Войната като внезапно пробуждане
Точно преди месец написах, че войната винаги разрушава стойност и нетните ефекти са намаляване на общото благосъстояние. Освен физическите разрушения на стопански капитал тя прекъсва или поне затруднява инвестициите и търговията не само в пряко участващите икономики, а това води до несигурност в доставките, забавяне на производството и по-високи цени. Всичко това вече видяхме в изминалите дни и седмици.
Това обаче не означава, че ужасната трагедия не може да се превърне в осъзнато предупреждение, което да катализира промени във вътрешната ни икономическа политика. Да оставим за момент предизвикателството за преодоляване на енергийната зависимост от Русия и да се фокусираме върху четири възможности за промяна.
Първо, крайно време е „Топлофикация София“ да се преобрази радикално – с високи цени на газа дори преди войната пробойните станаха толкова огромни, че не могат да се запълват с дребни хитрости, скрити субсидии, снишаване и отлагане. Нужна е значителна инвестиция – вероятно над милиард лева, насочена към ефективност в самото производство на енергия, но и в мрежата за пренос. Тя обаче изисква и промяна в управлението и регулацията на ценообразуването и отчитането. Не може вечно фискът и цялата енергетика да са заложници на страха от някакво социално недоволство на част от живеещите в столицата.
Донякъде свързана с това е и нуждата от промяна в социалното подпомагане, включително и за отопление. Ако няма адекватна – добре насочена и достатъчна – подкрепа от бюджета за най-уязвимите, целият обществен натиск е да се води политика на намеса в цените и субсидии. Рефлексите държавата да замразява цените на олиото или да изкупува житото са именно резултат от липсата на прозрачна и ефективна система да се подпомогнат доходите на най-бедните. Да, това са бюджетни разходи – но може би запазването на свободата на пазара и премахването на сложните системи от регулации и субсидии, включително в енергетиката, си струват повече помощ към тази една десета от домакинствата. Още повече тези разходи могат да задържат в училище и да повишат знанията и уменията на онази част от българските деца, които влизат в работната сила неграмотни и слабопроизводителни.
Шокът в цените на селскостопанските продукти трябва да се разглежда като финален аргумент за отпадане на земеделските субсидии на база площ. И преди скока с близо 30% заради войната българските производители на зърнени и маслодайни култури бяха изключително конкурентоспособни, а сега ще реализират и значителни печалби.
Няма никаква логика те да бъдат субсидирани – защото не е трудно да се сметне, че точно този тип земеделски производства са най-облагодетелствани при сегашната структура на субсидиите. Политиката по привличане на инвестиции има нужда от радикално преобразяване. Търговските войни, после прекъсването на веригите на доставка заради пандемията, енергийната криза в Европа от есента и сега войната ще предизвикат глобално пренареждане, отчитащо нови приоритети и страхове.
Много бизнеси ще поставят цена на сигурността и това ще ориентира нови проекти към страни, които са в тази част от света, която зачита върховенството на закона и международни отношения, подчинени на правила. На практика това означава, че няколко цента по-високи разходи за дейността в Европа вече ще са приемливи пред алтернативата за поемане на фундаменталната несигурност в много от останалите части на света (и не само Русия или Китай). Плановете на „Интел“ за 88 милиарда долара инвестиции в Европа са добър пример какво ни очаква. А България няма нито стратегия, нито финансови инструменти, за да може да предложи дългосрочно благоприятни условия за реализиране на милиардни проекти на водещи технологични и иновационни производства в страната.
