се прилагат най-високите данъчни ставки, особено за калифорнийците, това е доста апетитно положение – казва Джон Милър, ръководител на отдела за общински облигации в Nuveen, която вече е изкупила облигации на стойност близо 800 млн. долара. – А и сградите са доста хубави.“
Не всички обаче са във възторг от бума в облигациите за общински жилища в Калифорния. Освен че таксите са високи, тези сделки са с висок процент дългово финансиране и зависят от прогнози за розово бъдеще през следващите повече от 30 години, в които няма да има рецесия. За местните власти, които в крайна сметка са собственици на сградите, това означава да се лишат от милиони приходи от данъци върху недвижимите имоти в продължение на десетилетия. А е съмнително дали често пъти скромните отстъпки от наемите, които се предлагат на наемателите със средни доходи, някога ще компенсират пропуснатите данъчни приходи.
„Все едно да получиш малка отстъпка за покупка Ferrari и да го наречеш достъпен автомобил“, казва Мат Шварц, президент на организацията California Housing Partnership, която защитава концепцията за достъпните жилища.
Решението на кризата с достъпните жилища в Калифорния чрез емитирането на общински облигации скоро може да стигне и до други квартали в САЩ. Тези сделки са дело на малка група финансисти от Северна Калифорния, които стоят и зад най-противоречивия играч на пазара – Управлението на обществените финанси на Уисконсин (Public Finance Authority of Wisconsin, или PFA). През последните 11 години управлението, чието седалище само формално се намира в Медисън и се ръководи от същите частни финансисти, които управляват и CalCHA, е извършило стотици емисии облигации в 44 щата за различни обекти – от старчески домове в Северна Каролина до зоологическа градина в Алабама, търговски център American Dream в Ню Джърси и центрове за протонна терапия на рак в пет щата. По данни на Municipal Market Analytics управлението PFA на Уисконсин има най-лошите финансови показатели в сравнение с останалите общински емитенти на облигации. PFA яростно оспорва това твърдение и заявява, че осигуреното финансиране допринася за социалния и икономическия растеж на градовете.
Томас Доу, президент на Municipal Market Analytics, възразява: „Искате да сключите сделка с облигации, свържете се с Управлението на обществените финанси на Уисконсин. Те на никого не отказват.“
…
ИНОВАЦИИТЕ НАВЛИЗАТ БАВНО на пазара на общински облигации. Въпреки че води началото си от финансирането на канала Ери през 1812 г., целият пазар възлиза на едва 4 млрд. долара в сравнение с 11 трлн. долара при корпоративните облигации. Предполага се, че общинските облигации преследват по-висши цели. Те са освободени от данъци, тъй като задачата им е да финансират основни обществени услуги като изграждането на пътища, болници, летища, включително и достъпни жилища.
Тъй като много от по-малките градове и селища не разполагат с необходимия опит, за да емитират собствени облигации, в някои щати е приет закон, известен като Закон за съвместно упражняване на правомощия (Joint Exercise of Powers Act). Той позволява на окръзите и градовете да се обединяват, за да създадат правителствени структури, известни като орган за съвместно упражняване на правомощия (Joint Powers Authority, или JPA), която на практика прехвърля правомощията си за емитиране на облигации на частни финансови специалисти. За разлика от традиционните емисионни органи, като например Жилищното управление на щата Ню Йорк, който има над 450 служители, съвместните органи от типа JPA често са фиктивни дружества, които се управляват от шепа финансисти и юристи.
Един от най-старите и най-плодотворни JPA е Управлението по въпросите на общинското развитие в Калифорния (California Statewide Communities Development Authority, или CSCDA). То е създадено през 1988 г. от двама бивши служители от окръг Аламеда – Стивън Хамил и Джери Бърк, които са основатели и на частната консултантска фирма HB Capital Resources. В CSCDA членуват над 530 калифорнийски окръзи и градове. От създаването ѝ досега организацията е набрала над 65 млрд. долара чрез 1700 емисии облигации за финансиране на различни дейности – от изграждане на общински училища до пречиствателни станции.
През 2004 г. HB Capital подава петиция до парламента на Калифорния, за да позволи на CSCDA да финансира проекти и извън щата Калифорния. Молбата е отхвърлена. Затова Хамил и Бърк убеждават законодателния орган на Уисконсин да създаде през 2010 г. Управлението на обществените финанси на Уисконсин (PFA), което да издава облагаеми и необлагаеми облигации за финансиране на проекти в цялата страна.
Искате да построите училище, дом за възрастни хора, верига радиостанции, хотел или друг общественополезен проект, който се нуждае от евтино финансиране? Просто посетете уебсайта на PFA и изберете от една от възможностите – организации с нестопанска цел 501(c)(3), достъпни многофамилни жилища, производство, съоръжения за обработка на отпадъци, обществен транспорт. След това попълнете заявление и изчакайте. Откакто е започнало да емитира облигации в края на 2010 г., Управлението на обществените финанси на Уисконсин е провело 464 емисии облигации на стойност близо 13 млрд. долара по данни на Refinitiv. През последните три години по-малко от 1% от проектите са в Уисконсин.
Голяма част от сделките на PFA попадат в категорията „облигации боклук“ – те обикновено нямат рейтинг от S&P или Moody’s и предлагат необлагаеми купони с лихва до 10%. Много от тях са изплатени добросъвестно на облигационерите, но други са завършили с катастрофа. През 2015 г. бивш продавач на облигации на име Виктор Фариас попълва заявлението от пет страници на сайта на PFA и успява да си осигури 10.8 млн. долара подлежащи на облагане с данъци облигации при лихва 8%, за да финансира стартиращата си компания Integrity Aviation Finance в град Берне, щата Тексас. Фариас обещава, че компанията му ще купува самолети за търговски цели на занижени цени, ще ги ремонтира и ще ги отдава на лизинг на големи авиокомпании. Преди да емитира облигациите, PFA не настоява да получи одитирани финансови отчети и не прави проучване на реалистичността на бизнес модела на Фариас.
Днес тези облигации почти нямат стойност. Според жалба до Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) Фариас е построил финансова пирамида. В допълнение към 11 млн. долара в облигации, които е продал чрез PFA и брокерската компания National Alliance Securities в Остин, щата Тексас, той е събрал 14 млн. долара в записи на заповед с 12% лихва, главно от пенсионирани полицаи и служители от първа линия в Сан Антонио. Наскоро Фариас беше осъден на 11 години във федерален затвор.
Други проблемни емисии облигации на PFA са 43 млн. долара необлагаеми облигации с лихва 10%, издадени за финансиране на осем старчески дома в Джорджия и Северна Каролина, за веригата магазини Goodwill в Невада, която се финансира с необлагаем дълг на стойност 22 млн. долара, за колеж по остеопатия в Минеаполис, който така и не отваря врати, и за морската академия в Палм бийч, щата Флорида.
Независимите центрове за лечение на рак с протонна терапия са нов източник за емисии облигации за уисконсинското PFA. От 2017 г. насам е финансирано придобиването на не по-малко от пет центъра за лечение на рак в цялата страна, като са набрали над 700 млн. долара необлагаеми облигации, а лихвите варират между 6% и 8.75%.
Всички те имат финансови затруднения. Някои от проблемите им се дължат на пандемията. Адвокатът на PFA Андрю Филипс казва: „Облигациите, емитирани при повечето от проектите на PFA, включително центровете за протонна терапия, които лекуват пациенти с рак в цялата страна, са подкрепени с гаранции от финансови институции, обосновани са от проучвания и се продават на институционални инвеститори.“ Въпреки това някои от тях може никога да не се възстановят от последиците от голямата задлъжнялост и високите разходи за лихви.
Центърът за протонна терапия в Мериленд отчита загуби 20 млн. долара при приходи 29 млн. долара през деветте месеца до септември 2021 г. Почти цялата загуба се дължи на разходите по обслужването на дълга, включително комисионите към PFA. Срокът за покриване на оперативните разходи е едва 12 дни, докато преди сделката с PFA е бил 120 дни.
…
ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ на пазара на общински облигации малцина са чували за Майкъл Лапиер и Скот Карпър – финансовите магьосници, които стоят зад уисконсинското PFA. Двамата не се отзоваха на многократните искания за интервю от Forbes. Те научават основите на бизнеса на CSCDA под ръководството на Хамил и Бърк от HB Capital. През 2014 г., след като сделките на PFA започват да бъдат критикувани в медиите, Лапиер пристига в Уолнът крийк и с подкрепата на HB Capital създава GPM Municipals, вземайки със себе си договора с PFA на Уисконсин. HB Capital продължава да управлява CSCDA, чиято дейност е съсредоточена в Калифорния, а през 2015 г. Лапиер създава собствено управление със съвместни правомощия в Калифорния, наречено Управление по обществени финанси на Калифорния (California Public Finance Authority, или CalPFA). До момента CalPFA е осъществило 34 емисии на облигации на стойност 1.3 млрд. долара.
Златната треска за достъпни жилища в Калифорния може да се окаже най-печелившият ход на Лапиер и Карпър. Калифорнийската агенция за общински жилища (CalCHA) нарича своите сделки с луксозни и достъпни многофамилни жилища „необходими“ за задоволяване на жилищните нужди. Бившите колеги на Лапиер и Карпър от CSCDA емитират облигации дори по-бързо, наричайки своите сделки с жилища за работници „социални“ задължения. Това се потвърждава и от фирмата за проучвания ESG Sustainalytics. Досега CSCDA с помощта на строителния предприемач Waterford Property от Нюпорт бийч и други партньори е осъществило 19 сделки, обезпечени с облигации на стойност близо 3 млрд. долара, докато Калифорнийската агенция за общински жилища (CalCHA) е емитирала облигации на стойност 2 млрд. долара за финансиране на 14 многофамилни комплекса.
Всички сделки имат сходни характеристики. След като частният предприемач и неговият партньор за съвместно упражняване на правомощия (JPA) набележат многофамилен актив за придобиване, представянето му пред местните политици протича по следния начин:
Около една трета от жилищата биват отдавани под наем на лица, които получават до 80% от средния доход в района, а повечето от останалите апартаменти остават за лица, получаващи между 81% и 120% от средния доход. Размерът на наемите се ограничава до 30 – 35% от доходите на домакинствата, като на година те не могат да се увеличават с повече от 4%. Никой от съществуващите наематели, които плащат пазарни наеми в тези напълно заети апартаменти, няма да бъде принудително изваден оттам.
И въпреки че местните власти стават собственици на тези жилищни сгради, сделката им се определя като задължение, което не изисква парични вложения, не носи отговорност за издаваните облигации и не предполага използване на така ценните данъчни кредити. Органът за съвместни правомощия (JPA) и строителната компания се грижат за всичко – от отпускането на средствата до управлението на имотите. А предпроектните проучвания винаги съдържат страници с уверения, че наемите лесно ще покриват дълговете. Уловката е, че градът или окръгът (и местните училища) ще трябва да се откажат от приходите си от данъци върху недвижимите имоти. Не се безпокойте, казват търговците на облигации – градовете ще получат неочаквана печалба, тъй като след 15 години местните власти имат право да продадат сградата.
МОЖЕТЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ ПОСКЪПВАНЕТО НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ В КАЛИФОРНИЯ ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН ПЕРИОД ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ. СТОЙНОСТИТЕ СЕ ДВИЖАТ САМО НАГОРЕ
Такива оптимистични прогнози са предпоставка за сделки, които се финансират с голям дълг. През февруари 2021 г. CSCDA от името на град Анахайм закупи апартаментния комплекс Parallel с 386 жилища и с удобства като спа център, център за къпане на домашни любимци и баскетболно игрище. Продавач е листваният на Нюйоркската фондова борса инвестиционен тръст в недвижими имоти – UDR. Той построи обекта през 2018 г. и го продаде на CSCDA, при 95% заетост, за 156 млн. долара и прибра чиста печалба 51 млн. долара. Goldman Sachs е гарант по емисия общински облигации на стойност 181 млн. долара, като увеличава дълга с още 25 млн. долара.
Откъде се получава този допълнителен дълг? Една от причините са щедрите такси. Goldman, консултантът по облигациите Orrick, Herrington & Sutcliffe и CSCDA си поделят авансовата такса от 5.6 млн. долара. Строителният предприемач Waterford Property, отговорен за изпълнението на споразумението, начислява комисиона за „управляване на проекта“ в размер на 2 млн. долара и ще контролира управителя на имота Greystar, който печели поне по 144 хил. долара годишно. Освен това Waterford Property получава 5 млн. долара подчинен кредит, чрез който да се извършват необлагаемите плащания при ставка 10% (по 500 хил. долара на година), докато 35-годишните облигации са в обращение. Изискванията към доходите от общински облигации забраняват използването на какъвто и да било акционерен капитал в сделката, затова е необходим подчиненият кредит на Waterford, или облигациите клас Б, които да не могат да бъдат погасени до изплащането на всички облигации. Това е хитро решение, което го превръща в привилегирован собствен капитал.
Но таксите не свършват дотук. Waterford Property има право на още 200 хил. долара годишно, които се увеличават с 3% всяка година в продължение на 30 години. Това прави още 9.8 млн. долара. CSCDA също получава своя дял от плячката. Организацията разчита на 271 515 долара годишно от такси за „предоставени правомощия“. За 30 години сумата набъбва до повече от 8 млн. долара.
И дотук става дума само за една сделка с облигации, и то за един жилищен комплекс. Според анализа, извършен от Forbes на документите за облигации, CSCDA ще получи минимум 127 млн. долара под формата на такси до настъпването на падежа по всички нейни 19 сделки с облигации. Досега CalCHA, която се ръководи от същия екип като уисконсинската PFA, е сключила 14 сделки. Тази новосъздадена организация от типа JPA може да получи над 87 млн. долара.
Компанията на Мос – Catalyst, изглежда, се справя още по-добре. През последните две години и половина тя е получила авансово 23 млн. долара по 12-те си сделки с CalCHA. Таксите и лихвените плащания могат да добавят още поне 300 млн. долара. Waterford – компанията, която е спонсорирала минимум осем сделки с участието на CSCDA, е получила около 18 млн. долара и може да спечели 260 млн. долара за целия срок на облигациите.
„В този свят не съществува рецесия, нито внезапни оперативни или рехабилитационни разходи – казва Джин Слейтър, председател на консултантската компания за общински облигации CSG Advisors, която анализира офертите за JPA за местните власти в няколко населени места в Калифорния. – За тях приходите от наеми непрекъснато нарастват със същите темпове, както и оперативните им разходи.“
„Исторически погледнато, коефициентът на капитализация за повечето многофамилни имоти в Калифорния е средно 5% или повече – добавя той, имайки предвид съотношението между годишния нетен оперативен доход и пазарната стойност. – От 1989 до 1990 г. ставката за капитализация се понижи четири пъти. Тогава настъпиха катастрофи и многобройни фалити. Същото се повтори през 2006 г. Сделката с облигации, която разглеждах миналата седмица, имаше коефициент на капитализация 3.25.“
ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТЕЗИ АПАРТАМЕНТИ СЕ КУПУВАТ НА 33 ПЪТИ ПО-ВИСОКА ЦЕНА ОТ НЕТНИЯ ОПЕРАТИВЕН ДОХОД. В ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН ТОВА Е ВЪРХЪТ НА ПАЗАРНАТА ЦЕНА.
Главният въпрос относно всички тези нови сделки с достъпни жилища е дали те действително ще допринесат за промяна в Калифорния, където семействата със средни доходи са изправени пред истинска криза.
„Дали програмата има смисъл? Със сигурност“, казва Джон Пенкоуър, управляващ директор на CSCDA и бивш служител на HB Capital. Според него в една от сградите му в Лонг бийч 65 от наемателите са се сменили от май насам, като в тях са влезли наематели със средни доходи. „Хората напускат Калифорния и вече не могат да си позволят да живеят тук. Това е най-рентабилният иновативен начин за намаляване на наемите при тази демографска група.“
Критиците твърдят, че намаленията на наемите са скромни, тъй като в сделките с участието на JPA се използват нетрадиционни способи за измерване на средния доход и достъпното ниво на наема. Например по сделките, които са одобрени от федералното Министерство на жилищното строителство и градоустройството, наемът, включително с комуналните такси, трябва да бъде до 30% от средния доход. В сделките с JPA обаче наемът достига 35%, като се изключват разходите за комунални услуги. През февруари миналата година консултантската фирма HR&A от Лос Анджелис е помолена от властите на град Лонг бийч да анализира сделка с облигации на стойност 135.7 млн. долара, сключена от CSCDA, за закупуване на Oceanaire – луксозна сграда с 216 апартамента, в която има такива екстри като термостати с Wi-Fi, вградени USB хъбове и професионални кухни. Анализът на HR&A показва, че при използване на изчисленията на CSCDA най-евтиното студио в Oceanaire за човек с доход под 80% от средния в района наемът би бил 1841 долара на месец в сравнение с 1489 долара, ако се използва стандартният метод на изчисление на Министерството на жилищното строителство и градското развитие. (В действителност управляващият агент Greystar в момента рекламира студиата в Oceanaire на цена от 2351 долара, което е над пазарната стойност за района.)
Местните власти нямат правомощия да задължат тези апартаменти да се отдават под наем на наематели със средни доходи. Според документите за облигационната емисия от спонсорите се изисква да положат само „максимални усилия“ за привличане на наематели със средни доходи. Друга разпоредба предвижда, че ако в даден момент съветникът по облигациите прецени, че тези изисквания за достъпност не са необходими, за да се запази статутът на облигациите като освободени от данъци, те могат просто да бъдат премахнати.
„В почти всички тези случаи установихме, че намалението на данъка върху недвижимите имоти е много по-голямо от намалението на наема“, отбелязва Слейтър.
В комплекса Serenity в Ларкспур, за който CalCHA емитира чрез Jefferies облигации на стойност 220 млн. долара през януари 2020 г., приходите от наеми са спаднали с 1.7 млн. долара годишно от 2019 г. насам. Но в същото време Serenity вече не внася 3 млн. долара годишно под формата на данъци върху имотите. Ако го беше купил частен купувач, а не CalCHA, новата, по-висока, стойност щеше да донесе значително повече данъци. От финансова гледна точка Serenity е в доста сложно положение. След сделката с CalCHA дълговото бреме доведе до почти трикратно увеличаване на разходите за лихви и регулярни такси (включително 873 хил. долара годишно в полза на Catalyst) до над 9 млн. долара. Към септември 2021 г. комплексът отчете нетни загуби в размер на 6.7 млн. долара на годишна база в сравнение с 3.7 млн. долара преди емисията облигации.
Колко достъпни са наемите в Serenity? Въпреки намаленията и отчетения среден наем 2695 долара Greystar, която получава над 160 хил. долара годишно за услугите си, рекламира апартаменти между 3368 и 4038 долара на месец.
Мос признава, че наемите в Serenity са високи. „Простата математика показва, че ако погледнете нивата [на средния доход] в окръг Марин, 80% от дохода на един млад човек без семейство, да речем млад учител, който получава по 50 хил. долара, на него ще му се наложи да дава две трети от дохода си за наем.“ Затова Мос създава своя собствена организация с нестопанска цел, Essential Housing Fund (Фондация за достъпни жилища), която да субсидира местните учители, желаещи да живеят в неговите жилища, построени с общински облигации. „Финансираме организацията с корпоративните печалби на Catalyst“, отбелязва с гордост Мос, докато седи на терасата на демонстрационен апартамент в Serenity.
Той не е толкова склонен да говори за другите начини на употреба на печалбите от Catalyst, които сега се използват, за да подпомогнат първата му сделка за достъпни жилища с облигации, сключена с CalCHA. Облигациите бяха издадени през април 2019 г. за комплекса от апартаменти Annadel в Санта Роса, щата Калифорния. Малко повече от година след като е емитирал дълг на стойност 194 млн. долара, нетният оперативен доход на Annadel не покрива разходите за обслужване на този дълг. „Макар че заетостта на комплекса е относително стабилна, приходите от наеми се оказаха по-ниски от прогнозните“, заяви CalCHA пред облигационерите в края на септември, като същевременно уведоми за възможно преструктуриране на дълга. „Местни фактори и рестриктивното законодателство“, свързани с горските пожари и пандемията, се посочват като причина.
За да избегне изчерпването на резервния фонд на облигационната емисия, през последните 14 месеца Мос трябваше три пъти да внася пари в брой на обща стойност 1.3 млн. долара в замяна на „записи на заповед“ с 10% годишна лихва.
Хитър ход. Както Мос и приятелите му от CalCHA твърде добре знаят, едно досадно неизпълнение на задълженията може да провали плановете им за още по-изгодни облигационни сделки в десетки градове в Калифорния – а скоро и на други места.